Преглед на последните изменения и допълнения в ДОПК, в сила от 4 август 2017 г.

Със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обнародван в ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г., в сила от датата на обнародването му – 04.08.2017 г., се приеха последните промени в кодекса, които могат да бъдат представени по следния обобщен начин:

Промени в обхвата на солидарната отговорност

С последното изменение се разшири обхватът на солидарната отговорност по отношение на лицата, като към члена на орган на управление или управителя на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК се добавят и прокурист, търговски представител, търговски пълномощник за задължено юридическо лице. Наред с това в чл. 19, ал. 1, изречение второ от ДОПК са направени две редакции и по отношение на вида на задълженията, за които ще се носи солидарната отговорност – предходната редакция ги посочваше като „задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски“, а настоящата като „задължения за данъци и/‌‌‌или задължителни осигурителни вноски“, с което се внася яснота, че солидарната отговорност ще се носи за всяко от тези задължения, а не само в случаите, когато са дължими и двете заедно. Втората редакция променя отговорността от „несъбраното задължение“ на „непогасеното задължение“.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 ДОПК публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане, по давност, при опрощаване, при смърт на физическото лице, след разпределяне на постъплението от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, при заличаване на юридическото лице след производство по ликвидация. С оглед на това събирането на публичното вземане е само една от формите и не отчита и другите хипотези на погасяване на задължението. С изменението на обхвата на отговорността се дава възможност на солидарно отговорните лица да се защитят още на началната фаза и да не се образува производство срещу тях, когато задълженията вече са погасени чрез някои от способите, посочени в чл. 168 ДОПК.

С изменението на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК са добавени и нови форми на недобросъвестни действия, извършени от управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник за задължено юридическо лице, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/‌‌‌или задължителни осигурителни вноски – солидарна отговорност ще се носи и когато са извършени действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

С новата ал. 3 на чл. 19 ДОПК е предвидено отговорност за непогасените задължения по чл. 19 ДОПК да носят и мажоритарните съдружници или акционери, когато недобросъвестните действия на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото лице са извършени по тяхно решение. От носенето на отговорността по чл. 19 ДОПК са изключени съдружниците или акционерите, които не са гласували или са гласували против решенията, с които са извършени недобросъвестните действия, посочени в чл. 19, ал. 2 ДОПК.

С новите ал. 5 и 6 на чл. 19 ДОПК е предвидена солидарна отговорност и за мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, когато са знаели, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането за прехвърляне на притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност, а отговорността за съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала на дружества, чиито акции не са предмет на публично предлагане, ще възникне в случаите когато те едновременно или последователно, за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.

Новите ал. 7 и 8 на чл. 19 ДОПК разширяват обхвата на солидарната отговорност за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и по отношение на лицата, които са действали в скрито съучастие с неплатежоспособното юридическо лице, както и по отношение на собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата.

Изменението на разпоредбата на чл. 20 ДОПК има само технически характер, тъй като заменя похвата на изброяване на лицата, които отговарят за данъчно или осигурително задължение на задълженото лице при поредността на принудителното изпълнение, с по-общото посочване – че при реализиране на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо върху имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност.

Промени в обхвата на разкриваната данъчна и осигурителна информация

С новата ал. 3 на чл. 72 ДОПК се разшири обхватът на данъчната и осигурителна информация с данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обмена на информация с други държави при условията на глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V и раздел VI, глава двадесет и седма „а“ и глава двадесет и седма „б“. Съгласно тази разпоредба, разкриването на тази информацията се извършва само при условията и по реда, предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или в глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V и раздел VI, глава двадесет и седма „а“ или глава двадесет и седма „б“.

За да осигури предоставянето на данни при осъществяването на взаимна помощ и административно сътрудничество, с изменението на чл. 73, ал. 2, т. 3 ДОПК се разширява обхватът на случаите, при които не се изисква спазване на реда за разкриването й, въведен в чл. 74 и 75 ДОПК. Такива ще се считат и обменът на информация, при условията и по реда на глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V и раздел VI, глава двадесет и седма „а“, глава двадесет и седма „б“, както и по силата на регламенти на Европейския съюз.

Във връзка с мерките за намаляване на административната тежест, с изменението на чл. 73, ал. 2, т. 6 ДОПК няма да се изисква спазване на реда за разкриването й, въведен в чл. 74 и 75 ДОПК при предоставянето на данъчна и осигурителна информация на задълженото лице относно декларирани от и за него данни и данните, съдържащи се в данъчно-осигурителната му сметка, посредством телефонна услуга, след идентифициране на лицето, извършено по ред, определен от изпълнителния директор на НАП. Така наред с подаването на искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на публични вземания, както и наред с осигурения достъп чрез т.нар. „ПИК“, лицата ще могат да получават достъп до своите данни и посредством позвъняване по телефона, като ще следва да се гарантира спазване на изискванията на идентификация на лицата, на които се предоставя данъчна и осигурителна информация.

Извършената промяна в чл. 74, ал. 1, т. 5 ДОПК разширява кръга от лица, на които може да се разкриват данни, представляващи данъчна и осигурителна информация. Тази информация вече ще може да се разкрива и по писмено искане на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите или определено от него лице, както и на директора на дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ на Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждано административно разследване.

С изменението на разпоредбата на чл. 87, ал. 11 ДОПК се облекчават производствата по предоставяне на информация за наличието или липсата на публични задължения на лицата, като за целите на комплексното административно обслужване компетентните органи ще могат да изискват и да получават служебно по електронен път от НАП информация за наличие или липса на задължения на лицата, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Редът за изискване и предоставяне на информация предстои да бъде определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Промени при срока за извършване на ревизия

Запазва се общото правило срокът за извършване на ревизията да е до 3 месеца, който започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизията. С въведената в чл. 269щ ДОПК процедура за обмен по силата на международни договори, определянето на началото на срока за възлагане на заповедта за ревизия се разшири и с още една хипотеза: от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава, когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143м, ал. 1 или чл. 269щ, ал. 3 ДОПК.

Промени при фискалния контрол

В случаите, когато при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск може да се налагат предварителни обезпечителни мерки, когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Разпоредбата на чл. 121а, ал. 2 ДОПК е допълнена с изречение второ, съгласно което размерът на обезпечението, което се налага при фискалния контрол, е не по-малко от 10 на сто от пазарната стойност на стоката, когато от страна на проверяваното лице е предоставено обезпечение по реда на чл. 176в ЗДДС. Така с това допълнение се дава възможност на лицата да не предоставят обезпечение в пълния размер на пазарната стойност на стоките, включени в списъка на стоките с висок фискален риск, а само 10 на сто от тази стойност. Друга благоприятна възможност е дадена на лицата да се освободят от забраната за разпореждане със стоката си по чл. 13, ал. 3, т. 4 ДОПК, като предоставят един от двата вида гаранции – пари или неотменяема банкова гаранция, но не и двата, каквато беше предходната редакция на чл. 121а, ал. 3 ДОПК.

За да внесе яснота в приложението на разпоредбата на чл. 127а ДОПК, съдържаща и хипотезите на изключение от фискален контрол, с допълнението на ал. 3 на същата разпоредба се посочва, че фискалният контрол върху движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/‌‌‌разтоварване на стоката – територията на страната, територията на друга държава членка на Европейския съюз, или територията на трета страна, не се прилага за стоките под митнически режим, като се изяснява, че понятието „митнически режим“ следва да се тълкува по смисъла на приложимото митническо законодателство.

Промени при декларирането в процедурата по прилагане на СИДДО

В случаите, когато на чуждестранни лица с източник в страната се начисляват доходи с общ размер до 500 000 лв., за удостоверяване на основанията за ползване на облекчения съгласно спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), платецът на тези доходи е длъжен да подаде декларация в срок до 31 март на следващата година, в която следва да отрази размера на изплатените от него доходи и на предоставените данъчни облекчения. С изменението на чл. 142, ал. 5 ДОПК се указва само един допустим способ за подаване на декларация, в случаите, когато са изплатени доходи на повече от пет лица, а именно – само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

Промени при автоматичния обмен на финансова информация

Автоматичният обмен на информация между държавите членки има за цел предотвратяване на укриването на средства чрез офшорни структури, което обикновено има като последица избягване на данъчно облагане. Той включва системното предоставяне на информация за всяка сметка, отговаряща на условията на § 1а, т. 40 от ДР на ДОПК, която финансовите институции предоставят периодично – в срок до 30 юни, без да е отправено искане към тях, на изпълнителния директор на НАП, а той – на данъчните администрации на други държави, на данните, които е получил за лицата, които са местни за данъчни цели на тези държави.

С изменението на чл. 142б, ал. 4, изречение първо от ДОПК се добавя още едно основание за отпадане на задължението на финансовите институции да предоставят информация на НАП, а именно – когато не е била длъжна да събира информацията за данъчен номер или с датата на раждане на титуляр да бъде събрана най-късно до края на втората календарна година, следваща годината, през която съществуващата сметка е била идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация.

Предоставената от финансовата институция информация за финансовите сметки на лицата, които са местни за данъчни цели на други държави, изпълнителният директор на НАП обменя с данъчните администрации на тези държави, съответно – получава от тях, в срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнася. Изменението в разпоредбата на чл. 142в, ал. 5 ДОПК допълва, че обменът на тази информация става между тези данъчни администрации, с които има договореност. Тук не е изяснен въпросът дали тази договореност включва уточняване на формата на предоставяната информация и др. технически параметри, или се имат предвид двустранни договори за обмен на информация с данъчните администрации на държави, които не са членки на ЕС, тъй като тази процедура е въведена в изпълнение на международната договореност със САЩ по FATCA споразумението и Директива 2011/‌‌‌16/‌‌‌ЕС на Съвета от 15.02.2011 г. Според мен, по-скоро следва да се има предвид начинът за предоставяне на информацията – дали чрез предоставяне по електронен път чрез защитената CCN мрежа, или чрез друг способ, за което има друга договореност.

За да се идентифицира сметката на физическите лица, за която следва да се предоставя информация на НАП, се прилагат процедури, които изследват данните за неговия адрес, посочен пред съответната финансова институция. С цел прецизиране на този анализ, в разпоредбите на чл. 142е, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б“, чл. 142и, ал. 1, т. 3, б. „б“ ДОПК, този адрес е определен като последния адрес, посочен пред нея, а при търсене на данни за необходимостта от предоставяне на информацията на НАП, изменението в чл. 142ж, ал. 4 ДОПК има за цел да уточни, че търсенето на индикация се извършва в досието на хартиен носител по ал. 3 от същата на разпоредба.

При извършването на комплексна проверка на новите сметки на физическите лица, със замяната на термина „Съединените американски щати“ с „всяка участваща юрисдикция, за която има индикация, че титулярят на сметката може да е местно лице за данъчни цели в резултат на промяната в обстоятелствата, както и на участващата юрисдикция, посочена в първоначалната декларация“, се разширява обхватът на търсенето и в други държави.

В разпоредбата на чл. 142н ДОПК са добавени още хипотези за извършване на проверки на лицата, за които следва да се предоставя информация – прилагат се правилата за извършване на комплексна проверка, когато финансовата институция не получи декларацията по буква „в“, подбуква „бб“, за да определи дали контролиращите лица са лица, за които се предоставя информация (чл. 142н, ал. 3, б. „г“ ДОПК), а когато финансовата институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 в своите записи, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана с контролиращите лица (чл. 142н, ал. 3, б. „д“ ДОПК).

Правилата за определяне на лицата, за които се предоставя информация: дали става въпрос за образувание, финансова институция, активно нефинансово образувание или пасивно нефинансово образувание, или дали някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, са посочени в новите ал. 6, 7 и 8 на чл. 142н ДОПК.

Новата ал. 7 на чл. 142п ДОПК въвежда правилото за повторно извършване на комплексна проверка по реда на чл. 142н, ал. 5-8 ДОПК за определяне на статута на сметката – дали ще подлежи на докладване на НАП, или не, в случаите когато е налице промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна.

Процедурите за комплексна проверка по чл. 142е или 142л ДОПК се прилагат и когато предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че физическото лице е лице, за което се предоставя информация (съгласно допълнената разпоредба на чл. 142р, ал. 2 ДОПК).

