Коментар
През 2015 г. беше извършена промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), обн. ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., засягаща определянето на размера на пенсиите, свързани с трудова дейност, и по-конкретно начина за изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето, който е елемент от пенсионната формула. Беше установено измененията и допълненията в чл. 70 КСО да се прилагат от 01.01.2019 г. за всички трудови пенсии, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. Възприетата с тези промени нова методика за изчисляване на индивидуалния коефициент, доразвита с измененията в чл. 70 КСО от края на 2017 и 2018 г., като цяло отразява по-точно и по-справедливо осигурителния принос на лицата в системата на държавното обществено осигуряване в сравнение с методиката, приложима при отпускане на трудовите пенсии до края на 2018 г., доколкото индивидуалният коефициент не е толкова чувствителен към доходите в края на кариерата, а отразява равномерно приноса на съответното осигурено лице през целия му осигурителен стаж.
След влизането в сила от 01.01.2019 г. на разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и 9 КСО, регламентиращи правилата за изчисляване на индивидуалния коефициент по т. нар. „нова методика“, се разви обществен дебат относно правилността на законодателното решение за прилагане на новите правила спрямо всички бъдещи пенсионери, без възможност за преценка на по-благоприятната за тях методика. Бяха изтъкнати аргументи, съгласно които част от тях ще бъдат ощетени, тъй като за някои нормативната уредба, действаща от началото на 2019 г., води до изчисляване на по-нисък индивидуален коефициент. Такива хипотези са възможни, когато например немалка част от осигурителния стаж на лицето е положен преди 2000 г., както и в случай, че доходите, върху които то е било осигурявано в този период, са били по-високи спрямо средната работна заплата (средния осигурителен доход) за страната, а в периода след 1999 г. са били на по-ниски нива.
С оглед на горепосоченото, с преходна разпоредба в КСО беше създадено изключение по отношение прилагането на „новата методика“ за изчисляване на индивидуалния коефициент за трудовите пенсии, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г.
Със Закона за допълнение на КСО (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.) беше създадена разпоредбата на § 22ц от ПЗР на КСО, с която се дава право на лицата да поискат при определянето на размера на пенсията им за трудова дейност, когато тя е с начална дата след 31.12.2018 г., да бъде приложен по-благоприятният за тях начин за изчисляване на индивидуалния им коефициент.
Преди да бъде разяснено прилагането на § 22ц от ПЗР на КСО нека си припомним правилата за изчисляване на индивидуалния коефициент съгласно действащата преди и след 01.01.2019 г. нормативна уредба.
За пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КСО предвижда индивидуалният коефициент да се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години, избрани от него, от последните му 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г., както и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията1. За всеки от двата периода се определя отделно съотношение, както следва:
1. за периода до 31.12.1996 г. включително – съотношение между средномесечния осигурителен доход на лицето за този период и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. за периода след 31.12.1996 г. – съотношение между средномесечния осигурителен доход на лицето за времето от началото на 1997 г. до отпускането на пенсията му и средномесечния осигурителен доход за страната за същото време.
По-конкретно индивидуалният коефициент по чл. 70, ал. 4 КСО се изчислява, като всяко от двете посочени съотношения се умножи по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се раздели на общия брой на месеците, включени в двата периода (чл. 70, ал. 6 КСО). Когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1996 г., индивидуалният му коефициент е равен на първото от съотношенията, а когато осигурителният му доход е изцяло след тази дата, коефициентът е равен на второто от съотношенията. Второто съотношение също така, предвид нормата на чл. 70, ал. 7 КСО, не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответните години, и средномесечния осигурителен доход за страната за същите периоди.
За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., се прилагат разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и 9 КСО. Съгласно ал. 8 индивидуалният коефициент за тези пенсии се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 01.01.2000 г. по ред, определен с чл. 46, ал. 13 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Когато лицето няма осигурителен доход преди 01.01.2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход, независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г., индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.
Изчисляването на индивидуалния коефициент се извършва, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време (чл. 70, ал. 9 КСО). При това индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответните години, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31.12.1999 г., участващи при изчисляването на коефициента.
