Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2022 г., кн. 08
Влезлият наскоро в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа (обн. ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.) въведе в българското законодателство изискванията за предоставянето на услуги за колективно финансиране, включително за организацията, лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране, за дейността на платформите за колективно финансиране и за прозрачността и маркетинговите съобщения във връзка с предоставянето на услуги за колективно финансиране. С § 21 на закона, считано от 05.07.2022 г. (с изключение на § 21, т.11, б. „в“ ЗИДЗППЦК, в сила от 01.03.2023 г.) беше изменен и допълнен и Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Наред с уредената в новата разпоредба на чл. 9, ал. 6 ЗПФИ правна възможност и инвестиционни посредници да предоставят услуги за колективно финансиране, ако са получили лиценз при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2020/1503, измененията и допълненията на ЗПФИ имат за задача да въведат в българското законодателство Директива (ЕС) 2021/338 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2021 г. (Директивата).
Директивата цели подкрепа на възстановяването в ЕС от силния икономически шок, причинен от пандемията от COVID-19, като препоръчва редица промени в режима на предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по занятие както на професионални, така и на непрофесионални клиенти. В Директивата се констатира, че по отношение на въведените с оглед на защитата на инвеститорите изисквания Директива 2014/65/ЕС не е постигнала напълно целта си за приемане на мерки, които в достатъчна степен да отчитат особеностите на всяка категория инвеститори, т.е. непрофесионални клиенти, професионални клиенти и приемливи насрещни страни. Някои от тези изисквания не винаги подобряват защитата на инвеститорите, а понякога дори затрудняват гладкото изпълнение на инвестиционните решения. Поради това в Директивата се приема, че някои изисквания, установени в Директива 2014/65/ЕС, следва да бъдат изменени с цел улесняване на инвестиционните услуги и дейности, и тези изменения следва да се извършват по балансиран начин, който напълно защитава инвеститорите.
Така например, според Директивата облигациите без друг внедрен дериват освен клауза „make-whole“ се смятат за сигурни и прости продукти, които могат да се предлагат на непрофесионалните клиенти. В случай на предсрочното им обратно изкупуване, те защитават инвеститорите от загуби, тъй като инвеститорите получават плащане, равно на сбора от нетната настояща стойност на оставащите купонни плащания и размера на главницата на облигацията, които са щели да получат, ако облигациите не са били обратно изкупени. Но изискванията за управление на продуктите могат да ограничат продажбата им, а в Директивата се приема, че емитирането на такива облигации е от решаващо значение за набирането на капитал и за преодоляването на кризата във връзка с COVID-19. Поради това се препоръчва изискванията за управление на продуктите да не се прилагат спрямо такива облигации. Приемливите насрещни страни имат достатъчно познания за финансовите инструменти, поради което е оправдано те да бъдат освободени от изискванията за управление на продуктите, приложими за финансови инструменти, предлагани или разпространявани само на тях.
В тази връзка, ЗПФИ въвежда нова легална дефиниция в § 1, т. 96 от ДР на ЗПФИ на „клауза „make-whole„. Според дефиницията и в пълно съответствие с Директивата това е клауза, която цели да защити инвеститора, като гарантира, че в случай на предсрочно обратно изкупуване на облигация емитентът е длъжен да плати на инвеститора, притежаващ облигацията, сума, равна на сбора от нетната настояща стойност на оставащите купонни плащания, очаквани до падежа, и размера на главницата на облигацията, която подлежи на обратно изкупуване. Съобразно съдържащите се в Директивата препоръки, когато предоставяната от инвестиционните посредници инвестиционна услуга е свързана с облигации без друг внедрен дериват освен клауза „make-whole“ или когато финансовите инструменти се предлагат или разпространяват изключително на приемливи насрещни страни, новелата на чл.70, ал.4 ЗПФИ вече изрично ги освобождава от изискванията, посочени в чл.70, ал.2 и 3 ЗПФИ, т.е. от изискванията за управление на финансовите продукти. В тези случаи инвестиционните посредници вече не са длъжни да предприемат действия за да гарантират, че финансовите инструменти са създадени за да отговорят на нуждите на определен целеви пазар за съответната категория крайни клиенти, нито че стратегията за разпространението им е адекватна за целевия пазар, нито че същите се разпространяват до съответната целева група крайни клиенти. Респективно, инвестиционните посредници в такива случаи вече не са длъжни и да разбират естеството на финансовите инструменти, които предлагат или препоръчват; нито да извършват оценка дали финансовите инструменти продължават да отговарят на нуждите на клиентите, на които предоставят инвестиционни услуги, като отчитат целевата група от крайни клиенти; нито да гарантират, че финансовите инструменти се предлагат или препоръчват само когато това е в интерес на клиента. Съгласно новелата на чл.99, ал.5 ЗПФИ инвестиционните посредници в тези случаи се освобождават и от изискванията, посочени в чл.99, ал.1 – 4 ЗПФИ за въвеждане и поддържане на процеси и вътрешноорганизационни механизми за одобряване на такива финансови инструменти, техния периодичен преглед, оценката на всички относими рискове за целевата група и стратегията за разпространяване на тези финансови инструменти, и т.н.
