С оглед на големия читателски интерес, в този брой ще представим някои практически въпроси по прилагането на влязлото в сила от 29.06.2010 г. изменение на Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 2006 г., във връзка с изграждането на дистанционна връзка на фискалните устройства с Националната агенция за приходите (НАП).
На първо място ще посочим, че в помощ на лицата, задължени да използват фискални устройства (ФУ), на портала на НАП (portal.nap.bg), в раздела “Полезно” е разкрита рубрика “Дистанционна връзка с НАП”. В нея е посочено нормативното основание за въвеждане на дистанционна връзка на фискалните устройства с НАП.
Информацията в т. 1 “Актуални версии на XML схеми” е ориентирана изцяло към производителите на фискални устройства.
В т. 2 “Най-често задавани въпроси” се съдържат основно въпроси, свързани с практическото изпълнение на дистанционната връзка. Въпросите са основно от производителите и сервизните фирми, които извършват разработката, монтажа и пускането на фискалните устройства.
В т. 4 “Дистанционна връзка с НАП” е публикуван актуалният нормативен текст на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. бр. 7 от 2007 г., бр. 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г. и бр. 49 от 2010 г.), за улеснение на лицата, ползващи информацията от рубриката.
В рубриката се съдържа информация и за групите задължени лица, които трябва да използват фискални устройства с дистанционна връзка.
Особено важна е информацията за сроковете, в които задължените лица трябва да изпълнят изискването за въвеждане в експлоатация на фискални устройства с дистанционна връзка. По отношение на сроковете за въвеждане на дистанционна връзка задължените лица са разделени на три групи (съгласно § 59, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата), както следва:
1. лицата, задължени да използват ЕСФП – в срок до 31.12.2010 г.;
2. регистрираните по ЗДДС лица, непопадащи в т. 1 – в срок до 30.09.2011 г.;
3. всички други лица, непопадащи в т. 1 или 2 – в срок до 31.03.2012 г.
До закупуване и въвеждане в експлоатация на фискално устройство, отговарящо на изискванията за дистанционна връзка, задължените лица могат да използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във/извеждането им от експлоатация. Това обаче може да става до изтичането на посочените по-горе срокове за съответното лице. Под досегашния ред се разбира редът, регламентиран с наредбата преди последното изменение от 2010 г.
Информация за одобрените типове фискални устройства с дистанционна връзка може да бъде намерена в т. 3 от цитираната рубрика, в която са публикувани регистрите на одобрените модели фискални устройства по видове, както следва:
- Регистър на одобрените модели електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) и фискални принтери (ФПр).
- Регистър на одобрените модели електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за продажба на течни горива.
- Регистър на одобрените модели интегрирани автоматизирани системи с фискална памет за управление на търговската дейност (ИАСУТД).
В тези регистри са включени всички одобрени модели ЕКАФП, ФПр, ЕСФП и ИАСУТД от началото на въвеждане на задължението за използване на тези устройства (1993 г.) до момента.
Свидетелствата за одобряване на част от устройствата са отбелязани като невалидни, тъй като не отговарят на техническите и функционални изисквания на наредбата. Тези устройства не могат да се доработват, тъй като тяхното разпространение е спряно след 30.09.2007 г.
Какво трябва да се знае при ползването на тези регистри?
- Всички модели фискални устройства, които представляват доработка на използваните до момента фискални устройства, имат в края на наименованието си индекс “DV”. Тези устройства работят с външен данъчен терминал и две ленти (бонова и контролна или бонова и електронна контролна лента, която се разпечатва преди отпечатване на дневния финансов отчет с нулиране и се съхранява в книгата за дневните отчети).
- Всички модели фискални устройства, които са предмет на нови разработки, имат в края на наименованието си индекс “KL”. Тези устройства са с вграден данъчен терминал и работят с една хартиена лента – бонова. При тези устройства контролна лента представлява електронен носител (КЛЕН), реализиран като енергонезависима памет, която не позволява извършване на корекция или изтриване на записи, като например EPROM, EEPROM, флаш ЕЕPROM (раздел IIIа, т. 2, буква “а” от Приложение № 1 от наредбата). В регистъра на одобрените модели ЕКАФП и ФПр това са устройствата с номера от 525 нагоре. В регистъра на одобрените модели ЕСФП това са устройствата с номера от 111FS нагоре.
Преди да се направи избор на определен модел фискално устройство, е препоръчително да се проведе консултация с производителя дали използваното до момента устройството ще подлежи на доработка за работа с дистанционна връзка. Почти всички производители са заявили, че ще доработват повечето от моделите си, одобрени по реда на Наредба Н-18 от 2006 г. Само най-старите модели, които вече са морално остарели (като функции и като схемни решения), няма да бъдат доработвани. Производителят на ФУ решава дали ще преработва даден модел, или не.
Тук трябва да се има предвид и фактът, че най-старите модели фискални устройства вече са достатъчно амортизирани, за да не могат да бъдат използвани поради чести дефекти. Затова е важно е да се отчете и техническото състояние на устройството.
При избора на фискално устройство е добре да се има предвид следното:
- основно предимство на доработените устройства е по-ниската цена;
- новоодобрените модели фискални устройства имат преимущество, състоящо се в използване на контролна лента на електронен носител (КЛЕН). Това означава, че те работят само с една лента – бонова. По този начин се намаляват почти наполовина разходите за консумативи. Едновременно с това се спестява мястото за съхранение на контролната лента, което в обектите с голям клиентопоток е съществен проблем.
При замяна на старото фискално устройство с такова с дистанционна връзка е препоръчително да бъде спазен следният ред:
1. На използваното до момента фискално устройство се пускат всички отчети, които се изискват при демонтаж на фискалната памет.
При ЕСФП, които са работили с WEB-приложението за подаване на данни към НАП на интернет-страницата на НАП, се изисква всички неподадени до момента дневни финансови отчети, в т.ч. и последния преди демонтажа на фискалната памет във връзка с дерегистрацията, да бъдат подадени към НАП. Доказателство за това, че всичко е извършено коректно е фактът, че няма съобщение за грешка от НАП при приемане на данните.
2. Сервизната фирма изготвя протокол за демонтаж на фискалната памет с причина “бракуване”. Протоколът за демонтаж е по образеца от Наредба Н-18 от 2006 г. преди изменението от 2010 г. и се заверява от компетентната ТД на НАП.
При ЕСФП, които са работили с WEB-приложението за подаване на данни към НАП на интернет-страницата на НАП, се въвежда дата на последно подаване на данни от ЕСФП.
3. Сервизната фирма извършва регистриране на фискалното устройство с дистанционна връзка. Устройството се счита за регистрирано при получаване от НАП на потвърждение за успешна регистрация. Това означава, че устройството вече е обявено и регистрирано в НАП. Сервизната фирма издава свидетелство за регистрация на фискалното устройство в 2 екземпляра, по един за лицето по чл. 3 и за сервизната фирма, която го съхранява в досието на устройството. Свидетелството не се заверява в НАП, тъй като устройството вече е регистрирано на сървъра на НАП.
Един често задаван въпрос в практиката от работещите с фискални устройства с дистанционна връзка е по какво и как да разберем, че връзката с НАП работи. Фактът, че работата на устройството е разрешена, означава, че връзката е осъществена. В основата на идеологията за използване на този вид връзка е използването й да не се отразява на нормалната работа на устройството. При изправна връзка цялата комуникация се извършва автоматично, без това да дава отражение върху процеса на обслужване на клиентите. В случай на нарушаване на връзката между фискалното устройство и НАП и/или повреда или отсъствие на данъчния терминал, работата на устройството се блокира до отстраняване на причината.
Беата ПЕТРОВА, главен експерт по приходите в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП
