1. Разпоредбата на чл. 61 от Закона за собствеността (ЗС) признава на собственика, учредил ограничено вещно право на ползване върху своя вещ в полза на друго лице, възможността да иска по съдебен ред прекратяване на това право, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
В съдебната практика няма спор, че тези три групи основания за прекратяване на вещното право на ползване по чл. 61 ЗС са алтернативно посочени, т.е. че за успешното провеждане на иска за прекратяване на правото на ползване собственикът-ищец следва да установи наличието на някое от тях, както и че във всички случаи ответникът-ползвател трябва да не е преустановил нарушението, след като е бил надлежно предупреден – така Решение № 450 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 508/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 915 от 28. 12.2009 г. по гр. д. № 951/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 68 от 27.02.2014 г. по в. гр. д. № 20/2014 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 103 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 641/2013 г. на Районен съд – Поморие; Решение № 459 от 08.10.2015 г. по в. гр. д. № 591/2015 г. на Окръжен съд – Плевен и др. Единодушие цари и относно това, че за да бъде уважен иск с правно основание чл. 61 ЗС, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните юридически факти, а именно, че: (1) ищецът е титуляр на правото на собственост върху обременения имот; (2) в полза на ответника съществува учредено вещно право на ползване върху същия този имот; (3) ищецът е отправил до ответника предупреждение да преустанови неправомерното си поведение, изразяващо се в някое от нарушенията по чл. 61 ЗС; (4) това предупреждение е получено от страна на ответника; (5) че и след като е бил надлежно предупреден, ответникът-ползвател продължава да не изпълнява задълженията си, които са му вменени от закона1 – така Решение от 13.08.2015 г. по гр. д. № 29282/2013 г. на Софийски районен съд; Решение № 645 от 23.02.2016 г. по гр. д. № 2043/2015 г. на Районен съд – Варна; Решение № 130 от 01.04.2013 г. по в. гр. д. № 70/2013 г. на Окръжен съд – Добрич и др.
За да постанови прекратяване на правото на ползване въз основа на предявен от собственика иск по чл. 61 ЗС, съдебната практика изисква от ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване факта, че в предупреждението, отправено до ползвателя, той е посочил конкретно неизпълнените от последния задължения и е определил срок за тяхното изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение в указания срок ще бъдат предприети действия по съдебен ред за прекратяване на учреденото право на ползване. Така, в Решение от 13.08.2015 г. по гр.д. № 29282/2013 г. на Софийски районен съд решаващият състав е отхвърлил иска по чл. 61 ЗС като неоснователен поради това, че в отправената до ползвателя нотариална покана- предупреждение собственикът-ищец не е посочил конкретно неизпълнените от ползвателя задължения, свързани с ползването на имота, а именно в случая – кои и какви по вид и размер данъци и такси не са били заплатени и не е определил срок за тяхното плащане от ползвателя. Сред основанията за отхвърляне на иска по чл. 61 ЗС е изтъкнато още, че по отношение на твърдяното от ищеца неизпълнение на задължението на ползвателя по чл. 57, ал. 4 ЗС да застрахова имота в полза на собственика му, в предупреждението не е посочено относно кои рискове е следвало да бъде сключен застрахователният договор и какъв да е срокът на действието му. В сходен смисъл е и Решение № 70 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 31/2014 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС. Недоказването на факта на връчване на предупреждението от собственика-ищец по чл. 61 ЗС на ответника -ползвател, в което да са посочени конкретните задължения, които не са изпълнени, да е определен срок за изпълнението им и ползвателят да е съответно предупреден, че след изтичане на срока при продължаващо неизпълнение на тези задължения ще бъде поискано от съда прекратяването на учреденото право на ползване, се схваща в практиката като основание за отхвърляне на предявения от собственика иск по чл. 61 ЗС – така Определение № 91 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 5944/2014 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС. Няма спор и по това, че в тежест на ответника-ползвател е да установи факта на изпълнение на задълженията му във връзка с имота, за който му е учредено правото на ползване – така Решение от 13.08.2015 г. по гр. д. № 29282/2013 г. на Софийски районен съд.
2. Липсва обаче единодушие в практиката кои от задълженията на ползвателя следва да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 61 ЗС, а също и в кои случаи е налице съществено неизпълнение на законните задължения на ползвателя по чл. 57, ал. 1 и 4 ЗС, което да обоснове прекратяване на правото на ползване по съдебен ред. Второто уточенение се налага поради това, че приемайки възможността за прилагане по аналогия на правилата относно развалянето на двустранните договори поради неизпълнение по чл. 87 ЗЗД2, за да уважи иск по чл. 61 ЗС, съдебната практика изисква нарушението на задълженията на ползвателя да е трайно, а ако е еднократно – да е достатъчно съществено (с аргумент по аналогия от чл. 87, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите – ЗЗД). Така в Решение № 130 от 01.04.2013 г. по в. гр.д. № 70/2013 г. състав на Окръжен съд – Добрич е имал случай да се произнесе, че за да бъде уважен иск по чл. 61 ЗС, ответникът-носител на ограниченото вещно право на ползване следва да е нарушил задълженията си, установени към момента на учредяване на правото на ползване относно заплащане на данъци, такси, разноски, свързани с ползването на вещта, електричество, вода и други в зависимост от обема, който ползва, да не поддържа вещта в добро състояние, да я ползва така, че да я застрашава от погиване или повреждане. При това, нарушението, за чието преустановяване ищецът трябва да е предупредил ползвателя, следва да е трайно и ако е еднократно – да е достатъчно съществено. В процесния случай решаващият състав е намерил, че частичното събаряне от ползвателя на съществуващ в имота навес, който вследствие на това въздействие е останал без подпорни тухли, както и незначителният размер на остатъка от непогасени от ползвателя консумативни разноски заради тежкото му материално и здравословно състояние, не представляват съществено неизпълнение на неговите задължения, което да обуслови уважаването на иска на собственика по чл. 61 ЗС. В сходен дух с Решение № 2772 от 16.04.2013 г. по гр. д. № 4949/2012 г. състав на Софийски градски съд е отхвърлил иск с правно основание чл. 61 ЗС по съображения, че незаплатеният остатък от задължението на ползвателя за използвана от него топлинна енергия в размер на 73 лв., както и непогасените негови задължения за използвана ел. енергия в размер на 1258,99 лв. (съгласно приетото по делото допълнително заключение на вещото лице), не могат да бъдат квалифицирани като съществено неизпълнение на задълженията на ползвателя с оглед на обстоятелството, че „понастоящем редица граждани изпитват по обективни причини материални затруднения по погасяване на задълженията си за консумативи разноски по поддръжка на жилищата си, предвид социално-икономическите условия на живот в страната“. Като „съществено“ се възприема нарушаването на задължението на ползвателя за използване и стопанисване на вещта с грижата на добър стопанин и служенето с нея по начин, който да я застрашава със значително разрушаване или повреждане – Решение № 480 от 26.09.2013 г. по в. гр. д. № 736/2013 г. на Окръжен съд – Плевен. Съдебната практика намира, че неизпълнението на задълженията на ползвателя по заплащане на консумативните разноски, свързани с ползването на имота, както и на местните данъци и такси по чл. 57, ал. 1 ЗС, може да представлява основание за прекратяване на правото на ползване по реда на чл. 61 ЗС, само ако това обстоятелство има за последица застрашаване на имота с разрушаване или със значително повреждане – така Решение от 3.04.2014 г. по гр. д. № 22777/2013 г. на Софийски районен съд. В мотивите е изтъкнато, че доколкото неизпълнението на задължението на ползвателя по чл. 11, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 64 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за плащане на данък недвижими имоти и такса извозване на битови отпадъци не представлява административно нарушение (аргумент от чл. 127, ал. 2 ЗМДТ), то не обуславя по никакъв начин накърняването на какъвто и да е правнозначим интерес на собственика на обременения имот и в този смисъл не може да се третира като основание за прекратяване на правото на ползване по исковия ред на чл. 61 ЗС. По аналогичен начин, според решаващия състав, стои и въпросът относно неизпълнението на задължението на ползвателя за заплащане на консумативните разноски за електрическа енергия, водоснабдителни и канализационни (ВиК) услуги и др. във връзка с ползването на имота. Въз основа на легалните дефиниции за понятието „потребител“ на съответния вид услуги по § 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги3 и § 1, т. 27г и 41б от ДР на Закона за енергетиката4 се прави извод, че при учредено право на ползване същото изключва качеството „потребител“ за собственика на имота, а оттук и неговата отговорност при неплащане на цената на доставените стоки или услуги5. В този смисъл, според посоченото съдебно решение, бездействието на ползвателя, въпреки отправеното му предупреждение по чл. 61 ЗС да заплати, респективно да предостави парични средства за заплащане на консумативните разноски или да възстанови вече направените от собственика разходи по погасяване на същите, би представлявало основание за съдебно прекратяване на правото на ползване само при наличие на правоотношения между собственика и дружествата – доставчици на топлинна и електрическа енергия, респ. ВиК услуги, за предоставяне на такива услуги/стоки.
