Събранието на кредиторите е орган в производството по несъстоятелност, на когото законът възлага приемането на ключови решения за неговото развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 673, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) събранието на кредиторите се провежда след одобряване на списъка на приетите вземания, поради което и право на глас в същото имат единствено кредиторите с вземания, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания – чл. 673, ал. 2 ТЗ. Правомощията на събранието на кредиторите могат да бъдат подразделени на три основни групи:
- Правомощия относно избор на органи в производството по несъстоятелност
Събранието на кредиторите избира синдик на търговеца, който да осъществи всички фактически и правни действия по движението на производството. Събранието може да избере и факултативния орган – комитет на кредиторите, както и по всяко време да приеме решения за тяхното освобождаване и промени в персоналния им състав. То притежава изключителната компетентност и да определи размера на възнаграждението на синдика.
- Правомощия по контрол на дейността на органите в производството
Събранието на кредиторите изслушва отчет за дейността на синдика и на комитета на кредиторите, като съобразно изложеното в тях мотивира становище за необходимост от промени в персоналния им състав.
- Правомощия относно начина на осребряване на имуществото на длъжника
Единствено събранието на кредиторите притежава компетентност да определи реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
На фона на така разписаните правомощия на събранието на кредиторите, разпоредбата на чл. 669 ТЗ предвижда специални правила относно свикването и провеждането на особен вид събрание на кредиторите – първото събрание на кредиторите. Същото, за разлика от събранието на кредиторите, притежава ограничена компетентност, доколкото съобразно нормата на чл. 672, ал. 1 ТЗ същата се свежда до изслушване доклада на временния синдик по чл. 668 ТЗ и избор на постоянен синдик, евентуално на комитет на кредиторите и предложение до съда по несъстоятелност същите да бъдат назначени в производството.
Ограничената компетентност на събранието на кредиторите, огромните практически затруднения при неговото провеждане, както и наличието на правила, които да заместят волята на кредиторите в случай на непровеждане на събрание породиха виждане сред практикуващите юристи за необходимостта от отмяна на законовата уредба. Натрупаният дългогодишен опит в производствата по несъстоятелност сочи, че основното значение и единствената функция на първото събрание на кредиторите се свежа до избор на постоянен синдик на търговеца. Изслушването на доклада по чл. 668 ТЗ има по-скоро информативно значение. Същият съгласно законовите правила за неговото съставяне и съдържание обективира виждането на назначения от съда временен синдик за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото на длъжника, взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието. Докладът, изготвен от временния синдик, се основава на търговските книги, водени от самия длъжник, като често същите съдържат непълна, неточна и некоректна информация, а в повечето случаи изобщо липсват. Мерките за запазване имуществото на длъжника са предписани в закона и следва да бъдат наложени от съда още с решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ), а възможностите за оздравяване на предприятието могат да бъдат съобразени след внимателен и съвкупен анализ на действителното икономическо състояние на длъжника, структурата и размера на неговите задължения. Често в практиката, дори и при наличие на търговски книги, докладите се изготвят формално, а законът не свързва правни последици с факта на неговото изготвяне, нито предвижда възможност за приемането му или отхвърлянето му от кредиторите. Така правомощието на първото събрание на кредиторите по изслушване на доклада има по-скоро информативен характер, поради което неговото същинско правомощие се свежда до избор на постоянен синдик на търговеца. Упражняването на това единствено за първото на събрание на кредиторите правомощие може да бъде реализирано и в рамките и на обикновеното събрание на кредиторите, чрез предвиждане за неговото провеждане в по-кратки срокове.
Въпреки многократно изразяваните критики от практикуващите юристи, законодателят възприе подхода на промени в правилата и предпоставките за провеждане на първото събрание на кредиторите, а не на тяхната отмяна. Така в „Държавен вестник“, бр. 5 от 30.12.2016 г., бяха публикува изменения на Търговския закон, в които са предвидени и изменения в нормите, уреждащи първото събрание на кредиторите. Същите имат за цел да преодолеят най-важните несъвършенства на уредбата от гледна точка на практиката, като обезпечат ефективното провеждане на събранието и процесуална дисциплина на всички участници в производството.
