Съвсем логично след направените изменения в Закона за обществените поръчки (ЗОП)1 Министерският съвет прие с § 2 от ПМС № 342 от 30.12.2008 г.2 съответните промени и в Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). Именно поради тази причина по-голяма част от предвидените изменения и допълнения в наредбата имат за цел да осигурят синхрон между разпоредбите на подзаконовите нормативни актове за възлагане на малките обществени поръчки с правната регламентация на тези обществени отношения в ЗОП. Освен това, въз основа на натрупания опит при възлагането на малки обществени поръчки, в наредбата са предвидени и промени, които осигуряват преодоляването на установените в практиката проблеми и подобряват съществуващата нормативна база.
I. Промяна в стойностните прагове
Първата съществена промяна в наредбата е свързана с праговете, при които се прилагат нормите на НВМОП. В съответствие с увеличените стойностни прагове3 на обществените поръчки, при възлагането на които задължително се прилагат условията и редът, регламентирани в ЗОП, в чл. 1, ал. 2 от наредбата малки обществени поръчки са дефинирани като обществени поръчки, които имат следните стойности без данък върху добавената стойност:
1. за строителство – по-малка или равна на 2 150 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – по-малка или равна на 6 000 000 лв.;
2. за доставки – по-малка или равна на 180 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – по-малка или равна на 250 000 лв.;
3. за услуги – по-малка или равна на 110 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – по-малка или равна на 250 000 лв.;
4. конкурс за проект – от 30 000 до 110 000 лв. включително.
При анализ на новите стойностни прагове прави впечатление, че най-сериозно е увеличението при стойността на строителството – с 350 000 лв., и при конкурса за проект – с 80 000 лв., за разлика от доставките и услугите, при които стойностните прагове са увеличени съответно с 30 000 лв. и с 20 000 лв.
Освен това, не може да не бъде отбелязано, че само при конкурса за проект е предвидена долна и горна граница на стойностния праг, а именно – от 30 000 до 110 000 лв. Не е ясно каква е целта на тази разлика в правната регламентация, но по този повод възниква резонният въпрос – как следва да се възлагат идейни проекти за изработването на архитектурни, технически и други проекти, чиято стойност е под 30 000 лв. В наредбата няма отговор на този въпрос, но няма и забрана в този случай да се прилага по аналогия редът, предвиден в чл. 2 НВМОП, въпреки че в тази разпоредба не е посочен изрично конкурсът за проект.
Друга съществена промяна в наредбата е предвидена в стойностния праг на обществените поръчки, при които по преценка на възложителя може да се прилага опростената процедура, регламентирана в чл. 2, ал. 1 НВМОП. В тази връзка следва да се подчертае, че е увеличена само горната граница на стойността на тези малки обществени поръчки, при които възложителите могат да не прилагат процедурите, подробно описани в наредбата, но са длъжни да съберат не по-малко от 3 оферти, които съдържат техническо и финансово предложение, освен ако това е обективно невъзможно. Тази правна възможност възложителите могат да прилагат само когато поръчките имат стойности без данък върху добавената стойност, както следва:
1. за строителство – от 45 000 до 200 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 500 000 до 1 500 000 лв.;
2. за доставки или услуги – от 15 000 до 50 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 50 000 до 100 000 лв.
И тук, както при общите стойностни прагове, определени в чл. 1, ал. 2 от наредбата, е видно, че най-съществено е увеличението при горната граница на стойността за строителство със 100 000 лв., за разлика от доставките и услугите, при които увеличението на горния праг на стойността на малката обществена поръчка е само с 20 000 лв.
II. Правна регламентация за възлагане на малки обществени поръчки по реда на чл. 2, ал. 1 НВМОП
Всъщност в конкретния случай е по-коректно да се каже не промяна, а създаване на правна регламентация за възлагане на малки обществени поръчки при условията на чл. 2, ал. 1 НВМОП, защото до този момент в наредбата бе предвидена само правна възможност, но не и редът за възлагане на тези обществени поръчки. На практика, в съответствие с изискванията на чл. 14, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС)4, по-голяма част от класическите възложители бяха разписали някаква процедура за възлагане на малки обществени поръчки по чл. 2, ал. 1 НВМОП в своите вътрешни правила. Вероятно Министерският съвет е отчел тази празнота в наредбата и за да я преодолее, с § 2, т. 3 от Постановление № 342 на МС от 30.12.2008 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет е създал четири нови разпоредби в НВМОП, с които възложителите се задължават да осигуряват адекватна одитна пътека за проследимост и наблюдение при възлагането и на тези малки обществени поръчки.
Именно в този смисъл новосъздадената норма на чл. 2а, ал. 1 от наредбата предвижда задължение за възложителите, в случаите по чл. 2, ал. 1 НВМОП, когато преценят за целесъобразно да не провеждат основните процедури, регламентирани в наредбата, да определят със заповед най-важните и съществени параметри и правила за възлагането на тази малка обществена поръчка и по-конкретно:
1. предмета на строителството, доставките или услугите;
2. изискванията към обекта на обществената поръчка, а когато е приложимо – и количеството или обема;
3. показателите за избор и методиката за оценка – когато изборът не се извършва на база “най-ниска цена”;
4. други изисквания;
5. длъжностните лица, на които се възлага да съберат, разгледат и оценят офертите.
От съдържанието на заповедта е видно, че възложителите са задължени да осигурят проследимост на процеса за възлагането и на тези малки обществени поръчки, независимо от сравнително ниската им стойност. На практика посочената заповед на възложителя замества обявлението и документацията за участие при другите процедури.
С цел постигане на по-голяма яснота и обезпечаване на равни условия за всички участници в тази опростена процедура за възлагане на малка обществена поръчка в чл. 2а, ал. 2 НВМОП изрично е посочено какво трябва да съдържат най-малко офертите по чл. 2, ал. 1 от наредбата, а именно:
1. данни за лицето, което прави предложението;
2. предложение за изпълнение на изискванията към обекта на обществената поръчка, а когато е приложимо – и количеството или обема;
3. ценово предложение;
4. срок на валидност, когато е приложимо.
В конкретния случай е важно да се подчертае, че в цитираната норма е описано минималното съдържание на офертата, поради което няма правна пречка участниците да представят с офертата и друга информация и документи, разбира се, с оглед предмета5 на обществената поръчка и конкретните изисквания на възложителя.
Освен това, за първи път е дефинирано в наредбата, че възложителите могат да събират офертите по чл. 2, ал. 1 НВМОП под формата на:
1. писмени предложения, изготвени в отговор на покана на възложителя, или
2. официални каталози или предложения, публикувани в интернет или в печатни издания.
По този начин се създава един по-гъвкав правен механизъм за събиране на оферти с оглед на тяхната специфика и стойност. Така например за стоки, за които съществува голяма конкуренция на пазара и техническите им характеристики са почти уеднаквени, по-бързо и удачно за възложителя е да събира оферти под формата на официални каталози или предложения, публикувани в интернет или в печатни издания.
Тази правна регламентация е доразвита с новосъздадения чл. 2б, ал. 1 НВМОП, който изрично уточнява, че при събирането на оферти при условията на чл. 2, ал. 1 от наредбата възложителят може да използва всякакви способи като изпращане на писмени покани до конкретни лица, публикуване на покана в печатно издание или в интернет, набавяне на каталози, проучване в интернет и др.
Особено важно е да се посочи, че за да се осигури еквивалентност и равностойност на формата и съдържанието на представените оферти, на разглеждане и оценка подлежат само оферти, които са събрани по един и същ способ.6
Съгласно нормата на чл. 2в, ал. 1 НВМОП в случаите, когато възложителят изпраща или публикува покана за представяне на оферти, тя трябва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и адрес на възложителя;
2. описание на предмета на строителството, доставките или услугите;
3. изискванията към обекта на обществената поръчка, а когато е приложимо – и количеството или обема;
4. показателите за избор и методиката за оценка – когато изборът не се извършва на база “най-ниска цена”;
5. срок за получаване на офертите;
6. искане за определяне срок на валидност на офертите.
Очевидно е, че възложителите ще изпращат и публикуват покани за представяне на оферти в случаите, когато спецификата на обществената поръчка предполага необходимост от по-прецизно определяне на техническите параметри и/или стойността е по-висока в границите, определени в чл. 2, ал. 1 НВМОП.
Освен това, за първи път в наредбата е предвидено задължение за длъжностните лица, които събират, разглеждат и оценяват офертите при условията на чл. 2, ал. 1 НВМОП да съставят протокол за своята работа, който да съдържа най-малко следната информация:
1. датата на отваряне на офертите;
2. брой на събраните оферти и наименования на лицата, които ги предлагат;
3. резултатите от разглеждането и оценката на офертите;
4. предложение за избор на класирания на първо място или мотивирано предложение за преустановяване избора на изпълнител;
5. имената и подписите на длъжностните лица.
В този случай, за разлика от основните процедури, регламентирани в наредбата, възложителят не взема решение въз основа на представения протокол, а утвърждава протокола, изготвен и подписан от определените със заповедта по чл. 2а, ал. 1, т. 5 от наредбата длъжностни лица. В тази връзка възниква резонният въпрос допустимо ли е участниците, недоволни от резултатите от проведената опростена процедура, описана в чл. 2а-2в от наредбата, да обжалват утвърдения от възложителя протокол. В наредбата няма изричен отговор на този въпрос, но на основание § 2 от ПЗР на НВМОП във връзка с чл. 11 и чл. 122к, ал. 1 ЗОП се налага изводът, че това е възможно. В подкрепа на това становище е и фактът, че утвърденият от възложителя протокол по чл. 2, ал. 2 от наредбата поражда същите правни последици както всички актове по смисъла на чл. 11 ЗОП.
За разлика от общия ред за съхранение на документацията, предвиден в чл. 16, ал. 3 НВМОП7, с новосъздадената разпоредба на чл. 2г от наредбата е предвидено задължение за възложителя да съхранява всички документи, свързани с доставките, услугите или строителството, възложени при условията и по реда на чл. 2-2в от наредбата, за срок 3 години от сключването на договора или извършването на разхода. Не може да не направи впечатление, че в цитираната норма се определени два алтернативни момента за начало на срока за съхранение на описаните документи. В тази връзка, след като не е изрично посочено в наредбата, би следвало да се приеме, че възложителят сам преценява кой момент ще определи за начало на срока за съхранение на документите.
Милана КРИВАЧКА, консултант по обществени поръчки
________________
1 Обн. ДВ, бр. 94 от 31.10.2008 г.
2 Обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2009 г., в сила от 01.01.2009 г.
3 Вж. чл. 14, ал. 1 ЗОП.
4 Член 14 ЗФУКПС – “Ръководителите на организациите по чл. 2 изграждат и прилагат информационни и комуникационни системи, които осигуряват:
1. идентифициране, събиране и разпространяване в подходяща форма и срокове на надеждна и достоверна информация, която да позволява на всяко длъжностно лице да поеме определена отговорност;
2. ефективна комуникация, която да протича по хоризонтала и вертикала до всички йерархични нива на организацията;
3. изграждане на подходяща информационна система за управление на организацията с цел свеждане до знанието на всички служители на ясни и точни указания и разпореждания по отношение на ролята и отговорностите им във връзка с финансовото управление и контрол;
4. прилагане на система за документиране и документооборот, съдържаща правила за съставяне, оформяне, движение, използване и архивиране на документите;
5. документиране на всички операции, процеси и трансакции с цел осигуряване на адекватна одитна пътека за проследимост и наблюдение;
6. изграждане на ефективна и навременна система за отчетност, включваща: нива и срокове за докладване; видове отчети, които се представят на ръководството; форми на докладване при откриване на грешки, нередности, неправилна употреба, измами или злоупотреба.”
5 И в закона, и в наредбата понятията “предмет на обществената поръчка” и “обект на обществената поръчка” се употребяват като синоними, въпреки че от логическото тълкуване на съответните разпоредби се налага изводът, че понятието “предмет на обществената поръчка” е по-общо, защото предметът на обществената поръчка може да включва няколко обекта по смисъла на чл. 3 ЗОП.
6 Вж. чл. 2б, ал. 2 НВМОП.
7 Член 16, ал. 3 НВМОП – “Възложителят е длъжен да съхранява цялата документация по провеждането на всяка процедура за възлагане на малка обществена поръчка най-малко 4 години след приключване изпълнението на договора или след прекратяване на процедурата.”