В други случаи обаче практиката е имала повод да квалифицира задълженията на ползвателя по чл. 57, ал. 1 ЗС относно плащане на разноските, свързани с ползването на имота, включително данъците и таксите, относно поддържането на вещта в състоянието, в което я е приел и относно връщането й на нейния собственик след прекратяване на правото на ползване като съществени задължения, чието нарушаване (на което и да е от тях) поражда потестативното право на собственика да иска по съдебен ред прекратяване на правото по чл. 61 ЗС – така Решение № 124 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 452/2012 г на Районен съд – Смолян. Решаващият състав е приел, че действията на ползвателя, изразяващи се в извършване на ремонт в имота (поправка на покрива, подмяна на подовото покритие в отделни помещения на сградата, както и поставянето на ограда в поземления имот) не могат да бъдат квалифицирани като съществени нарушения на задължението на ползвателя да не променя вещта съществено по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС. И по друг повод в мотивите на Решение № 1730 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 2631/2013 г. на Районен съд – Русе е изтъкнато, че когато ползвателят е извършил обективно наложителни текущи ремонтни работи в имота, които са запазили вещта от погиване или повреда, или са се изразили в поправка на повреди, възникнали вследствие на обикновената употреба, поведението му не може да се квалифицира като неправомерно действие, което е предизвикало промяна в състоянието на имота, различно от това, в което му е бил предаден. Като съществена предпоставка за успешното провеждане на иска по чл. 61 ЗС в практиката се приема установяването на факта, че поведението на ответника-ползвател преди и след отправеното му от собственика предупреждение е причина за застрашаване на имота със значително повреждане (например поддържане на покривната конструкция на сградата във влошено състояние с изгнила летвена покривна обшивка, което е довело до компрометиране на покривното покритие до степен на разрушаването му и невъзможност да изпълнява предназначението си по предпазване на сградата от външни атмосферни влияния) – така Решение № 103 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 641/2013 г. на Районен съд – Поморие. Но решаващият състав е приел, че ако ищецът-собственик е възпрепятствал достъпа на ползвателя до обременения имот за извършване на необходимите ремонтни работи, то той е поставил ползвателя в невъзможност да изпълни задълженията си по поддържане на имота, а това е основание за отхвърляне на иска по чл. 61 ЗС като неоснователен. В аналогичен смисъл е и Решение № 1097 от 06.11.2014 г. по в. гр. д. № 1454/2014 г. на Окръжен съд – Бургас.
