Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2022 г., кн. 06
(Преглед на практиката на ВКС и АС при БТПП)
1. Понятие и фактически състав
Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) и може да се постави въпросът дали всички изброени елементи трябва да са налице кумулативно, или законът сочи на алтернативност по отношение на непредвидимостта и непредотвратимостта на настъпване на събитието. Съобразно с граматическата формулировка на нормата тези елементи трябва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила[1]. Този, който е знаел или е могъл да знае, че задължението няма да може да бъде изпълнено в уговорения срок, не е в обективна невъзможност[2]. Обективна невъзможност би била налице тогава, когато изпълнението е невъзможно както за длъжника, така и за трети за правоотношението лица[3].
Непреодолимата сила се дефинира още като случайно по характер събитие, което не е могло да бъде предвидено от страните и за тях е било обективно невъзможно да съобразят отражението му върху договорените клаузи към момента на подписване на договора[4]; възникнало внезапно след сключване на договора и извънредно по характер събитие, което обективно да не е било възможно да се предвиди и съобрази от страните, за да се преодолеят успешно негативните му последици върху изпълнението на задълженията на длъжника[5]; непреодолима пречка[6].
Ако страните са взели предвид настъпилото след сключване на договора събитие и са подписали анекс към договора, то договорът в неговия окончателен вид, в който трябва да се изпълни от длъжника, е бил сключен след настъпване на въпросното събитие и то не може да се квалифицира като непреодолима сила, т.е. страните в крайна сметка са сключили договора при вече изменена обстановка, която е била съобразена от тях, и поради това не е била налице непреодолима сила, нито необходимост от последващо договора уведомление по чл. 306, ал. 3 ТЗ[7].
Въз основа на свободата на договаряне по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) страните могат да изключат в сключения между тях договор квалификацията на определено събитие като непреодолима сила[8].
Случаите на непреодолима сила засягат непаричната престация, тъй като само нейното неизпълнение може да стане обективно невъзможно. Изпълнението на паричното задължение винаги е възможно и неизпълнението – винаги виновно (чл. 81, ал. 1 ЗЗД)[9].
Уведомяването на кредитора от длъжника за непреодолимата сила и нейните последици не е неин елемент. Този извод следва от разпоредбата на чл. 306, ал. 3 ТЗ. Той ясно дава да се разбере, че уведомлението за непреодолима сила и нейните последици за изпълнението на договора предполага настъпването ѝ. Ако уведомлението не е било изпратено в подходящ срок, а значително по-късно от момента, в който е станало ясно, че изпълнението на задължението е невъзможно, то кредиторът може да претендира обезщетение за претърпените от несвоевременното уведомление вреди[10]. Уведомлението по чл. 306, ал. 3 ТЗ трябва да бъде писмено[11]. Ако с договора е уговорена неустойка общо за всички форми на неизпълнение на „условията на договора“, страните не са имали намерение да обезпечат с неустойка изпълнението на други, извън посочените в договора, задължения, вкл. задължението за уведомяване в подходящ срок за непреодолимата сила и нейните последици[12].
2. Последици
Съгласно чл. 306, ал. 4 ТЗ, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията на длъжника, както и на свързаните с тях насрещни задължения на кредитора, се спира, т.е. длъжникът не е в забава[13]. Длъжникът не може да се позовава на непреодолима сила, ако към момента на нейното настъпване вече е бил в забава[14].
В търговското право се съдържа разрешение за случаите на временна обективна невъзможност за изпълнение на насрещните задължения по търговска сделка, представляваща двустранен договор, което дерогира общите правила на гражданското право, а именно разпоредбата на чл. 306, ал. 5 ТЗ, отнасяща се до прекратяване (различно от разваляне) на договора поради непреодолима сила[15]. При прекратяване на договора по чл. 306, ал. 5 ТЗ релевантният момент, към който се преценява наличието на обективна невъзможност, е моментът на достигане до длъжника на волеизявлението на кредитора за прекратяване на договора поради обективна невъзможност[16]. При наличие на частична обективна невъзможност за изпълнение на задължение, за която рискът се носи от длъжника, прекратяването на договора по чл. 306, ал. 5 ТЗ не става ex lege, а с едностранно волеизявление, като условие за прекратяването на правоотношението е кредиторът да няма интерес от частичното изпълнение[17]. При непреодолима сила по чл. 306 ТЗ, която води до пълна обективна невъзможност за изпълнение, договорът се прекратява по право по чл. 89 ЗЗД[18].
Прекратяването на договорното отношение по чл. 306, ал. 5 ТЗ настъпва занапред, а не с обратна сила от датата на сключване на договора[19].
Възражението за наличие на обстоятелства, които могат да се определят като непреодолима сила по чл. 306 ТЗ, е правоизключващо отговорността на ответника възражение[20]. Доказването на обстоятелствата, които изключват отговорността, е в тежест на длъжника – ответник по иска[21].
