Търсене
Close this search box.

Придобиване на недвижими имоти по наследство и въз основа на изтекла придобивна давност

ВЪПРОС: Родителите ни са придобили през време на брака в условията на съпружеска имуществена общност панелен апартамент и къща с дворно място. След смъртта на баща ни през 1991 година, майка ми прехвърли своите дялове от апартамента и къщата на моя син и на дъщерята на сестра ми. Впоследствие, на името на наследниците на покойния ни баща, през 2000, 2004 и 2005 г. бяха възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗГ земеделски земи и гори.
Майка ни почина през 2002 г. Тя остави за законни наследници мен, сестра ми и детето на нашия брат, починал през 1995 г. Брат ми беше разведен и детето е дъщеря от негов предходен брак с рускиня. Тази дъщеря от повече от 29 години не е идвала в страната и няма българско гражданство. Не е приела наследството и до този момент не беше предявила правата си на наследник на споменатите недвижими имоти.
Тя понастоящем претендира от нас за дела на баща си от наследството на неговите родители. Основателни ли са претенциите й, след като аз и сестра ми живяхме и се грижехме за възрастните ни баща и майка, като сме владели непрекъснато и необезпокоявано двата жилищни имота като свои след смъртта на брат ни за повече от десет години?
Има ли значение в случая обстоятелството, че пред данъчните власти сме декларирали и въпросната дъщеря като съсобственик на имотите, но въпреки това ние заплащахме всички дължими за тях данъци и такси?
Може ли понастоящем тя да наследи земеделски земи и гори на територията на страната, след като не е български гражданин или гражданин на страна членка на ЕС?
Л. Иванова, гр. Своге

ОТГОВОР: Изложеният във въпроса случай е често срещан в отношенията между сънаследниците, щом към наследяване са призовани едновременно лица, които се намират в по-близка родствена връзка с общия наследодател, и такива, които са негови по-далечни роднини. Естествено е наследниците, които са били в едно домакинство и са се грижили приживе за наследодателя, да поискат тези обстоятелства да бъдат взети предвид при формиране на наследствените дялове. В Закона за наследството (ЗН) са предвидени и изрични разпоредби в този смисъл, които да защитят техните интереси.
1. Според посочената в казуса хронология на развитие на фактическите обстоятелства, пръв е починал бащата на поставилото въпроса лице, който е оставил за наследници съпруг и три деца. Тъй като двата жилищни имота са придобити при условията на съпружеска имуществена общност, в наследствената маса се включва по 1/2 идеална част от всеки от тях, а останалата 1/2 част остава индивидуална собственост на преживелия съпруг.
Ако наследодателят не е оставил завещание и наследяването се извършва по закон, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, децата получават по равни части от наследството, а на съпруга се полага дял, равен на частта на всяко дете. Член 12, ал. 2 ЗН предвижда възможност за сънаследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството и не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. По силата на тази разпоредба дъщерите, които са полагали грижи за възрастния си баща, живели са в наследствените имоти, ако са спомогнали за запазването, благоустрояването им и за увеличаване на стойността им, могат да искат при извършване на делба приносът им за увеличаване на наследството да бъде отразен при определяне размера на дяловете.
Майката приживе се е разпоредила със своя дял от къщата и апартамента, като ги е прехвърлила в полза на двама от внуците си. От наследството на съпруга в нейния патримониум е останал само полагаемият й се дял от възстановените на името на наследниците му земеделски земи и гори. Според чл. 91а ЗН възстановените земеделски земи по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и възстановените гори и земи от горския фонд по реда на Закона за горите се смятат за новооткрито наследство.
Тъй като част от земите и горите са възстановени през 2004 и 2005 г., след смъртта на майката, може да се обсъди приложението на нормата на чл. 9а ЗН, в случай че от брака й с наследодателя няма родени или осиновени деца. Съгласно чл. 9а ЗН, когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Но от данните по казуса се вижда, че чл. 9а ЗН е неприложим.
В останалите хипотези наследството на майката се разпределя между двете дъщери и наследниците на починалия син. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗН, низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените, като в тези случаи наследяването става по колена. В разглеждания случай починалият син има един наследник, който ще го замести в наследяването по закон и ще получи вместо него полагащия му се дял от наследството на майката.

Върху възникването на правото на наследяване не оказват влияние обстоятелствата, че наследникът не е български гражданин, както и че не са извършени действия по приемане на наследството по смисъла на чл. 48 ЗН.

2. Общата разпоредба, уреждаща възможността чуждестранно лице да наследява земеделски земи и гори и земи от горския фонд в Република България, се съдържа в чл. 29, ал. 1 ЗС. Тя гласи, че чужденците могат да придобиват собственост върху земя при наследяване по закон, какъвто е и изложеният в казуса случай. Под термина “собственост върху земя” следва да се разбира както правото на собственост върху поземлени имоти, така и върху идеални части от тях. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за горите (ЗГ) са предвидени конкретни условия, с които се обвързва придобиването от чужденци по наследство на земеделски земи и гори.
В чл. 3б ЗСПЗЗ е посочено, че чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти. В случаите когато на наследника е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването. При неспазване на този срок държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.
Аналогична нормативна уредба се съдържа и в ЗГ. Член 10а от закона поставя спрямо чужденците, които придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд чрез наследяване по закон, същите изисквания, които са предвидени от чл. 3б ЗСПЗЗ по отношение на наследниците на земеделски земи. И тук е уреден тригодишен срок, в който чужденците, неотговарящи на поставените от ЗГ критерии, са длъжни да прехвърлят придобитото право на собственост. Възприет е и редът, по който след изтичане на тригодишния срок държавата да може да изкупи от чужденеца притежаваните гори и земи от горския фонд.

3. В случай че чуждестранното лице от казуса е гражданин на Руската федерация и няма българско гражданство, спрямо него ще важи изискването за тригодишния срок за прехвърляне правото на собственост върху земеделските земи и гори. От изложените данни обаче е видно, че то е дъщеря от смесен брак между българин и чужд гражданин. Както отмененият Закон за българското гражданство1 (ЗБГ), вероятно действал при раждането на лицето, така и новият ЗБГ2 поддържат принципа, че български гражданин по произход е всяко лице, на което родителите или единият родител е български гражданин.
По силата на този принцип, при раждането си с баща българин, дъщерята също е придобила българско гражданство. Съгласно първоначалната редакция на чл. 16 от отменения ЗБГ, прилагана от датата на приемането на закона през 1968 г. до изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 15.08.1986 г., български гражданин може да придобие или запази чуждо гражданство само ако предварително бъде освободен от българско гражданство.
Освобождаването на родителите от българско гражданство освобождава от българско гражданство и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца, ако е направено изрично искане за тях. За освобождаването на децата от 14 до 18-годишна възраст се изисква съгласието им. Когато само единият от родителите е подал молба за освобождаване от българско гражданство, децата могат да бъдат освободени от българско гражданство, ако и другият родител е дал съгласието си, освен когато той е бил лишен от родителски права.

По действието на разглежданите норми, до приемането на Конституцията на Република България от 1991 г. съществуваше забрана български граждани да притежават и друго гражданство. Тази забрана не бе възприета от новата Конституция и чл. 25 от нея, който урежда статута на българското гражданство, допуска възможността за придобиване на двойно гражданство. Впоследствие допускането на двойно гражданство бе потвърдено и в чл. 20 и сл. от новия ЗБГ.
С оглед на изложеното, съществува вероятност в разглежданата хипотеза лицето да не е било освободено от българско гражданство или след влизане в сила на КРБ да е придобило двойно гражданство. В този случай спрямо него не се прилагат изложените по-горе ограничения за притежаване на земя от чужденци и то няма задължение да прехвърли собствеността върху наследените земеделски земи и гори в тригодишен срок от датата на придобиването.