3. Новата съдебна практика, обективирана в Решение № 70 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 31/2014 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, приема, че сред комплекса от законни задължения, възложени на ползвателя, се открояват две групи, които могат да бъдат определени като съществени с оглед възможността на собственика да иска предсрочно прекратяване по съдебен ред на учреденото от него право на ползване при тяхното неизпълнение от страна на ползвателя (аргумент от чл. 61 ЗС). Те се изразяват, на първо място, в заплащане на разноските, свързани с ползването на вещта (данъци, такси) по чл. 57, ал. 1 ЗС, и второ, в изискването вещта да бъде поддържана от ползвателя в състояние, в което е получена от собственика, т.е. без съществена промяна на субстанцията й и извършване на преустройства или преработка, които биха се отразили върху обема и обекта на правото на собственика, както и в поемането на разноските по съхранение и поддържане на вещта в състояние, годно за ползване (аварийни и текущи ремонти) – Решение № 915 от 28.12.2009 г. по гр. д. № 951/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 124 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 452/2012 г. на Районен съд – Смолян и др. Практическото значение на квалифицирането на посочените задължения на ползвателя като „съществени“ е откроено в Решение № 23 от 05.02.2013 г. по гр. д. № 318/2012 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него се приема, че задълженията на ползвателя по чл. 56, ал. 1 и сл. от ЗС да използва вещта само по предназначението й и да не си служи с нея по начин, който я застрашава от разрушаване или значително повреждане, доколкото произтичат пряко по силата на закона, не се влияят от настъпването на промяна в субекта – носител на правото на собственост при учредено ограничено вещно право на ползване върху имота. При неизпълнение на тези задължения, с иска по чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на ползване разполагат както досегашният собственик – прехвърлител на имота, така и новият собственик – негов приобретател.
В духа на посоченото вече Решение № 70 от 25.06.2014 г. по гр д. № 31/2014 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, неизпълнението на останалите възложени по закон задължения на ползвателя, сред които тези за застраховане на вещта в полза на собственика и заплащане на премиите по застраховката, ако друго не е предвидено или постановено (чл. 57, ал. 4 ЗС), самó по себе си не обуславя безусловно извод за застрашеност или увреждане на обекта на правото на ползване, поради което, ако е отправено предупреждение към ползвателя по чл. 61 ЗС и ако е налице изпълнението на останалите задължения от страна на ползвателя, липсва основание за прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на имота по исков ред – така Решение № 2104 от 05.11.2014 г. по гр. д. № 4833/2014 г. на Районен съд – Бургас. Като съображение в подкрепа на този извод се изтъква, че установеното задължение на ползвателя за сключване на имуществена застраховка в полза на голия собственик цели единствено парична компенсация за последния при настъпване на конкретно застрахователно събитие, но само ако и доколкото сключеният застрахователен договор покрива същия риск. Разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ЗС не посочва обаче кои рискове следва да покрива застрахователната полица. С оглед на това, за да може да се изисква изпълнението на възложеното от чл. 57, ал. 4 ЗС задължение от ползвателя на конкретен имот, собственикът следва да е уточнил в акта за учредяване на правото вида на рисковете, които очаква да бъдат покрити през времетраене на правото на ползване. И по друг повод, обсъждайки релевантността на неизпълнението на задължението на ползвателя за застраховане на имота в полза на собственика по чл. 57, ал. 4 ЗС с оглед уважаването на иска на последния по чл. 61 ЗС, практиката е имала възможност да се произнесе, че „застрашаването на вещта в контекста на разпоредбата на чл. 61 ЗС е функция на използването на съответния имот по неподходящ или увреждащ начин, а не последица от неизпълнение на други задължения по смисъла на закона. Незастраховането на вещта няма характера на такова пряко въздействие върху обекта, което нарушава целостта или предназначението му. При това положение, даже и да се приеме, че е налице от страна на ответника нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ЗС, съдът счита, че това не може да обоснове предсрочното прекратяване на правото на ползване“ – така Решение № 722 от 18.05.2015 г. по гр. д. № 611/2015 г. на Районен съд – Плевен; Решение № 68 от 27.02.2014 г. по в. гр. д. № 20/2014 г. на Окръжен съд – Русе. В аналогичен дух, иск по чл. 61 ЗС, основан на факта, че в периода 2006-2012 г. ответницата-ползвател, въпреки отправеното й от собственика предупреждение по чл. 61 ЗС, не е предприела действия да застрахова имота, е бил отхвърлен с Решение от 18.05.2013 г. по гр. д. № 80/2013 г. на Районен съд – Бяла с мотива, че незастраховането на вещта от страна на ползвателя няма характер на такова пряко въздействие върху обекта, което да нарушава целостта или предназначението му. Изтъкнато е, че застрашаването на вещта в контекста на чл. 61 ЗС е винаги функция от използването на съответния имот по неподходящ или увреждащ го начин, а не последица от неизпълнение на задължението на ползвателя да застрахова имота съобразно чл. 57, ал. 4 ЗС. С оглед на това решаващият състав е приел, че наизпълнението на задължението по чл. 57, ал. 4 ЗС от страна на ответницата-ползвател за визирания период от време не може да обоснове предсрочното прекратяване на правото на ползване.
В други съдебни решения обаче неизпълнението на задълженията на ползвателя във връзка със застраховане на имота по чл. 57, ал. 4 ЗС, се квалифицира, редом със задълженията му по съхраняване вещта, нейното използване и стопанисване с грижата на добър стопанин и заплащане на разноските, свързани с ползването, вкл. данъци и такси по чл. 57, ал. 1 ЗС, като основание за пораждане на правото на собственика да иска прекратяване на вещното право на ползване – вж. Решение № 660 от 11.04.2013 г. по гр. д. № 4797/2012 г. на Районен съд – Плевен; в същия дух Решение № 450 от 18.06. 2009 г. по гр. д. 508/2008 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 915 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 951/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 459 от 8.10.2015 г. по в. гр. д. № 591/2015 г. на Окръжен съд – Плевен и др. С Решение № 480 от 26.09.2013 г. по в. гр. д. № 736/2013 г. състав на Окръжен съд – Плевен е отхвърлил иск на собственика за прекратяване на правото на ползване, основан на неизпълнение на задължението на ответника-ползвател за застраховане на вещта, с аргумента, че действително застрахователната полица, представена от ответника в производството, носи дата след завеждане на иска по чл. 61 ЗС, но този факт не сочи на съществено неизпълнение на задълженията на ползвателя, каквото е необходимо да бъде установено за уважаването на иска.
4. Видният от този анализ стремеж на съдебната практика да търси разграничение между съществените и несъществените задължения на ползвателя по смисъла на чл. 61 ЗС, както и да изключи несъщественото неизпълнение на законните му задължения от приложното поле на този иск, цели по аналогия с идеята на чл. 87, ал. 4 ЗЗД да утвърди съдебното прекратяване на правото на ползване само като една крайна мярка, към която да се прибягва единствено, когато това е обществено и правно оправдано от значителния интензитет на засягане на интереса на голия собственик. Практиката клони към разбирането, че релевантно за уважаване на иска по чл. 61 ЗС трябва да е само застрашаването на вещта като последица от използването й по неподходящ (с оглед предназначението й) или увреждащ я начин, а не като резултат от неизпълнение на други задължения на ползвателя (например тези, свързани със заплащане на разноски във връзка с ползването й, вкл. данъци и такси, застраховане и др.), доколкото последните нямат характер на такова пряко увреждащо въздействие върху обекта, което да нарушава целостта или предназначението му – така Решение № 722 от 18.05.2015 г. по гр. д. № 611/2015 г. на Районен съд – Плевен. С оглед на това извън случаите, при които и след отправеното му предупреждение ползвателят продължава да ползва вещта не по предназначението й или си служи с нея по начин, застрашаващ я с разрушаване или със значително повреждане (чл. 57, ал. 1 ЗС), практиката, макар и колебливо, се ориентира към отхвърляне на иска по чл. 61 ЗС с аргумента, че неизпълнението на другите задължения на ползвателя не е от естество да засегне най-съществения интерес на собственика, а именно този, свързан със запазване на физическата цялост, субстанцията и предназначението на обременената вещ. Главното съображение за възприемане на това решение е, че доколкото тези други задължения на ползвателя са взаимни, облигационни, а не вещноправни, тяхното нарушаване може да обоснове иска на собственика за прекратяване на правото на ползване само при спазване на основния принцип на развалянето на двустранните договори поради неизпълнение по чл. 87 ЗЗД като крайно средство, което не може да бъде предпочетено пред изпълнението – така Решение № 130 от 1.04.2013 г. по
в. гр. д. № 70/2013 г. на Окръжен съд – Добрич; Решение № 645 от 23.02.2016 г. по гр. д. № 2043/2015 г. на Районен съд – Варна; Решение № 722 от 18.05.2015 г. по гр. д. № 611/2015 г. на Районен съд – Плевен и др.