С цел да се улесни комуникацията между инвестиционните посредници и техните клиенти и оттам — самият инвестиционен процес, Директивата препоръчва информацията за инвестициите да не се предоставя повече на хартиен носител, а по подразбиране — по електронен път, но с уговорката, че непрофесионалните клиенти могат да поискат тази информация да им се предоставя на хартиен носител. Съобразно тази препоръка инвестиционните посредници след промените в ЗПФИ вече са длъжни да предоставят на своите клиенти или потенциални клиенти цялата изискуема по силата на закона информация в електронен формат, освен когато клиентът или потенциалният клиент е непрофесионален такъв и е поискал да получава информацията на хартиен носител, като в такъв случай информацията му се предоставя безплатно на хартиен носител – чл.71, ал.10 ЗПФИ. Инвестиционните посредници са длъжни да уведомяват своите непрофесионални клиенти или потенциални непрофесионални клиенти, че имат възможност да получават информацията на хартиен носител. Те са длъжни и да уведомяват съществуващите си непрофесионални клиенти, които получават информацията, предоставянето на която се изисква по силата на ЗПФИ, на хартиен носител, че ще започнат да я получават в електронен формат, най-малко осем седмици преди да започнат да я изпращат в такъв формат. Инвестиционните посредници уведомяват тези съществуващи непрофесионални клиенти, че имат избор – да продължат да получават информацията на хартиен носител или да започнат да я получават в електронен формат. Инвестиционните посредници уведомяват съществуващите си непрофесионални клиенти, че ако в рамките на този осемседмичен период не поискат да продължават да получават информацията на хартиен носител, тя автоматично ще започне да им се предоставя в електронен формат. Инвестиционните посредници могат да не уведомяват съществуващите си непрофесионални клиенти, които вече получават информацията, предоставянето на която се изисква в електронен формат съгласно ЗПФИ. Така, направените изменения и допълнения в ЗПФИ улесняват комуникацията балансирано като гарантират защита на инвеститорите.
Търсенето на баланс между улесняване на инвестиционните услуги и дейности и защитата на инвеститорите е пренесено и в новите разпоредби на чл. 71 ЗПФИ. Същите предвиждат, че когато споразумението за покупка или продажба на финансов инструмент се сключва чрез средства за комуникация от разстояние, които възпрепятстват предварителното предоставяне на информацията за разходите и таксите, инвестиционният посредник може да предостави тази информация и след сключването на сделката, но без неоправдано забавяне, в електронен формат, а на хартия – само при поискване и то – от непрофесионален клиент. Законът изисква клиентът предварително да е дал съгласието си да получи информацията след сключването на сделката без ненужно забавяне, а инвестиционният посредник – да му е предоставил възможността да отложи сключването на сделката до получаване на информацията (чл.71, ал.7 ЗПФИ). Така на клиента е осигурен избора да отложи сделката, ако държи да получи информацията предварително, или да я сключи като направи компромиса да получи информацията по-късно, но като му се гарантира, че няма да има неоправдано забавяне от страна на инвестиционния посредник. В допълнение към тези изисквания новелата на чл.71, ал.8 ЗПФИ изисква от инвестиционния посредник да предостави на клиента и възможността да получи информацията за разходите и таксите по телефона още преди сключването на сделката.
