Дайджест „Труд и право“, 2019 г., кн. 07
Коментар
Прекъсването на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано в разпоредбата на чл. 175 от Кодекса на труда (КТ).
„Ползване“ на платения годишен отпуск означава, че работникът или служителят не изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, а се намира в отпуск. Отпускът, който се ползва, е „платен годишен отпуск“, независимо от неговия вид (редовен – основен и удължен по чл. 155 КТ, или допълнителен – за работа при специфични условия или за работа при ненормиран работен ден по чл. 156 КТ). Следва да се отбележи също така, че основен платен годишен отпуск е и отпускът по чл. 305, ал. 4 КТ (за работници и служители, ненавършили 18 години) и чл. 319 КТ (за работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто). Освен това няма значение дали ползването на отпуска е разрешено от работодателя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ, предоставен от него едностранно, без съгласието на работника или служителя, на основание чл. 173, ал. 4 КТ, или времето на ползването му е определено едностранно от работника или служителя на основание чл. 176, ал. 3 КТ. Следва да се има предвид, че платеният годишен отпуск, който се ползва, може да се полага за текущата календарна година, може да е отложен по реда на чл. 176 КТ или дори и да не е отложен, да не е ползван през календарната година, за която се отнася. Няма значение също така и продължителността на отпуска, дали се ползва целият размер на полагаемия се отпуск, или част от него.
„Прекъсване“ означава, че ползването на платения годишен отпуск е започнало и преди да изтече периодът, който е определен за ползването му, настъпва обстоятелство, което води до преустановяване на неговото ползване. Следователно част от платения годишен отпуск е използвана, а ползването на друга част е прекъснато.
В чл. 175 КТ са уредени две хипотези на прекъсване на ползването на платения годишен отпуск, които ще разгледаме по-долу:
1. В първата хипотеза (чл. 175, ал. 1 КТ) ползването на платения годишен отпуск се прекъсва, ако на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск.
В тази хипотеза причината за прекъсването на ползването на платения годишен отпуск е разрешаване на ползването на друг вид отпуск. Независимо от вида на другия вид отпуск, т. е. независимо от правното основание за ползването му и независимо от това дали е платен, или неплатен, неговото разрешаване води до прекъсване ползването на платения годишен отпуск. Следва да се има предвид, че за да се прекъсне ползването на платения годишен отпуск, другият вид отпуск следва не само да бъде разрешен, а и ползването му от работника или служителя да бъде реално започнало. Смисълът на прекъсването на ползването е, че не могат да се ползват едновременно два вида отпуски. Поради това ползването на отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения по чл. 157 КТ, за активна служба в доброволния резерв по чл. 158 КТ, за осъществяване на синдикална дейност по чл. 159 КТ, неплатен отпуск по чл. 160 КТ, служебни и творчески отпуски по чл. 161 КТ, за временна неработоспособност по чл. 162 КТ, поради бременност и раждане по чл. 163 КТ, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 КТ, за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство по чл. 164а КТ, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 164б КТ, за кърмене и хранене на малко дете по чл. 166 КТ, при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител по чл. 167 КТ, неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ, платен отпуск за две и повече живи деца по чл. 168 КТ, платени и неплатени отпуски на учащи се по чл. 169 и сл. от КТ, води до прекъсване ползването на платения годишен отпуск.
Ползването на отпуска се прекъсва по искане на лицето и остатъкът се ползва допълнително по съгласие на страните по трудовото правоотношение. Законът не определя изрично формата на искането и съгласието, но с оглед яснота в отношенията между страните по трудовото правоотношение е препоръчителна писмената форма.
Изискването на закона, за да се прекъсне ползването на платения годишен отпуск, е работникът или служителят да направи искане за прекъсване ползването на платения годишен отпуск, което да е достигнало до знанието на работодателя. Искането може да бъде направено устно или в писмена форма. Поради това искането на работника или служителя се счита за направено и с конклудентни действия, например като представи на работодателя издаден му болничен лист, с който здравните органи са разрешили отпуск поради временна неработоспособност. Ако липсва искане на работника или служителя за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск, например ако е издаден болничен лист, но той не е представен на работодателя, разпоредбата на чл. 175, ал. 1 КТ не може да се приложи, т.е. ползването на платения годишен отпуск не се прекъсва.
Неизползваният остатък от платения годишен отпуск се ползва допълнително, като е необходимо между страните да се постигне съгласие. Постигането на съгласие е относно момента на ползване на остатъка от отпуска, т.е. кога, по кое време ще се ползва остатъкът. Следователно по съгласие между страните по трудовото правоотношение неизползваният остатък от платения годишен отпуск може да се ползва веднага след изтичане ползването на другия вид отпуск или по-късно.
2. Във втората хипотеза (чл. 175, ал. 2 КТ) ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
В тази хипотеза изрично е предвидена формата на съгласие. За да настъпят правните последици на прекъсването на ползването на отпуска, е необходимо съгласието между страните по трудовото правоотношение да е постигнато и обективирано в писмена форма.
От разпоредбата на чл. 175 КТ може да се направи изводът, че законът не предвижда други причини/основания за прекъсване ползването на платения годишен отпуск. Следователно нито работодателят, нито работникът или служителят имат право едностранно да прекъснат ползването на платения годишен отпуск.
Следва да се отбележи, че по наше мнение и в двете хипотези на прекъсване на ползването на платения годишен отпуск неизползваната част от него може да се ползва от работника или служителя в рамките на давностния срок по чл. 176а КТ, след изтичане на който правото на ползване се погасява. В първата хипотеза възниква въпросът дали давностният срок спира да тече по време на ползване на другия вид платен или неплатен отпуск. В КТ липсва изрична разпоредба, че давностният срок не тече по време на ползване на друг вид отпуск. Следователно са възможни две разрешения:
1. във всички случаи да се прилага чл. 176а, ал. 1 КТ, съгласно който, когато част от платения годишен отпуск не е ползвана до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност;
2. да се прилага чл. 176а, ал. 2 КТ, като неизползваната в резултат на прекъсването на ползването част от платения годишен отпуск се приравни на „отложен“ отпуск по реда на чл. 176, ал. 1 КТ и поради това правото на работника или служителя на ползването му да се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
По наше мнение по-справедливо и отговарящо на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове е второто разрешение. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 175 КТ относно прекъсване на ползването на платения годишен отпуск следва да се обърне внимание и на задължението на работодателя да води документация за платения годишен отпуск, регламентирано в чл. 43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 43а НРВПО всеки работодател е длъжен да води документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ. Част от тази документация са писмените искания на работниците и служителите за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск, писмените съгласия за прекъсване на ползването и писмените разрешения (заповедите) на работодателя за ползване на платен годишен отпуск. Документите, съдържащи информация относно платения годишен отпуск, се съхраняват в трудовите досиета на работниците и служителите, като задължение на всеки работодател е да води трудово досие на работника или служителя и да го предоставя на контролните органи за спазване на трудовото законодателство.
Лариса ТОДОРОВА, началник на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП
