Регистърната проверка в производството по вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър

Дейността на длъжностните лица по регистрацията към Агенцията по вписванията (АВп) за проверка на представените заявления и приложения към тях и за произнасяне по исканията представлява сърцевината на регистърните процедури по Закона за търговския регистър (ЗТР). Настоящото изложение е опит за осмисляне на този аспект от новия режим на регистрация на търговците на основата на сравнението с предходната уредба и други близки институти.

Съгласно чл. 21 ЗТР, който e един от първите текстове на закона, претърпели същностни изменения и допълнения¹, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото регистърно действие при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и вече не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и вече не е обявен; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно дали е приложен подлежащият на обявяване акт; дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация, че заявените обстоятелства са истински и представените за обявяване актове са приети; ако е заявено първоначално вписване на търговец или промяна на фирмата – дали друго лице няма права върху фирмата на търговеца и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), и накрая – дали е платена дължимата държавна такса.
В чл. 91 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба № 1) обхватът на проверката на длъжностното лице по регистрацията възпроизвежда идеята на закона, но е разписан по-подробно:

уточнява се, че заявлението следва да е по образеца за исканото регистърно действие, да е на български език (макар че от сега действащата редакция на чл. 18, ал. 2 ЗТР следва едва ли не че и заявлението може да се подава на който и да е от езиците на ЕС), както и да е подписано;
подчертава се като пречка за вписване предходно вече извършено вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър на същото обстоятелство или акт;
посочва се, че съществуването на заявеното обстоятелство се преценява въз основа на изискванията на закона и съдържанието на представените документи, а подлежащият на обявяване акт се преценява дали отговаря от външна страна на изискванията на закона;

Член 35, ал. 3 ЗТР и чл. 97, ал. 2 от Наредба № 1 са текстовете, които уреждат проверката, която длъжностното лице по регистрацията (или определеният от изпълнителния директор на АВп служител) извършва по повод искане за запазване на фирма. Тази проверка е относно наличието на заявление по образец, уникалността на фирмата (т.е. друго лице да няма вече права върху нея) и за-платената държавна такса.
Така формулирани, въпросите, по които длъжностното лице по регистрацията следва да на-прави проверката си, сочат на стремежа на законодателя да регламентира възможно най-изчерпателно дейността по регистрация на търговците и свързаните с тях обстоятелства, така че да създаде условия за нейното стандартизиране, предвидимост и еднообразни практики на органа по регистрацията. В резултат на този стремеж обхватът на регистърната проверка включва две групи въпроси:

Първият кръг въпроси е свързан с предпоставките за редовност и допустимост на искането за вписване, заличаване или обявяване. Предмет на изследването е дали органът по регистрацията е сезиран по съответния ред от легитимираното лице в определената форма. Тук следва да бъдат добавени и въпросите дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване (съответно – заличаване) и дали представеният акт подлежи на обявяване в търговския регистър, а също и свързаната с това преценка дали обстоятелството вече не е вписано, или актът вече не е обявен.
При отговора на втората група въпроси длъжностното лице по регистрацията изследва, най-общо казано, истинността на заявеното обстоятелство – дали е възникнало и дали редовно е възникнало, извод за което прави въз основа на представените към заявлението документи, като ги анализира по вид, по форма и по минимално изискуемо от закона съдържание. Тук следва да се отбележи, че въпреки че влизането в сила на ЗТР има за последица промяната в основни характеристики на регистрацията на търговците, а именно – органа и процедурата, тази промяна не отстъпи драстично от общата рамка на регистърната процедура, установена с Първа директива 68/151/ЕИО. Съгласно чл. 10 от директивата във всички държави членки, чиито закони не предвиждат предварителен административен или съдебен контрол към момента на учредяване на дружеството, учредителният акт, уставът на дружеството и всички изменения в тези документи се съставят и заверяват в надлежната юридическа форма. Както и досега, вписването в търговския регистър у нас е предшествано от предварителна проверка за валидното възникване на заявените обстоятелства, но вече от административен орган. Поради това не се въвеждат нови изисквания към формата на представяните документи, различни от вече установените в съответните закони, уреждащи статута на търговците.

