Натрупана досега практика на окръжните съдилища по обжалване на отказите и разглеждането на останалите съпътстващи искови и охранителни производства по Закона за търговския регистър (ЗТР) очерта кръг от проблеми в работата на Агенцията по вписванията по водене на търговския регистър. Част от тях са от вътрешноорганизационно естество – резултат от неефективното взаимодействие на администрацията със съдилищата, и бяха преодолени с времето. Друга част обаче са породени от липсваща или непълна законодателна уредба, от несинхронизирането на подзаконовите нормативни актове помежду им и със ЗТР, както и от неправилното приложение и тълкуване на закона от страна на длъжностните лица при Агенция по вписванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗТР компетентен да се произнесе по жалбата срещу отказ на Агенцията за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър е окръжният съд по седалището на търговеца. Тук, за разлика от нормативното разрешение на чл. 13, ал. 7 ЗТР, съобразно което заявлението за вписване може да бъде подадено във всяко едно от териториалните поделения на агенцията (предвид единния характер на търговския регистър), независимо от мястото на фактическото щ подаване, компетентен да разгледа жалбата е единствено съдът по седалището на търговеца. Законодателят е избрал този подход с цел максимално улесняване на търговците (счита се, че те фактически упражняват дейността си в населеното място на своето седалище), а и за да предотврати възможността на жалбоподателя за избор на „удобен” съд, който да се произнесе по жалбата.
След получаване на жалбата и преди да пристъпи към произнасяне по съществото на направеното в нея искане, законът вменява задължение на съда да извърши множество проверки за нейната допустимост и редовност. Съответното приложение в производството на разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ГПК в производството по обжалване на отказите за вписване или обявяване в търговския регистър съдът е длъжен да извърши и една допълнителна проверка – тази за съдържанието на преписката, изпратена от Агенцията. В хода на тази проверка съдът следва да констатира наличието на всички изискуеми от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗТР актове – жалбата, приложенията към нея, мотивирания отказ, заявлението, по което същият е постановен, и приложенията към заявлението, както и наличието на доказателства за редовно съобщаване на отказа на заявителя. Въпреки изричния текст на закона, задължаващ Агенцията да комплектува преписката с посочените документи и актове, в практиката често е налице пълно или неточно изпълнение на тези задължения от страна на администрацията. В съдилищата се изпращат непълни, а също и некоректно комплектувани преписки – от същите не става ясно кои от изпратените доказателства са били приложени към заявлението и кои са представени от жалбоподателя със самата жалба. Възможно е и изпратеният отказ да е не е мотивиран, въпреки изричното изискване на чл. 24, ал. 1 ЗТР. В отношенията между Агенцията и окръжните съдилища се наложи практиката да бъдат изпращани заверени за вярност копия, а не оригиналните документи по преписката както при сезиране на Агенцията по електронен път, така и при сезиране с жалба на хартиен носител.
Поради липсата на изрична законова норма, попълването на преписката с изискуемите документи зависи от преценката на конкретния съдия. В тези случаи съдилищата или оставят без движение производството по жалбата, с даване указания на Агенцията да изпълни задълженията си в едноседмичен срок, или прилагат правилото на чл. 101 ГПК, като определят срок на Агенцията за надлежно комплектуване на преписката. Независимо от правното основание за изискване на надлежните документи, при процедирането в тази хипотеза винаги следва да се изхожда от правилото, че е недопустимо жалбоподателят да търпи неблагоприятни последици от неизпълнението на задълженията на Агенцията, поради което производството не следва да бъде оставяно без движение за надлежно комплектуване на преписката от страна на административния орган. Допустимо е съдът да приложи разпоредбата на чл. 101 ГПК, но липсата на изпълнение в определения срок следва да обуслови неблагоприятни последици за Агенцията в качеството щ на ответник по жалбата, а не за жалбоподателя. Съобразно принципа на бързина и на търсене на обективната истина в гражданския процес, при липса на спор относно автентичността на жалбата не е необходимо оригиналът на същата да бъде изпращан в съда. С оглед на това в случай на непълноти на преписката, изпратена от Агенцията, производството по жалбата би могло да бъде оставено без движение единствено при констатирана липса на доказателствата, посочени в жалбата, но непредставени към нея. В тази хипотеза съдът би могъл да даде указания и на жалбоподателя да представи описаните в жалбата доказателства, но във всички останали случаи на непълнота на преписката съдът следва или да укаже на Агенцията да представи липсващите приложения в срок, или сам да направи справка в търговския регистър. Последното е все по-често срещано в практиката на търговските съдии, които по правило винаги извършват проверка по електронния варният на преписката преди да пристъпят към произнасяне. Тази проверка води до бързина на правораздаването и пресича възможността за необосновано забавяне на производството и поставянето на изхода му в зависимост от волята на органа, чийто акт се обжалва. Обективирането на търговския регистър в електронното пространство създава предпоставки за бърз и ефективен съдопроизводствен процес, при който е налице възможност за извършване на справка от съда по електронното досие и всички документи, представени към конкретното заявление във всеки едни момент.
Въведеното законодателно изменение на нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТР (ДВ, бр. 25 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.) предвижда задължение на длъжностното лице по регистрацията, в случай че към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца, а когато е подадено заявление за първоначална регистрация на търговец – на електронната страница на Агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен в наредбата по чл. 31 ЗТР. В случай че дадените указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТР, длъжностното лице следва да постанови отказ по заявлението.
В относително краткия период на приложение на тази разпоредба окръжните съдилища констатираха определени затруднения в работата на длъжностните лица по нейното приложение. Съгласно изричния текст на правната норма възможността за даване на указания на заявителя е ограничена . Същата е сведена до две основни хипотези – указания относно приложените към заявлението доказателства и указания за внасяне на изискуемия размер на държавната такса по заявлението. В случай на констатирани други неясноти, непълноти и несъответствия в заявлението или в представените към него доказателства, по аргумент от чл. 22, ал. 5 ЗТР длъжностното лице следва да пристъпи незабавно към постановяване на отказ, тъй като законът не предвижда процедура за отстраняване на други нередовности, извън посочените.
Указанията за отстраняване на нередовностите се обявяват в срок по партидата на търговеца, в предвидения специално раздел „Указания“, който съдържа единствено поле № 1100 „Указания”1, и следва да бъдат изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТР, определен като краен срок за произнасяне от страна на длъжностното лице (тридневен от датата на постъпване на заявлението в търговския регистър). В практиката си по обжалване на отказите окръжните съдилищата констатираха два съществени пропуска в приложението на процедурата по даване на указания на заявителите. Първият от тях е неспазване на установения срок за оповестяване на указанията – не по-късно от следващия работен ден от постъпване на заявлението в търговския регистър, което автоматично скъсява срока за заявителя за изпълнение. Вторият съществен пропуск е наложилата се трайна тенденция за постановяване на два отказа от страна на длъжностните лица. Последното е резултат от приетото от Агенцията тълкуване на нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТР, съгласно което в случай на неизпълнение на указанията се постановяват два отказа – отказ поради неизпълнение на указанията (по заявлението Ж1, което не удовлетворява напълно дадените указания) и отказ по съществото на конкретното заявление, с което търговският регистър е сезиран. Нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТР задължава длъжностното лице, в случай на констатирано неизпълнение на дадените указания в срок (както в хипотезата на липса на изпълнение, така и в хипотезата на депозирано заявление Ж1, което обаче не съдържа исканото изпълнение) да постанови отказ по първоначалното заявление, с което е сезирано и по което са дадени указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТР. Горното означава, че длъжностното лице следва да се произнесе по съществото на направеното в първоначалното заявление искане, като извърши отново регистърната проверка по чл. 21 ЗТР, но вземе предвид и резултатите от указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТР – липсата на изпълнение на дадените указания или наличието на непълно или неточно изпълнение. Въпреки това в търговския регистър често се срещат „дублирани откази” – отказ по чл. 22, ал. 5, постановен по заявлението Ж1, и отказ по конкретното заявление, по което са дадени указанията. Така двата отказа, постановени по едно и също първоначално заявление (доколкото заявлението Ж1 не съдържа изобщо искане за вписване, заличаване или обявяване), служат за формално основание на заявителите за депозиране на две отделни жалби по чл. 25 ЗТР. Това затруднява правоприлагането, тъй като в тази хипотеза съдилищата не винаги пристъпват към служебно присъединяване на образуваните дела за общо разглеждане на жалбите. Липсата на общо произнасяне по двата идентични по естеството си отказа създава предпоставки по един и същи отказ да бъдат постановени две противоречиви решения от окръжния съд. Възможността за