1. Според изменението и допълнението на Търговския закон (ТЗ) от 2016 г.1, прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално удостоверяване на подписите на страните по договора и на съдържанието му. Нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието се извършва едновременно. Новото допълнение на чл. 129, ал. 2 ТЗ е въвеждането на нотариалното удостоверяване на съдържанието на договора и едновременното нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието на договора. Законът за изменение и допълнение на ТЗ въвежда и двете самостоятелни и различни нотариални производства за удостоверяване на подписите върху частен писмен документ и удостоверяване на съдържанието на частен писмен документ, които трябва да бъдат извършени кумулативно в рамките на един и същи ден. Е. Матеева, разглеждайки този проблем от гледна точка на чл. 37, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), акцентира върху обстоятелството, че става дума за две отделни производства с ясно очертан предмет на нотариално удостоверяване2.
При удостоверяване на съдържанието на документа молителят трябва да представи препис от документа. Преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга – чл. 590, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При едновременното удостоверяване на подписите и съдържанието на документа молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват пред нотариуса и подписалите се изписват трите си имена. След удостоверяване на подписите и съдържанието един екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя – чл. 590, ал. 4 ГПК.
След това прехвърлянето на дружествения дял се вписва в търговския регистър – чл. 129, ал. 2 ТЗ.
Чрез едновременното нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието на договора за прехвърляне на дружествен дял се създава по-голяма сигурност и достоверност, че в деня, в който страните са подписали договора пред нотариуса, договорът има съдържанието, което има екземплярът, подписан от страните, заверен от нотариуса и подреден в специална книга. От извършените действия става ясно, че договорът изхожда от лицата, чиито подписи нотариусът е удостоверил. А нотариалното заверяване на документа има за цел да удостовери, че договорът е подписан в деня, в който е заверен и подписан от лицата, и в този ден той е имал това съдържание, което има и екземплярът, подреден и съхраняван в специалната книга от нотариуса. Или както точно го формулира Ек. Матеева, чрез едновременното нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието се създава доказателство, че на определена дата е подписан договор за прехвърляне на дружествения дял, че е подписан от лицата, чиито имена фигурират в договора, и че документът има съдържанието на текста, под който страните са положили нотариално удостоверените си подписи. Тази достоверност се подсилва от кумулирането на двата вида нотариални удостоверявания и забраната за тяхното разкъсване във времето. Двете производства се извършват в непосредствена последователност едно след друго3.
Чрез едновременното удостоверяване на подписите на страните по прехвърлителната сделка и на съдържанието се постига по-голяма сигурност в търговския оборот и се предотвратява опасността от съставяне на документ с невярно съдържание или неавтентичен документ. Българското законодателство въвежда засилена мярка за правна сигурност на договорите, които в отделни случаи създаваха на практика злоупотреби, кражби на дялове чрез представяне на фалшиви документи за самоличност. Чрез въвеждането на едновременното удостоверяване на подписите и на съдържанието се прави не само бележка в специалния регистър за тези удостоверявания, който се води от нотариуса, но един екземпляр остава у нотариуса и се подрежда в специална книга. По този начин ще може да се прави проверка не само кой е положил подписа, но и с какво съдържание договорът е бил подписан и е прехвърлен дружественият дял. Става ясно дали подписите върху договора, препис от който е останал у нотариуса, са подписи на прехвърлителя и приобретателя. Това ще доведе до значително намаляване на броя на фалшификациите и на документните престъпления в сферата на дружествата с ограничена отговорност. Макар че не са изключени всички злоупотреби, доколкото самият дружествен договор се сключва в обикновена писмена форма без нотариална заверка на подписите и никой не проверява дали лицата, чиито имена фигурират в дружествения договор, а след това се вписват в търговския регистър, са лицата, чиито подписи са положени в края на дружествения договор.
2. Гореизложените изисквания за нотариално удостоверяване се отнасят само до договорите за прехвърляне на дружествени дялове. Договорът за особен залог на дружествен дял в ООД обаче се сключва в обикновена писмена форма. Новото, което въведе Законът за изменение и допълнение на Закона за особените залози4, е че всяка промяна или допълнение на този договор се извършва с писмено съгласие на заложния кредитор с нотариална заверка на подписа му – чл. 2, ал. 3 от Закона за особените залози. Досега не се изискваше съгласието на кредитора да бъде нотариално заверено.
