Коментар
Съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси, бюджетната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември на съответната година. Това ограничава и периода на действие на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ), на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) в рамките на съответната бюджета година от 1 януари до 31 декември.
Поради редица обстоятелства, до края на 2021 г. не бяха приети Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закон за бюджета на Националната здравноосигурително каса за 2022 г. Това наложи приемането на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. (ЗПРЗДБРБЗБДООЗБНЗОК), който бе обнародван в ДВ, бр. 8 от 28.01.2022 г.
Неговото прилагане цели да гарантира нормалното и ефективно функциониране на институциите и законосъобразното разходване на средства до приемането на съответните бюджети за 2022 г., въвеждането на защитни механизми по отношение на пенсионерите, както и осигуряване на възможност за удължаване подкрепата за работодателите с оглед запазване на заетостта в условията на пандемия.
По отношение на осигурителното законодателство могат да бъдат откроени няколко основни момента, произтичащи от неговото приемане.
Така например, по силата на ЗПРЗДБРБЗБДООЗБНЗОК се предвижда, че за времето от 1 януари до 31 март 2022 г. се прилагат размерите, определени в чл. 9, чл. 10, т. 2, чл. 11, чл. 12, т. 2, чл. 13 и 14 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
По-конкретно това означава, че за този период се запазват минималните месечни размери на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО за 2021 г.
Освен това, минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица остава 650 лв., а минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.
Максималният месечен размер на осигурителния доход се запазва 3000 лв.
По силата на ЗПРЗДБРБЗБДООЗБНЗОК минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за времето от 1 януари до 31 март 2022 г. е 370 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии е ограничен до 1500 лв. От тази сума е предвидено да се изчислява и добавката за преживял съпруг по чл. 84 от КСО.
Дневният минимален размер на обезщетението за безработица се запазва и се определя на 12 лв., а дневният максимален размер – на 74,29 лв.
Паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 53 от КСО остава 650 лв., а еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест” по основни икономически дейности се определя съгласно Приложение № 2 към ЗБДОО за 2021 г.
По силата на ЗПРЗДБРБЗБДООЗБНЗОК до 31 март 2022 г. няма да се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Освен това максималният размер на гарантираното вземане по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя остава 1625 лв.
С оглед обезпечаване съществуването на т.н. „мярка 60/40”, подпомагането на работодателите и запазването на заетостта в условията на пандемичан обстановка, е предвидено, че средства от бюджета на Националния осигурителен институт може да се разходват за мерки, свързани със заетостта, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
В сферата на пенсиите е предвидена промяна, която е от съществено значение за голям брой пенсионери. По-конкретно, със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (обр., ДВ, бр. 77 от 2021 г.), в Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е създаден § 7е, който предвижда преизчисление на отпуснатите пенсии с начална дата до 24 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Предвиден е аналогичен процент на увеличение и за пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати до 24 декември 2021 г. Регламентирано е, че преизчисляването се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето. Целта на разпоредбата е да осигури преизчисление на пенсиите и увеличаване на техния размер при отчитане на приноса на съответното лице към осигурителната система чрез продължителността на положения от него стаж.
Едновременно с преизчислението на пенсиите обаче, е намален размерът на сумата, изплащана като парични средства за подпомагане по време на COVID-пандемията от 120 лв. на 60 лв.
По този начин, макар след преизчислението на пенсиите на основание § 7е от ПЗР на КСО пенсиите на всички пенсионери да са увеличени или поне запазени на досегашното ниво, намаляването на сумата, изплащана във връзка с COVID-19 доведе до фактическо намаляване на изплатените през м. януари суми при някои пенсионери.
Поради това, по силата на § 1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБЗБДООЗБНЗОК, е предвидено, че за месеците януари, февруари и март 2022 г., към пенсиите се изплаща сума, представляваща разликата между:
1. сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите, преизчислени на основание § 7е от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 60 лв., изплащана на основание Постановление № 479 от 30 декември 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.) и сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите за месец декември 2021 г. преди преизчисляването, заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 120 лв., изплащана на основание § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.;
2. сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите, определени от 25 декември 2021 г. в съответствие с Постановление № 451 от 22 декември 2021 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост (ДВ, бр. 110 от 2021 г.) заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 60 лв., изплащана на основание Постановление № 479 от 30 декември 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите за месец декември 2021 г., определени до 25 декември 2021 г., заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 120 лв., изплащана на основание § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
На практика това означава, че Националният осигурителен институт е задължен да направи сравнение между сумите, получени като сбор от месечния размер на пенсията (или месечния сбор от пенсиите), заедно с добавките и компенсациите, и с добавката от 120 лв., получени през месец декември 2021 г. и сумите, получени като сбор от месечния размер на пенсията (или месечния сбор от пенсиите), заедно с добавките и компенсациите, преизчисление на основание § 7е от ПЗР на КСО и с добавката от 60 лв., получени през месец януари 2022 г. В случай че след сравнението бъде установено, че някой пенсионер е получил по-малка сума, е предвидено разликата да бъде изплащана за месеците януари, февруари и март 2022 г.
По аналогичен начин ще бъде изчислена и разликата, която ще се изплаща за месеците януари, февруари и март 2022 г. към пенсията или сбора от пенсиите, чийто размер се определя в зависимост от размера на социалната пенсия за старост.
Отново с цел защита на пенсионерите, е предвидено, че върху паричните средства, изплатени на пенсионерите като компенсации въз основа на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и акт на Министерския съвет във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19, не се налагат обезпечителни мерки и не се извършват действия по принудително изпълнение. Също така изрично е регламентирано, че не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху тези вземания на пенсионерите, включително и когато те са постъпили по банковите им или по други платежни сметки.
Катя ПЕТРОВА, началник на отдел „Осигурително законодателство” в Дирекция „Правна“ в ЦУ на НОИ