С отмяната на чл. 142с, ал. 2 ДОПК отпадна и възможността на предоставящата информация финансова институция при откриване на нова сметка на физическо лице и на образувание да използва декларация от това лице, получена преди повече от три години, за която знае, че е вярна и надеждна.

При събирането на информация от страна на финансовите институции, с новата ал. 3 на чл. 142т ДОПК се дава възможност да бъде използвана декларацията от физическото лице, получена по реда на чл. 142л и 142п ДОПК, освен ако предоставящата финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията е невярна или ненадеждна. Прието е, че при промяна в обстоятелствата се изисква нова декларация от лицето, която се отнася за всяка от сметките.

За да изясни обхвата на поверителността на получената при този автоматичен обмен информация, разпоредбата на чл. 142у, ал. 2, т. 1 ДОПК е допълнена, с което се дава гаранция, че информацията, получена от компетентните органи на участващите юрисдикции по реда на чл. 142в, ал. 5, може да бъде използвана единствено за целите на установяване на задължения за данъци и на прилагане на законодателството в областта на тези данъци. По този начин се изключва използването на получената информация от данъчните администрации за други административни производства, различни от „прилагане на законодателството в областта на тези данъци“.

Към обхвата на контрола, осъществяван от изпълнителния директор на НАП по тази процедура, към анализа и контрола на качеството на предоставената информация, с изменението на чл. 142щ ДОПК са добавени и правилата, по които се извършва комплексната проверка, резултатите от проверката, предоставянето на информацията.

Промени при разкриването на професионалната тайна при процедурата за обмен на информация с други държави

Направената промяна в разпоредбата на чл. 143, ал. 4 ДОПК е с цел да се разшири възможността, при постъпило искане за обмен на информация, българските компетентни органи да могат да поискат от съда да разкрие и застрахователната тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Закона за застраховането.

Помени в процедурата за административно сътрудничество с държавите членки на ЕС в областта на данъците

При определянето на обхвата на процедурата, в разпоредбата на чл. 143а, ал. 1 ДОПК принципът, че се обменя информация, необходима за установяване на задълженията за данъци, посочени в чл. 143б ДОПК, е заменен с по-общата формулировка с информацията, за която може да се предвиди, че е от значение за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б, както и за прилагането на законодателството в областта на тези данъци.

Технически корекции представляват и измененията в чл. 143г, ал. 4, чл. 143д, чл. 143е, чл. 143и, ал. 1, чл. 143о, ал. 1 и чл. 143п, ал. 2, т. 1 ДОПК, които препращат към изменената ал. 1 на чл. 143а ДОПК.

При уточняване на изискванията към обмена на информацията, с изменението на чл. 143д, ал. 2 ДОПК изрично е уточнено, че искането за предоставяне на информацията и всички документи, свързани с него, се изпращат при възможност по електронен път чрез мрежата CCN, като се използва стандартен формуляр.

Промяна е въведена и в срока за уведомяване на запитващия отговор за затруднения при събирането и предоставянето на информацията, който в досегашната редакция на чл. 143ж беше определен като 3-месечен и 1-месечен, а с изменението на чл. 143ж, ал. 4 ДОПК е прието, че когато срокът по ал. 1 е недостатъчен за събиране и предоставяне на исканата информация, местният запитан орган уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от три месеца от получаването на искането, като посочва причините за това и срока, в който ще предостави информацията. При хипотезата, в която местният запитан орган не разполага с исканата информация и не е възможно да събере такава информация или отказва да я предостави на основанията, посочени в чл. 143р, ал. 1, с изменението на чл. 143ж, ал. 5 ДОПК срокът за уведомяване на запитващия орган вече е променен на незабавно, но не по-късно от един месец след получаването на искането.

С отмяната на чл. 143з, ал. 5 ДОПК отпадна задължението на изпълнителния директор на НАП да предоставя на Европейската комисия периодично, в срок до 30 юни всяка година, статистически данни за обема на автоматичния обмен на информация.

В новите ал. 10-16 на чл. 143з ДОПК са въведени нови форми за обмен на данни, като е предвидено изпълнителният директор на НАП да обменя с компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз и с Европейската комисия информация за издадени, изменени или подновени предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване. Тази информация се обменя в срок до три месеца след изтичането на шестмесечието, през което предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр. За облекчаване на работата е предвидено, че информацията може да се обменя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.

По смисъла на новата т. 31 от § 1 на ДР „предварително трансгранично данъчно становище“ е споразумение или акт с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на ревизия или проверка, което отговаря на изброените в дефиницията четири условия.

Легалната дефиниция на понятието „предварително споразумение за ценообразуване“ е дадена в новата т. 32 от § 1 на ДР на ДОПК. Съгласно тази дефиниция, това е уведомление или друг акт с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на ревизия или проверка, което отговаря на изброените две условия.

Промени в процедурата за обмен относно доходите от спестявания

Променя се наименованието на раздел VI на глава шестнадесета от ДОПК, като процедурата за обмен на информация с държавите членки на ЕС относно доходите от спестявания се променя на „Особени правила за автоматичния обмен на отчети по държави“.

Тази промяна е в съответствие с изменения предмет на процедурата, тъй като отпада задължението за предоставяне на информация относно доходите от спестявания на лицата. Изменената разпоредба на чл. 143т, ал. 1 ДОПК определя обхвата на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия (МГП), а не само на доходите от спестявания. Съгласно тези нови правила, обменът на информацията ще се осъществява посредством системното предоставяне на предварително определена информация на държава членка на Европейския съюз или на други юрисдикции, с които Република България има влязло в сила специално международно споразумение, без отправено искане, на определен интервал от време.

В разпоредбата на чл. 143у, ал. 3 ДОПК е посочен праг от 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, като отчетът ще се подава само за тези МГП, които съгласно консолидираните им финансови отчети имат общи приходи, надвишаващи този праг.

Отчетът по държави се предоставя по електронен път, ежегодно на изпълнителния директор на НАП, от предоставящо информация предприятие в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година за МГП, като в разпоредбата на новия чл. 143ф, ал. 2 ДОПК е посочено съдържанието на този отчет:

1. обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди облагане с данък, платения подоходен/‌‌‌корпоративен данък, начисления подоходен/‌‌‌корпоративен данък, регистрирания капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти – за всяка държава членка или друга юрисдикция, в която МГП извършва дейност;

2. данни за всяко съставно предприятие на МГП, като се посочва държавата членка на Европейския съюз или друга юрисдикция, на която то е местно лице за данъчни цели, държавата/‌‌‌юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено, когато тя е различна от държавата/‌‌‌юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, както и характерът на основната стопанска дейност или дейности.

В съответствие с това ново задължение е променена и санкциониращата разпоредба на чл. 278а ДОПК, предвиждаща вече нарушение при неизпълнение на задължението за предоставяне на отчети по държави.

Като резултат от отпадането на обмена на информация за доходите от спестявания, на основание § 58 ЗИДДОПК (обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г.) се отменя и § 19 от ПЗР на ЗИДДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. бр. 108 от 2007 г.), в който беше предвиден режим на дерогация на някои видове доходи от спестявания, за които се удържа специален данък при източника в Кралство Белгия, в Република Австрия и във Великото херцогство Люксембург.

Правомощия на решаващите органи при административното и съдебно обжалване на ревизионните актове във връзка с направено възражение за изтекла погасителна давност

С допълненията на чл. 155, ал. 2 и на чл. 160, ал. 4 ДОПК се въвеждат правомощия на решаващите органи по жалби срещу ревизионния актове в случаите, когато в хода на административното или съдебното обжалване е направено възражение за изтекъл давностен срок на установеното с акта задължение, да се произнесат по това възражение и в случай че установят, че задължението е погасено по давност, изрично да постановят, че ревизионният акт не подлежи на изпълнение. С това изменение се слага край на допълнителните действия на защита срещу погасените по давност задължения, както и на практиката на административните решаващи органи да потвърждават ревизионните актове, с които са установени погасени по давност задължения.

