През месец юли 2017 г. 44-тото Народното събраниe обсъди промени в Кодекса на труда (КТ)1, насочени срещу неизплащането на заплати от страна на некоректни работодатели. Промените са били предложени на 06.07.2017 г. от група депутати, представляващи различни политически формации. Инициативата е възникнала в резултат на работата на Временната комисия по установяване на случаите с неизплатените заплати на работници и служители.
В следващите редове ще разгледаме „в аванс“ съдържанието на предложения проект2 въз основа на информацията, достъпна по темата на официалния сайт на Народното събрание3. Навременното запознаване с предложенията се оказва наложително, тъй като е предвидено законопроектът да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“4.
Бъдещият закон бе приет от депутатите на първо четене на 26.07.2017 г. Предстои разглеждането му на второ четене в пленарна зала, като към настоящия момент то все още не е станало факт.
Приемането на новия закон би поощрило работодателите, които се стремят да бъдат изрядни и не желаят именно върху тях да бъдат „изпитани“ нововъведените мерки срещу натрупването на просрочени задължения към (вече) бивши техни работници или служители.
С промените в чл. 228 КТ5 се създава нова алинея, с която се определя максимален срок за изплащане на обезщетенията c уволнението на работника или служителя. Такива са обезщетенията за неспазено предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие или при уволнение на други основания. Те трябва да бъдат изплатени не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение. Режимът ще бъде валиден и за следните обезщетения:
- обезщетения при недопускане и временно отстраняване от работа;
- обезщетения при командировка, преместване, трудоустрояване и бедствие;
- обезщетения при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата.
В чл. 228, ал. 2 КТ е установен принципът, че размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор (КТД) или в индивидуалния трудов договор не са предвидени по-големи размери. За разлика от размерите на обезщетенията по отношение на срока за изплащането им създаването на алтернативен режим се ограничава единствено до възможността за уреждането на този въпрос в колективния трудов договор6. Предложената редакция на чл. 228, ал. 3 КТ отдава предимство на колективния трудов договор пред законоопределения срок, установен в кодекса, но не споменава индивидуалния трудов договор като друг възможен източник за обвързването на правото на работника или служителя за дадено обезщетение с конкретен срок.
Прецизирана е разпоредбата на чл. 399, ал. 1 КТ относно осъществяването на цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство. Нововъведенията засягат също видовете административни принудителни мерки по чл. 404 КТ. Занапред се очаква Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“) да следи и за изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения, които са дължими от работодателя след прекратяването на трудовото правоотношение. Според законопроекта задължителните предписания, отправяни до работодателя, респективно – до органа по назначаването по смисъла на Закона за държавния служител от контролните органи на инспекцията по труда и органите на вътрешноведомствения контрол7, се обвързват като тематика и с въпроса за изплащането на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. По същество контролът на инспекцията се разпростира извън времетраенето на дадено трудово правоотношение. В този смисъл резонно възниква въпросът дали при отсъствието на трудово правоотношение е допустимо да се издават задължителни предписания8.
Неизпълнението на предписанията може да доведе до стартирането на процедура по бързо принудително изпълнение спрямо длъжника, в случая – бившият вече работодател. Причината за това е предложението дадено предписание на ИА „ГИТ“ занапред да представлява основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Уволненият работник или служител, в ролята на заявител в заповедното производство, може да поиска от съда издаване на заповед за изпълнение въз основа на влязло в сила предписание за изплащането на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения. Когато със заявлението е представен документ, на който се основава вземането9, уволненият работник или служител може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. След издаването на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, по молба на работника или служителя, съдебният изпълнител ще пристъпи към изпълнение на паричното вземане (чл. 426, ал. 1 ГПК). По този повод в мотивите на законопроекта е записано, че работещите граждани ще бъдат улеснени, без да им се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимото.
Сред субектите на административнонаказателна отговорност се добавят дружествата, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)10. Ако изменението на чл. 412а, т. 2 КТ влезе в сила, на гражданските дружества по ЗЗД, при констатирана необходимост и при реда и условията за реализирането на административнонаказателна отговорност, ще се налага имуществена санкция11.
В Заключителните разпоредби на новия закон са предложени изменения и допълнения в няколко други закона12, като един от тях е Законът за обществените поръчки (ЗОП)13. Нова редакция се въвежда на три места в действащия ЗОП – в чл. 54, т. 6, чл. 56, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 ЗОП14, чиито досегашни текстове коментират последиците от извършени нарушения по чл. 118, 128, 245 и 301-305 КТ и предприемането на мерки за отстраняването им.