3. Втората промяна на правния режим на дружествата с ограничена отговорност (ООД) се отнася до правната сигурност на някои решения на общото събрание на съдружниците.
По принцип за решенията на ООД се води протоколна книга, за която отговаря управителят – чл. 143, ал. 1 и 3 ТЗ.
Със Закона за изменение и допълнение на ТЗ от 2016 г. се извършиха важни промени в протоколирането на определени видове решения на общото събрание на ООД. За решения, с които се приемат или изключват съдружници или се дава съгласие от общото събрание за прехвърляне на дружествен дял на нов член; за решения за намаляване и увеличаване на капитала; за решение за избиране на управител, респективно за неговото освобождаване от длъжност; за решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях се изисква протоколът, в който тяхното вземане е отразено, да бъде с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието на протокола едновременно – чл. 137, ал. 4 ТЗ.
Протоколът се подписва от председателя на общото събрание и секретаря (протоколиста) и техните подписи трябва следователно да бъдат нотариално заверени. Ако са избрани и преброители на гласовете, които също приподписват протокола, техните подписи също така следва да бъдат нотариално удостоверени.
Законът изисква протоколът с посочените решения да има едновременно с нотариалното удостоверяване на подписите и нотариално удостоверяване на съдържанието. Следователно, ако е взето едно или повече от изрично посочените в чл. 137, ал. 4 решения, подписите и съдържанието им подлежат на едновременно нотариално удостоверяване. Имената на подписалите ги лица се вписват в специален регистър на нотариуса, а екземпляр от протокола се подрежда в специална книга след заверка на подписите.
Правната санкция от неспазването на изискването на закона е нищожността на решенията. С други думи, решения, които не са с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, се считат за невзети – чл. 137, ал. 5 ТЗ. Това означава, че те не могат да бъдат вписани в търговския регистър тогава, когато това се изисква за съответното решение. А това са решенията за увеличаване и намаляване на капитала, за приемане и изключване на съдружник, избор и освобождаване от длъжност на управителя – чл. 140, ал. 4 ТЗ. Длъжностното лице по вписванията е длъжно да откаже тяхното вписване, ако не е спазено законовото изискване, а доколкото не са вписани, те няма да имат действие спрямо трети лица. Съдружникът не може да се счита изключен, управителят – избран или освободен и т.н.
4. За да може длъжностното лице да предотврати евентуална злоупотреба, съставяне на документи с невярно съдържание и други противоправни действия на търговците, то трябва при вписване в търговския регистър да прави проверка дали документите, за които става реч по-горе, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28 б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система – чл. 21, нова т. 8 от Закона за търговския регистър.
При издаване на противоправни актове, действия или бездействия на длъжностните лица по регистрацията, които са довели до вреди за търговците, последните могат да търсят обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от Агенцията по вписванията – чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър.
5. Решенията по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не подлежат на вписване в търговския регистър. Това са решенията за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, но нотариусът има право да откаже да изповяда прехвърлянето на собствеността, ако не са изпълнени особените изисквания за извършване на сделката – чл. 586, ал. 1 ГПК. Особеното при извършване на придобивания и отчуждавания на вещни права върху недвижими имоти е наличието на решение на общото събрание на съдружниците, отразено в протокола на събранието, като едновременно са нотариално удостоверени подписите на лицата, които подписват протокола и съдържанието му.
6. Законът за изменение и допълнение на ТЗ от 2016 г. урежда обаче и един втори вариант. Нотариалното удостоверяване и на подписите, и на съдържанието отпада, ако в дружествения договор или учредителния акт е предвидена обикновена писмена форма за тези решения. Нормите на чл. 137, ал. 4 и 5 ТЗ са диспозитивни и не се прилагат, ако в учредителния документ на дружеството (в първоначалната му редакция или при вторичната му промяна) е въведна изрична клауза, че тези решения се вземат в писмена форма. Интересите на съдружниците не се засягат, защото дружественият договор се подписва от всички съдружници и всички съдружници изрично изразяват съгласието си, решенията им да са само протоколирани, без да е нужно подписите и съдържанието им да подлежат на нотариално удостоверяване. При този вариант, когато представя решенията за вписване в търговския регистър, управителят трябва да представи и дружествения договор в неговото актуално състояние, от който да е видно, че страните по дружествения договор са съгласни решенията да се вземат в писмена форма.
7. Нотариалното удостоверяване на съдържанието и на подписите на лицата по договора за прехвърляне на дружествен дял, както и на протоколите с решенията по чл. 137, ал. 6 ТЗ може да се извършва само от нотариусите, а в населените места, в които няма нотариус – от съдията по вписванията към районния съд, но не и от кметове, заместник – кметове, секретари на общината, кметски наместници и други органи на местната администрация, посочени в чл. 83, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност – изрично чл. 83, ал. 2 от същия закон.
8. В интерес на търговците чл. 90, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност не допуска заплащане на пропорционални такси при нотариалната заверка на подписите и на съдържанието на визираните документи.
9. Гореизложеното показва, че промяната в ТЗ от 2016 г. в правната уредба на ООД е насочена към защита на интересите на съдружниците. Чрез едновременното нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието се цели да се създаде един достоверен частен документ, от който със сигурност да е видно, че на определената дата общото събрание на съдружниците е взело съдържащите се в протокола решения със съдържанието, което съответства на съхранявания при нотариуса екземпляр. Така се предотвратява опасността да се впишат решения със съдържание, различно от това на решенията, които са взети на съответното общо събрание. Така се предовратява и възможността да се твърди, че такива решения не са вземани или че решенията имат друго съдържание. В същото време държавата не иска да се намесва във вътрешните отношения на ООД, когато съдружниците не са съгласни с нотариалното удостоверяване, просто защото имат доверие помежду си. Законът им позволява в този случай да дерогират нотариалните удостоверявания, вписвайки в дружествения договор клауза относно писмената форма на визираните в закона решения.
10. Извършените промени и допълнения на ТЗ са резултат от законодателните търсения на изход от злоупотребите, които се правиха досега с прекалено либерално уредената правноорганизационна форма на ООД-то. Но дали те са достатъчно адекватни и ефективни и дали запълват всички празноти в правната уредба, ще покаже бъдещата практика. Освен това извън правната уредба остана нововъведената засилена защита на интересите на търговците при прехвърляне на търговско предприятие, в което влиза и прехвърлянето на търговска фирма. Известно е обаче, че именно „кражбата на фирма“ даде повод да се приемат променените и допълненията в Търговския закон5. Затова не се знае, дали законодателните цели са постигнати.
Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
_________
1 Законът за изменение и допълнение на Търговския закон е публикуван в „Държавен вестник“, бр. 105 от 2016 г.
2 Матеева, Е. Доброволното представителство в нотариалното производство при действието на новия ГПК. Фенея, 2008, с. 98.
3 Матеева, Е.. Цит. Съч., с. 133.
4 ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.
5В мотивите към законопроекта се посочва, че в Министерството на правосъдието са постъпили множество сигнали за т. нар. кражби на фирми, които водят или до промяна на собствениците на дружества, най-често ЕООД, или до смяна на управител на дружество, който след това извършва разпоредителни сделки с имуществата на дружеството – разпорежда се с недвижими имоти, банкови сметки и други имуществени права преди действителните собственици да узнаят за това. С предлаганото изменение се въвежда по-строга форма за валидност – едновременно удостоверяване на подписи и съдържание, подобно на пълномощните за разпореждане с недвижими имоти, при която форма на нотариално удостоверяване задължително остава екземпляр от документа при нотариуса. Това, от своя страна, би действало като превенция срещу съставяне на неистински документи, които стоят в основата на подобни измамни схеми, а от друга страна, тази форма ще улесни доказването при евентуален спор или ще улесни наказателното преследване, защото оригинал на оспорения документ ще се съхранява при нотариус.
Зачестилите неправомерни действия, свързани с представяне на неистински документи в производствата, развиващи се пред търговския регистър, са наложили промените в Търговския закон.