Димитър СТОЯНОВ, доктор по право, асистент в ЮФ на СУ „Св. Кл. Охридски“
___________
1В мотивите към Решение № 1097 от 06.11.2014 г. по в.гр.д. № 1454/2014 г. на Окръжен съд – Бургас е изтъкнато правилно, че релевантно за уважаване на иска на собственика за прекратявае на правото на ползване е не само да се установи наличието на някое от основанията по чл. 61 ЗС – ползвателят да си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или със значително повреждане, или да нарушава своите съществени задължения, или съществено да променя вещта, но и това, че ползвателят не е преустановил нарушението, след като е бил надлежно предупреден.
2Въпреки несъмнените различия в приложното поле на потестативните права по чл. 61 ЗС и чл. 87 ЗЗД, съдържанието на техните фактически състави, действието във времето на правните последици от упражняването им и т.н., съдебната практика търси опора върху модела на развалянето на двустранните договори поради неизпълнение по чл. 87 ЗЗД като път към преодоляване на сравнително ограничените правомощия на съда, сезиран с иск по чл. 61 ЗС. Целта е да се избегне съдебно прекратяване на правото на ползване тогава, когато неизпълнението на задълженията на ползвателя не е от такова естество, че да налага постановяването на тези радикални правопрекратяващи последици. В Решение № 65 от 28.06.2016 г. по гр.д. № 5115/2015 г., ГК., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решаващият състав изтъква сходството в санкционните последици от уважаването на иска по чл. 61 ЗС и на тези, предвидени в чл. 87 ЗЗД, както и обстоятелството, че и в двта случая те настъпват само след безрезултатно надлежно предупреждение от правоимащата страна до другата страна по правоотношението (ползвател в хипотезата на чл. 61 ЗС, респективно длъжник по двустранен договор по чл. 87 ЗЗД). Изтъква се, че за разлика от чл. 61 ЗС, разпоредбите на чл. 87 ЗЗД изрично уреждат възможността длъжникът да изпълни, макар и със забава, и по такъв начин да осуети развалянето на договора. С оглед на това решаващият състав достига до заключението, че в уредбата по чл. 61 ЗС съществува празнота, която може и следва да се попълни чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на чл. 87 ЗЗД. Аргументът е, че са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2, изречение първо ЗНА, включително поради еднаквата цел на двете разпоредби, а именно да санкционират неправомерното поведение на задълженото лице, но не и да предпочетат развалянето на договора, респ. прекратяването на вещното право пред изпълнението. В аналогичен дух в Решение № 645 от 23.02.2016 г. по гр. д. № 2043/2015 г. на Районен съд-Варна се изтъква, че „развалянето на един договор е крайно средство, което не може да бъде предпочетено пред изпълнението. Законодателят е възпроизвел това свое разбиране в нормата на чл. 61 ЗС, която по аналогия с нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква собственикът да предупреди ползвателя, преди да упражни правото си да иска прекратяване на правото на ползване. Правото да се развали договора не възниква, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, т.е. при несъществено нарушение – чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Законът не определя кога неизпълнението е незначително или кога нарушението е несъществено. Този въпрос се преценява въз основа на фактите по делото, като съдът следва да вземе предвид както конкретното съдържание на договора, така и общите принципи на изпълнението, установени в чл. 63, ал. 1 и 2 ЗЗД“. Вж. в същия смисъл Решение № 722 от 18.05.2015 г. по гр.д. № 611/2015 г. на Районен съд – Добрич; Решение № 1730 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 2631/2013 г. на Районен съд – Русе и др.
3Обн. ДВ, бр. 18 от 2005 г., посл. изм., ДВ, бр. 58 от 2015 г.
4Обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., посл. изм., ДВ, бр. 105 от 2016 г.
5С разпореждане на председателя на ВКС от 3.05.2017 г. е образувано тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ВКС, ГК, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Кой правен субект дължи цената на доставената толпинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?“
