Извършените дарения заемат специално място в данъчното облагане, тъй като те не представляват увеличение на имуществените възможности на данъчно задължените лица като последица от упражняване на дейност или стопанска активност. В този смисъл даренията не са традиционен обект на данъчно облагане. Това е казано изрично в чл. 13, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно който не се смята за доход полученото имущество по дарение. Така е от гледна точка на получаващия дарението – надарения.
Спрямо лицето, което извършва дарението, данъчните закони имат двойствено отношение. От една страна, чрез даренията се намаляват облагаемите доходи и печалби и затова законодателят по принцип не признава за разход даренията, извършвани от данъчно задължените лица. От друга страна, даренията, извършени в полза на определени субекти или за определени цели, се насърчават. Такава уредба например съществува в чл. 22 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 31, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Даренията обаче подлежат на облагане с местен (общински данък), като принципът е, че данъчно задължено лице е надареният. Както ще видим в този случай, законодателят е предвидил освобождаване от облагане на даренията, извършени в полза на определени субекти или с определени цели, които съвпадат до голяма степен със случаите на данъчни облекчения, предвидени при подоходните данъци.
1. Обекти на облагане по Закона за местните данъци и такси
Всички имущества, придобити по дарение, се облагат с данък по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и наредбите за местните данъци, приети от общинските съвети. По това данъкът върху даренията се отличава от данъка върху възмездните сделки. При последния се облагат само недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства (МПС).
Въпреки установеното правило за облагане на всички движими и недвижими имущества, придобити по дарение, законодателят е изключил от кръга на облагаемите обекти моторните превозни средства, внесени в страната като нови. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗМДТ това са моторните превозни средства, за които едновременно са налице две условия:
1. изтекли са не повече от 6 месеца от датата на първата им регистрация (включително в чужбина); и
2. са изминали не повече от 6000 км.
Освен даренията на облагане подлежат и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Не се извършва облагане, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
Освободени от облагане са и обичайните подаръци и безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
2. Данъчно задължени лица
По общо правило данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото – надарения. Страните обаче могат да уговорят, че данъкът се дължи от двете страни, които отговарят солидарно. Солидарността е установена от закона и няма значение дали страните са я уговорили или не. Също така страните могат да уговорят, че данъкът се дължи от прехвърлителя, като в този случай другата страна е поръчител.
Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Ако страни по сделката са роднини по права линия или съпрузи, данък не се дължи.
Качеството на лицето, което придобива имуществото, има значение за освобождаване от данъчно облагане. Затова освободени от облагане са случаите, при които имуществото се придобива от:
- държавата и общините;
- българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете “Майка и дете”;
- Българският Червен кръст;
- национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
- фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;
- български граждани, които се лекуват чрез дарението, и хора с увреждания, когато дарението представлява технически помощни средства;
- лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани, за които даренията са направени с хуманитарна цел;
- юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
- народните читалища.
Когато имуществото, получено от посочените лица, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.
3. Данъчна основа
За да се изчисли данъчната основа, имуществото се оценява по следния начин:
а) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната такава оценка, съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Данъчната оценка се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ;
б) другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 ЗМДТ.
4. Данъчна ставка
За да се получи размерът на данъчното задължение, данъчната основа се умножава с процент, който представлява данъчната ставка. Ставката е различна в зависимост от наличието или липсата на роднинска връзка между страните по сделката. Ставката се определя от общинския съвет с наредба, но тя трябва да бъде в определени граници. Когато дарението е между братя и сестри и техните деца, общинският съвет трябва да определи ставката в размер между 0,7 до 1,4 на сто. Когато е между лица, които нямат родствена връзка, общинският съвет трябва да определи ставката в размер между 5 до 10 на сто.
5. Деклариране
От 01.01.2004 г. отпадна задължението да се подават данъчни декларации преди прехвърляне на недвижимия имот, ограничени вещни права върху недвижим имот и моторни превозни средства, които лицата бяха длъжни да подават до края на 2003 г.
С тази промяна се облекчи процедурата по определяне на данъка при прехвърляне на имущество. Сега декларация се подава в останалите случаи на безвъзмездно придобиване на имущество.
6. Ред за плащане на данъка
Данъкът се заплаща в двумесечен срок от получаването на имуществото в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
При прехвърлянето на недвижим имот, ограничени вещни права върху недвижим имот или моторни превозни средства данъкът се заплаща непосредствено преди сключване на сделката.
7. Задължение за контрол върху извършената сделка
Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът.
Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства. Срокът започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.
Д-р Ганета МИНКОВА, адвокат