Когато се коментира проверката на вида и съдържанието на документите, проверявани от длъжностното лице по регистрацията, преди всичко следва да се има предвид, че представянето на определени видове документи е задължително по силата на специалния закон. Например – при вписване на упълномощаването на прокурист се представя образец от подписа на прокуриста (чл. 21, ал. 1 ТЗ); при вписване на събирателно дружество към заявлението се прилага учредителният договор (чл. 79, ал. 1 ТЗ); при вписване на дружество, с предмет на дейност за която се предвижда разрешение на държавен орган, към заявлението за вписване се представя съответното разрешение или лиценз (чл. 119, ал. 3 ТЗ); при увеличаване на капитала на АД с непарични вноски се представя заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 (чл. 193, ал. 2 ТЗ) и много други. Длъжностното лице по регистрацията е обвързано от тези и другите подобни предвиждания на закона и по всяко конкретно заявяване за вписване следва да извърши проверка дали изискуемите се от закона документи са приложени. Въпреки изискването за задължително представяне на декларация от заявителя за истинността на заявените обстоятелства и приемането на представените документи, установено с чл. 13, ал. 5 ЗТР, което е новост в сравнение с действалата доскоро съдебна регистрация, законът не въвежда за длъжностното лице по регистрацията абсолютна обвързаност от декларираните обстоятелства. За разлика от общия административен процес (чл. 43 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в регистърното производство декларацията на заявителя не замества документите, необходими за решаване на въпроса, с който органът по регистрация е сезиран, дори и когато специалните закони не посочват изрично вида или начина на доказване на заявените обстоятелства. На практика тук декларацията по чл. 13, ал. 5 ЗТР има по-скоро превантивен ефект и се очаква тя да насърчава добросъвестното упражняване на правата на заявителя.
Към приложенията, изрично посочени в нормативните актове, уреждащи статута на търговците, Наредба № 1, в изпълнение на делегацията, дадена с текста на чл. 31, ал. 2 ЗТР, изброява и други приложения към всички основни заявления за вписване на новоучредени търговци, за промени относно тях или за обявяване на актове. В известна степен наредбата прави опит да стандартизира и унифицира онази дейност по тълкуване и прилагане на закона, която съдиите, разглеждащи фирмени дела, осъществяваха при действието на глава 25 ГПК (отм.) и при воденето на търговския регистър от съдилищата. Старият текст на чл. 496, ал. 2 ГПК предвиждаше съдът да провери наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на вписването.
По стария ред, въз основа на тълкуването на материално-правните норми на ТЗ и другите относими нормативни актове, съдът създаваше практики кои са доказателствата, установяващи валидното възникване и съществуването на заявените обстоятелства и преценяваше във всеки конкретен случай тези доказателства. При новия режим длъжностното лице по регистрацията също преценява допустимостта и законосъобразността на вписването, но е улеснено в своята проверка. Възникват обаче въпросите – обвързано ли е длъжностното лице по регистрацията от изброяването в наредбата, би ли могло да се отклони от нея и да не изисква всички документи, посочени за определения вид вписване, заличаване и обявяване, а също – има ли основание длъжностното лице по регистрацията да изисква представянето на други документи, непосочени в наредбата за конкретния вид вписване. С оглед императивните формулировки в чл. 92 от Наредба № 1 и по аргумент на противното от чл. 24 ЗТР може да се направи извод, че длъжностното лице по регистрацията е задължено да изисква всички документи, които са посочени не само в ТЗ и другите закони, но също и тези, посочени в наредбата. От друга страна, в повечето случаи изброяването в наредбата не е изчерпателно, използва се главно изразът “другите документи, предвидени със закон”, което вече дава възможност на длъжностното лице да извършва самостоятелна преценка. Следователно сега прилаганият модел не би могло да се приеме като модел, изцяло действащ в полза на заявителите – търговците не биха могли да черпят права от изброяването на документите и приложенията, съдържащи се в Наредба № 1, и да изискват вписване, ако са приложили всички посочени документи, защото изброяването на документите не е изчерпателно.