В Директивата се посочва, че непосредствено след пандемията от COVID-19 емитентите, и по-специално дружествата с малка и средна пазарна капитализация, имат нужда да бъдат подкрепени от силни капиталови пазари. Проучванията относно емитентите с малка и средна пазарна капитализация са от съществено значение за подпомагане на емитентите да се свържат с инвеститори. Тези проучвания увеличават видимостта на емитентите и по този начин осигуряват достатъчно равнище на инвестиции и ликвидност. Затова Директивата препоръчва на инвестиционните посредници да бъде разрешено да плащат съвместно за проучвания и за предоставянето на услуги по изпълнение, при условие че са изпълнени определени условия. В изпълнение на тази препоръка е и приетата нова разпоредба на чл.70а ЗПФИ, която предвижда изискванията по чл.70, ал.1 ЗПФИ да се считат за спазени по отношение на инвестиционен посредник, когато се ползват проучвания от трети страни, ако преди предоставянето на услугите по изпълнение или по извършване на проучванията е сключено споразумение между инвестиционния посредник и доставчика на проучването, в което се посочва кои части от всички комбинирани такси или съвместни плащания за услуги по изпълнение и за проучвания се отнасят до проучванията; инвестиционният посредник е информирал клиентите си за съвместните плащания за услуги по изпълнение и за проучвания, извършени към третите страни, предоставящи проучвания, както и проучванията, за които се начисляват комбинираните такси или се извършва съвместното плащане, засягат емитенти, чиято пазарна капитализация за периода от 36 месеца, предхождащи предоставянето на проучването, не надвишава левовата равностойност на 1 милиард евро (чл.70а, ал.1 ЗПФИ). Директивата приема, че за да се гарантира възможността новосъздадените дружества, които съществуват от по-малко от 12 месеца, да се възползват в еднаква степен от освобождаването, е достатъчно те да не са надвишавали прага от 1 милиард евро от датата на своето учредяване. Пазарната капитализация се определя въз основа на котировките в края на годината за годините, когато ценните книжа са или са били допуснати до търговия на регулиран пазар или въз основа на собствения капитал за финансовите години, когато ценните книжа не са или не са били допуснати до търговия на регулиран пазар (чл.70а, ал.1 ЗПФИ). По смисъла на чл.70а, ал.2 ЗПФИ в понятието „проучване“ се включват проучвателни материали или услуги, засягащи един или няколко финансови инструмента или други активи, или емитентите или потенциалните емитенти на финансови инструменти, или проучвателни материали или услуги, тясно свързани с конкретен сектор или пазар, така че да осигурява информация за мнение относно финансови инструменти, активи или емитенти в този сектор или пазар. Проучването обхваща и материали или услуги, които изрично или косвено препоръчват или подсказват инвестиционна стратегия и предоставят обосновано становище относно настоящата или бъдещата стойност или цена на финансови инструменти или активи, или съдържат друг вид анализ и оригинални гледни точки и достигат заключения въз основа на нова или съществуваща информация, които могат да се използват за информиране във връзка с инвестиционна стратегия, да бъдат релевантни и да са в състояние да добавят стойност към решенията на инвестиционния посредник от името на клиентите, на които се начисляват суми за това проучване.
В Директивата се посочва, че инвестиционните посредници при текущо взаимоотношение с клиентите си следва да извършват анализ на разходите и ползите при някои дейности по управление на портфейл, свързани със замяна на финансови инструменти. Така от тях се изисква да разполагат с необходимата информация от клиентите си и да могат да докажат, че ползата от подобна замяна надвишава разходите по нея. Тази процедура е оценена в Директивата като прекалено обременяваща по отношение на професионалните клиенти, които често извършват замени, поради което Директивата препоръчва предоставяните им услуги да бъдат освободени от това изискване. За професионалните клиенти Директивата все пак препоръчва да се запази възможността за съблюдаване на изискването, а за непрофесионалните клиенти, които се нуждаят от високо равнище на защита, такова освобождаване да не се прилага.
Съобразно препоръките в Директивата новелата на чл.78, ал.5 ЗПФИ предвижда, че когато инвестиционният посредник предоставя инвестиционни съвети или извършва управление на портфейл и тези услуги обхващат замяна на финансови инструменти, той получава необходимата информация за инвестициите на клиента и анализира разходите и ползите от замяната на финансовите инструменти. По смисъла на новата легална дефиниция по §1, т.95 ЗПФИ „замяна на финансови инструменти“ означава продажба на даден финансов инструмент и закупуване на друг финансов инструмент или упражняване на правото на промяна на съществуващ финансов инструмент. ЗПФИ вече изисква от инвестиционния посредник, когато предоставя инвестиционни съвети, да уведомява клиента дали ползата от замяната е по-голяма от свързаните с нея разходи. За професионалните клиенти обаче, новелата на чл.79а ЗПФИ предвижда, че изискванията на чл.71, ал.2, т.4 ЗПФИ за предоставяне на информация за видовете разходи и такси за клиента и техния размер не се прилагат, с изключение на услугите за инвестиционни съвети и управление на портфейл. Законът предвижда още, че нововъведените изисквания по чл.78, ал.5 ЗПФИ за информиране на клиентите за ползата от замяната на финансови инструменти, както и изискванията за доклади за предоставяните услуги по чл.85, ал.1 ЗПФИ, също не се прилагат за услугите, предоставяни на професионални клиенти, освен ако тези клиенти заявят пред инвестиционния посредник в електронен формат или на хартия, че желаят да се ползват от предвидените в тези разпоредби права. Така, в новата си редакция ЗПФИ съобразява и друга препоръка на Директивата, основаваща се на констатацията, че тези доклади не са полезни нито за инвестиционните посредници, нито за техните професионални клиенти или приемливи насрещни страни. Според Директивата особено ниска е ползата им, поради високата им честота и брой, за професионалните клиенти и приемливите насрещни страни на крайно нестабилни пазари. Професионалните клиенти и приемливите насрещни страни често реагират на тези доклади за услугата или като не ги четат, или като бързо взимат инвестиционни решения, вместо да продължават да следват дългосрочна инвестиционна стратегия. Поради това Директивата препоръчва приемливите насрещни страни да не получават задължителни доклади за услугата. Директивата препоръчва същото и за професионалните клиенти, но с уговорката те да могат да поискат получаването им. В тази връзка, в новата си редакция чл.89, ал.1 ЗПФИ изрично предвижда, че инвестиционен посредник, който извършва инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗПФИ, може да извършва или да сключва сделки с приемлива насрещна страна, без да спазва изискванията на чл.70, ал.2 и 3, чл.71, ал. 1 – 9, чл. 72 – 74, чл. 77 – 79, чл. 82 и чл.84 – 87 ЗПФИ по отношение на конкретните нареждания или съответната допълнителна услуга, пряко свързана с тези нареждания. Законът задължава инвестиционния посредник в отношенията си с приемливи насрещни страни да действа честно, коректно и професионално и да предоставя информация, която е коректна, ясна и не е подвеждаща, като взема предвид характера и дейността на приемливата насрещна страна. Законът все пак изисква инвестиционният посредник да води регистър на комуникацията с клиентите във връзка с докладите (чл.79а, ал.3 ЗПФИ).
Директива 2014/65/ЕС позволява на лицата, търгуващи професионално със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, да прибягнат до освобождаване от изискването да получат лиценз като инвестиционен посредник, когато търговската им дейност представлява допълнителна спрямо основната им стопанска дейност. В Директивата се констатира, че понастоящем лицата, подали заявка за освобождаване за допълнителна дейност, са задължени да уведомяват ежегодно съответния компетентен орган, че прибягват до това освобождаване, както и да предоставят необходимите доказателствени елементи за двата количествени теста, с които се определя дали търговската им дейност е допълнителна спрямо основната им стопанска дейност. При първия тест размерът на спекулативната търговска дейност на дадено дружество се сравнява по класове активи с общия размер на търговската дейност в ЕС. При втория тест размерът на спекулативната търговска дейност се сравнява за всички класове активи с общия размер на търговската дейност на финансови инструменти от дружеството на групово равнище. Вторият тест може да приеме и друга форма: сравняване на прогнозния капитал, използван за спекулативна търговска дейност, с фактическия капитал, използван на групово равнище за основната стопанска дейност. За да се установи кога дадена дейност се счита за допълнителна дейност, компетентните органи следва да могат да разчитат на комбинация от количествени и качествени елементи при спазване на ясно определени условия.
Според Директивата лицата, които отговарят на условията за освобождаване за допълнителна дейност, включително маркет-мейкърите, са тези, които извършват търговия за собствена сметка или които предоставят на клиентите или доставчиците на основната си стопанска дейност инвестиционни услуги, различни от търговия за собствена сметка със стокови деривати, квоти за емисии или техни деривати. Според Директивата освобождаването следва да е възможно във всеки от тези случаи, поотделно и съвкупно, стига тази дейност да се явява на групово равнище допълнителна към основната им стопанска дейност. Пак според Директивата, освобождаването за допълнителна дейност не следва да е възможно за лицата, които прилагат високочестотен способ за алгоритмична търговия или са част от група, чиято основна дейност се състои в предоставянето на инвестиционни услуги или банкови дейности, или във функционирането като маркет-мейкър по отношение на стоковите деривати.
Съобразно препоръките в Директивата в новата си редакция чл.5, ал.1, т.10 ЗПФИ изрично изключва от обхвата на закона лицата, които извършват търговия за собствена сметка, включително маркет мейкърите, със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, с изключение на лицата, които извършват търговия за собствена сметка, когато изпълняват нареждания на клиенти, както и лицата, които предоставят инвестиционни услуги, различни от търговия за собствена сметка, свързани със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, на клиенти или доставчици в обхвата на основната им стопанска дейност, при условие че: (i) във всеки от тези случаи, поотделно и съвкупно, това се явява допълнителна дейност съгласно критериите в Делегиран регламент (ЕС) 2017/592 за определяне кога дадена дейност се счита за допълнителна към тяхната основна стопанска дейност, вкл.и когато се разглеждат на групово равнище; (ii) тези лица не са част от група, чиято основна стопанска дейност се състои в предоставянето на инвестиционни услуги по смисъла на ЗПФИ и Директива 2014/65/ЕС, извършването на някоя от дейностите по чл.2 ЗКИ, съответно банкова дейност съгласно Директива 2013/36/ЕС, или във функционирането като маркет-мейкър по отношение на стоковите деривати; (iii) тези лица не прилагат високочестотен способ за алгоритмична търговия, и (iv) тези лица уведомяват Комисията за финансов надзор на каква база са преценили, че дейността им е допълнителна към основната им стопанска дейност.
За целите на прилагане на изключението по чл.5, ал.1, т.10 ЗПФИ, новата разпоредба на чл.5, ал.10 ЗПФИ установява, че в критериите за това кога една дейност следва да се счита за допълнителна спрямо основната стопанска дейност на групово равнище се вземат предвид следните елементи: (i) дали нетната остатъчна номинална експозиция на стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати за паричен сетълмент, търгувани в ЕС, с изключение на стокови деривати, квоти за емисии или техни деривати, търгувани на място на търговия, е под годишен праг от 3 милиарда евро, или (ii) дали капиталът, използван от групата, към която принадлежи субектът, е разпределен предимно за основната стопанска дейност на групата, или (iii) дали обемът на дейностите, посочени в чл.5, ал.1, т.10 ЗПФИ, не надвишава общия размер на другите дейности по търгуване на групово равнище. Така посочените дейности се разглеждат на групово равнище (чл.5, ал.11 ЗПФИ). В посочените елементи не се включват сделките между членове на групата, както е посочено в чл. 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, които служат за управление на ликвидността или риска в рамките на групата; сделките със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, за които обективно може да бъде измерено, че водят до намаляване на рисковете, пряко свързани с търговската дейност или финансиращата дейност; и сделките със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, сключени за изпълнение на задълженията за осигуряване на ликвидност на място на търговия, когато такива задължения се изискват от регулаторните органи в съответствие с правото на ЕС или с националните законови, подзаконови и административни разпоредби или от местата на търговия (чл.5, ал.12 ЗПФИ).
В Директивата се констатира, че схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) е водещата политика на ЕС за постигане на декарбонизация на икономиката в съответствие с Европейския зелен пакт. Търговията с квоти за емисии и техни деривати е предмет на Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 600/2014 и представлява важен елемент от пазара на въглеродни емисии в ЕС. Освобождаването на допълнителната дейност по силата на Директива 2014/65/ЕС позволява на някои пазарни участници да участват при определени условия на пазарите на квоти за емисии, без да е необходимо да са лицензирани като инвестиционни посредници. С цел да се защитят финансовата стабилност на ЕС, целостта на пазара, инвеститорите и равнопоставените условия на конкуренция, както и за да продължи СТЕ да функционира по прозрачен и надежден начин, осигурявайки икономически ефективно намаление на емисиите, особено когато квотите за емисии се търгуват на места на търговия в трети държави, в Директивата се препоръчва да се продължи наблюдението на развитието на търговията с квоти за емисии и с техните деривати в ЕС и особено в третите държави, да се оцени въздействието върху СТЕ на освобождаването на допълнителната дейност и ако е необходимо — да се предложи подходящи изменения на обхвата и прилагането на освобождаването на допълнителните дейности. Затова в новата си редакция чл.202, ал.1 ЗПФИ изисква инвестиционният посредник, който извършва сделки със стокови деривати, квоти за емисии или деривати върху квоти за емисии извън място на търговия, да предоставя на Комисията за финансов надзор, ако тя изпълнява функциите на централен компетентен орган, а когато няма централен компетентен орган – на съответния компетентен орган на друга държава членка, където инструментите се търгуват, най-малко веднъж дневно доклад с подробна разбивка на позициите си в икономически еквивалентните извънборсови деривати по смисъла на чл. 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/591, и когато е уместно, в стокови деривати или квоти за емисии или техните деривати, търгувани на място на търговия.
В Директивата се констатира, че режимът на ограничения на нетната позиция, която дадено лице може да държи във всеки един момент в търгуваните на места на търговия стокови деривати и в икономически еквивалентни извънборсови договори („ИЕИД“), се оказа неблагоприятен за развитието на нови стокови пазари, поради което препоръчва зараждащите се стокови пазари да бъдат изключени от този режим. Вместо това Директивата препоръчва ограниченията на позициите да обхващат само критични или значими стокови деривати, които са търгувани на места на търговия, и за техните ИЕИД. Директивата определя за критични или значими деривати стоковите деривати с най-малко 300 000 обособени открити позиции средно за период от една година. Поради определеното в Директивата като възлово значение на селскостопанските стоки за хората, за дериватите за селскостопански стоки и техните ИЕИД Директивата предвижда да бъде продължено прилагането на действащия режим на ограничения на позициите.
Съобразно посочените препоръки относно режима на ограничения на нетните позиции чл.192, ал.1 ЗПФИ в новата си редакция вече предвижда Комисията за финансов надзор с решение да определя ограничения на размера на нетните позиции в търгуваните на места за търговия деривати върху селскостопански стоки и критични или значими стокови деривати, както и техните ИЕИД по смисъла на чл. 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/591, които едно лице може да държи по всяко време. Съобразно Директивата ЗПФИ определя за критични или значими стоковите деривати, когато сборът от всички нетни позиции на притежателите на крайни позиции се равнява на размера на откритите им позиции и е най-малко 300 000 обособени открити позиции средно за период от една година. По смисъла на §1, т.48 ЗПФИ „деривати върху селскостопански стоки“ са договори за деривати, свързани с продукти, изброени в чл.1 и приложение I, част I – XX и част XXIV/I към Регламент (ЕС) № 1308/2013, както и с продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1379/2013.
С новелата на чл.192, ал.4 ЗПФИ изрично е предвидено ограниченията на позициите да не се прилагат за позиции, държани от нефинансов субект или от негово име, които са обективно измерими като намаляващи рисковете, пряко свързани с търговската дейност на този нефинансов субект; позиции, държани от финансов субект или от негово име – като този субект е част от предимно търговска група и действа от името на нефинансов субект от предимно търговската група, когато тези позиции са обективно измерими като намаляващи рисковете, пряко свързани с търговската дейност на този нефинансов субект; позиции, държани от финансови и нефинансови контрагенти, които са обективно измерими като произтичащи от сделки, сключени в изпълнение на задълженията за осигуряване на ликвидност на място на търговия, както е посочено в чл.5, ал.12, т.3 ЗПФИ и всякакви други ценни книжа по смисъла на § 1, т. 1, буква „в“ ЗПФИ, които се отнасят до стока или базова стока, както са посочени в чл.4, т.10 ЗПФИ.
Когато деривати върху селскостопански стоки с еднаква базова стока и характеристика се търгуват в значителни обеми на места за търговия в повече от една държава членка или когато критични или значими стокови деривати с еднаква базова стока и характеристики се търгуват на места на търговия в повече от една държава членка и най-големият обем на търговия се извършва на място на търговия в Република България, Комисията за финансов надзор изпълнява функцията на централен компетентен орган и определя ограничения за единна позиция, която трябва да се прилага при търговията с тези деривати (чл. 195, ал. 1 ЗПФИ).
Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
