Промени в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1 януари 2017 г.

Коментар

С § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
(ЗБДОО) за 2017 г., обн. ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г., са направени следните по-съществени изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 01.01.2017 г., с две изключения, на отложеното влизане в сила на които ще бъде обърнато внимание в изложението.

Промени, свързани с осигурените лица и осигурителния доход

Промяната в чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО е прецизираща и е свързана с изключване от обхвата й на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ – работещите по трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, предвид това, че тяхното осигуряване е специално и е уредено в чл. 4, ал. 10 КСО. Другите промени в категориите осигурени лица се изразяват във включване на управителите на клонове на чуждестранни юридически лица в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и добавянето на кандидатите за младши следователи сред лицата по чл. 4, ал. 1, т. 10 КСО.

Новата редакция на чл. 5, ал. 7 КСО, целяща намаляване на административната тежест за бизнеса, влиза в сила от 01.01.2018 г. Тя предвижда задължение на осигурителите да издават по искане на осигуреното лице документи за осигурителен стаж и осигурителен доход само за периоди преди 1 януари 2000 г.

С промяната в чл. 6, ал. 11 КСО се прецизира поредността, в която се сумират доходите от различни дейности, с оглед определяне на месечния размер на осигурителния доход на лицата, които са осигурени на повече от едно основание по чл. 4 КСО и с оглед ограничаването му до максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Изрично се регламентира, че това са доходите от дейности съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 КСО. В поредността от доходи по чл. 6, ал. 11 КСО, под т. 2 се добавят и доходите от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски.

Съгласно изменението в чл. 6, ал. 12 КСО, от 01.01.2017 г. върху средствата за социалните разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 КСО в пари или в натура, осигурителят дължи осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване, а не както досега – само за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Така в осигурителния доход, от който се изчисляват паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване за работещите по трудови, служебни и приравнените им правоотношения, се включват и средствата, давани от осигурителите в пари или натура, постоянно или периодично пряко на осигурените лица за сметка на социалните разходи.

Допълнението в разпоредбата на чл. 6, ал. 16 КСО, която регламентира определянето на максималния осигурителен доход при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец, е редакционно и внася по-голяма яснота. С новата алинея 17 на чл. 6 КСО пък се урежда начинът за определяне на минималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец. Той е равен на сбора от минималния осигурителен доход, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход (работници и служители в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството) – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

Допълнението в чл. 9, ал. 1, т. 3 КСО е прецизиращо и установява, че за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход съгласно т. 4 от Забележка към Приложение № 1 към чл. 9, ал.1, т. 1 ЗБДОО за 2017 г., за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху минималната работна заплата.

Промени, свързани със самоосигуряващите се лица

С промяна в чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО се регламентира, че за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски (дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО), без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски, които се определят при т.нар. годишно изравняване на осигурителния доход с годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и се дължат до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. По този начин осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица по краткосрочното и дългосрочното обществено осигуряване се съобразяват с действителния им принос в осигурителната система. Същевременно се равнопоставят всички самоосигуряващи се лица, доколкото част от тях не са задължени да подават годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ и да определят окончателен размер на осигурителния доход.

В тази връзка са и променената дефиниция на „осигурено лице“, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, и направеното допълнение в чл. 70, ал. 3 КСО, с което се установява, че при определяне на индивидуалния коефициент за пенсия на самоосигуряващите се лица се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.

Когато след отпускане на пенсията лицето е внесло осигурителни вноски върху по-висок от зачетения при отпускането й осигурителен доход, то може да поиска определяне на нов размер на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО и този доход, като ново доказателство, ще бъде взет предвид и ще повлияе благоприятно върху размера на пенсията. Най-често тази възможност ще се прилага от лицата, които се пенсионират, без да са внесли окончателните си осигурителни вноски за текущата година като самоосигуряващи се лица, тъй като същите са дължими в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, т.е. до 30 април на следващата година.

С допълнението в чл. 13, ал. 2 КСО се регламентира, че правото на помощ при смърт на съпруга, децата и родителите на самоосигуряващо се лице се поражда при внесени осигурителни вноски за последния месец преди смъртта на лицето, за който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им. Аналогична разпоредба се съдържа и в чл. 38, ал. 4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, но предвид това, че правилото е свързано с осигурителни права, то намира своята регламентация в КСО.

Промени, свързани с паричните обезщетения

С новата редакция на чл. 50, ал. 5 КСО, в сила от 01.07.2017 г., се регламентира правото на парично обезщетение за раждане на лицата, при които се настаняват деца под 1-годишна възраст по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

От 01.06.2017 г. е в сила и новата разпоредба на чл. 50а КСО, с която се създава възможност за майките (осиновителките), които имат право на обезщетение за бременност и раждане, но след изтичане на периода след раждането, за който се издават болнични листове, се върнат на работа, или ако са самоосигуряващи се лица – започнат да упражняват трудова дейност, за която се осигуряват за общо заболяване и майчинство, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето.Когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а когато той е починал – на настойника. Условие за изплащане на обезщетението на лицето, поело отглеждането на детето, е то да е осигурено за общо заболяване и майчинство.

С новата разпоредба на чл. 163, ал. 9 КТ и с изменението в чл. 50, ал. 6 КСО, отново в сила от 01.06.2017 г., се създава възможност за осиновителя на дете до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, ако се намира в брак или живее в едно домакинство с осиновителката, да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване. В случай че е осигурен за общо заболяване и майчинство и отговаря на изискването по чл. 48а КСО за наличие на 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск лице, при ползването на този отпуск той ще получава парично обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер, определен по реда на чл. 49 КСО, т.е. в размера на обезщетението при бременност и раждане.

Предвид на това, че настаняването на дете в детско заведение на пълна държавна издръжка е обстоятелство, което препятства изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане, в Допълнителните разпоредби на КСО – т. 14, се дава определение на понятието „детско заведение на пълна държавна издръжка“.

Променя се продължителността на осигурителния стаж, от който зависи срокът за изплащане на паричните обезщетения за безработица, така че да бъде обхванат единствено осигурителният принос на лицата във фонд „Безработица“ на ДОО след 2001 г., както следва:

По този начин за лицата, чието осигуряване е прекратено след 31.12.2016 г., отпада необходимостта да представят към заявлението за изплащане на парично обезщетение за безработица документи за осигурителен стаж.За определяне продължителността на осигурителния им стаж, а оттам – и на периода, за който следва да им се изплаща обезщетението за безработица, ще се използват изцяло данните от информационната система на Националния осигурителен институт.

Във връзка с промяната в чл. 54в КСО, с § 4 от ПЗР на ЗБДОО за 2017 г. е предвидено, че за лицата, чието осигуряване е прекратено до края на 2016 г., периодът по чл. 54в КСО на паричното обезщетение за безработица се определя по правилата, действащи до края на 2016 г.

Промени, свързани с пенсиите

Новата разпоредба на чл. 33, ал. 5, т. 13 КСО предвижда, че НОИ уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година. Това уведомяване е насочено към лицата, на които не е отпусната ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст и цели те да бъдат стимулирани своевременно, преди евентуално придобиване и упражняване на право на пенсия да се уверят, че данните за осигурителния им стаж и доход в Информационната система на НОИ са подавани коректно, а при необходимост – да предприемат съответните действия за снабдяване с документи за осигурителен стаж и доход за периоди, за които липсват данни в електронните регистри.

Изменението на наименованието на чл. 69 КСО произтича от извършената с § 221 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г.) промяна, по силата на която от 9 август 2016 г. следователите и младши следователите са изключени от лицата по ал. 2 на посочената разпоредба. Предвид на това, че правото на пенсия не се погасява по давност и с оглед необходимостта от наличие на изрично основание, на което да се отпускат пенсии на лица, които като следователи и младши следователи са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, е създадена преходна разпоредба – § 5 от ПЗР на ЗБДОО за 2017 г., на която с § 12, т. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2017 г. е придадено обратно действие. Тя регламентира възможността следователите и младшите следователи, които до 08.08.2016 г. включително са придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване в редакцията от 01.01.2016 г., да го упражнят при същите условия.

Промяната в чл. 70, ал. 1 КСО и в Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 4а цели прецизиране на текстовете, с оглед избягване на неточни тълкувания.

Новото изречение в чл. 82, ал. 1 КСО изрично регламентира, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи и съответно нямат право на наследствена пенсия, а с допълнението в ал. 3 на същата разпоредба правото на родителите на наследствена пенсия от децата им се обвързва с това те да не получават лична пенсия.

Срокът по чл. 94, ал. 1 КСО, в който лице с придобито право на пенсия може да подаде заявление за отпускането й, без да пропусне получаването на плащане от датата на придобиване на правото, се намалява от 6 на 2 месеца. При положение че срокът бъде пропуснат и заявлението за пенсиониране се подаде след повече от 2 месеца от придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на заявлението.

В тази връзка с преходната разпоредба на § 6 от ПЗР на ЗБДОО за 2017 г. е предвидено, че началната дата на пенсиите на лицата, придобили право на пенсия до 31.12.2016 г. включително, се определя по действащия до края на 2016 г. ред, т.е. пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, когато заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата, и от датата на заявлението, когато същото е подадено след изтичане на 6-месечния срок.

Основанията, на които може да бъде изменено или отменено влязло в сила пенсионно разпореждане, установени в чл. 99, ал. 1 КСО са прецизирани и са разделени в две групи. Предвидено е пенсионерът да инициира възобновяване на производството при представяне на нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, или за гражданското си състояние. Предвид това, че представянето на осигурителен стаж или осигурителен стаж и доход, придобит след пенсионирането, е основание за преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал. 1 КСО, в чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО изрично се установява, че става въпрос за представяне на нови доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, и се прави разграничени с възможността за преизчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период преди 01.01.1997 г., за която се прилага ограничението по чл. 70, ал. 14 КСО да се използва само в рамките на 1 година от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсия.

На останалите основания, съдържащи се в чл. 99, ал. 1, т. 2, които най-общо се свеждат до престъпно поведение, неправилно отпусната или отказана пенсия, е предвидено преразглеждане на влязло в сила пенсионно разпореждане по инициатива на административния орган. По този начин специалният ред за изменение или отмяна на влязло в сила пенсионно разпореждане, установен в КСО, се доближава максимално до общия ред на възобновяване на административните производства, установен в чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс.

С новата редакция на чл. 102, ал. 1 КСО изрично се регламентира, че лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно чл. 75-77 КСО.

Направено е допълнение в чл. 104, ал. 10 КСО, по силата на което за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при когото е положен трудът, при това по време на полагането му. Това правило (т.нар. „начало на писмени доказателства“) цели предотвратяване на порочна практика, при която единствено със свидетелски показания се установява категория на полаган труд с всички произтичащи от това последици за пенсионното производство.

Съкращава се срокът за обжалване на пенсионни разпореждания, в т.ч. и за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, от 2-, съответно 3-, на едномесечен. В тази връзка с преходната разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗБДОО за 2017 г. се въвежда възможност разпореждания за пенсии, връчени до края на 2016 г., да бъдат обжалвани в прилаганите до 31.12.2016 г. срокове.

Промени, свързани със събиране на вземанията на ДОО от неоснователно извършени осигурителни плащания

Паричните обезщетения в много случаи се изплащат преди в информационната система на НОИ да са постъпили актуални данни за осигуряването на лицата за месеците от периода, имащ отношение към правото и размера на съответното осигурително плащане.В тази връзка с новата редакция на чл. 114, ал. 2 КСО се създава основание за възстановяване от лицата на добросъвестно получени от тях суми за осигурителни плащания, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока за изплащане на паричното обезщетение, помощ или пенсия. Сумите подлежат на възстановяване, макар и добросъвестно получени, т.е. без лицата да са имали съзнанието, че плащането не им се следва, като лихва не се дължи, стига възстановяването да е в 14-дневния срок за доброволно изпълнение на акта, с който е установено вземането.

Вземанията на НОИ, произтичащи от неоснователно изплатени суми за осигурителни плащания, в голямата си част се събират чрез прихващане от дължими от ДОО парични обезщетения и пенсии. С промените в чл. 114а КСО по нов начин се регламентира размерът на удръжките от пенсии, които се правят за събиране на неоснователно извършени осигурителни плащания, с цел постигане на едно по-справедливо решение и защита на правата на длъжниците с най-ниски пенсии.

В посочената разпоредба са регламентирани следните размери на удръжките, които се правят от пенсиите на лицата, с оглед възстановяване на неоснователно получени от тях суми за осигурителни плащания:
1. когато пенсионерът получава до 300,00 лв. месечно – една седма част;
2. когато пенсионерът получава от 300,01 до 400,00 лв. месечно – една шеста част;
3. когато пенсионерът получава от 400,01 до 500,00 лв. месечно – една пета част;
4. когато пенсионерът получава от 500,01 до 700,00 лв. месечно – една трета част;
5. когато пенсионерът получава над 700,01 лв. месечно – една втора част.

Красимира АТАНАСОВА, началник на отдел „Осигурително законодателство и договори“ в Дирекция „Правна“ в ЦУ на НОИ