Коментар
Във връзка с въведените от 01.01.2013 г. промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с Постановление № 79 и съответно – № 81 на Министерския съвет от 29.03.2013 г. бяха извършени изменения и допълнения в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, и в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 33 от 05.04.2013 г.). По-долу ще се спрем на промените и в двете наредби.
1. Промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
Ще припомним, че с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица се определя редът за осигуряване на:
- самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО;
- работещите без трудово или служебно правоотношение;
- съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба и на съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 КСО, които по свое желание и за своя сметка се осигуряват по чл. 4, ал. 9 от кодекса;
- изпратените на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация и лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи;
- морските лица.
За периода от 01.01.2011 до 31.12.2012 г., на основание чл. 4, ал. 8 КСО и по реда на чл. 19а от наредбата, се осигуряваха и докторантите. За този период посочените лица имаха възможност да се осигуряват за пенсия по време на обучението си в научна степен „доктор“, в случай че не са осигурени на друго основание.
От 01.01.2013 г. обаче разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от кодекса е заличена, като за докторантите е създадена възможност да придобиват за осигурителен стаж времето на докторантурата, определено в нормативен акт по реда на чл. 9а КСО.
В тази връзка, в сила от 01.01.2013 г., е заличена и разпоредбата на чл. 19а от наредбата.
В сила от 01.05.2013 г. се заличават и разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и 4 от наредбата. На основание на тези разпоредби служителите, изпратени за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, се осигуряваха за пенсия по българското законодателство за времето, през което са на мисия и ползват неплатен отпуск.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО е определен в раздел първи от наредбата. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт са:
– регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
– регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Кръгът от лицата, които се считат, че упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, е определен в чл. 1, ал. 5 от наредбата.
В сила от 01.01.2013 г. е прецизиран текстът на точка 2 от тази разпоредба. Съгласно чл. 1, ал. 5 за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които:
1. упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. упражняват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Всички лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии“, но по свое желание могат да се осигуряват и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (чл. 4, ал. 4 КСО). Задължението за осигуряването им възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност, и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
През 2013 г. няма промяна в реда за деклариране на обстоятелствата, свързани с определяне на периода на осигуряването и избора на обхват на осигуряване на тези лица. На основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, при започване, прекъсване, възобновяване, или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП. Декларацията, подписана от самоосигуряващото се лице, се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО.
Видът на осигуряването си тези лица определят с декларацията, подадена при започване или възобновяване на трудовата дейност.
В случай че лицето не е спазило 7-дневния срок за подаване на декларацията, то подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, т.е. то не може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, с подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, до края на януари на съответната календарна година.
На основание чл. 4, ал. 6 КСО лицата, определени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, т.е. те не подлежат на задължително осигуряване без значение на вида на отпуснатата пенсия. На основание чл. 1, ал. 6 от наредбата пенсионерите, които желаят да се осигуряват, провеждат осигуряването си по общия ред, определен за самоосигуряващите се лица в наредбата.
Съгласно допълнението, направено в чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица „за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1, ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена декларацията.“
Практиката досега беше пенсионерите, които не желаят да упражняват правото си на осигуряване по КСО, да подават декларация в компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП, с която да заявят, че не желаят да се осигуряват.
Предвид обстоятелството, че по закон те не подлежат на задължително осигуряване по КСО и във връзка с прилагане на чл. 1, ал. 6 от наредбата, считано от 09.04.2013 г., само лицата, на които е отпусната пенсия и желаят да се осигуряват по реда на КСО, следва да заявят желанието си чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, в определения срок по чл. 1, ал. 2 от наредбата. В декларацията те определят обхвата на осигуряването си и датата, от която ще се осигуряват.
Следва да се има предвид, че началото на осигуряването не може да бъде по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена декларацията.
Във връзка с прилагането на разпоредбата е променен и образецът на декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКД – 5).
Предвид определените от 01.01.2013 г. в КСО нов ред и нови срокове за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, са направени изменения и в чл. 3, ал. 1; чл. 13, ал. 2; чл. 17б, ал. 2; чл. 18 и чл. 20, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. С направените изменения, новият срок, до който следва да се внасят дължимите осигурителни вноски за различните категории лица, е както следва:
1. Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата за самоосигуряващите се по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 7 от кодекса, се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година.
2. На основание чл. 13, ал. 2 от наредбата, за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели, осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 25-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.
3. На основание чл. 17б, ал. 2 от наредбата, лицата по чл. 4, ал. 9 КСО (съпрузи на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от кодекса) следва да внасят осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за всеки месец поотделно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
4. Осигурителните вноски за лицата, определени в чл. 18 от наредбата – изпратените на работа в чужбина от български посредник, лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, и съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба, се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, или авансово за определени от тях периоди през календарната година.
5. Съгласно чл. 20, ал. 4 от наредбата осигурителните вноски за морските лица се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
С направените изменения в наредбата е заличена ал. 2 на чл. 3, според която, когато самоосигуряващите се лица се намират във временна неработоспособност към 10-о число на месеца ,могат да внесат авансово дължимите месечни осигурителни вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на неработоспособността.
Заличено е и изречение второ на чл. 17б, ал. 2 от наредбата, с което се създаваше такава възможност и за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО. В тези случаи лицата следва да внасят дължимите осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
В чл. 7 от наредбата са определени лицата, на които териториалните поделения на НОИ издават осигурителни книжки. На основание промяната в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, в осигурителните книжки вече няма изискване да се вписват изплатените парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, тъй като за периода след 1 януари 2007 г. тези данни се съдържат в информационната система на НОИ.
Прецизиран е и текстът на ал. 3 на чл. 7 от наредбата, както следва: „Периодите, през които лицата са подлежали на осигуряване, се попълват в осигурителните книжки от осигурителите и самоосигуряващите се.“
Физическите лица-осигурители, които не са еднолични търговци и юридически лица, попълват на стр. 4 и 5 в осигурителната книжка данни за периода, през който лицата са работили по трудов договор при тях, а самоосигуряващите се лица попълват данни за периода, през който са извършвали трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от наредбата за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
От 01.01.2013 г. текстът на чл. 11, ал. 2 е допълнен и има следната редакция: „Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.“
По реда на чл. 6, ал. 8 от кодекса самоосигуряващите се лица определят окончателния размер на месечния си осигурителен доход за предходната година въз основа на данни, декларирани в справка към данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Окончателните осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ се дължат върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се включват и получените доходи за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която лицето е регистрирано. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 8 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година.
В чл. 16 от наредбата е определен редът за осигуряване на лицата, работещи в чужбина чрез български посредник. Към тази разпоредба е създадена нова алинея втора със следния текст:
„(2) Лицата по ал. 1 декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.“
По същество, с новата ал. 2 на чл. 16 от наредбата, считано от 09.04.2013 г., се въвежда задължение за лицата, които работят в чужбина чрез български посредник, да декларират не само желанието си да се осигуряват за пенсия по българското законодателство, но и точната дата на започване на осигуряването и на неговото прекратяване. Осигуряването на тези лица започва от датата, посочена в декларацията, като началото на осигуряването не може да бъде преди 1-во число на месеца, през който е подадена декларацията. Не може осигуряването на лицето да започне с дата, предшестваща месеца на подаване на декларацията.
С допълнението, направено в ал. 2 на чл. 17 от наредбата, такова задължение се създава и за лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи. Те също следва да декларират пред съответния държавен орган датата, от която искат да бъдат осигурявани, и датата, от която искат осигуряването да се прекрати. И за тях осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
На основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, лицата по чл. 16 и 17, които са заявили писмено желанието си за осигуряване за времето преди 01.01.2013 г., но не са внесли дължимите осигурителни вноски, могат да ги внесат в срок до 31.12.2013 г.
2. Промени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски
С Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски се определя начинът на формиране на осигурителния доход на задължително осигурените по реда на Кодекса за социално осигуряване лица.
С направените от 1 януари 2013 г. изменения и допълнения в чл. 1, ал. 5, чл. 1, ал. 6 и чл. 1а от наредбата тези разпоредби се привеждат в съответствие с извършените промени в Кодекса за социално осигуряване.
Новата редакция на чл. 1, ал. 5 от наредбата е, както следва:
„Осигурителните вноски за управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.“
Така, в новата редакция на разпоредбата са изброени всички лица, чийто осигурителен доход се определя по този ред.
С промяната в чл. 1, ал. 6 от наредбата са заличени думите „и получаващи доходи“. Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено, или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 КСО през месеца.
В чл. 1а от наредбата е регламентиран начинът на определяне на дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ в случаите на незаконно недопускане или отстраняване от работа, както и в случаите на незаконно уволнение.
Съгласно новия текст на изречение първо на чл. 1а, ал. 1 от наредбата „Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни.“
На практика в новата редакция са добавени думите „или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони“. Допълнението е направено, тъй като по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО и на лицата, работещи на основание на специални закони, за осигурителен стаж се зачита времето, през което са били отстранени и впоследствие възстановени на работа по ред, определен в съответния закон.
В чл. 1, ал. 8, т. 10 от наредбата са определени обезщетенията, изплащани съгласно разпоредбите на Закона за държавния служител, върху които не се дължат осигурителни вноски. Със заличаване на думите „и сумите за предметни и парични награди по чл. 88, ал. 3 от Закона за държавния служител“ разпоредбата е приведена в съответствие със закона.
На основание допълнението в разпоредбата на чл. 4 от наредбата, не само когато лицето работи по допълнителен и/или по втори трудов договор, но и когато работи по договор по чл. 114 от Кодекса на труда, при изплащане на възнаграждението следва да декларира дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.
С оглед определяне на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски и при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение, пред възложителя на договора също следва да се декларира доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за съответния месец по другите договори.
Румяна СТАНЧЕВА, експерт по социално осигуряване
