По принцип ликвидаторите осребряват дружественото имущество чрез пре-връщането на отделни обекти от него в пари. Допустимо е това да стане и чрез продажба на цялото търговско предприятие на дружеството.1 Избягването на фактическата ликвидация на предприятието чрез продажбата му като цяло от ликвидаторите е в интерес на цялата икономика, с оглед опазване на нейните отделни части и структури. Частният интерес от запазване на предприятието чрез продажбата му като единен обект също е значителен. В този случай като елемент на търговското предприятие се прехвърлят и фактическите отношения – знанието на източници на доставяне, производственият опит, създадената опитност, познаването на пазари за пласиране на стоките, клиентелата и т.н. Тези отношения не са правни обекти и не подлежат на самостоятелно осребряване, т.е. имат имуществена стойност само като елемент от единната стопанска единица – търговското предприятие. Те обаче повишават цената на предприятието, макар сами по себе си да нямат самостоятелно правно съществуване. Извън търговското предприятие, ликвидаторите не могат да получат насрещна престация срещу тези фактически отношения.
Следователно парите от продажбата на цялото предприятие, които ще служат за удовлетворяване на дружествените кредитори и за разпределяне между съдружниците под формата на ликвидационни дялове, са повече от тези, които биха се получили при осребряване на отделните обекти от търговското предприятие.
При определяне на състава на търговското предприятие, когато чрез продажбата му се осъществява осребряване на дружественото имущество в процес на ликвидация, следва да се отчете прехвърлимостта на отделните компоненти. Ако в състава на търговското предприятие е включено вещно право на ползване, учредено в полза на дружеството, при отчуждаване на предприятието това право няма да бъде част от него. Казаното се отнася и до останалите имуществени и неимуществени елементи, които не могат да променят своя носител.
Съгласно чл. 15, ал. 2 ТЗ за прехвърлянето на цялото търговско предприятие на дружеството е необходимо решение на ръководния орган, взето по реда на чл. 262п ТЗ. При осребряване на дружественото имущество чрез продажба на търговското предприятие в производството по ликвидация се поставя въпросът необходимо ли е такова решение и в случая или ликвидаторите могат самостоятелно да извършват тази продажба. Съществува виждане, според което при продажба на търговското предприятие на ООД в процеса на ликвидация не е необходимо решение на общото събрание.2 Не можем да възприемем това становище. В уредбата на ликвидацията липсват изрични разпоредби относно осребряване на имуществото на прекратеното дружество чрез продажба на цялото търговско предприятие или относно изключването на общия режим за прехвърляне на търговско предприятие, т.е. следва да се приложат общите разпоредби на чл. 15, ал. 2 във връзка с чл. 262п ТЗ.
Решението на ръководния орган по чл. 15 ал. 2 ТЗ се отнася до въпроса дали да се продаде цялото търговско предприятие като начин за осребряване на дружественото имущество, или не. То не касае цената. С оглед на това има вероятност да се засегнат правата на съдружниците/акционерите, ако предприятието бъде продадено на цена, по-ниска от пазарната. Защитата на участниците в дружеството се изразява в реализиране отговорността на ликвидаторите съгласно чл. 266, ал. 6 ТЗ. В правната литература като средство за защита се разглежда и отменителният иск по чл. 135 ЗЗД.3 Считам, че приложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД при продажба на търговското предприятие в процеса на ликвидация е изключена. До момента на установяване на чистото ликвидационно имущество не се знае дали в полза на съдружниците ще възникне конкретно облигационно право да получат ликвидационен дял – може да няма имущество, което да подлежи на разпределение, или да се стигне до хипотезата за преминаване от производство по ликвидация в производство по несъстоятелност (чл. 272а ТЗ), т.е. до този момент съдружникът няма качеството кредитор, което да му позволи да предяви иска по чл. 135 ЗЗД. Съдебната практика също приема, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е неприложим при сделка с търговско предприятие.4
Предприятието може да бъде продадено както на трето лице, така и на съдружник. Това е възможно, ако съдружникът притежава търговско качество. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ТЗ, съгласно която прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника, което предполага, че и двамата са търговци.
По отношение на продажбата на предприятието от ликвидаторите намира приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ относно формата на договора за прехвърляне. За да бъде валидна продажбата, е необходимо да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите.5 Прехвърлянето следва да се впише в търговския регистър – чл. 16, ал. 1 ТЗ. Вписването става въз основа за заявление, подадено от ликвидатора в качеството му на представителен орган на прекратеното дружество-отчуждител (чл. 15, ал. 1 ЗТР) във връзка с чл. 52 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър).
При прехвърляне на търговското предприятие в процеса на ликвидация следва да се спази и изискването да бъдат уведомени кредиторите и длъжниците на отчуждителя, т.е. на ликвидиращото се дружество, за прехвърлянето на предприятието (чл. 15, ал. 1 ТЗ). Уведомяването следва да се извърши от ликвидаторите. Законът не е предвидил форма относно последното – то може да бъде направено в устна или писмена форма. С оглед улесняване на доказването препоръчително е ликвидаторите да извършат уведомяването в писмена форма.
Търговският закон регламентира солидарна отговорност между правоприемника и отчуждителя на търговското предприятие като лично обезпечение в полза на кредиторите, чиито вземания са включени в състава му 6 – чл. 15, ал. 2 ТЗ. С оглед на това след продажбата на предприятието дружественият кредитор ще има двама солидарни длъжници – купувача на предприятието и ликвидиращото се дружество. По принцип не би следвало да се стига до реализиране на тази отговорност, тъй като от цената, получена при продажбата на предприятието, ликвидаторите следва да удовлетворят претенциите на кредиторите на прекратеното дружество.
Солидарната отговорност, регламентирана в чл. 15, ал. 3 ТЗ като вид обезпечение, ще намери приложение по отношение на дружествените кредитори, чиито вземания не са станали достояние на ликвидаторите и не са им били предявени. Купувачът на търговското предприятие ще отговаря до стойността на получените права, а по отношение на остатъка длъжник остава дружеството.
Някои автори в правната литература приемат, че отговорността по чл. 15, ал. 3 ТЗ се преклудира, ако произтичащите от нея права спрямо прехвърлителя на предприятието не се упражнят шест месеца след вписване на прехвърлянето в търговския регистър.7 Шестмесечният срок, регламентиран в чл. 16а ТЗ, има значение само за отделното управление на прехвърленото търговско предприятие.8 Не съществуват законови разпоредби, които да дават основание да се направи изводът, че по отношение на солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ законодателят е предвидил по-кратки давностни срокове (съгласно чл. 110 ЗЗД специалните давностни срокове могат да бъдат установявани само със закон). С оглед на посоченото, ако ликвидаторите не удовлетворят съответните претенции, кредиторите могат да искат удовлетворяване от приобретателя на търговското дружество и след изтичане на срока за отделно управление – отговорността на приобретателя е ограничена не във времево отношение, а по отношение на нейния размер – до стойността на придобитите права.
Дружествените кредитори, неполучили удовлетворение от ликвидаторите до момента на продажбата, могат да се ползват и от защитата по чл. 16а, ал. 2 ТЗ и да поискат в срока на отделно управление на прехвърленото търговско предприятие изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Това право имат хирографарните кредитори на ликвидиращото се дружество, чиито вземания са възникнали преди датата на вписване на прехвърлянето. Кредиторите с изискуемо вземане могат да искат изпълнение, а кредиторите с неизискуемо вземане могат да искат обезпечение. Ако вземането на дружествения кредитор стане предсрочно изискуемо на някое от основанията, посочени в чл. 71 ЗЗД, той също може да и поиска изпълнение.