4. Съществено значение във връзка с наследеното право на собственост има обстоятелството, че правото не е било упражнявано от наследника за период от повече от десет години. В казуса е посочено, че след смъртта на наследодателя през 1991 г. двете му сестри са владели непрекъснато и необезпокоявано дела на брат си от двата жилищни имота за повече от десет години, а неговият законен наследник – дъщеря му, не се е намирала в страната и не е предявявала собственически претенции към въпросните имоти. Сестрите претендират, че по силата на изтеклата придобивна давност са станали собственици на дела от имотите, принадлежал на покойния им брат.
Придобивната давност е уредена в чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС). Тя представлява първичен способ за придобиване правото на собственост върху недвижим имот или върху части от него чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е било добросъвестно, този срок е съкратен наполовина и собствеността се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
В описания случай двете сестри нямат качеството на добросъвестни владелци, тъй като не са придобили дела на брат си от двата недвижими имота на правно основание, годно да ги направи собственици. Поради това, те могат да придобият по давност собствеността върху притежавания от брат им дял от наследствените недвижими имоти с непрекъснато владение в продължение на повече от десет години. Съгласно изложените в казуса данни, срокът на придобивната давност е изтекъл само по отношение на жилищните имоти – къщата и апартамента, докато наследството, включващо земеделските земи и горите, е открито по-късно. За тези имоти не може да бъде доказано придобиване посредством давностно владение, тъй като все още не са изминали десет години от датата на възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ и ЗГ.
По действието на изтеклата придобивна давност може да се придобие право на собственост както върху недвижим имот в неговата цялост, така и върху идеални части от имота3.
4.1. Съдебната практика допуска и възможността един съсобственик да придобие по давност дялове от общия недвижим имот, принадлежащи на останалите съсобственици, съответно на техните наследници. Според р. № 239 от 29.05.1996 г. по гражд. д. № 91/96 г. на I г.о. на ВС владението на един от наследниците над имот, който още не е разделен, се счита, че е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части. Наследникът може да измени основанието на владението, като започне да владее само за себе си.
Това желание за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението следва да бъде външно обективирано и да не произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части. Изменението на основанието на владението следва да достигне до знанието на другите наследници. Не е необходимо след узнаването те да са се противопоставили или да са одобрили или потвърдили действията на владеещия наследник.
Решение № 2831 от 29.10. 1979 г. по гражд. д. № 1103/79 г. на I г.о. на ВС
дава допълнителни разяснения по въпроса в какви действия следва да се изразява волята на един от наследниците да придобие по давност общия имот. Щом като с откриването на наследството всички сънаследници са във владение, за да може един от тях да придобие по давност имота, първо е нужно той да отнеме владението на останалите. Ако всеки от сънаследниците е имал правната възможност да се ползва от общия имот, но само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се приеме, че владението на останалите е било прекратено.
Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е отнело владението върху имота от останалите сънаследници, ако не ги допуска да го използват по никакъв начин. Аналогичен е и случаят когато другите сънаследници не са се опитали да се ползват от общия имот, но лицето се ползва от него по начин, който показва, че го счита за свой. Решение № 70 от 03.11.1980 г. по гражд. д. № 65/80 г. на ОСГК на ВС добавя към изброените хипотези и случая когато сънаследникът е изразил желанието да владее за себе си и против волята на другите наследници общия имот, като е упражнил за себе си и против тяхната воля вещно право на строеж в имота.
Най-близка до разглеждания казус е фактическата обстановка, описана в р. № 508 от 29.07. 2003 г. по гражд. д. № 740/2002 г. на I г.о. на ВКС4. Съдът е счел, че сънаследникът не е доказал, че сам ползва имота и го счита за свой, тъй като през целия период на претендираното давностно владение в имота е живяла и майка му и следователно нейната фактическа власт не е била отблъсната. Като съсобственик, тя е владяла имота и за сметка на всички останали наследници и поради това не може да се приеме, че ползвайки имота, сънаследникът е владял също така и частта на брат си. Снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка доказва собственическо отношение към имота, но владението изисква и упражняването на фактическа власт върху него. За да настъпят последиците на придобивната давност, е необходимо владението да е самостоятелно и да е продължило непрекъснато поне десет години, което да бъде надлежно доказано.
За да се установи дали осъщественото владение може да послужи като основание за наследниците в казуса да се позоват на предвидените от чл. 79, ал. 1 ЗС последици на изтеклата придобивна давност, трябва да бъдат потвърдени фактът на владението, неговият срок и непрекъснатост. От съществено значение е установяването на намерението на двете сестри да владеят като свой дела на брат си от всеки от двата имота.
Обстоятелството, че сестрите са декларирали пред данъчните власти дъщерята на починалия брат като съсобственик на имотите и са заплащали дължимите на нейно име данъци, не влиза в противоречие с намерението им да владеят двата имота като свои. В тази насока е изградена трайна съдебна практика, според която декларираните пред данъчните органи обстоятелства и заплащането или неплащането на данъци не представляват доказателство за приемането на наследство, за намерението на платеца да владее имота като свой, за признаване на права, доказване правото на собственост върху недвижим имот и др.5.
При преценката на характера на владението следва да се вземе предвид и фактът, че освен на сестрите и на наследницата на починалия брат, дялове от имотите принадлежат и на други лица. Съгласно данните от казуса майката след 1991 г. е прехвърлила дела си от апартамента и къщата на двама от внуците си и те също са станали съсобственици. За да се прояви и докаже собственическото отношение на владелеца към имота, то трябва да е било изразено и да е достигнало до знанието на всички горепосочени лица. Установяването на отношенията между двете сестри и всички останали съсобственици по повод упражняването на фактическа власт и използването на двата имота е наложително с оглед пълното изследване на предпоставките за приложение на нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
4.2.. За доказването на срока и непрекъснатостта на владението са допустими всички признати от Гражданския процесуален кодекс доказателствени средства. Използва се законовата презумпция, че лицето, за което се знае, че е владяло имота в различни времена, се предполага, до установяване на противното, че е владяло и в промеждутъка между тях.
Във връзка с изчисляване срока на владението важи правилото, че с изгубването му в продължение на повече от шест месеца придобивната давност се прекъсва и след този период не се продължава срокът на старата, а започва да тече нова давност. Изтеклата до прекъсването давност губи значението си. Недействителни са съглашенията, чрез които по волята на страните се скъсяват или удължават установените от закона давностни срокове.
Съгласно чл. 116 от Закона за задълженията и договорите давността се прекъсва с предявяване на иск, възражение или с предприемане на действия за принудително изпълнение срещу владелеца. От датата на прекъсване на давността започва да тече нов давностен срок.
Изтичането на срока на придобивната давност по чл. 79 ЗС не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот. Давността не се следи и прилага служебно от съда.
Необходимо е чрез изрични действия владелецът да се позове на изтичането на давността, като например чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение (р. № 404 от 16.06.1995 г. по гражд. д. № 1904/94 г., IV г.о. на ВС).

Александър ГЕОРГИЕВ, юрист
________________
1Обн. ДВ, бр. 79 от 11.10.1968 г., изм. ДВ, бр. 36 от 08.05.1979 г., изм. ДВ, бр. 64 от 15.08.1986 г., изм. ДВ, бр. 38 от 19.05.1989 г., отм. ДВ, бр. 136 от 18.11.1998 г.
2Обн. ДВ, бр. 136 от 18.11.1998 г., в сила от 20.02.1999 г., изм. ДВ, бр. 41 от 26.04.2001 г., доп. ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.
3Виж р. № 546 от 06.04.1961 г. по гражд. д. № 959/1961 г. на I г.о. на ВС.
4Публикувано в Бюлетин на ВКС, кн. 7 от 2003 г.
5Виж р. № 54 от 03.05.1961 г. по гражд. д. № 36/1961 г. на ОСГК на ВС, р. № 2273 от 25.09.1974 г. по гражд. д. № 1693/74 г. на I г.о. на ВС и др.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина