Скорошните премеждия и инциденти във връзка с поройните дъждове, наводненията във Варна и градушката в София, поставиха на преден план много въпроси – за промените в климата, за готовността на държавните и общински институции и на самите нас да реагираме адекватно в такива ситуации и да защитим живота, здравето и имуществото си.
Макар и не жизненоважни, въпросите имаме ли подходящо застрахователно покритие и как да потърсим правата си по полицата, винаги са на дневен ред в подобни случаи, за да не станем жертви на старата поговорка „След дъжд, качулка“.
Стандартното покритие по застраховка на имущество и застраховка „Автокаско” за автомобилите включва щети от градушка и други природни бедствия. За съжаление много малка част от автомобилите и жилищата у нас за застраховани с имуществена застраховка.
Застрахованият по застраховка на имущество има две основни задължения при настъпване на застрахователното събитие: да уведоми застрахователя за настъпване на събитието и да съдейства за ограничаването на последиците. Тези задължения на застрахования са пряко свързани с основното му право – да получи обезщетение.
Уведомяване за събитието
Съгласно Кодекса за застраховането (КЗ)1, в 7-дневен срок от узнаването за щетата застрахованият трябва да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Кодексът поставя ограничение, че този друг подходящ срок за уведомяване по полицата не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването (или 24 часа за застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж). Застрахованият следва да съобрази указанията на застрахователя за форма на уведомлението за щетата (образец) и другите условия за отправяне на уведомление, посочени в полицата: например да отиде в съответното подразделение/офис на застрахователя или застрахователния посредник; да представи всички необходими документи за доказване на застрахователното събитие и да спази срока за уведомлението. Уведомлението може да бъде и устно (например по телефона), но с оглед доказването му, което е в тежест на потребителя, препоръчителна е писмената форма.
Застрахователят няма право да откаже завеждането на щета.
Освен да отправи уведомление, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователят да извърши оглед на увреденото имущество, с цел да установи обстоятелствата около щетата и причинените вреди. При огледа застрахованият следва внимателно да проследи описаните от застрахователя щети и ако има пропуск да поиска съответно допълнение на описа, преди да го подпише.
Специално във връзка с градушката на 08.07.2014 г., на своята интернет-страница (http://www.fsc.bg) Комисията за финансов надзор публикува информация, получена от застрахователите, във връзка с документите и сроковете за предявяване на претенции за щети от това събитие. Добрата практика във връзка с този случай е, че предвид многобройните пострадали и желаещи да отправят претенция за щети на сгради и автомобили в София и околността застрахователните компании предприеха мерки документите да се приемат с удължен срок и по обекчена процедура. Повечето компании удължиха срока за подаване на документи от десет до тридесет дни (или до точно определена от застрахователя крайна дата), както и предприеха мерки по удължаването на работното си време и разкриха допълнителни места за приемане на документи. Масово застрахователите решиха да не изискват бележка от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при завеждането на щетите, с което спестиха съответния разход на потребителите. В рамките на удължения срок за приемане на документи застрахователите ще извършат и огледи на пострадалото имущество, като в някои случаи (например при счупени стъкла), вместо оглед застрахователите ще приемат снимки на щетите. Застрахователите предоставиха допълнителна възможност пострадалите да завеждат щети по телефон, емайл, или чрез мобилно приложение.
Документите за предявяване на претенция за щета на автомобил включват основно попълнено уведомлените за настъпило застрахователно събитие, копие от регистрационния талон на автомобила и документ за преминат технически преглед, копие от шофьорската книжка на водача и от застраховката и всички добавъци към нея.
Документите за предявяване на щета на имущество също включват попълнено уведомление за настъпило застрахователно събитие, копие на застрахователната полица и сметките, и описите към нея, и копие от нотариалния акт за собственост на имота. Ако застрахованият разполага с документи във връзка с направени разходи по възстановяването на вредите, следва да ги представи.
Подробна информация за документите и сроковете на всички застрахователи за предявяване на претенции за щети от градушката на 08.07.2014 г. е публикувана на горепосочената страница на КФН, в подменю „Новини“.
Предотвратяване и ограничаване на вредите
По принцип, през целия период на застраховката застрахованият е длъжен да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Ако застрахованият не е изпълнил тези задължения, застрахователят има право да прекрати застраховката, само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие, застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение.
Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението на застрахования, застрахователят може да откаже плащане, само ако изрично е предвидил това в договора.
При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извърши необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие и да следва указанията на застрахователя. Указанията могат да бъдат предвидени в условията на застраховката или да бъдат дадени от застрахователя допълнително, предвид конкретния случай. В случай че застрахованият не е съобразил указанията на застрахователя за ограничаването на вредите, последният може да откаже плащане, ако това е било предвидено в договора като значително с оглед на интереса на застрахователя задължение, или да не плати за вредите, които застрахованият би могъл да избегне, ако беше положил дължимата грижа.
Изплащане на застрахователното обезщетение
Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнилнил всичките си задължения по КЗ (за уведомление за събитието и за осигуряване на условия за оглед на имуществото, и предоставяне на докумените във връзка с щетата). В случай на забава да плати застрахователното обезщетение в срок, застрахователят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.
Обезщетението се равнява на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и предвид договорените в застраховката застрахователна сума и самоучастие. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснатите ползи освен ако това е предвидено изрично в застраховката. Освен обезщетението, застрахователят следва да покрие и разходите, които застрахованият надлежно е направил за ограничаване на вредите, дори ако усилията му са останали безрезултатни и дори тези разходи да са над застраховатлената сума по полицата. Със съгласието на застрахования, застрахователят може да възстанови претърпените от него вреди и в натура в законовия срок от 45 дни.
Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение в следните случаи:
- при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
- при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително, с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;
- в други случаи, предвидени със закон.
Застрахователят има право да откаже да плати застрахователно обезщетение, ако застрахованият умишлено не е предоставил информация за щетата в срок, с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които тя е настъпила, или ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.
При отказ застрахованият може да подаде жалба до застрахователя и/или до Комисията за финансов надзор, или да потърси правата си по съдебен ред.
Невена РАДЛОВА, адвокат
_______
1 Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 103 от 23.12.2005 г., впоследствие изменян и допълван.