Определяне на датата на плащането на публичните задължения при плащане чрез ПОС терминал

В чл. 178, ал. 6 ДОПК е добавено второ изречение, с което изрично е посочена датата на плащането на публичното задължение, когато то е извършено с платежна карта чрез терминално устройство – ПОС, включително виртуално. В този случай за дата на плащането се счита датата на авторизацията на нареждането на плащане. По този начин се определят критериите за определяне на датата на изпълнение на публичното задължение за всички посочени в ДОПК способи за безналично плащане.

Промяна при присъединяване на кредитори

Съгласно разпоредбата на чл. 217 ДОПК в производството по принудително събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. С изменението на разпоредбата на чл. 217, ал. 2 ДОПК отпадна възможността публичните изпълнители да се присъединяват в производството с писмено заявление, към което е приложено и основанието за възникване на задължението. Сега и публичните взискатели, и частните кредитори ще се присъединяват към образуваното производство по принудително събиране на своя длъжник, по един и същ ред – по разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми.

Допълнение в начина на уведомяване на купувача в търга

Разпоредбата на чл. 254 ДОПК въвежда фикцията, че при публичната продажба, когато цената не е постъпила в 7-дневен срок от датата на търга по сметката на публичния изпълнител, се счита, че купувачът, посочил най-високата цена, се е отказал да купи вещта. Разпоредбата указва, че с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а остатъкът служи за погасяване на публичното вземане. С оглед на тези важни правни последици от бездействието на купувача, е необходимо да бъде изрично посочено по какъв начин ще бъде уведомен купувач, в случаите когато не е присъствал на провеждането на търга, тъй като от уведомяването му за резултата от търга за него ще започне да тече срокът за безкасовото плащане. С допълнението на чл. 254, ал. 1 ДОПК е изяснено, че срокът за плащане на обявената цена за него ще започне да тече от уведомлението, получено чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от него електронен адрес, като електронното съобщение се счита за връчено с изтичане на тридневен срок от изпращането му.

Промени на основанията за спиране на действията на местен запитан орган при оспорване на вземане, във връзка с което е поискана взаимна помощ от друга държава членка

С изменението на разпоредбата на чл. 269м, ал. 6 ДОПК действията на публичния изпълнител на НАП по събиране на публично вземане на лице, местно на държава членка на ЕС, за чието събиране е започнала процедура за взаимна помощ, се спират, когато между НАП и друга държава членка е започнала процедура за постигане на взаимно споразумение, което може да доведе до изменение или погасяване на това вземане. Публичният изпълнител при НАП не спира принудителното събиране, независимо от наличието на горната хипотеза, когато спрямо това лице е образувано производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за измама или открито производство по несъстоятелност.

Въвеждане на нова процедура за взаимна помощ при събиране на вземания по силата на международни договори

С въвеждането на новата глава двадесет и седма „б“, съдържаща чл. 269щ ДОПК, е предвидено осъществяването на взаимна помощ при обезпечаване и събиране на публични вземания, както и връчване на документи, да се осъществява по силата на сключени международни договори, по които Република България е страна. В тези международни договори е предвидена взаимна помощ с по-широк обхват от взаимната помощ по реда на глава двадесет и седма „а“.

Промени в легалните дефиниции на кодекса

С оглед на отпадането на обмена на информация относно доходите от спестявания, в § 1 от ДР на ДОПК отпадат и легалните дефиниции на понятията „притежател на доход“, „стопански субект“, „агент – платец“, „доходи от спестявания“ и „компетентен орган“, съдържащи се в т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, и се въвеждат нови дефиниции в т. 30-46 от § 1 на ДР на ДОПК на понятията, използвани в новите въведени процедури за обмен на информация.

Прегледът на последните изменения и допълнения в ДОПК не може да класифицира някои от тях на значими и на такива, които имат само редакционен характер, но пък дава възможност да установим каква значима част от кодекса е заета със съдържание, описващо различните процедури за обмен на информация.

С оглед на това считам, че е време да бъде обсъдена възможността тази специфична материя да бъде обособена в самостоятелен нормативен акт, като в ДОПК останат само „традиционните“ производства по регистрация, установяване на задължения, обжалване и събиране.

Адвокат Биляна ГЕЦОВА, данъчен експерт