инстанционен контрол единствено на решението, с което отказът се потвърждава, би могла да обоснове едновременното потвърждаване и отмяна на един и същ по естеството си отказ. Горното обосновава необходимост от уеднаквяване практиката на длъжностните лица при Агенция по вписванията по чл. 22, ал. 5 ЗТР, чрез стриктно изпълнение на задължението им по същата разпоредба за постановяване на един мотивиран отказ, който да следва регистрационния номер на първоначалното, а не на уточнителното заявление образец Ж1. Към постановяване на отказ в тази хипотеза следва да се пристъпи при наличието на две кумулативни предпоставки – изпълнение на процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТР чрез даване на конкретни, ясни, точни, разбираеми и изпълними указания до заявителя и констатирана от длъжностното лице липса на изпълнение. По отношение на срока за отстраняване на нередовностите следва да се отбележи, че неизпълнението на указанията трябва да е налице към датата на постановяване на отказа, а не към датата на изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТР, тъй като често в практиката е налице неспазване на последния от страна на длъжностните лица. В този смисъл забавеното изпълнение на указанията, което обаче е обективирано по електронната партида на търговеца преди произнасяне на длъжностното лице по конкретното заявление, следва да бъде зачетено и в случай че същото съдържа пълно и коректно изпълнение на дадените указания, длъжностното лице следва да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, независимо от късното изпълнение на указанията. Този подход следва охранителния характер на вписването в търговския регистър, принципа на воденето му в интерес на търговците и третите лица, преодолява формализма при произнасянето, като препятства възможността на постановяване на откази, основани единствено на формалното неспазване на процесуалните срокове.
Изпълнението на указанията от страна на заявителя, което е направено след срока, но преди постановяване на отказ от страна на длъжностното лице е основание за неговата отмяна в производството по чл. 25 ЗТР. Следвайки очертаните принципи, отмяната на отказа би следвало да бъде обусловена и от наличието на непълни, неясни, неточни, неизпълними указания или от даването на напълно неотносими към заявеното обстоятелство указания, които впоследствие са послужили като основание за отказа. Тъй като указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТР не подлежат на самостоятелно обжалване, част от съдебната проверка на регистърната дейност на длъжностното лице в производството по чл. 25 ЗТР е и проверката за относимост и законосъобразност на дадените указания, респективно констатацията за тяхната липса при наличието на задължение за даване на указанията в конкретната хипотеза. При проверката на обжалвания отказ окръжният съд по седалището на търговеца следва да провери дали заявеното за вписване обстоятелство е възникнало валидно въз основа на представените към заявлението и електронното досие на търговеца доказателства, както и да прецени относимостта и допустимостта на дадените указания. В случай че указанията се непълни, неясни, неразбираеми за заявителя или напълно неотносими и неизпълними, окръжният съд би могъл да отмени отказа, но само в една-единствена хипотеза – ако заявеното за вписване обстоятелство се установява несъмнено от първоначално представените към заявлението доказателства. В случай че указанията, въпреки тяхната непълнота, неяснота, неотносимост не са изпълнени или длъжностното лице не е изпълнило задължението си за даване на указания, но заявлението страда от други констатирани от съда пороци и от представените първоначално доказателства не може да се формира извод за валидно възникване на заявеното обстоятелство, за съда липсва възможност както да укаже представянето на нови доказателства от страна на заявителя, така и да отмени отказа, като върне преписката на Агенцията за даване на нови указания и за ново произнасяне по същото заявление. Това принципно разрешение следва от категорично признатия от съдебната практика контролно-отменителен характер на съдебното производство по чл. 25 ЗТР, в което не е налице възможност както за събиране на нови доказателства, така и за връщане на преписката на длъжностното лице за повторно произнасяне по същото заявление. В актуалната практика на някои окръжни и апелативни съдилища се наблюдава явно отстъпление от тези основни принципи на производството. Налице са постановени решения, в които наред с отмяна на отказа преписката се връща на Агенция по вписванията с указания за повторна преценка и произнасяне по същото заявление и или по някое от съпътстващите го заявления по образец Ж 1. Така в Решение № 20 от 17.01.2011 г. на ПАС по гражд. д. № 35/ 2011 г., съдът е отменил отказа, като след отмяната е постановил „Връща преписката за проверка и постановяване на вписване”. Недвусмисленото даване на възможност за извършване на „проверка” обосновава извод за липса на категорично дадени задължителни указания до длъжностното лице за извършване на исканото вписване. В Решение № 20 от 12.03.2013 г. на ВнАС по гражд. д. № 61/2013 г. е отменен отказът по съответното заявление, като длъжностното лице по регистрация е задължено „да се произнесе по основателността на искането, съдържащо се в уточняваща молба, приложена към заявление Ж1 по заявление №…, да бъде коригирана явна фактическа грешка, допусната от длъжностно лице при пререгистрацията на дружеството, която евентуално да бъде поправена по съответния ред“. С даването на подобни указания на практика се поставя началото на ново регистърно производство по същото заявление, тъй като длъжностното лице не е задължено да извърши конкретно вписване (заличаване, обявяване), а да извърши нова регистъра проверка по чл. 21 ЗТР, която отново би могла да приключи с отказ по заявлението. Горното противоречи на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТР, съгласно която „при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване”. Тази нормата е от императивен порядък и не предвижда възможност за връщане на преписката на административния орган, който отново да прецени събраните доказателства и да се произнесе по заявлението съобразно тази преценка. Обратното обуславя възможност постановяването на повторен отказ по същото заявление на ново основание, респективно възможност за повторно обжалване. Тълкуването на разпоредбата чл. 25, ал. 5 ГПК обосновава категоричен извод за контролно-отменителния характер на производството по обжалване на откази. Тази норма не постановява извършване на типичната въззивна проверка от съда – произнасяне по съществото на искането чрез формиране на собствени фактически и правни изводи, а задължава съда да провери правилността на обжалвания акт. В производството по чл. 25 ЗТР окръжният съд по седалището на търговеца е оправомощен да прецени единствено развила ли се е законосъобразно регистърната процедура и съответства ли постановеният отказ на закона въз основа на представените от заявителя доказателства в регистърното производство. При извод за незаконосъобразност на отказа съдът следва да отмени акта на длъжностното лице и да даде задължителни указания за извършване на исканото вписване. Обратното би означавало възможност съдът повторно и сам да извърши регистърната проверка по чл. 21 ЗТР и да формира собствени фактически и правни изводи за основателност на искането за вписване или обявяване въз основа на всички доказателства, събрани към момента на произнасянето, включително и на доказателства, които не са били представени пред Агенцията. Подобна възможност не е предвидена в закона, поради което производството по обжалване чл. 25 ЗТР се свежда единствено до проверка за законосъобразност на акта на Агенцията – правилно и законосъобразно ли е приело длъжностното лице, че липсват предпоставките за извършване на исканото вписване (обявяване), единствено въз основа на представените по конкретното заявление доказателства. Проверката за законосъобразност по необходимост включва в себе си повтаряне на регистърната проверка по чл. 21 ЗТР от страна на съда, но същата няма за цел формиране на собствени фактически и правни изводи относно законосъобразността на искането за вписване, а представлява част от преценката правилно ли е приложен законът от страна на длъжностното лице. В този смисъл възможността за събиране на нови доказателства в рамките на съдебното производство е ограничена до позоваване на доказателства, които имат значение за изясняване на процесуални и други въпроси, както и на доказателства, за които са налице твърдения, че са били представени със заявлението и Агенцията по вписванията неправомерно не ги е приобщила към електронното досие на търговеца.
Интерес от практическа гледна точка представлява въпросът за допустимостта на обжалване на решението на окръжния с което се отменя отказът на Агенцията в частта за разноските. Съдебната практика изхожда от едностранния охранителен характер на производството, в което белезите спорност и двустранност не са налице. С оглед на това се приема, че липсва възможност да бъде ангажирана отговорността за разноски на насрещната страна – в случая Агенция по вписванията. Горното следва и от нормата на чл. 530 ГПК, към която ЗТР препраща, която също не предвижда възможност за присъждане на разноски в охранителното производство2. Преразглеждането на това становище относно възможността за присъждане на заплатената държавна такса в случай на отмяна на отказа ще дисциплинира длъжностните лица за точно и еднакво прилагане на закона. Понастоящем заплатената от жалбоподателя по чл. 25 ЗТР държавна такса остава за негова сметка не само в случай на потвърждаване на отказа (което е нормален правен резултат), но и във всички случаи на отмяна на отказа и извършване на исканото вписване в резултат на съдебното решение. Така за постигане целения правен резултат страната е задължена да заплати освен следващата се за вписването държавна такса и държавната такса за обжалването в размер на още 50% от първоначално внесената. С оглед на това заявителят заплаща такса в размер на 150% от съответния изискуем размер, дори и при констатирана с влязло в законна сила решение първоначална основателност на искането за вписване (доколкото в производството по чл. 25 ЗТР е недопустимо събирането на нови, непредставени пред Агенция по вписванията доказателства). Удачно е в тази хипотеза да се предвиди възможност заявителят да ползва отстъпка в размер на заплатената за обжалване на отказа държавна такса, която да се приспада от таксата, дължима при подаване на последващо заявление в търговския регистър. Горното ще възстанови принципа на възлагане на разноските в тежест на страната, която с постановяване на незаконосъобразен акт е станала причина за образуване на съдебното производство и ще стимулира заявителите да обжалват отказите.
Друг съществен проблем, констатиран от съдилищата в практиката им по ЗТР, касае обхвата и пределите на задължението на Агенцията за вписване на влезлите в сила съдебни решения, съгласно чл. 25, ал. 5 ЗТР. Съобразно изменението на разпоредбата, публикувано в ДВ, бр. 34 от 2011 г. (в сила от 01.01.2012 г.), съдът е длъжен да изпрати за вписване не само препис от постановения по жалбата съдебен акт, но и всички документи във връзка с вписването, заличаването или обявяването. Новото задължение на съда е продиктувано от съображения за преодоляване на практическите затруднения, съществували в работата на Агенцията. Задължението за изпращане на актовете за вписване обаче е налице за съда единствено в случай на отмяна на отказа, не и при неговото потвърждаване с влязло в сила решение. Установените от закона правила не способстват за комплектоване на електронното досие на търговеца и водят до липса на пълна идентичност между хартиеното и електронното досие, които се водят в Агенцията. Въпреки наложилата се практика препис от влезлите в сила решения за потвърждаване на отказите да бъдат изпращани на Агенция по вписванията за сведение, липсва нормативна уредба, която да задължава Агенцията да обявява същите в електронно досие на търговеца. Липсата на изрична разпоредба, задължаваща длъжностното лице да извърши отбелязване чрез визуализиране на изпратения по служебен път акт на съда и оповестяване на последиците му, обосновава правен интерес за заявителя – жалбоподател по чл. 25 ЗТР, от извършване на съответното оповестяване. Оповестяването в търговския регистър на последиците от влязлото в сила съдебно решение по отказа създава яснота и информира третите лица за резултатите от обжалването. Липсата на оповестяване на датата на постановяване на съдебното решение и на неговия диспозитив създава привидност за наличието на висящо регистърно производство поради непроизнасяне на съда по жалбата. Успоредно с това се създава привидност за наличието на възможност за вписване на исканите от заявителя промени по партидата на дружеството при евентуална отмяна на отказа. Това състояние води до недостоверност на регистъра и създава потенциална възможност за възникване на спорове, породени от липсата на надлежно оповестяване на всички съдебни актове, касаещи регистърното производство. При обикновен преглед на отделна партида в търговския регистър, по която е налице отказ, който е обжалван пред съда, се създава погрешно впечатление за липса на произнасяне на съдилищата по жалбите в продължителен период от време, което не съответства на действителното фактическо положение. Липсата на обявяване на решението за потвърждаване на отказа разкъсва логически последователната връзка заявление – отказ – жалба – резултат от обжалването, което води до непълнота на електронното досие. Тази хронологична последователност беше спазвана стриктно при водене на фирмените дела на окръжните съдилища, в качеството на регистърни съдилища до влизане в сила на ЗТР. Понастоящем резултатите от обжалване на отказите са достъпни единствено за страните и за Агенция по вписванията, което е предпоставка и за формиране на противоречива практика на съдилищата, и препятства нейното уеднаквяване. Горното обосновава необходимост от законодателни промени, които да предвидят нов формат на електронното досие на търговеца. Същото следва да изхожда не само от принципа на хронологичната последователност на депозираните от търговеца заявления, но и да съдържа възможност за пълен достъп до неговото съдържание чрез визуализиране не само на отказа, депозираната жалба и представените към нея доказателства (респективно за датата на изпращане на компетентния съд), но и на резултатите от произнасянето на съда. Последното следва да бъде отразявано в отделно поле, съответно на всяка жалба, в което да се визуализира актът на съда, независимо от неговото съдържание – потвърждаване или отмяна на отказа. Съществен недостатък на електронната система на търговския регистър е и начинът на извършване на вписване, заличаване или обявяване въз основа на отменен от съда незаконосъобразен отказ на Агенция по вписванията. В този случай следва да се предвиди опция, която изрично да посочва, че вписването се извършва по конкретно заявление, след отмяна на отказа от страна съда в резултат на неговото обжалване, а не въз основа на акт на съда. Последното води до колизия със случаите, при които вписването или обявяването се извършва по инициатива на съда, в качеството му на легитимиран заявител по чл. 14 ЗТР (например обявяване на молба на длъжник за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 629, ал. 1 ТЗ, вписване на решения, постановени в производството по несъстоятелност, назначаване или освобождаване на ликвидатор по чл. 266, ал. 3 ТЗ, свикване на общо събрание на акционерно дружество по реда на чл. 223, ал. 2 ТЗ). Разграничаването на двете хипотези на вписване следва да се установява недвусмислено и от електронното досие на търговеца.
Като съществен недостатък на уредбата практиката открои и липсата на специални нормативни правила за преодоляване на необоснования отказ на длъжностните лица да изпълнят разпореждането на съда, съгласно задължителните указания в решението по чл. 25 ЗТР, като извършат съответното вписване, заличаване или обявяване. Действащата нормативна уредба предвижда преодоляване на отказа на длъжностното лице да изпълни съдебното решение чрез неговото повторно обжалване, но горното е възможно единствено в случаите на постановяване на нов изричен акт от длъжностното лице. В практиката хипотезата на неизпълнение на задължителните указания на съда се изразява най-вече в бездействие на длъжностните лица и наличието на „мълчалив отказ”, който не е уреден изрично в ЗТР и за който не е предвидена изрична възможност за обжалване. Така заявителят е принуден да сезира Агенцията с ново заявление за вписване на същите обстоятелства или съда с искане за повторно изпращане на акта, което води до допълнителното му обременяване с разноски и до необосновано забавяне на регистърното производство. Неизпълнението често поражда и множество дружествени спорове, тъй като междувременно по партидата на търговеца се извършват други вписвания, без да се вземат предвид последиците от обжалването на отказа. В тази хипотеза за обезщетение на претърпените вреди заявителят следва да ангажира отговорността на Агенцията по общия исков ред, тъй като разпоредбата на чл. 28 ЗТР предвижда отговорност единствено при грешки и непълноти, допуснати при пренасянето на информацията от хартиен на електронен носител. Преодоляването на това неравностойно положение налага преосмисляне на подхода на законодателя чрез предвиждане на специален ред за преодоляване на необоснованите откази за изпълнение на указанията по чл. 25 ЗТР и за фактическо извършване на вписванията. Горното може да бъде постигнато чрез възможност за осъществяване на служебен контрол от съда, предвиждане на възможност за заявителя да сезира Агенцията със заявление по специален образец, както и имуществена, и дисциплинарна отговорност на длъжностното лице, което не е изпълнило задълженията си в указания срок.
С изменение на ЗТР, обнародвано в ДВ, бр. 50 от 2008 г., бе приета разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от закона, която предвиди за първи път изрична процесуална възможност за спиране на регистърното производство.
Уредбата на процедурата по спиране на регистърното производство е лаконична, нормата на чл. 19, ал. 5 ЗТР прогласява компетентност на съда за постановяване на спирането, като предвижда две самостоятелни основания за спиране на регистърното производство – въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК и в предвидените от Търговския закон случаи. С обнародваните в ДВ, бр. 99 от 2012 г. изменения на ГПК е създадена нова ал. 3 на чл. 536, съгласно която определението на окръжния съд по седалището на дружеството за спиране на регистърното производство (признат за компетентен от съдебната практика за неговото постановяване)3 подлежи на обжалване по реда на глава ХХІ от ГПК. Уеднаквената практика на съдилищата по спиране на регистърното производство следва да обуслови и еднакво приложение на закона при действията по неговото възобновяване. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗТР регистърното производство се възобновява незабавно след представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране. Законът не поставя изисквания относно качеството на лицата, които биха могли да сезират валидно Агенцията за възобновяване на спряно регистърно производство, поради което следва да се приеме, че доказателствата могат да бъдат представени от всяко лице, което се легитимира като заявител по чл. 15 ЗТР и има интерес от възобновяването. Това тълкуване на закона от съдилищата обаче влиза в колизия с липсата на утвърден образец на заявление за представяне на доказателства за възобновяване на регистърното производство по чл. 19, ал. 5 ЗТР, което аргументира длъжностните лица да приемат, че легитимиран да поиска възобновяване на регистърното производство е единствено съдът. Горното води до постановяване на идентични откази, обосновани единствено с липсата на сезиране на Агенцията с надлежно заявление и посочване, че представяният акт следва да бъде изпратен от съда по служебен път. Липсата на подзаконов нормативен не може да бъде тълкувана във вреда на заявителя и да обоснове отказ от приемане на представените доказателства, независимо от формата, в която същото е осъществено – друг вид заявление, молба със свободен текст, обяснителна записка. Поради това в тази хипотеза длъжностните лица следва да съобразят характера на молбата с оглед нейното съдържание, като пристъпят към незабавно възобновяване на регистърното производство, независимо от това, че съдебното решение е представено към заявление, съответно на друг вид искане, доколкото образец, съответен на конкретното искане, изобщо липсва. Обстоятелството, че исканият акт следва да бъде изпратен служебно от съда, не може да послужи като законосъобразен аргумент за отказ, тъй като задължението за служебно изпращане по чл. 30, във връзка с чл. 14 ЗТР не влиза в колизия с признатото право на заявителя по чл. 19, ал. 5 ЗТР сам да поиска възобновяване на регистърното производство, като представи съответните доказателства. Вън от това по искането за спиране на регистърното производство се образува самостоятелно охранително производство с определен съдия – докладчик, различен от докладчика по спорното преюдициално (висящо или бъдещо) дело4. За съда, постановил спиране на регистърното производство, липсва задължение да следи служебно за отпадане на пречките за спирането (да следи резултата от исковото производство), а за съда по исковото производство също не е налице задължение за уведоми съда, спрял регистърното производство, за влизане в законна сила на решението или за прекратяване на производството по делото, независимо от основанието. Горното обосновава правния интерес на заявителя да сезира Агенцията с искане за извършване на вписването въз основа на влезлия в сила съдебен акт, което по необходимост съдържа в себе си и искане за възобновяване на регистърното производство.
Бистра АТАНАСОВА, съдия
__________
1 Вж. чл. 67, ал. 48 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
2 Така Определение № 201 от 11.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 850/2009 г., II т.о., ТК.
3 Така Определение № 351 от 04.06.2009 г. по ч.т.д. № 313/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК.
4 Така Определение № 351 от 0 4.06.2009 г. по ч.т.д. № 313/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК.