Свикване на първото събрание на кредиторите
Съгласно разпоредбата на чл. 669 ТЗ първото събрание на кредиторите се провежда на датата, определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност, и се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Насрочването на първото събрание на кредиторите е задължителен реквизит на решението съгласно чл. 630, ал. 1, т. 5 ТЗ. В същото съдията-докладчик посочва датата, часът и мястото на провеждане на събранието (съответната съдебна зала), както и предписания от закона задължителен дневен ред. Въз основа на решението на съда се изготвя и нарочна покана, която се обявява отделно в търговския регистър. С факта на публикуване на поканата по общодостъпен начин всички трети лица се считат известени за събранието, но право на участие в същото имат ограничен кръг лица.
Подготовка на първото събрание на кредиторите
Нормата на чл. 668 ТЗ задължава временния синдик в четиринадесетдневен срок от датата на откриване на производството по несъстоятелност да изготви три основни документа, които имат значение за провеждането на първото събрание на кредиторите:
1) Списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който се посочва и размерът на техните вземания, както и обстоятелството кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по данни от търговския регистър и търговските книги на длъжника. Изискванията за съставяне на списъка бяха допълнени съществено с изменението на ТЗ от „Държавен вестник“, бр. 105 от 30.12.2016 . Старата уредба предвиждаше единствено списъкът на кредиторите да бъде изготвен въз основа на търговските книги, като се посочи и размерът на техните вземания. Новата уредба въвежда задължението на временния синдик да посочи в списъка и наличието на свързаност между кредиторите и длъжника, която винаги обосновава наличието на противоречие в интересите между длъжника и свързаните лица, от една страна, и оставалите кредитори, от друга. Понятието „свързани лица“ е обект на легална дефиниция в разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ. В същото се включват съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, роднините по сватовство – до трета степен включително, работодател и работник, лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото, съдружниците. Свързани лица по смисъла на закона са и дружество и лице, което притежава повече от 5% от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството, лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице, лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице, лицата, едното от които е търговски представител на другото, лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото. „Свързани лица“ са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
Временният синдик е длъжен да направи задълбочено проучване и в двата посочени от закона източника на информация – търговския регистър и книгите, водени от длъжника. В случай на констатирано наличие на отношения на свързаност между длъжника и някои от кредиторите, възникнало през последните три години преди датата на съставяне на списъка, временният синдик е длъжен да отбележи същото в отделна графа на списъка. Отбелязването следва да съдържа точни данни за вида на отношението на свързаност, както и доказателства за същото – извлечение от партидите в търговския регистър, удостоверения за раждане и брак, договори за търговско представителство, дружествени договори и др.
2) Заверено от временния синдик извлечение от търговските книги. Търговският закон не съдържа легална дефиниция на понятието „търговски книги“. Въпреки систематичното място на разпоредбата на чл. 53 ТЗ в глава 7 „Търговски книги“, същата дефинира задължението на всеки търговец да води редовно счетоводство в хронологичен порядък на записванията, както и да извършва редовни инвентаризации в определените от Закона за счетоводството срокове. Нормата предвижда и задължение за съставяне на годишни финансови отчети въз основа на записванията в счетоводните книги и на инвентаризацията. Анализът на разпоредбата обаче не би могъл да обоснове извод за идентичност на понятията „счетоводни книги“ и „търговски книги“. Понятието „търговски книги“ е по-широко, като обхваща всички документи и книжа, съставяни от търговеца и имащи отношение към неговото имущество, към активите и пасивите, към сключваните сделки, тяхното счетоводно отчитане и даващи пълна, точна и вярна представа за действителното му финансово състояние.
Разпоредбата на чл. 640, ал. 2 ТЗ задължава длъжника да предостави на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите следва да бъдат предоставени и в седмодневен срок от писменото им поискване. На горното задължение на длъжника кореспондира правото на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 4 ТЗ да получи под опис търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието. Неизпълнението на задължението на длъжника за предаване на търговските книги е скрепено със санкцията по чл. 640, ал. 3 ТЗ – глоба в размер от 1000 до 5000 лева, но често в практиката дори и нейното налагане не стимулира длъжниците към изпълнение на вмененото от закона задължение. В тази хипотеза за временния синдик е налице обективна невъзможност да представи на съда заверено от него извлечение от търговските книги.
3) Писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието. Докладът следва да съдържа правното и икономическо становище на временния синдик за причините, обусловили състоянието на неплатежоспособност на длъжника, от кога датира същото, както и за неговите обективни проявления. Причините за неплатежоспособността могат да се коренят в лошо управление на дружеството, липса на финансов ресурс и невъзможност за неговото привличане, трудности при погасяване на задълженията, промяна в икономическите условия, стопанска непоносимост на сключени договори. Въз основа на установените причини за състоянието на неплатежоспособност се формира и изводът на временния синдик за възможностите за оздравяване на предприятието, като съобразно всяка конкретна причина би могла да бъде набелязана и конкретна мярка за оздравяване – разсрочване на задълженията, спиране на губещи производства, преструктуриране на производството, намаляване на боря на персонала, въвеждане на иновативни технологии. На този ранен етап от производството докладът на временния синдик подпомага кредиторите за формиране на становище относно причините за неплатежоспособността и най-вече относно възможностите за оздравяване на търговеца, без същото да представлява етап от същинското оздравително производство. Същевременно, поради факултативния характер на оздравяването, синдикът следва да предприеме и предвидените в нормата на чл. 650 ТЗ мерки – запечатване на имуществото на длъжника въз основа на определение на съда по несъстоятелността, в случай на констатирана от временния синдик опасност от разпиляване и унищожаване. Мерките запор и възбрана върху имуществото следва да бъдат наложени от съда още с решението за отриване на производство по несъстоятелност (чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ), но в случай на пропуск липсва процесуална пречка определението за тяхното налагане да бъде постановено и по-късно, включително и по молба на временния синдик.
Законът не предвижда задължението временният синдик да изготви доклада въз основа на данните от търговските книги на длъжника, но необходимостта от обективност и достоверност на доклада поставя изискването за неговото изготвяне въз основа на обективни данни. Същевременно временният синдик е задължен да състави списъка по чл. 668, ал. 1, т. 1 ТЗ въз основа на данните от търговските книги на длъжника. С оглед на това въпросът за последиците от неизпълнение на задължението на длъжника за предаване на търговските книги придобива важно практическо значение. Предвидените от закона санкции, в унисон с общия принцип за принудително изпълнение на задължението за определено действие или бездействие, не съдържат в себе си възможност за принудително изземване на книгите, още повече че същите биха могли и да не съществуват.
Горното поставя въпроса за допустимите източници на информация, които временният синдик би могъл да ползва при изготвяне на списъка и доклада. При изготвяне на доклада синдикът би могъл да се позове на данните от годишните финансови отчети, публикувани в търговския регистър, както и на годишните данъчни декларации. Синдикът би могъл да извърши справки и в официални бази данни, като имотния регистър, регистъра на КАТ, Централния депозитар, да направи справки при банкови институции и др. Задължението за изготвяне на списъка въз основа на данните от търговските книги обаче обосновава противоречиви становища в практиката относно допустимостта и на други източници, особено в случай на липса и нередовно водени счетоводни книги. За тяхното разрешаване е образувано
тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, което следва да даде отговор на този дискусионен въпрос.
Провеждане на първото събрание на кредиторите
Съгласно разпоредбата на чл. 669, ал. 2 ТЗ в първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл. 668, т. 1 ТЗ и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя.
Горното законово изискване създава значителни проблеми в практиката на съдилищата, тъй като в голяма част от случаите длъжниците не оказват съдействие и не представят на временния синдик търговските книги. Така съставянето на списъка по чл. 668, ал. 1 ТЗ е проблематично, предвид задължението за съобразяване единствено на записванията в търговските книги. С оглед на това по необходимост в списъка са посочвани единствено вземанията на кредитора, депозирал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, на присъединените по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитори, както и публичноправните вземания на държавата и общините, за които са налице обективни данни.
В опит да преодолее тези практически затруднения и най-вече липсата на съдействие от длъжника, с изменението, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 105 от 2016 г., законодателят предвиди изменения в нормата на чл. 668 ТЗ, приемайки новата ал. 3, предвиждаща изключение от общия принцип за задължително провеждане на първото събрание на кредиторите. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 669 от ТЗ предвижда две хипотези на изключения, при наличието на които първо събрание на кредиторите не се провежда в производството по несъстоятелност:
- Първо събрание на кредиторите не се провежда в случай, че длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години. Горната предпоставка е обективна и подлежи на установяване след справка в търговския регистър. Същата предполага виновно поведение на длъжника, който в продължение на три поредни години не е изпълнявал задължението си по чл. 38 от Закона за счетоводството за обявяване на търговския регистър на годишния финансов отчет. Неизпълнението следва да е налице към датата на депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като изпълнението на горното задължение след тази дата е ирелевантно и не обосновава задължение за провеждане на първо събрание на кредиторите. Наличието на неизпълнение се преценява от обективна страна, т.е. за да е налице същото, е необходимо в търговския регистър да не са обявени и да не са заявени за обявяване годишните финансови отчети на длъжника за последните три календарни години. Наличието на обявен или заявен за обявяване годишен финансов отчет за една от последните три календарни години, независимо от датата на неговото обявяване или заявяване (стига същото да е осъществено преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност), обосновава задължение за провеждане на първо събрание на кредиторите.
- Първо събрание на кредиторите не се провежда и в случай, че длъжникът не изпълни задълженията си по чл. 640 ТЗ и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно. Горната предпоставка е субективна, тъй като преценката за наличието й не се извършва въз основа на обективни критерии. В хипотезата, в която длъжникът се укрива, не се намира на адреса на управление, отказва контакт с временния синдик и изобщо не представя търговките си книги, е налице очевидно неизпълнение на задължението по чл. 640 ТЗ, поради което в този случай първо събрание на кредиторите не следва да се провежда. В хипотезата, при която обаче длъжникът е представил търговски книги, които според него са водени редовно, се поставя въпросът за начина на формиране на преценката на синдика за редовността на водените търговски книги. Понятието „явно нередовно“ не е обект на легална дефиниция, поради което бъдещата съдебна практика е призвана да запълни неговото съдържание. Във всички случаи явната нередовност следва да бъде преценявана въз основа на броя и ритмичността на записванията, периода на тяхното извършване, коректността на данните при съпоставката им с търговската документация от официални източници и контрагенти. Следва да бъдат взети предвид и видът и броят на счетоводните регистри, тяхното съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и др.
Опитът за усъвършенстване на уредбата чрез преодоляване на практическите затруднения при повеждане на първо събрание на кредиторите релевира като предпоставки за неговото непровеждане – причини, които се коренят във виновното поведение на длъжника. Необявяването на годишни финансови отчети за период от три години и нередовното водене на счетоводните книги съставляват неизпълнение на задълженията по чл. 38 от Закона за счетоводството, а неизпълнението на задължението по чл. 640 ТЗ за оказване на съдействие също е резултат на виновното поведение на длъжника. Така виновното неизпълнение на задълженията на длъжника обосновава негативни последици в правната сфера на кредиторите, тъй като съгласно новоприетата ал. 4 на чл. 668 ТЗ в случаите по ал. 3 назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от съда. Кредиторите са лишени от възможността да изберат постоянен синдик на търговеца на този ранен етап от производството, по причини, които не са резултат от тяхното виновно поведение, което е неприемливо за правото разрешение. Дори и да се приеме, че необявяването на годишните финансови отчети в търговския регистър в продължителен период от време е индиция за неплатежоспособността на търговеца, която лесно може да бъде установена от всеки контрагент при справка, неизпълнението на задължението по чл. 640 ТЗ и нередовното водене на счетоводните книги не могат да бъдат предвидени, нито преодолени от кредиторите. В тази хипотеза е неприемливо кредиторите да търпят вредни последици от неизпълнението на длъжника, дори и с цел осигуряване бързина и ефективност на производството по несъстоятелност.
Право на глас
Разпоредбата на чл. 670, ал. 1 ТЗ предвижда лично участие на всеки от кредиторите с право на глас в първото събрание. Представителството на кредитор по пълномощие е допустимо, но законът провежда разграничение относно представителството на физически и юридически лица. Представителството на юридически лица, което не се осъществява от техния представляващ по закон, следва да бъде учредено по силата на изрично писмено пълномощно, а представителството на кредиторите – физически лица, се осъществява въз основа на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Изискването за изрично упълномощаване е удовлетворено в случаите, когато волята на упълномощителя за гласуване по всяка отделна точка от дневния ред е изразена ясно, конкретно и недвусмислено. Относно избора на постоянен синдик е възможно както посочването на конкретно лице, което да бъде предложено за синдик, така и овластяване да се гласува за конкретно лице. Допустимо е и изборът на постоянен синдик да бъде предоставен на преценката на пълномощника.
Затрудненията при подготовката на първото събрание на кредиторите, в частност на съставяне на списъка по чл. 668, т. 1 ТЗ, поставят и съществения практически въпрос относно възможността за участие в събранието на кредитор, който не фигурира в списъка, съставен от временния синдик, но е допуснат до участие от съда чрез прилагане по аналогия на реда, предвиден в чл. 673, ал. 3 ТЗ. Нормата предвижда възможност по преценка на съда, въз основа на представени убедителни писмени доказателства, до участие в събранието да бъде допуснат и кредитор с неприето вземане, както и кредитор с прието, но оспорено от друг кредитор вземане. Съдебната практика е поставяла многократно въпроса допустимо ли е тази законова разпоредба да бъде прилагана по аналогия и към първото събрание на кредиторите, което се провежда винаги преди приключване на етапа по предявяване на вземанията и съставяне на списъците. Възможно е обаче на първото събрание да се яви кредитор, който не е включен в списъка по чл. 668, т. 1 ТЗ, но представя изпълнителен лист за вземането си или акт за установяване на публичноправни задължения. В тази хипотеза липсва пречка по аналогия съдът да допусне тези кредитори до участие в първото събрание, като им предостави право на глас.
Гласуване на събранието
Разпоредбата на чл. 670, ал. 2 ТЗ установява общия принцип за гласуване от кредиторите съобразно размера на вземанията им, така както същите са посочени в списъка, съставен от временния синдик по чл. 668, т. 1 ТЗ. За прието се счита решение, за което са гласували вземания, равняващи се на 50% плюс един от общия размер на вземанията по списъка. Изменението на ТЗ от „Държавен вестник“, бр. 105 от 2016 г., за първи път забрани гласуването при конфликт на интереси чрез предвиждане на хипотези, при наличието на които гласуването на определени категории кредитори не се везма предвид при отчитане на резултата. Съгласно нововъведените разпоредби на ал. 2 на чл. 670 ТЗ не се вземат предвид гласовете на:
- кредиторите, които са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност;
- кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност.
Въведената за първи път забрана за гласуване при конфликт на интереси цели преодоляване на натрупаната практика на първото събрание да се явят фиктивни кредитори, с несъществуващи вземания, за чието възникване е създадена привидност в търговските книги. По правило такава привидност се създава в полза на свързани с длъжника лица, и тяхното участие на събранието, с вземания в големи размери способства за преодоляване волята на същинските кредитори и избор на доверен синдик, който да защитава интересите на длъжника.
Участие на събранието
Разпоредбата на чл. 671, ал. 1 ТЗ предвижда задължение за временния синдик за лично участие на първото събрание на кредиторите, като подобно задължение не е предвидено нито за длъжника, нито за кредиторите от списъка по чл. 668, т. 1 ТЗ. Горното поставя важния практически въпрос относно възможността за фактическо провеждане на събранието и приемане на решение в случай на неявяване на нито един от кредиторите с право на глас. Предвидените в разпоредбата на чл. 669, ал. 3 ТЗ изключения, при които задължението за провеждане на първо събрание на кредиторите отпада, не обхващат хипотезата на събрание, при което предпоставките за свикване и провеждане са налице, но на същото не са се явили кредитори, които да гласуват по дневния ред. Съдебната практика разрешава въпроса противоречиво, като в едни случаи съдилищата насрочват ново заседание на първото събрание на кредиторите. Това разрешение обаче рядко дава положителни резултати, тъй като въпреки многократните отлагания законът не предвижда ефикасни средства за преодоляване бездействието на кредиторите. В други случи съдилищата продължават производството по несъстоятелност, обявяват събранието за непроведено, като по аналогия с разпоредбата на чл. 667, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 ТЗ назначават служебен синдик, който осъществява правомощията си до избор на постоянен синдик на търговеца. След приемането на нормата на чл. 669, ал. 4 ТЗ, чрез нейното приложение по аналогия е възможно и разрешението за продължаване на правомощията на временния синдик до избор на постоянен синдик. Срещу двете аналогии на закона стоят възраженията за прилагане на правилото на чл. 669, ал. 4 ТЗ само в регламентираните от ал. 3 хипотези, които не обхващат случаите на непровеждане на първо събрание поради неявяване на кредитори, а нормата на чл. 670 е от ТЗ регламентира обикновеното, а не първото събрание на кредиторите. Разнопосочната съдебна практика ще бъде преодоляна по тълкувателен път, като в решението, постановено по
тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, следва да бъде даден отговор и на въпроса „Допустимо ли е провеждането на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ и ако е допустимо, кои кредитори са легитимирани да гласуват в него?“.
Бистра НИКОЛОВА, съдия