В отделни случаи изброяването на необходимите документи в наредбата дори може да се окаже дискусионно. Например – редовното връчване на поканата за общото събрание на съдружниците е предпоставка за законосъобразното му провеждане и подлежи на доказване пред търговския регистър в производството по вписване на обстоятелствата, произтичащи от решения на общото събрание на съдружниците. Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, при заявяване на вписване на ново обстоятелство относно ООД, произтичащо от решение на общото събрание, поканите не се представят, ако от протокола от общото събрание е видно, че на заседанието са присъствали всички съдружници. Тази конструкция не е много удачна. От една страна, наредбата е акт с по-ниска степен от ТЗ, а и за разлика от ТЗ, който в по-голямата си част съдържа материалноправни норми относно статута на търговците, предмет на регулиране от наредбата са само процедурите пред Агенцията по вписванията. Следователно не би могла да се търси конкуренция между актовете като общ към специален, от която конкуренция да произтича освобождаване от задължението за писмена покана до съдружниците. Непредставянето на поканите пред длъжностното лице по регистрацията би могло да създаде затруднения при формиране на извод дали от приложените към заявлението документи се установява законосъобразното възникване на заявените обстоятелства. Това е така, защото дори да приемем, че на основата на присъствието на всички съ-дружници на събранието може да се презумира тяхното редовно уведомяване за датата, часа и мястото на заседанието, остава въпросът дали съдружниците са били уведомени за конкретния дневен ред на събранието, а също дали е спазен минималният срок за получаване на поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ, което от своя страна е гаранция за упражняването на правото на съдружниците да участват в управлението на дружеството.
В действителност идеята за абсолютно стандартизиране на регистърната процедура е в известна степен нереалистична в случаите, в които търговският регистър е не просто информационен масив, а регулатор на възникването и съществуването на едноличните търговци и дружествата, каквато е действащата уредба.
Когато се изследват предпоставките за вписване или отказ, следва да се има предвид още една важна особеност – в производството пред длъжностното лице по регистрацията е придадена еднаква тежест на всички условия и предпоставки за уважаване на искането за вписване, заличаване или обявяване на акт. Тук законодателят не е направил разграничение на нередовностите в заявлението или приложенията към него на “отстраними” и “неотстраними”. При съдебната процедура, действала доскоро, съдът, макар и прилагайки доста разширително нормите относно оставянето без движение на исковата молба и по отношение на заявлението за вписване в търговския регистър, имаше възможност да укаже отстранимите нередовности да бъдат отстранени – неподписаният документ да се подпише, таксата да бъде внесена, да бъде представен актуализиран устав и т.н. В общия административен процес редът за отстраняване на недостатъци в искането е изрично предвиден в чл. 30 АПК и включва уведомяване на заявителя за недостатъците и за последиците от неотстраняването им в определения от кодекса 3-дневен срок. Тази разпоредба е конкретна проява на принципа на служебното начало, установен с чл. 9 АПК. Алинея 4 на този текст създава както възможността, така и задължението на административния орган да осъществява процесуално съдействие на страните в административния процес за осигуряване на законосъобразното и справедливо решавана на въпроса, с който административният орган е сезиран. В регистърното производство по ЗТР такава възможност не е предвидена. Съгласно чл. 24 ЗТР и съответстващия му в наредбата чл. 93 – когато не е налице някое, т.е. дори и само едно от изискванията на чл. 21 ЗТР, съответно чл. 91 от Наредба № 1, длъжностното лице постановява отказ.
Тази необичайно строга процедура предполага при всички случаи на несъответствие със ЗТР, Наредба № 1 или съответните специални закони да бъде постановяван отказ за вписване, обявяване или заличаване. В чл. 19 ЗТР е предвиден кратък срок за произнасяне на длъжностното лице по регистрацията, но този срок е по-скоро инструктивен и изтичането му, без да е налице акт на регистратора, не преклудира правата на заявителя. При новата редакция на чл. 26, ал. 1 ЗТР непроизнасянето в определения от закона срок не се приравнява по правни последици на мълчалив отказ за вписване. Право на заявителя да подаде ново заявление за вписване, заличаване или обявяване на същото обстоятелство, съответно акт, е предоставено само при изрично постановен отказ. Целта е бързина на регистърната процедура и дисциплиниране на търговците, които сезират регистъра с искания за вписване, заличаване и обявяване. В полза на заявителя е само ал. 2 на същия текст, която му дава възможност при новото заявление да се позове на вече представени документи и в този случай преценката на длъжностното лице по регистрация следва да обхване и тези документи, представени по предходното заявление, по което вече има произнасяне с отказ.