Ако не получат исканата и предписана от закона защита съгласно чл. 16а, ал. 2 ТЗ, кредиторите имат право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на дружеството в ликвидация.
Законодателят установява една привилегия в тяхна полза. Подобна привилегия е уредена в чл. 263к, ал. 2 ТЗ, която дава право на кредитора на участващото в преобразуването дружество на предпочтително удовлетворение от пратата, принадлежали на неговия длъжник. Счита се, че тази привилегия е в сила и след изтичане на шестмесечния срок за отделно управление по чл. 263к, ал. 1 ТЗ.9 С оглед на това, че разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 ТЗ е идентична с разпоредбата на чл. 263н, ал. 2 ТЗ, следва да приемем, че и при прехвърляне на търговско предприятие привилегията, основана на неполучена защита в срока на отделното управление на прехвърленото търговско предприятие по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, може да се упражни и след изтичане на тези шест месеца. Казаното е относимо и по отношение на кредиторите на ликвидиращото се дружество – те могат да искат да се удовлетворят по предпочитание от правата на дружеството, включени в състава на прехвърленото предприятие, както в срока за отделно управление, така и след това.
Наред с въпроса за продажба на търговското предприятие в процеса на ликвидация, следва да разгледаме и въпроса допустимо ли е ликвидаторите да осъществят осребряването на имуществото чрез апортиране на търговското предприятие на дружеството в ликвидация в друго търговско дружество.10 Няма пречка в процеса на ликвидация да се внесе цялото търговско предприятие на прекратеното дружество като апорт в друго дружество. С това не се накърнява правото на съдружника да получи ликвидационната си квота. Срещу апортирането на предприятието ще се придобият дялове и акции, които впоследствие следва да бъдат продавани (с оглед на това е допустим апорт на търговското предприятие на ликвидиращото се дружество само в капиталови дружества). Получаването на ликвидационния дял в случая обаче се отлага във времето. Забавянето на разпределението на чистото имущество между съдружниците може да бъде избегнато, ако те се съгласят да получат ликвидационните си дялове в натура, т.е. да получат вместо пари акции или дружествени дялове.
Д-р Анета АНТОНОВА
_______________
1 Възможността за прехвърляне на търговското предприятие на дружеството в производството по ликвидация в правната литература се обосновава от Диков, Л. – вж. Запазване на предприятието от фактическа ликвидация при прекратяване на двучленните събирателни дружества, Търговско право, 2003, № 4, и от Таков, К., Допустима ли е продажба продажба на предприятие в производство по ликвидация?, – Правни изследвания в памет на проф. Витали Таджер. С., 2003.
2 Вж. Таков, К., цит. съч., с. 531.
3 Пак там, с. 532.
4 Определение 0373/2004 г., I г.о. на ВКС, Бюлетин на ВКС, кн. 8/2004 г.
5 Решение 594/2004 г. на ВКС, ТК. – Пазар и право, 2004, № 11, с. 26, изрично постановява, че при прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ сделката не е необходимо да се обективира в нотариален акт.
6 Солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 има своя специфика. Последната е свързана с регламентираното от законодателя в полза на приобретателя възражение за поредност и въведеното ограничение на отговорността на приобретателя, който отговаря за задълженията, включени в състава на търговското предприятие, до размера на получените права.
7 Вж. Таков, К, цит. съч., с. 535.
8 Под “управление” се разбира извършване на правни и фактически действия с елементите, включени в състава на прехвърленото търговско предприятие. Управлението е отделно, когато правоприемникът третира търговското предприятие като отделен имуществен комплекс и счетоводно го обособява.
9 Калайджиев, А. Във Коментар на промените в търговския закон, авторски колектив Калайджиев, А., П. Голева, М. Марков, Н. Маданска. С., 2003, с. 167.
10 Търговското предприятие може да бъде предмет на прехвърлителни сделки, към които спадат продажбата, замяната, дарението. Особен прехвърлителен способ е и апортът.
