1. Договорът обвързва страните, които са го сключили – pacta sunt servanda, със задълженията, за които те са постигнали съгласие. Но ако след сключването му обстоятелствата се променят драстично и съществено, би следвало да се променят и договорните условия, за които страните са се споразумeли при една друга обстановка. Първият изход от това положение е страните да включат в договора си клауза за промяна – clausula rebus sic stantibus, а вторият е да се приложи законът – чл. 307 от Търговския закон (ТЗ). Стопанската непоносимост е изключение от принципа за обвързващата сила на първоначално уговорените договорни условия при съществена, фундаментална промяна на обстоятелствата. Тя е изключение от принципа, установен в чл. 20а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При сблъсъка на двете основни постановки – договорът да остане задължителен и в същото време да се промени, защото не е справедливо да не се отчете промяната на условията, законодателят е решил, че това може да стане по взаимно съгласие, а ако то липсва, по съдебен ред. Не може обаче една от страните да денонсира договора едностранно[1].
2. Институтът на стопанската непоносимост следователно поставя въпроса дали съдът може да бъде регулатор на търговските отношения, дали да бъде допусната неговата намеса в търговските отношения. Принципната позиция на закона при отговора на въпросa е: да, но само в крайни изключителни случаи. С цел да спази справедливостта и да спомогне да възтържествуват добрите нрави, съдът коригира съдържанието на търговските отношения там, където страните не могат да постигнат съгласие, а оставането в сила на първоначално договореното е крайно несправедливо.
3. Институтът на стопанската непоносимост става актуален по време и след тежка икономическа криза. Вирусът SARS-CoV-2, причиняващ смъртоносната болест Ковид-19 и възникналите и разпространили се след март 2020 г. негови варианти, породиха такава икономическа криза, наложена от въвеждането на ограничаващи разпространението на заразата противоепидемични мерки. Пандемията, обхванала целия свят, се оказа безпрецедентна. У нас се наложи да се затворят заведения, заводи, предприятия, институции, да се ограничи движението на хора, за да се предотврати разпространението на болестта. Имаше месеци, през които само магазини за хранителни стоки, аптеки и банки можеха да работят. Икономиката замря, хората не произвеждаха, а сключените договори застинаха в очакване на бъдещото развитие на медицинската криза. И както при всяка криза, и сега се появи проблемът за стопанската непоносимост. В исторически аспект въпросът за стопанската непоносимост се поставя при тежко бедствие и се свързва с настъпилите по време на него и след него инфлационни процеси[2]. В резултат на инфлацията престациите стават нееквивалентни.
4. Независимо че институтът на стопанската непоносимост е познат през различните исторически епохи и на законодателствата на по-големите държави, не може да се каже, че той е издигнат в основен принцип на договорното право. В много по-голяма степен в правото превес се дава на принципа pacta sunt servanda[3]. От принципа на частната автономия следва, че договорните споразумения имат предимство пред правния институт на стопанската непоносимост. Тя намира приложение в търговското право, където се определя като способ за изменение или прекратяване на договора. При нея няма невъзможност за изпълнение на договора, но ако длъжникът изпълни, това би довело до неговото разорение или до твърде сериозно изменение на еквивалентността в насрещните престации. Критерият е противоречието със справедливостта, която се свързва с еквивалентността и с добросъвестността, под която се разбира честност, почтеност, лоялност. Стопанската непоносимост се прилага тогава, когато продължаването на обвързването с договорните клаузи в тяхната първоначална редакция е непоносимо за едната страна, защото съществени обстоятелства са се променили след сключването на договора. При сключването на договора страните са се споразумeли за съдържанието на договора, като са имали предвид определени фактически и правни отношения. Ако тези отношения впоследствие – след възникване на договорното отношение и преди неговото прекратяване, са се променили, се поставя въпросът дали да се запази договорът, или да се промени. По силата на правилото pacta sunt servanda страната, за която престацията е непосилна, поначало е длъжна да изпълни договорното си задължение. Но по изключение, на базата на изискванията за справедливост, може да се извърши пробив в този принцип. По силата на чл. 307 ТЗ засегнатата страна може да иска изменение или прекратяване на договора.
5. Всичко това досега е анализирано в теорията и е общо установено. Както посочих, поначало стопанската непоносимост се свързва с положението на длъжника, на носителя на паричното задължение. Новото, което дойде с пандемията от коронавируса и на което искам да акцентирам в изложението, е, че неблагоприятното изменение на икономическата обстановка може да засяга и интересите на кредитора, който в същото време е солвенсът на непаричната престация. Вирусът, който разтърси из основи света, имаше непосредствено отражение върху договорите за доставки на медицински изделия и лекарства, особено на някои категории, които са свързани с осигуряването на предпазни и защитни срещу епидемията средства като маски, защитно облекло, дезинфектанти. Тяхната цена внезапно се покачи първо заради дефицита им и второ, заради жизненоважното им значение, което се прояви за изключително кратко време. Търсенето нарасна стократно, а то внезапно повиши тяхната пазарна цена. За съжаление, държавата не беше подготвена и не можеше да интервенира на пазара на санитарни и хигиенни продукти, на пазара на животоспасяващи лекарства със собствен материален ресурс, което принуди хората сами да си ги осигуряват. Повишиха се цените и на дребно, и на едро. Доставчиците им, които преди разпространението на вируса бяха сключили с други търговци договори, по време на изпълнението установиха, че пазарната им цена се е повишила многократно, дори десетки пъти. Те търпяха загуби, защото трябваше да си набавят суровини и материали за тяхното производство на повишени цени, а да изпълняват договорите за доставка на готова продукция на занижени цени, на цени отпреди пандемията. Всичко това налага цената на сключените продължителни договори да се коригира чрез нейното повишаване. И докато досега стопанската непоносимост се изразяваше само в намаляване размера на паричната престация на длъжника или неговото освобождаване от договора, Ковид-19 ни изправи пред нова икономическа и правна конюнктура – повишаване на цената на сключения договор поради съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при които първоначално той е бил сключен.
Изпълнителите на поръчката правят възражение, че в посочения случай добросъвестността и справедливостта се намират в ярко противоречие с интереса на доставчика от изпълнението. Необичайното в разглежданата хипотеза е, че едната страна по договора има интерес не от намаляване, а от увеличаване на стойността на своята престация. Поради съществено изменение на обстоятелствата е настъпила съществена промяна в стойностите на насрещните престации по начин, че тяхното запазване противоречи на справедливостта. Нарушена е равностойността на задълженията. Длъжникът изпълнител има право да иска увеличаване на цената на продаваните от него стоки, т.е. изменение на договора или неговото прекратяване. Той няма интерес да продаде на 3 или 4 пъти по-ниска цена от пазарната, която се е покачила поради съществено изменение на обстоятелствата, които са съществували при сключване на договора. Ето тук имаме един особен случай, за който може да приложим по аналогия правилата на стопанската непоносимост поради липсата на изрична правна уредба.
Следователно за едната страна по договора не е възможно да се придържа към задълженията, които преди това са били уговорени, защото са се появили обстоятелства, които са променили основите на договора в такава степен, че би било в противоречие с добрите нрави и справедливостта клаузите на договора да останат непроменени.
Когато, подобно на случаите при коронавирусната пандемия, неочаквано възникнат нови обстоятелства, които засягат цялата икономика и не се дължат на поведението или на фактори, произтичащи от сферата само на едната страна, се нарушава еквивалентът на насрещните задължения. В резултат на последващи промени съотношението между насрещните престации не е същото както преди и се е нарушило равновесието между тях. Тук влизат и случаите, при които се стига до значително покачване на цената на престацията за длъжника, покачване, което не е могло да бъде предвидено при сключване на договора.
6. Аргументите ми за защита на изложената теза са два:
Първо, резултатът от буквалното тълкуване на чл. 307 ТЗ не ограничава приложното поле само до хипотезата на влошаване положението на длъжника. Текстът на разпоредбата е неутрален – той визира изменението или прекратяването на договора, като изисква да са настъпили съществени промени, без да уточнява в какво се изразяват те и без да свързва приложението на нормата само с влошаването на положението на длъжника поради настъпилите промени.
Второ, ако проследим фактическия състав на стопанската непоносимост, визиран в чл. 307 ТЗ, ще установим, че той покрива и посочената по-горе хипотеза – едната страна търпи сериозни загуби от новата пазарна конюнктура, дължаща се на неочаквано и внезапно променените обстоятелства в условията на разпространението на коронавируса. Стойността на нейната непарична престация е значително по-висока от пазарната цена, уговорена в договора, преди да се промени икономическата обстановка.
7. Има ли обаче в тази хипотеза стопанска непоносимост? Отговорът на този въпрос ще получим, ако проверим дали са налице всички правни белези, всички елементи на разглеждания институт.
По своята правна същност стопанската непоносимост е сложен юридически факт, който се състои от следните елементи[4]:
Първо, сключен и действителен търговски договор. В момента на сключване на договора страните са изхождали от това, че в бъдеще няма да настъпи изменение в обстоятелствата. Изпълнението на договора може да е започнало или едната страна да е изпълнила своето задължение. Договорът обаче не трябва да е изпълнен изцяло или да не е прекратен на друго основание.
Второ, изпълнението на задълженията е възможно. Това е различието между стопанската непоносимост и непреодолимата сила, която съгласно чл. 306, ал. 1 ТЗ води до обективна невъзможност за изпълнение на задължението – също Решение № 255 от 24.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2001 г., V г. о.
Трето, настъпили са нови обстоятелства, които са довели до съществено нарушаване на еквивалентността на двете насрещни престации. Поради това няма стопанска непоносимост, ако неравновесието в насрещните престации е съществувало при сключването на договора. Кактo точно посочва Матеева, „трябва да са се променили тези обстоятелства, които страните са имали предвид при сключване на договора и с оглед на които са калкулирали стопанските си изгоди и тежести“[5]. Изменението на обстоятелствата трябва да има извънреден характер.
Обстоятелствата могат да бъдат природни сили – напр. суша, земетресение, наводнения, ураган; действия, респ. бездействия на държавни органи – забрана или ограничаване на определени производства или дейности; внезапно влошаване на стопанската конюнктура. Но такова обстоятелство е и пандемията, продължила вече година и половина. Разпространението на вируси, на смъртоносни заразни заболявания досега не беше намирало място сред обстоятелствата, довели до съществено изменение на икономическата конюнктура. Ковид-19 съществено и за кратко време промени икономическата обстановка, дори живота на хората.
Четвърто, настъпването на новите обстоятелства трябва да бъде трайно, а не временно явление. Необходимо е да е сигурно, че скоро няма да се възстанови първоначалното положение. Оказа се, че вирусът SARS-CoV-2 не само не си заминава, но и трайно се установява на Земята, модифицирайки в различни варианти.
Пето, промененото обстоятелство трябва да е релевантно за сключването на договора. Трябва да се установи, че договорът не би бил сключен или би бил сключен с друго съдържание, ако страните са могли да преценят правилно ситуацията и да предвидят промяната на отношенията. Не всички договори подлежат на промяна или прекратяване, а само тези, които имат пряка връзка с борбата срещу Ковид-19, с прилагането на противоепидемичните и защитни мерки.Шесто, страните не са могли и не са били длъжни да предвидят тези обстоятелства към момента на сключване на договора. Те трябва да са изключителни и непредвидими, какъвто се оказа и въпросният смъртоносен вирус. Никой не очакваше неговата поява и не беше подготвен за нея. Той настъпи внезапно и мълниеносно се разпространи по цялото земно кълбо.Седмо, появява се чувствително разминаване в стойностите на насрещните престации. В резултат на промяната договорът е станал извънредно затруднителен за една от страните и за нея е станало непосилно да се придържа към първоначално договореното или стойността на престацията на страната се е увеличила в размер, който е несъвместим с уговорената преди изпълнението цена.„Промяната, в която се изразява настъпването на обстоятелства, както се изтъква в Решение по ВАД № 510/2010 на АС при БТПП, трябва да е „радикална“, „фундаментална“, а не да представлява обикновено изменение на ситуацията вследствие на пазарната флуктуация. Последното на общо основание е характерно за условията на свободен пазар и то при нормални обстоятелства може да създаде някаква степен на нееквивалентност. Всъщност именно възможността от настъпване на неблагоприятна за едната или двете страни по даден договор икономическа ситуация представлява нормалният риск от осъществяване на търговска дейност. В хипотезата на чл. 307 ТЗ изменението трябва да е от такъв радикален порядък, че да прави запазването на съществуващата договорна връзка „непоносимо“. То може да бъде непоносимо за изпълнението на задължението на длъжника или непоносимо евтино и неизгодно – за носителя на насрещното задължение.
Осмо, налице е причинна връзка между променените обстоятелства и нарушението на еквивалентността на договорните престации[6]. Неравновесието между престациите трябва да е закономерна и адекватна последица от настъпилата промяна. Драстичната промяна в пазарната цена на медикаменти, маски, санитарни материали, животоспасителни съоръжения е в пряка причинна връзка с появата на Ковид-19.Девето, при наличието на тези нови обстоятелства евентуалното запазване на договорените условия би противоречало на справедливостта и добросъвестността[7]. Продължаващото обвързване от непроменения договор е недопустимо за едната страна. При наличието на променените обстоятелства запазването на договора непроменен би довело до резултат, който би съставлявал непосилна трудност или непосилна неизгодност за една от страните, и би нарушил справедливостта в договорното отношение. Според закона самото запазване на договора в първоначалния му вид би противоречало на добросъвестността и справедливостта[8]. Законът изисква запазването да е противно едновременно на справедливостта и на добросъвестността. Не е справедливо длъжникът да бъде прекомерно обременен с оглед на това, което получава насреща. Но не е справедливо и страната да получи извънредно малко с оглед критериите на променената обстановка. Изпълнението на договора без изменение на неговите условия би нарушило съотношението между имуществените интереси на страните или би довело до вреди за заинтересованата страна.
Под „несправедливо“ се разбира нарушение на еквивалентността при конкретния договор, нарушение, при което изпълнението на задължението би било разорително или прекомерно обременително за длъжника или прекалено евтино за него в сравнение с новонастъпилите пазарни условия. Трябва да се сравни стойността, на която би се сключил договорът в новата обстановка, с цената, уговорена преди промяната на обстоятелствата.Под „недобросъвестност“ се разбира противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност. Това е не само социално, но и пазарно, икономически неоправдано положение – Решение по ВАД № 91/2009 г. „Вследствие на непредвидената и непредвидима промяна на обстоятелствата се е стигнало до такова очевидно несъответствие между стойностите на насрещните задължения, че претенцията за изпълнение на първоначално уговореното е станала несъвместима със запазването на честното и почтеното равновесие в интересите на страните, от което се изхожда при сключване на договора.“[9] Запазването трябва да противоречи на добрите нрави, а според ВКС – Решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г., І т. о., ТК, добрите нрави са онези правила и норми, които бранят правила, принципни права и ценности, които са общи за всички субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само в интерес на договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските отношения. Не може търговецът на едро да продава за 1 лев единица стока, чиято пазарна цена е нараснала на 10 лева. От промяната на обстоятелствата ще забогатее търговецът на дребно. Ако не се промени цената на едро, той ще купи евтино, а ще продаде скъпо и маржът между двете цени ще нарасне няколкократно. Затова институтът на стопанската непоносимост би следвало да намери приложение и в изложената в настоящата статия хипотеза, породена в условията на медицинската криза.
8. Анализът показва, че в условията на пандемичната обстановка, предизвикана от Ковид-19, договорите за доставки и услуги, свързани с предотвратяване и ограничаване на заразяването, могат да претърпят съществено изменение в компонента цена, което да наложи приложението на чл. 307 ТЗ по отношение на повишаване, а не на понижаване на размера на паричното задължение. Налице са всички елементи на фактическия състав, визиран в чл. 307 ТЗ, и съдът може да измени сключения при други условия договор.
Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
[1] В литературата с основание се изтъква, че едно примерно разширяване на клаузата clausula rebus sic stantibus би могло да обезсмисли един друг принцип pacta sunt servanda, нещо, което би се противопоставило на спазването на договора и би довело до правна несигурност особено в международния търговски оборот – вж. Nestl Franz Markus. Wegfall der Geschaeftsgrundlage in modernen Kodifikationen und Regelwerken. 2001, Wien. Dissertation der juristischen Fakultaet der Wiener Universitaet, S. 9.
[2] Всъщност някои автори посочват като начало на доктрината за фрустрацията (стопанската непоносимост в англоговарещите държави) казуса на Тейлър срещу Колдуел от 1863 г. Вж. Termination of contract on the grounds of frustartion. In: ANU College of Law Australia, Melburn, 1998, p. 2. Съдът е обявил договора за фрустриран, доколкото би било твърде неразумно да се очаква страните или една от тях да го изпълни при променените обстоятелства. Сентенцията на съдията гласяла: „Не е това, което е било обещано да се направи“. Други автори стигат още по-далеко в миналото, като приемат, че институтът на clausula rebus sic stantibus е създаден от школата на постглосаторите – вж. Николов, Я. Стопанската непоносимост. Приложение на сп. „Търговско и конкурентно право“ септември, 2011 г.
[3] Larenz, K. Schuldrecht. Teil I. Muenchen, 1976, Par. 21 II.
[4] Относно елементите на фактическия състав вж. още и Матеева, Е. Необходими промени в уредбата на стопанската непоносимост по чл. 307 от Търговския закон. – В. Съвременно право. Проблеми и тенденции. София: Сиби, 2011, с. 234 и сл.
[5] Вж. Матеева, Е. Необходими промени в уредбата на стопанската непоносимост по чл. 307 от Търговския закон. – В: Съвременно право. София: Сиби, 2011, с. 238.
[6] Internet. Лекции в www.lawsbg.com.
[7] Вж. Internet. www.knowhow.log.bg.
[8] Не бих могла да се съглася с изразеното становище, че не договорът, а изпълнението му би противоречало на добросъвестността и справедливостта, както се изтъква в лекциите, публкувани в интернет на адрес www.lawsbg.com.
[9] Матеева. Цит. съч., с. 243.
