Промени в осигуряването на някои категории лица, след измененията в КСО от август 2011 г.

Коментар

С влизане в сила на разпоредбите на Изборния кодекс, приет от 41-ото Народното събрание на 22.12.2010 г. (обн. ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.), се промени редът за осигуряване на членовете на избирателните комисии, за времето, за което изпълняват своите задължения.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (публикуван в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.) са направени и други промени, свързани с осигуряването на някои лица, които ще разгледаме в следващите редове.

Най-напред, ще припомним накратко някои основни регламенти, заложени в Изборния кодекс. Така например Изборният кодекс определя:

организацията и реда за провеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства;
условията за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.

По ред, определен в Изборния кодекс за провеждане на избори, се образуват:

Централната избирателна комисия – тя се назначава с указ на президента на републиката за срок от 5 години и действа при провеждане на всички видове избори;
районните избирателни комисии – те се назначават от Централната избирателна комисия при провеждане на избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на Република България и за членове на Европейския парламент. Районните избирателни комисии се назначават не по-късно от 60 дни преди изборния ден;
общинските избирателни комисии – те се назначават от Централната избирателна комисия за всяка община при провеждане на избори за общински съветници и кметове, не по-късно от 65 дни преди изборния ден;
секционни избирателни комисии – те се назначават от районната или общинската избирателни комисии за всяка избирателна секция, включително подвижните секционни избирателни комисии при гласуване с подвижни избирателни урни при провеждане на всички видове избори, не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Централната избирателна комисия назначава секционни избирателни комисии извън страната.

Лицата, включени в състава на избирателните комисии, се освобождават от служебните им задължения за времето, необходимо за работата им в съответната комисия. За това време те ползват неплатен служебен отпуск, който се зачита за стаж по специалността, или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск. За работата си в съответната комисия членовете на избирателните комисии получават възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Изборния кодекс членовете на избирателните комисии за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на членовете на районните, общинските и секционните избирателни комисии са за сметка на републиканския бюджет.
Предвид тази разпоредба, членовете на всички избирателни комисии, образувани по реда на Изборния кодекс, подлежат на осигуряване по реда, определен за лицата, които получават доходи за работа на изборни длъжности, определен в чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. За тези лица се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Трудова злополука и професионална болест“ и „Безработица“. За лицата, родени след 31.12.1959 г., се внасят и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Здравноосигурителните вноски на тези лица се определят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за здравното осигуряване на членовете на районните, общинските и секционните избирателни комисии са за сметка на републиканския бюджет.
За членовете на Централната избирателна комисия осигурителните вноски за фонд „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“ се разпределят за сметка на осигурителя и на осигуреното лице по реда на чл. 6, ал. 3 КСО. Осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ са изцяло за сметка на осигурителя. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределят по реда на чл. 157, ал. 3 от кодекса, а за здравното осигуряване – по реда чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Осигурителният доход за членовете на избирателните комисии се определя по реда, определен за лицата, получаващи доходи на изборни длъжности, в чл. 6, ал. 3 КСО. За членовете на избирателни комисии, които през съответния месец получават и доходи, върху които се дължат осигурителни вноски на друго основание по чл. 4 КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от всички доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, като се спазва поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 10 от кодекса, както следва:

доходи от дейности по чл. 4, ал. 1 и 2;
осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/ или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
доходи за работа без трудово правоотношение.

В тези случаи членовете на избирателните комисии, които през съответния месец са осигурени по трудови или служебни правоотношения, или на друго основание по чл. 4, ал. 1 или 2 КСО, при получаване на възнагражденията за работа в съответната избирателна комисия следва да декларират сумата, върху която са внесени осигурителни вноски по другите правоотношения.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО върху доходите, върху които се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, се внасят и вноските за здравно осигуряване.
Осигурителните вноски за членовете на избирателни комисии са дължими при изплащане на възнагражденията, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, вноските за социално осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят до края на месеца, следващ този, през който е положен трудът.
Във връзка със спецификата в осигуряването на членовете на избирателните комисии с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8, публикувана в ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., се направи промяна в указанията за попълване на декларация обр. № 1 – „Данни за осигуреното лице“. Данните за осигуряването на членовете на всички избирателни комисии следва да се подават с попълнен код 71 в т. 12 „Вид осигурен“ на декларацията. При попълване на данните за членовете на избирателните комисии трябва да се имат предвид следните особености:

не се попълват данни в т. 12.1. „Пореден номер на квалификационната група професии за осигурения“, т. 12.2. „Код икономическа дейност за осигурения“ и т. 12.3. „Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя“;
в позиция 4 и 5 на т. 16 „Дни в осигуряване – общо“ се попълва 0;
в т. 16.7 „Отработени часове – общо“ и в т. 16.8 „Часове, положен извънреден труд“ не се попълват данни;
на членовете на Централната избирателна комисия получените доходи за извършваната дейност са облагаеми по ЗДДФЛ и за тях се попълват данни за облагаемия доход в т. 31 „ Начислен месечен облагаем доход“ и данни за начисления месечен данък в т. 31А. Възнагражденията на членовете на районните, общинските и секционните избирателни комисии не се облагат с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и за тях не се попълват тези данни.

За всички членове на избирателни комисии се попълват данни за нетно възнаграждение в т. 34 „Нетно възнаграждение“ на декларацията. Нетното възнаграждение се определя по реда на чл. 17, ал. 3 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, както следва:

за членовете на Централната избирателна комисия нетното възнаграждение е изплатеното или начислено възнаграждение, намалено с размера на осигурителните вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по ЗДДФЛ, като то не може да бъде по-голямо от максималния размер на месечния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване;
за членовете на районните, общинските и секционните избирателни комисии осигурителните вноски са изцяло за сметка на републиканския бюджет, възнаграждението не се облага с данък по ЗДДФЛ и нетното възнаграждение е равно на изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

За членовете на избирателни комисии, които са осигурени само за определени дни от месеца, задължително се попълват данни в т. 14 „Ден, от който осигуряването е възникнало“ и т. 15 „Ден, в който осигуряването е прекратено“.

Ще илюстрираме посочените особености със следния пример.

ПРИМЕР:
За октомври 2011 г. на член на общинска избирателна комисия, роден преди 01.01.1960 г., е изплатено месечно възнаграждение в размер на 320 лв. В качеството си на член на общинска избирателна комисия лицето е осигурено през целия месец. В декларация обр. № 1 – „Данни за осигуреното лице“, освен данните за осигурителя и личните данни на лицето, се попълват още следните данни:

в т. 12 „Вид осигурен“ се попълва код 71;
в т. 13 „Код продължаване на осигуряването“ се попълва 1, ако осигуряването на лицето в това му качество започва от октомври. Ако осигуряването му като член на общинска избирателна комисия продължава от предходен месец, се попълва 0;
т. 16 „Дни в осигуряване – общо“ в позиция 1 се попълва 0 (в примера лицето е било в осигуряване през целия месец), в позиция 2 и 3 се попълват броят на работните дни за октомври 2011 г. – 21 работни дни., а в позиции 4 и 5 се попълва 0;
в т. 16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски“ – също се попълват 21 работни дни;
в т. 21 „Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски …“ се попълва 320 лв;
в т. 22 „За фондове на ДОО без ТЗПБ върху сумите в т. 21“ се попълва попълва процентът осигурителна вноска за фондовете на ДОО за сметка на осигурителя – 22,3%, а в т. 22.2 „За фонд ТЗПБ върху сумите в т. 21“ се попълва процентът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“, определен по основната икономическа дейност на осигурителя,
в т. 22.1 – процент осигурителна вноска за здравно осигуряване за сметка на осигурителя се попълва 8%;
в т. 34 „Нетно възнаграждение“ също се попълва 320 лв. (на лицето не се удържат лични вноски за социално и за здравно осигуряване, а доходът е необлагаем по ЗДДФЛ).

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.) се направиха промени, свързани с определянето на осигурителния доход на специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност и на изпратените на работа в чужбина от български посредник. Направени са и промени, свързани с определяне на размера на осигурителните вноски на балерините, балетистите и танцьорите, работещи по трудови правоотношения в културните организации, и зачитането на осигурителния им стаж.

Във връзка с определянето на месечния осигурителен доход на специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, в сила от 01.09.2011 г., е направена промяна в чл. 6, ал. 3 КСО. Така от 01.09.2011 г. осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване на тези лица се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Върху дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за социално осигуряване, се внасят и вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравноосигурителните вноски.
От 31.07.2010 г. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност, подлежат на осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО. За периода до 31.08.2011 г. осигурителните вноски за специализантите, подлежащи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя по таблицата на Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С направената промяна в чл. 6, ал. 3 от кодекса, от 01.09.2011 г. месечният осигурителен доход на тези лица не се обвързва с минималните осигурителни прагове, определени по основната икономическа дейност на осигурителя, а с минималната работна заплата.
Във връзка с определянето на осигурителния доход на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, е направена промяна в разпоредбата на чл. 4, ал. 5 КСО. Тези лица могат по свое желание да се осигуряват по българското законодателство за времето, през което са изпратени на работа в чужбина чрез посредническа организация. От 05.08.2011 г. те имат възможност да се осигуряват за времето на работа в чужбина само върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). На основание чл. 8, ал. 3 ЗБДОО за 2011 г. тези лица следва да внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, изчислени върху осигурителен доход в размер на 420 лв.
Преди направената промяна тези лица имаха възможност да избират месечния си осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Промяната на чл. 4, ал. 5 КСО е във връзка с разпоредбата на чл. 70а, ал. 2, т. 9 от кодекса. От 01.01.2011 г., на основание чл. 70а, ал. 2, т. 9 КСО, за времето след 31.12.2010 г., през което лицата, работещи в чужбина чрез български посредник, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 5 от кодекса, при изчисляване размера на пенсията не се взима предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Предвид тази разпоредба, върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица те внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, само с оглед на зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране.

ПРИМЕР:
Лице, изпратено на работа чрез българска организация – посредник в Македония, се осигурява от 01.01.2010 г. за пенсия по реда на българското законодателство, върху осигурителен доход в размер на 420 лв. За периода до 31.12.2010 г., при изчисляване размера на пенсията на лицето, ще бъде взет предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски за фонд „Пенсии“. След тази дата времето, за което са внесени осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, ще му бъде зачетено за осигурителен стаж, но доходът, върху който са внесени осигурителни вноски, няма да се взима предвид при определяне размера на пенсията.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 КСО не се прилага за лицата, които работят чрез български посредник в други страни – членки на Европейския съюз. За тях се прилагат разпоредбите на координационните регламенти в областта на социалната сигурност на Европейския съюз.
В сила от 1 януари 2011 г. е създадена новата разпоредба на чл. 69а КСО, с която се определят условията за пенсиониране на балерини, балетисти и танцьори, работещи по трудови правоотношения в културни организации. На основание тази разпоредба, от 01.01.2011 г. балерините, балетистите и танцьорите придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност „балерина“, „балетист“ или „танцьор“ в културни организации. От 01.01.2011 г. правото на пенсия на тези лица се обвързва само с годините положен стаж и не се обвързва с възрастта на лицето. По реда на чл. 69а от кодекса придобиват право на пенсия само балерини, балетисти и танцьори, които работят по трудови правоотношения в културни организации. „Културни организации“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) е структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1, или учредена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от закона, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство.
Във връзка със зачитането на осигурителния стаж на балерините, балетистите и танцьорите, наети на работа по трудов договор в културна организация, е създадена новата ал. 9 на чл. 104 КСО. В сила от 05.08.2011 г., на основание на тази разпоредба, при определяне размера на пенсията осигурителният стаж, положен след тази дата на лицата по чл. 69а КСО, се превръща, като 4 години осигурителен стаж на длъжност „балерина“, „балетист и „танцьор“ в културни организации се зачита за 5 години осигурителен стаж от трета категория.
Във връзка със зачитането на осигурителния стаж на лицата по чл. 69а КСО е направено допълнение в чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от кодекса, с което за тези лица от 01.09.2011 г. се определя осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, в размер на 20,8 на сто, а за родените след 31.12.1959 г. – в размер на 15,8 на сто. Осигурителните вноски се разпределят за сметка на осигурителя и на осигуреното лице по реда на чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от кодекса, като осигурителят следва да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за своя сметка с 3 на сто по-високи от тези за лицата, които работят при условията на трета категория труд. За тези лица не се дължат осигурителни вноски за професионален пенсионен фонд.
Следва да се има предвид, че на основание Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, за периода до 31.12.2010 г. трудът, положен по трудов договор на длъжност „балерина“, „балетист“ и „танцьор“, се зачита за положен при условията на втора категория труд. Осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за сметка на осигурителя са с 3 на сто по-високи от тези за лицата, които работят при условията на трета категория труд. Осигурителите дължат за тези лица и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд.
За периода 01.01.2011-04.08.2011 г., на основание чл. 18а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудът на лицата, положен на длъжност „балерина“, „балетист“ и „танцьор“, се зачита за положен при условията на трета категория труд.

Румяна СТАНЧЕВА, главен експерт в ЦУ на НОИ