И накрая още едно сравнение със съдебната процедура по регистрацията – ако съдът на общо основание при произнасянето си вземаше предвид общоизвестните и служебно известните му факти, то длъжностното лице по регистрацията следва да вземе предвид проверките, които извършва информационната система в хода на регистърното произ-водство – проверка да идентичност на лицата, когато заявлението се подава по електронен път (чл. 85, ал. 3 и 4 от Наредба № 1), проверка в базата данни за наименованията на фирмите и др.
Относно проверката по заявлението за запазване на фирма една особеност следва да се има предвид – обхватът на проверката не включва всички въпроси относно фирменото наименование. Служителят на АВп проверява само дали фирмата е уникална на територията на страната, т.е. – дали друго лице вече няма запазени права върху същото наименование. Към този момент обаче не се извършва проверка дали фирмата съответства на изискванията на закона – дали включва елементите на задължителното съдържание, определени в закона (имената на лицето при едноличния търговец, означение за правноорганизационната форма, или за европейския елемент в статута на дружеството и т.н.). Не се проверяват и другите изисквания по чл. 7 ТЗ – истинност, съответствие с обществения ред и морала.
Обичайното развитие на регистърното производство пред длъжностните лица по регистрацията към АВп приключва с произнасяне на длъжностното лице по заявлението, съответно – искането за вписване или заличаване на обстоятелство, или за обявяване на акт. В случай че намери, че предпоставките на закона за допускане на вписването са налице, длъжностното лице по регистрацията извършва съответните действия по въвеждане на информацията относно търговеца в търговския регистър. При предишния режим търговската регистрация включваше две фази – проверка от съда, завършваща с решение, с което се постановява вписването, и технически действия по вписване на данните, извършени от съдебни служители. При регистрацията по ЗТР тези две фази са обединени в едно и вписването като правнозначимо действие се изчерпва само с реалното въвеждане на данните, без постановяване на нарочен акт за това, нещо повече – с тези действия се извършва и публичното оповестяване на вписването за широк кръг лица, за което преди служеше обнародването на съобщение в “Държавен вестник”. Когато счете, че не е спазено някое от условията на чл. 21 ЗТР, длъжност-ното лице по регистрацията постановява отказ за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване. За разлика от вписването, отказът е винаги изричен акт, писмен и мотивиран.
Как регистърното производство съдейства за постигане на основната цел на търговския регистър – да предоставя актуална, вярна, изчерпателна информация, която има значение за статута на търговците и за участието им в търговския оборот? Един от инструментите е принципът, по който е разпределена отговорността за достоверността на данните в регистъра. Отговорността за истинността на заявените обстоятелства и представените документи се носи от заявителя, в т.ч. наказателна отговорност за невярна декларация – чл. 13, ал. 5 ЗТР. Длъжностното лице по регистрацията проверява само дали заявлението и представените към него документи са редовни от външна страна, но не и автентичността на подписите (с изключение на подписа под заявлението) и истинността на документите. Регистърът отговаря единствено за грешки, допуснати в хода на регистърното производство, но не и за верността на регистрираните обстоятелства. Моделът на търговския регистър разчита и на оповестяването като път за коригиране на некоректността на данните – тъй като вписаните в търговския регистър обстоятелства са противопоставими на третите лица и всеки би могъл да се позовава на тях, това обстоятелство стимулира заинтересуваните лица да предприемат съответните действия (нови заявления, исково производство и т.н.) за привеждане на вписванията по партидата на търговеца в съответствие с действителното фактическо и правно положение.