Следва да се посочи, че и за двете групи пенсии се прилагат разпоредбите на чл. 70, ал. 10 и 11 КСО, регламентиращи правилата за определяне на индивидуалния коефициент на лицето със или без намаление, с оглед на неговото осигуряване в универсален пенсионен фонд, както и предвид обстоятелствата дали лицето е променило осигуряването си по чл. 4б КСО, съответно – е възобновило осигуряването си в такъв фонд по реда на чл. 124а КСО.
Да се върнем отново към Закона за допълнение на КСО (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.), с който се създаде разпоредбата на § 22ц от ПЗР на КСО.
Съгласно ал. 1 на посочената норма при подаване на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31.12.2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по разпоредбите, приложими за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., ако това е по-благоприятно за него. Следователно – разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО дава възможност на лицата, които се пенсионират след 31.12.2018 г., да изберат по коя методика да бъде изчислен индивидуалният им коефициент, като пожелаят той да бъде изчислен по т. нар. „стара методика“. За лицата, направили такъв избор, пенсионният орган задължително извършва преценка кой коефициент е по-благоприятен – коефициентът, изчислен по реда на нормативната уредба, приложима за трудови пенсии с начална дата до 01.01.2019 г. („старата методика“), или този, определен съгласно разпоредбите, приложими за пенсии с начална дата след 31.12.2018 г. („новата методика“). По-благоприятният коефициент се прилага в пенсионната формула за изчисляване на размера на трудовата пенсия
Ако лицето не избере изрично прилагането на „старата методика“, остава да действа принципното положение, че пенсиите, свързани с трудова дейност, с начална дата след 31.12.2018 г. се изчисляват с индивидуален коефициент, определен по „новата методика“.
Лицата разполагат с възможността да направят посочения избор до 31.12.2022 г. включително. Прогнозите са, че дотогава ще намалее значително делът на хората, за които изчисляването на индивидуалния коефициент по стария ред е по-благоприятно.
Всяко лице, което желае да направи този избор, трябва да го направи едновременно с подаване на заявлението си за отпускане на пенсия. Към заявлението задължително се прилагат оригинални документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на лицето преди 01.01.1997 г., както и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния доход след тази дата до 31.12.1999 г. включително, като в случай че за времето след 1996 г. не са представени документи, се вземат предвид данните, налични в информационните регистри на Националния осигурителен институт (НОИ).
С разпоредбата на § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО са регламентирани и заварените случаи, засягащи лицата с вече подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31.12.2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на разпоредбата. Те могат да упражнят еднократно своето право на избор по ал. 1 за изчисляване на индивидуалния им коефициент по „старата методика“, като подадат изрично заявление в компетентното териториално поделение на НОИ2. Лицата могат да направят това в шестмесечен срок от влизане в сила на промяната, т. е. до 04.11.2019 г. включително. С цел да се изчисли индивидуалният коефициент по „старата методика“ лицето задължително трябва да представи към заявлението си горепосочените документи за осигурителния му доход. И в тези случаи пенсионният орган служебно определя коя от двете методики е по-благоприятна за съответното лице.
В заключение следва да бъде посочено, че в помощ на бъдещите пенсионери на сайта на НОИ e актуализирана електронната услуга „Прогнозен размер на пенсия“, достъпна чрез въвеждане на персонален идентификационен код – ПИК на НОИ (Начало » Е-услуги » Справки по ЕГН и ПИК на НОИ » Прогнозен размер на пенсия). С нейна помощ лицата могат да изчислят прогнозния си индивидуален коефициент по двете методики, а също така да се ориентират и за приблизителния размер на пенсията си в двата случая.
Също така на сайта на НОИ, е публикуван и нов формуляр на Заявление за отпускане на пенсия/пенсии и добавка/добавки – обр. УП-1.
В него е предвидено специално място, където лицето да отбележи своя избор за прилагане на нормативната уредба, относима за трудови пенсии с начална дата преди 01.01.2019 г., както и да посочи избраните от него три години преди 1997 г., за които да бъде взет предвид осигурителният му доход при изчисляване и преценка на индивидуалния му коефициент.
Любомира ЯЗАДЖИЕВА, директор на Дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ
_________
1 В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 01.01.1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход.
2 Компетентно е териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.