По какъв начин възприетите законодателни разрешения ще рефлектират върху правилата за възлагане на обществени поръчки? Анализът на предлаганите промени показва, че специализираните регулации по повод предоставянето на труд и справедливото му заплащане „настъпват“ все по-осезаемо в полето на обществените поръчки. Нововъведението ще засегне тези от работодателите, които въпреки че дължат възнаграждения или обезщетения на работниците си, се стремят да разширят дейността си с изпълнението на договори, финансирани от републиканския бюджет или с европейски средства. За недопускането на забавяне на дължими плащания се създават законови ограничения, които да препятстват пълноценното им участие в процедури по обществени поръчки. Систематичното място на измененията и допълненията в ЗОП показва, че те ще повлияят върху подготовката на офертите и преценката им от конкурсната комисия за доказване на наличието или липсата на основания за задължително отстраняване. Свободната преценка на стопанския оператор в търсенето на партньори за качественото и точно изпълнение на договора е лимитирана по отношение на подбора на подизпълнители, доколкото проверката за евентуални несъответствия на офертата би трябвало да бъде направена и с оглед на предложените от изпълнителя подизпълнители.
За в бъдеще заплащането изцяло от работодателя на дължими вземания от определени категории, регламентирани в Кодекса на труда, съставлява една от мерките за доказване на надеждност по смисъла на ЗОП. Припомняме, че така наречените „мерки за доказване на надеждност“ бяха въведени с новия ЗОП от 2016 г. (чл. 56). Съществува възможност провинилите се компании да останат в състезанието за спечелването на търга, ако демонстрират добросъвестно поведение за съблюдаване на защитните механизми в българското законодателство, предназначени за бързо и ефективно удовлетворяване на основателни претенции от хората на наемния труд.
Със същия законопроект се удължава от два на три месеца срокът за подаване на заявления за получаване на средства от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, чрез промяна в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). По този начин се предоставя допълнителна възможност за по-широк кръг лица да се възползват от правата, регламентирани в този закон.
Друга промяна, предвидена в чл. 141 от Търговския закон (ТЗ), цели да постигне адекватна защита на трети лица, и по-специално лицата, които имат трудовоправни отношения с дружество с ограничена отговорност, което няма вписан управител. Понастоящем срещу такова дружество не може да започне съдебно производство, тъй като е препятствано надлежното връчване на съобщения и други актове. Идеята е съдружниците/едноличният собственик да бъдат овластени с права да приемат волеизявления, отправени към дружеството.
Полина ЦОКОВА, юрист
___________
1 Обн. ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г., с последващи изменения и допълнения. Последните до момента изменения са публикувани в ДВ, бр. 105 от 2016 г.
2 Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 754-01-40 от 06.07.2017 г.
3 Вж. http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/75410.
4 Вж. § 9 от законопроекта.
5 Настоящата редакция на чл. 228 КТ включва две алинеи. Чл. 228, ал. 1 гласи: „Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.“
6 Според становището на Министерството на труда и социалната политика, представено в Народното събрание, при така възприетата в законопроекта формулировка е допустимо колективният трудов договор да предвижда и по-дълъг срок. Това, от своя страна, противоречи на принципа за договарянето с КТД единствено на по-благоприятни условия за работника или служителя.
7 Това са органите по чл. 400 и 401 от кодекса, чието положение е приравнено във функционално отношение на своеобразна „трудова инспекция“ в защита на държавните и общинските служители.
8 Несъгласие с новото правомощие на ИА „ГИТ“ изразяват представителите на Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал в България, видно от протокола на проведеното на 14.07.2017 г. заседание на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
9 Според мнението на синдикалисти, отразено във вече посочения протокол от 14.07.2017 г., такъв документ представлява извлечението от ведомости за заплати, а не издаденото предписание.
10 Според становището на Министерството на правосъдието, представено в Комисията по труда, социалната и демографската политика при Народното събрание, дружеството по ЗЗД не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по КТ, тъй като това би противоречало на чл. 24 от Закона за административните нарушения и наказания. Според цитираното становище, тъй като гражданското дружество не притежава имущество, то не може да бъде адресат на имуществени санкции.
11 В свое изказване, Хасан Адемов, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, пояснява, че идеята е да бъдат дисциплинирани некоректните работодатели Ръководената от него парламентарна комисия е разгледала законопроекта на заседанието си от 19.07.2017 г. В доклада на комисията е отбелязано обстоятелството, че с промените в Кодекса на труда се цели да се засилят контролните функции на ИА „ГИТ“. Въпреки принципната подкрепа за законопроекта от страна на Министерството на труда и социалната политика, не всички заинтересовани лица поддържат необходимостта от законодателни мерки като начин за противодействие на нарушения при наемането на работна сила. Така например, според същия доклад, работодателските организации отхвърлят категорично предложенията за изменение на Закона за обществените поръчки.
12 Заключителните разпоредби засягат настоящето съдържание на Търговския закон (ТЗ) и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя(ЗГВРСНР).
13 Законът за обществените поръчки е обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. Последните изменения в него са направени с Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г.).
14 Според становището на Агенцията по обществени поръчки, чл. 58, ал. 2 ЗОП не бива да се изменя, тъй като не е целесъобразно и допустимо възложителят да преценява дали представените документи доказват отстраняване на нарушения. – Протокол от заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество от 14.07.2017 г.
