Със Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), обн. ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г., се правят изменения в чл. 6 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с които ползването на зоните за платено и безплатно паркиране в населените места се изключва от регулативния обхват на ЗМДТ.
Според допълнената ал. 2 на чл. 6 ЗМДТ за всички услуги и права, включително за ползване на общинските тротоари, площади и улични платна, или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата (ЗДвП, ал. 3), предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. Ползването на тази общински собственост за паркиране по ЗДвП се определя с наредба на общинския съвет. Промените в ЗМДТ са в логическа и правна връзка с изменението на чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Действащата ал. 1 на чл. 99 ЗДвП предоставя правомощия на собственика или администрацията, управляваща пътя, да определя райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в населените места в определени часове на денонощието. Според новата разпоредба на ал. 3 (чл. 99 ЗДвП) общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията, и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 12, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на което е предоставено управлението им.
Промените, на първо място, дават отговор на въпроса относно правната същност на сумата, която плащат водачите за паркиране на моторни превозни средства (МПС) на местата, определени за тази цел по реда на чл. 99, ал. 1 ЗДвП.
Досегашната разпоредба определяше тази сума като „такса“, което неизменно поставяше въпроса дали тази такса е „местна такса“ по смисъла на ЗМДТ и необходимо ли е нейният размер да се определя според материално-технически и административни разходи за предоставяне на услугата, каквито са изискванията на чл. 7 и чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, или тя е друг вид такса, различна от местните такси по ЗМДТ.
Определянето на сумата като „цена“ съответства на смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, според която общината, в качеството й на собственик, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Дефинирането на сумата като „цена“ дава възможност на общините да определят размера й на пазарен принцип съобразно търсенето на места за паркиране в различните райони на населените места, както и да регулират количеството на превозните средства в централните части, с цел създаване на здравословна и благоприятна околна среда.
На второ място, новият текст дефинира изрично лицата, на които се предоставя управлението на местата за паркиране. Такива могат да бъдат специализирани звена на общината (общинско предприятие или друга структура на общинска бюджетна издръжка), или на юридическо лице по чл. 12, ал. 1, т. 13 ЗОП.
Нормативното решение е съобразено с досегашната практика на общините. Юридическото лице по чл. 12, ал. 1, т. 13 ЗОП е дружество, чийто капитал е изцяло общинска собственост или собственост на холдинг с капитал – общинска собственост. Контролът от страна на кмета на общината и на общинския съвет върху лицата, на които е предоставено управлението на зоните за паркиране, е гаранция, че при осъществяване на дейността си те няма да злоупотребяват с господстващото си положение на пазара на услугата „предоставяне на места за паркиране в населените места“.
На трето място, новата разпоредба определя бюджета, в който постъпват сумите за паркиране на превозни средства на местата, определени по реда на чл. 99, ал. 1 ЗДвП.
Неяснотата при предходната уредба следваше от неяснотата относно правната същност на тези суми – ако те се определяха като „местни такси“ по ЗМДТ, то следваше да постъпват в общинските бюджети. При дефинирането им като „цена на услуга” те се събират от структурата, която управлява местата за паркиране и се използват за благоустрояването на тези места, и за постигане на други цели, включени в предмета на дейност на съответната организация.
Настоящите изменения в ЗМДТ и ЗДвП не генерират разходи и приходи за държавния бюджет. Те имат значение за бюджета на всяка отделна община, която би се възползвала от възможността да увеличи приходите си, като определи места за платено паркиране.
Красимира УЗУНОВА, главен юрисконсулт в Централно управление на НАП
