Търсене
Close this search box.

Погасяване на публични задължения


По традиция през март и април всяка година у нас се плащат редица данъчни задължения – за корпоративен данък, данък върху дохода на физическите лица, задължения към местните бюджети.
Поради това е актуален въпросът за погасяването на публичните задължения, което се извършва съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

1. Видове задължения, които се погасяват по реда на ДОПК

По реда на ДОПК се погасяват публични държавни и общински вземания за:

  • данъци, включително акцизи;
  • митни сборове;
  • задължителни осигурителни вноски, т.е. за приходи в публичните осигурителни фондове, както и за незаконосъобразни осигурителни разходи, т.е. за разходи, извършени от публичните осигурителни фондове;
  • други задължителни вноски;
  • държавни и общински такси;
  • наказания – глоби, имуществени санкции, паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
  • задължения, свързани с членството ни в Европейския съюз.

Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

Актовете, подлежащи на изпълнение, могат да бъдат:

  • ревизионен акт;
  • акт по чл. 106 или 107 ДОПК;
  • постановление за принудително събиране на митнически орган (ППС);
  • наказателно постановление;
  • решения, присъди и определения на съдилищата, както и
  • решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и Европейската централна банка;
  • разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт (НОИ);
  • разпореждане по чл. 211, ал. 3 ДОПК.

Повечето от посочените актове се изпълняват както доброволно, така и принудително, преди да са влезли в сила – ревизионен акт, ППС на митнически орган, разпореждане на НОИ, разпореждане по чл. 211, ал. 3 ДОПК.

Останалите от изброените актове трябва да са влезли в сила, за да подлежат на принудително изпълнение.
Освен въз основа на акт за установяване на съответното вземане, изпълнението на публични задължения се извършва въз основа на декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Такива са декларациите за корпоративни данъци и за данъци върху доходите на физическите лица. Ако в такава декларация се установят несъответствия, които засягат данъчната основа и данъчния размер, органите по приходите издават акт за установяване на задължение по реда на чл. 106 ДОПК, който също подлежи на изпълнение, преди да е влязъл в сила.
Декларациите по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) по правило не съдържат изчислени от самото лице задължения. Затова местните приходни органи уведомяват лицата за размера на дължимите местни данъци и такси. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението. Също така лицето има право да поиска да му бъде издаден акт за установяване на задължението. Такъв акт може да се издаде и служебно. Актът по чл. 107 ДОПК също подлежи на изпълнение, преди да е влязъл в сила.

2. Последователност при погасяване на задълженията

Във времето и според вида си вземанията се погасяват в определена последователност, която може да се отнася до плащанията, произтичащи от едно и също вземане, или до различни вземания.
Когато става дума за плащанията, произтичащи от едно и също вземане, те се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. Тази последователност се спазва и когато задължението е било разсрочено или отсрочено.
Посочената последователност е по-благоприятна за длъжника, защото като погасява първо главницата, той намалява основата, върху която се начисляват лихвите. Затова тази последователност се прилага само до образуване на изпълнително дело.
След това публичните вземания се погасяват в различна последователност, която е по-неблагоприятна за длъжника: разноски, главница, лихви. Това е необходимо, тъй като в производството по принудително изпълнение се правят разноски, които накрая може да се окаже, че няма от какво имущество на длъжника да се покрият.
При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Вземанията за данъци, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им. Когато вземанията за данъци се отнасят за една и съща година, длъжникът може да посочи кое от тях погасява. Тези правила също се прилагат до образуване на изпълнителното дело.
Задължението може да бъде погасено както лично от длъжника, така и от някой друг (трето лице), който встъпва по реда на чл. 181 ДОПК в някои от правата на публичния взискател и до размера на своята претенция срещу длъжника.

3. Начини на погасяване

Вземанията се погасяват чрез следните способи:

3.1. Плащане
Изпълнението на публични вземания се извършва чрез плащане поради паричния характер на публичните вземания.
Плащането се извършва в брой или безкасово.
Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите (НАП), се плащат безкасово. Изключение правят задълженията по Закона за местните данъци и такси, които могат да се плащат касово и безкасово.
Безкасовото плащане може да се извърши чрез банка, лицензиран пощенски оператор или чрез Интернет.
Националната агенция за приходите поема разноските по безкасовото плащане по банков път, когато:

  • наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец, за данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и
  • плащането се извършва в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция.

Поради това за физическите лица, длъжници на данък по ЗДДФЛ и които не са еднолични търговци, е най-изгодно да платят задължението си именно в банковия офис, разкрит в съответния орган по приходите.
Номерата на банковите сметки, по които се извършват безкасовите плащания, се посочват от органите, установили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
Приходната администрация поддържа на своята интернет-страница актуална информация за номера на банковите сметки, по които се извършва плащането на данъци.
Безкасовото плащане трябва да бъде извършено, като се използват определени платежни документи, чиито образци са утвърдени специално за този вид плащания.
Безкасовото плащане чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице, съгласувано с управителя на Българската народна банка (БНБ).
Безкасово плащане чрез лицензиран пощенски оператор се извършва с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице, съгласувано със съответния лицензиран пощенски оператор.
Плащане в брой се извършва в касата на съответната организация. При данъчните задължения това е касата на съответния орган по приходите.
Редът за събирането и отчитането на сумите при плащания в брой се определя със заповед на ръководителя на съответната администрация или организация.

3.2. Прихващане
Задължението може да бъде погасено, ако съществува насрещно вземане на длъжника към държавата или общините, с което насрещно вземане се извърши прихващане.
Прихващане може да се извършва по реда на: чл. 128-130 ДОПК, чл. 170 ДОПК (до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане) и чл. 223 ДОПК (в хода на образувано производство по принудително изпълнение до датата на провеждане на публичната продан).
При хипотезата на чл. 223 ДОПК публичният изпълнител спира с разпореждане производството на принудително изпълнение до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия.
Публичното вземане се прихваща срещу изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя.
Прихващането може да бъде извършено служебно или по искане на длъжника.
Може да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му.
При всички случаи, за да се извърши прихващане, се изисква спазването на определена процедура и произнасянето на компетентен орган. Прихващането не може да настъпи само въз основа на изявлението на длъжника.
Ако обаче на длъжника бъде отказано прихващане, той може да обжалва направения отказ.
Жалба против мълчаливия отказ за прихващане по чл. 128-130 ДОПК може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, като обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт.
Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчаливият отказ, смята се за отменен и изричен отказ, който е последвал преди решението за отменяне.
Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ за прихващане по чл. 128-130 ДОПК, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване.
Лицето има право да подаде жалба, когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави. Жалбата се подава до териториалния директор, който проверява обстоятелствата по нея и се произнася писмено в тридневен срок. В случай че жалбата е основателна, той определя срок за издаване на акта.
Отказът за допускане на прихващане по чл. 170 ДОПК може да бъде обжалван от длъжника по реда на Закона за административното производство. Отказът се обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 ДОПК, в 7-дневен срок от съобщението му.
Отказът на публичния изпълнител да спре производството по чл. 223 ДОПК и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда за защита срещу принудително изпълнение (чл. 266 и сл. от ДОПК). В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.

3.3. Погасителна давност
Продължителността на давностните срокове е различна при различните публични вземания:

  • Съгласно общата норма на чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давността може да спира и прекъсва съгласно чл. 172 ДОПК.

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите на отсрочване или разсрочване на задължението.

  • Административните наказания, налагани по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не се подчиняват изцяло на ДОПК, а за тях се прилагат правилата на специалния закон – ЗАНН. Наказанията не се изпълняват, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, по което не са извършвани действия по обезпечаване и/или събиране на вземането. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако са изтекли три години от влизане в сила наказателното постановление. При образувано изпълнително производство давностните срокове не се прилагат.

Последица от прилагане на института на давността е отписване на вземането.

Въпреки изтичането на давностен срок плащането на задължението е редовно и платената сума не подлежи на връщане. Това е така, защото погасителната давност препятства само започването на принудително изпълнение за вземането, но не погасява самото вземане.
Съгласно чл. 109 ДОПК не се образува производство по установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Този срок не се отнася до производството по установяване на задължителни осигурителни вноски, тъй като в противен случай биха се застрашили правата на осигурените лица.

3.4. Опрощаване
Опрощаването на данъчни задължения се извършва с указ на президента съгласно чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България.
3.5. При смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение
3.6. След разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение
3.7. При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение

4. Действия, ако задължението не бъде платено в срок доброволно

Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране, органът, установил вземането, изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Наказателните постановления се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като за тях не важи изискването административнонаказаващият орган да изпрати покана за доброволно изпълнение.

Едновременно с поканата органът, установил вземането, може да:

  • уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
  • ако задължение е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да изпрати искане за налагане на принудителни административни мерки от органите на Министерството на вътрешните работи по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “а” ДОПК или уведомление до органите, които издават лицензии или разрешения за извършване на определени действия, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

Горните действия могат да се предприемат едновременно или поотделно, с оглед размера на задължението и поведението на длъжника, до окончателното му погасяване.

В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът може и да:

  • постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
  • разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.

В случай че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда, по който е разгласил данните, че лицето има неплатени задължения.
При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът, установил вземането, е длъжен да изпрати служебно искане за прекратяване на мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “а” ДОПК от органите на Министерството на вътрешните работи, или по искане на заинтересуваното лице, в 3-дневен срок от узнаването.

Публичното вземане престава да съществува след неговото погасяване.

Доц. д-р Ганета МИНКОВА

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина