Предмет на настоящия коментар е влязлото в сила от 29.06.2011 г. изменение на Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, обнародвано в ДВ, бр. 49 от 29.06.2011 г.
През март 2011 г. влезе в сила допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с което за всяко лице, извършващо доставки или продажби на течни горива от търговски обект, се предвиди задължение да предава чрез дистанционна връзка на Националната агенция за приходите (НАП) данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на обектите за търговия на течни горива. С тази промяна се цели постигане на пълен контрол и отчетност на горивата в обектите за продажба на течни горива, от постъпването на гориво в резервоарите на обекта до закупуването им от крайния потребител.
Важно е да се обърне внимание, че това задължение не се отнася за лицата, извършващи доставки или продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Редът и начинът, както и техническите изисквания за установяване на дистанционна връзка с НАП за предаване на данни от обектите за търговия на течни горива, се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която в настоящия коментар за краткост ще бъде наричана “наредбата”.
Във връзка с това, в чл. 3 от наредбата, в който се определя задължението на лицата да регистрират и отчитат продажбите си чрез издаване на фискална касова бележка, е създадена нова ал. 3, по силата на която всяко лице, извършващо продажби на течни горива, е длъжно да предава на НАП чрез установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел, като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на електронната система с фискална памет (ЕСФП), която отговаря на изискванията, посочени в новосъздаденото Приложение № 19 и подлежи на метрологичен контрол. За определяне на наличните и продадените количества горива от ЕСФП трябва да се извършва предаване по дистанционната връзка на следната допълнителна информация:
- данни от нивомерната система – автоматично предавани данни за доставка и за налични количества;
- данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход;
- данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.
За реализация на тези изисквания е необходимо електронната система с фискална памет за продажба на течни горива да бъде изградена на модулен принцип, който включва задължително следните компоненти:
- статична измервателна система (нивомерна измервателна система) за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство, която трябва да е средство за измерване от одобрен тип;
- измервателни средства за разход на течни горива от одобрен тип (бензиноколонки, газколонки и др.) с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство;
- централно регистриращо устройство с фискална памет, отговарящо на общите технически изисквания към фискални устройства (ФУ);
- технически съоръжения за връзка между централното регистриращо устройство и измервателните средства за разход на течни горива.
Всичко това налага в изменението на наредбата да бъдат включени нови специфични функционални и технически изисквания както към отделните модули, така и към ЕСФП като цяло. За постигане на съответствие с новите изисквания, съществуващите ЕСФП ще трябва да бъдат доработени и одобрени по реда на наредбата. Съгласно § 28 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на наредбата лицата, извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания в срок до 31.03.2012 г.
Независимо от това, че преобладаващата част от промените се отнасят до включването на нивомерните системи в състава на ЕСФП, като цяло тези изменения дават отражение в работата на сравнително по-ограничен брой лица и обекти за продажба на течни горива (около 3400).
В действителност интерес за масовите потребители на фискални устройства представлява промяната на сроковете за задължителното въвеждане на дистанционна връзка с НАП, заложени в § 59, ал. 1 от ПЗР на наредбата.
Съгласно изменението на § 59, ал. 1 лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията за осъществяване на дистанционна връзка с НАП в следните срокове:
1. Лицата, задължени да използват ЕСФП – в срок до 31.12.2010 г.
Това са лицата, извършващи продажби на течни горива, чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход. По-голямата част от тези лица приключиха оборудването си с ФУ в срок до 31.12.2010 г. На неспазилите срока 31.12.2010 г. бяха наложени санкции.
2. За регистрираните по ЗДДС лица, непопадащи в т. 1, са определени три различни срока, в зависимост от дейността, която упражняват, както следва:
а) лицата, които извършват търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеки и дрогерии съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – в срок до 31.08.2011 г.;
б) търговците на зърно, регистрирани по Закона за съхранение и търговия със зърно – в срок до 30.11.2011 г.;
в) всички останали лица, регистрирани по ЗДДС – в срок до 31.03.2012 г.
3. Всички други лица, задължени да използват фискални устройства, непопадащи в т. 1 или 2, също имат срок до 31.03.2012 г.
Целта е да се даде известна “отсрочка” за регистрираните по ЗДДС лица, с цел да се облекчи бизнесът в процеса по закупуване и въвеждане в експлоатация на ФУ с дистанционна връзка. Това обаче в никакъв случай не означава, че трябва да бъдат изчаквани крайните срокове, тъй като едно голямо струпване в последния момент би довело до невъзможност за оборудване на всички обекти (оставащите за изграждане на дистанционна връзка са приблизително около 450 000), а оттам и до налагане на санкции за неспазване на сроковете, както се получи с лицата, извършващи продажби на течни горива след 31.12.2010 г. Освен това изчакването на крайния срок вероятно би намалило възможността за избор на подходящ вид ФУ, тъй като не се очаква производителите да поддържат неограничен брой ФУ от всеки от одобрените модели ФУ. Най-добрият подход е лицето, което трябва да закупува ФУ, да проучи по-отрано различните модели устройства, производство на различните производители на ФУ, и да подбере модел, който би съответствал максимално на потребностите му, с оглед спецификата на продаваните стоки и/или извършваните услуги, и в същото време да притежава функционални възможности, правещи го лесно пригодим към организацията на обекта.
Като пример могат да бъдат дадени ФУ, предназначени за работа в заведения за хранене, които имат специфични функционални възможности, свързани с обслужването на клиентите и организацията на работата в такъв обект.
Информация за новоодобрените модели ФУ може да бъде намерена на сайта на Националната агенция за приходите (www.nap.bg), както и в официалния бюлетин на Българския институт по метрология.
Друго съществено изменение е свързано с дефинирането на видовете плащания, при които не е задължително издаването на фискална касова бележка.
С цел въвеждане на единна терминология, навсякъде в наредбата използваният в предходните й редакции термин “плащане по банков път” е заменен с “плащане, извършвано чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ)”. Целта е уеднаквяване на термините за видовете плащания с тези по Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за пощенските услуги.
Дефинициите на понятията “директен дебит” и “наличен паричен превод” са тези по § 1, т. 3 и 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи:
“Директен дебит” е платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца.
“Наличен паричен превод” е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.
Понятието “кредитен превод” е дефинирано в Наредба № 3 от 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от Българската народна банка, в сила от 01.11.2009 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм. бр. 48 от 2011 г.). Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 2009 г. “кредитен превод” е платежна операция, наредена от платеца чрез неговия доставчик на платежни услуги, с цел средствата да се предоставят на разположение на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги. Платецът и получателят могат да бъдат едно и също лице.
В чл. 3, ал. 1, т. 1-4 от Закона за платежните услуги и платежните системи са определени четири категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка по отношение изискванията към дейността им и предоставяните от тях платежни услуги, а именно:
- банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ);
- дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС;
- платежни институции по смисъла на ЗПУПС;
- Европейската централна банка и националните централни банки.
Платежните институции по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи могат да извършват само платежните услуги, за които са лицензирани. Публичен регистър на лицензираните платежни институции е публикуван на официалната интернет-страница на БНБ (www.bnb.bg), в раздел “Платежна система”, подраздел “Платежен надзор”..
В § 1, т. 9 от Допълнителни разпоредби към Закона за пощенските услуги е дадена дефиниция на израза “пощенски парични преводи на хартиен носител”, съгласно която това са пощенски услуги за изпращане чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по пощенски парични преводи на суми от подателя до получателя.
Съгласно чл. 15 от Закона за пощенските услуги, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) регулира извършването на пощенските услуги в съответствие с този закон, като издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за извършване на пощенски парични преводи. Лицензиращият орган (КРС) вписва издадените индивидуални лицензии в специален публичен регистър (чл. 50 ЗПУ).
Във връзка с разясненията по отношение на дефинирането на видовете плащания, при които не е задължително издаването на фискална касова бележка, е добре още веднъж да се обърне внимание, че това изключение не се отнася за лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход. Тези лица са длъжни да регистрират и отчитат продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Във връзка със зачестилите въпроси след обнародването на измененията на наредбата, е добре да се знае също, че дефинирането на видовете плащания, при които не е задължително издаването на фискална касова бележкаа (кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършени по реда на ЗПУПС, или пощенски паричен превод, извършен по реда на ЗПУ) по никакъв начин не води до отпадане на задължението за издаване на фискална касова бележка при плащане с банкова кредитна или дебитна карта. Доколкото разпоредбата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС не е променена, остава задължението за издаване на фискална касова бележка като хартиен документ, регистриращ продажба или доставка на стока, или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, или с други, заместващи парите платежни средства.
Беата ПЕТРОВА, главен експерт по приходите в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП
