В края на 2008 г. Народното събрание прие поредните изменения и допълнения в данъчните закони, включително в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Законът за изменение и допълнение на ЗМДТ е приет на 27.11.2008 г. и е обнародван в бр. 105 на “Държавен вестник” от 09.12.2008 г., като влиза в сила от 01.01.2009 г.
Основните и по-съществени изменения и допълнения в Закона за местните данъци и такси се свеждат до:
1. Увеличават се данъчните оценки на недвижимите имоти чрез коригиране на действащите коефициенти за местоположение на имотите по Таблици № 3 и 4 на Приложение № 2 към закона. Тези коефициенти се увеличават с 50 на сто, което води и до съответно увеличаване на данъчните оценки, както и на данъчната основа, при определяне на данъка върху не-движимите имоти за 2009 г.
Конкретна представа за настъпващите промени в тази област се придобива от съпоставката на дей-стващите досега данъчни оценки на недвижимите имоти с приетите нови данъчни оценки, отразени в Таблица № 3 на Приложение № 2 от ЗМДТ:
Макар и съкратена, горната таблица позволява да се направи критична оценка на досегашните и на предлаганите нови оценки на недвижимите имоти по райони. В София новата оценка се завишава с почти една трета. По-слабо е завишението във Варна, Пловдив и Бургас. Най-ниски си остават данъчните оценки за Стара Загора.
По време на дискусията по този въпрос бе изтъкнато становище, че завишаването на данъчните оценки е обусловено от настъпилото увеличаване на пазарните цени на недвижимите имоти, без да са актуализирани данъчните оценки. Същото се отнася и за земеделските земи, които не са актуализирани през последните няколко години, включително при последните две увеличения на данъчните оценки на останалите недвижими имоти. Общоприето е, че понастоящем данъчните оценки на тези имоти са нереално ниски и не съответстват на съвременните икономически условия. При равни други условия това води до увеличаване размера на данъка върху недвижимите имоти, както и на размера на данъка при придобиване на имущества. Тъй като земеделските земи и горите не се облагат с данък върху недвижимите имоти, за тях този данък не се увеличава. Увеличението на данъчните оценки ще бъде съответно компенсирано при данъка при придобиване на имущества по възмезден и безвъзмезден начин и на данъка върху наследствата чрез коригиране на данъчните ставки.
2. Важно е да се отбележи, че законът дава възможност на общинските съвети да запазят непроменена и за новата 2009 г. съществуващата през 2008 г. данъчна тежест върху недвижимите имоти. Това се постига чрез съответно намаляване на данъчните ставки за облагане на завишената данъчна основа. Прието е прилаганите през 2008 г. промили в рамките от 1,5 до 3 на хиляда да бъдат намалявани съответно на 0,5 до 2 промила върху новата данъчна оценка на недвижимия имот.
3. Завишава се необлагаемият минимум на недвижими имоти. Съгласно чл. 10, ал. 4 от закона досега не се облагаха с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително. От 01.01.2009 г. тази граница се увеличава на 2520 лв., като за недвижими имоти с по-ниска от тази данъчна оценка не се дължи данък върху недвижимите имоти.
4. С измененията и допълненията в Закона за местните данъци и такси се отстраняват някои от несъответствията на нашия закон спрямо европейското данъчно законодателство в тази област. Касае се до освобождаването от данък върху наследствата, съгласно чл. 38 от закона. Най-напред в точка 2 на ал. 1 от чл. 38 ЗМДТ се прави редакционна промяна, като точката се разделя на две: в новата редакция в т. 2 остават само завещаните имущества на държавата и общините, а в създадената нова т. 2а се отнасят всички други субекти на завещанието, съществуващи в сегашната т. 2.
Към същия член се създава алинея 4, според която разпоредбата на т. 2а, ал. 1 от чл. 38 се прилага и в случаите, когато съответното имущество се на-следява от лице – гражданин на друга държава членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. За да бъдат освободени от този данък, гражданите на посочените държави трябва съответно да установят своя статут с документ, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава и неговия легализиран превод на български език.
Така, от данък върху наследствата ще се освобождават вече не само български лица, но и такива от страни членки на Европейския съюз и страни от Европейското икономическо пространство. С тази промяна се премахва възможността за дискриминиране в данъчно отношение на някои доходи и граждани.
От данък върху наследствата ще бъдат освободени и регистрираните в други държави членки вероизповедания, организации на Червения кръст, юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност. Също така имуществата, придобити от образователни, културни и научни организации, регистрирани в други държави членки на ЕС, ще бъдат освобождавани от българския данък върху придобиване на имущество.
Ще се освобождават от данък и даренията за лечение, не само когато са в полза на български граждани, но и даренията за установените в друга държава членка юридически лица с нестопанска цел. Освобождават се от данък и даренията за лечение на граждани на държави членки на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Посочените облекчения по ЗМДТ, касаещи гражданите на Европейския съюз и на държавите – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, са в интерес на нашето равноправно интегриране в тези организации. А това предполага и съответните български органи и институции да се борят за защита на правата и интересите на българските граждани и лица, за да съответстват на основните показатели, определящи жизнения стандарт на европейските граждани.
Извършени са промени и в правилата за освобождаване от данък по чл. 48 ЗМДТ, като най-същественото в тази област е изравняването на правата на гражданите на Европейския съюз с българските граждани. В алинея 1, т. 2 на този член, думите “български граждани” се заменят с “граждани на държава-членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство”.
В същия чл. 48 се създават две нови алинеи – 3 и 4, с които се осигуряват същите права на европейските граждани, както на българските граждани в областта на даренията по Закона за местните данъци и такси. Съгласно новата ал. 3 тези лица могат да ползват правата по ал. 1, т. 1, букви “б”, “в”, “г” и “е”, т. 4 и 7, когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Изискването е лицето да предостави официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото.
5. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ общинските съвети се задължават да приемат произтичащите от закона изменения на местните данъци и такси в срок до 31 януари 2009 г. Когато в този срок общинският съвет не приеме нови размери, за 2009 г. валидни остават минималните размери за съответните данъци, посочени в закона.
6. Удължава се срокът за заплащане на първата вноска на данъка върху недвижимите имоти, като тя следва да бъде направена в периода от 01.03. до 30.04.2009 г. Когато в този срок лицето заплати дължимата сума за цялата година, същото ползва отстъпка от 5 на сто.
7. Изменението в чл. 36 на закона се отнася до правомощията на общинския съвет по отношение на данъка върху наследствата, дължим от наследниците. На облагане с този данък пак ще подлежи наследствен дял над 250000 лв., но данъчните ставки се намаляват съответно от 0,7 на 0,4 на сто (минимална ставка) и от 1,4 на 0,8 на сто (максимална), приложими за братя и сестри и техните деца, както и от 5 на 3,3 на сто (минимална) и от 10 на 6,6 на сто (максимална) – за наследници, които не са братя и сестри.
8. При дарение на имущество данъчните ставки по чл. 47 също се намаляват, както следва: при дарение между братя и сестри и техните деца от 0,7 на 0,4 на сто, а за други родственици – от 1,4 на 0,8 на сто. При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 1,3 до 2,6 на сто, вместо досегашните ставки от 2 до 4 на сто.
9. По отношение на данъка върху моторните превозни средства също са извършени важни изменения. Едно от тях е освобождаване от данък на внесени нови моторни превозни средства. Тази преференция се дава при облагането на моторни превозни средства, които при придобиването им на територията на страната не са регистрирани за движение по пътищата на страната.
Освобождава се от данък лек автомобил на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, когато същият автомобил е с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 киловата (kW).
Промени в областта на местните такси
По своя характер местните такси са присъщи на общините. Принципите за определяне на тези такси са посочени в чл. 113 от закона. Общините определят техните размери съобразно размерите на разходите, които извършват по предоставяне на съответните услуги. Този принцип се повтаря и сега.
Съгласно изменената ал. 1 на чл. 113 ЗМДТ, общината издава разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като размерът на таксата “се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите”. Таксата се за-плаща от лицето при предявяване на искането за издаване на разрешение.
От най-голямо значение в измененията и допълненията на местните такси са приетите промени по определянето на таксата за битови отпадъци. За 2009 г. тази такса се определя от общинския съвет в срок до 31 януари 2009 г. Когато в посочения срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, остават в сила миналогодишните размери, като “от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година” – § 19 от ПЗР на ЗИДЗМДТ.
Премахват се местните такси за контрол по изискванията за извършване на търговия с тютюневи изделия и спиртни напитки, включително за складиране, съхраняване и лагеруване на такива продукти. Основанията за премахване на тези такси са принципни, тъй като реално общините не предлагат услуги, за които да събират такси.
В областта на местните такси е осъществено редакционно изменение на разпоредбите за социални грижи и социални услуги, което касае няколко текста от закона. В чл. 6 от закона, където се изброяват събираните от общините местни такси, е извършена промяна в буква “в”, като досегашният текст: “домове за социални грижи” се заменят с текста: “специализирани институции за предоставяне на социални услуги”. Същото редакционно изменение се прави и в наименованието на раздел III от глава трета на закона, както и в т. 11 от § 1 на Допълнителните разпоредби, като в буква “б” думите “домове за социални грижи” се заменят със: “специализирани институции за предоставяне на социални услуги”.
От съществено значение по този въпрос е текстът на създадената нова т. 32 в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на закона, която изяснява същността на сега допълненото понятие: “специализирани институции за предоставяне на социални услуги”. Съгласно посочената т. 32, това са тези по смисъла на Закона за социално подпомагане.
Други изменения и допълнения
За улесняване на общинските съвети при определяне и събиране на местните данъци и такси се вменява ново задължение на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), която съгласно § 20 от ПЗР на ЗМДТ е длъжна да предоставя на общинските администрации актуална информация от Националната база данни “Население” и от националните класификатори. С това значително ще се улесни процесът за определяне и събиране на местните данъци и такси. Общинските съвети са заинтересовани да следят за своевременно и точно предоставяне на такава информация от посочената институция.
Промени в начисляването и събирането на патентния данък
Както е известно, за първи път през 2008 г. този данък стана част от Закона за местните данъци и такси, раздел VI, чл. 61л, като в него се пренесоха основните регламенти на този данък от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вече една година общините администрират същия данък, но изглежда, че компетентните органи не са навлезли в неговата същина, тъй като със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ се внася само една-единствена промяна. Към чл. 61л се създава нова алинея 6, според която “лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4 към глава втора, раздел VI, дължат данък само за дейността по т. 3…”, т.е. само за търговия на дребно до 100 кв.м нетна площ на обекта, но не за продажба на вестници, списания и българска и преводна литература.
Сегашната ал. 6 става ал. 7 със същото съдържание.
Би следвало от страна на общините да се направят повече и ефективни предложения за регламентиране на патентния данък, тъй като същите са в непосредствена близост до лицата, упражняващи патентни дейности, и познават конкретните условия на тяхната работа и живот.
Има всички основания да се очаква, че общините ще отделят по-голямо внимание на дейностите, упражнявани от местното население, включително на дейностите, облагани с патентен данък. Този специфичен за нашите условия данък може да се усъвършенства, когато самите общини му отделят по-голямо внимание. Постъпленията от него може и следва да бъдат сериозен източник на средства за общинските бюджети. Творческото прилагане на принципите на патентния данък от страна на общинските съвети ще доведат и до стимулиране развитието на тези дейности от страна на дребния бизнес.
Стимулирането и развитието на дейностите, облагани с патентен данък, и обоснованото определяне на данъка по вид дейности ще допринесе за развитието на местното самоуправление и по-нататъшно укрепване на самостоятелността на общините.
Самото прехвърляне на този данък от по-общия Закон за данъците върху доходите на физическите лица в специфичния Закон за местните данъци и такси е стъпка в правилната посока. Там, където общинските съвети отделят подобаващо внимание на този въпрос, резултатите не закъсняват.
Доц. Милан ПЕТРОВ, данъчен експерт