3. Изменение в законодателство
Точното изпълнение на задължението по договора изисква това да стане в пълно съответствие с приложимото законодателство. Поради това не може да се изисква изпълнение на задължението, преди да бъдат налице законоустановените предпоставки за извършване на фактическите действия, в които изпълнението на задължението се изразява. Ако с изменение на законодателството са въведени нови предпоставки за изпълнението на задължението, това създава юридическа невъзможност за изпълнение на задължението. Тази невъзможност представлява непреодолима сила. Въведеното със закон след сключване на договора изискване към изпълнението на задължението, което до този момент не е съществувало, е „непредотвратимо събитие от извънреден характер“ – спазването на нормативни изисквания не може да бъде правомерно избегнато и поради това е поначало непреодолимо, освен ако изискването бъде удовлетворено, с което изпълнението на задължението да стане юридически възможно. Когато юридическата невъзможност, представляваща непреодолима сила, се изразява във въвеждане на нормативни изисквания, които преди това позитивното право не е установявало, тя е само временна в конкретните случаи, в които е възможно удовлетворяването на тези изисквания. Когато съответните изисквания бъдат удовлетворени, изпълнението на задължението става отново възможно. И всяка страна по облигационното правоотношение трябва да предприеме незабавно зависещите от нея действия по удовлетворяване на съответните изисквания, освен ако междувременно не е прекратила договора по чл. 306, ал. 5 ТЗЗ или не релевира по надлежния начин стопанска непоносимост. Когато изискванията бъдат изпълнени, изпълнението на задължението отново става възможно. Следователно непреодолимата сила само отлага, а не погасява задължението. Изменението на законодателството е „извън контрола на страните“, т.е. представлява непреодолима сила. В случай на непреодолима сила, изразяваща се във временна правна невъзможност, преустановяването на невъзможността изисква предприемане на съответни действия по удовлетворяване на новосъздадените нормативни изисквания. Длъжникът трябва да направи необходимото, следващо от грижата на добър търговец, за да приключи временната непреодолима сила. След преустановяване на непреодолимата сила задължението трябва да бъде изпълнено в срока, установен за неговото изпълнение в договора, който започва да тече от датата на преустановяване на непреодолимата сила[22].
Ако към момента на сключване на договора бъдещото настъпване на събитието, за което се твърди, че трябва да се квалифицира като непреодолима сила, е предвидено в нормативен акт, то не може да се приеме, че е налице непреодолима сила. Дължимата грижа на добрия търговец предполага длъжникът да е запознат с нормативните актове, уреждащи правоотношенията в съответната област на дейност. При това положение той е могъл и е трябвало да съобрази това бъдещо събитие при определяне на срока за изпълнение в сключения договор[23]].
Ако непреодолимата сила се дължи на изменение в законодателството, то длъжникът няма задължението по чл. 306, ал. 3 ТЗ да уведомява своя кредитор за факт, който и без друго е станал известен на кредитора, тъй като законите имат действие по отношение на всички и посоченото обстоятелство е на общо основание противопоставимо и на кредитора[24]].
4. Хипотези при отделни видове договори
4.1. Договор за продажба
Непреодолимата сила не се прилага по отношение на задължението на продавача за доставка на родово определени вещи[25], освен ако родът е ограничен в договора[26].
Повишаването на цените, по които продавачът по продажбен договор закупува вещите, които се е задължил да продаде, няма характер на форсмажор съгласно дефиницията на чл. 306, ал. 2 ТЗ по отношение на задължението на продавача да достави определено количество вещи[27].
В договор за доставка на селскостопански стоки страните са изключили позоваването на форсмажор при необичайни климатични или други природни явления, включително засушаване. Така възприетото в договора ограничаване поражда действие с оглед на принципа на договорната свобода (чл. 9 ЗЗД), включващ и свободата за определяне на съдържанието на договора. Тази свобода се простира и до предварителното съгласие на страните относно оценката на определени природни явления. Наред с това договорът има правнорегулираща функция и чрез него страните могат да дерогират диспозитивните правни норми, заменяйки ги с договорната воля. От друга страна, непреодолимата сила не е абсолютна. По-специално в нейното съдържание не се включват рисковите фактори на упражняваната от длъжника дейност. В този смисъл, ако длъжникът по занятие е ангажиран с професионална селскостопанска дейност или е поел като търговец задължение в тази сфера, свързано с постигането на определен резултат, трябва да се заключи, че той е поел риска от настъпването на природни събития, които могат да осуетят този резултат, надявайки се, че ще предотврати тяхното действие. Евентуалното недооценяване на този риск, респективно евентуалното надценяване на способностите му да се справи с него, не могат да бъдат мотив за обявяване на съответната договорна клауза за недействителна. Предвидимостта е условие за предприемане на действия, които могат да изключат или намалят вредния ефект на очакваното (предвидимо) събитие. В случая не е налице непредвидимост, тъй като лятното засушаване не е необичайно явление. Друг от елементите на дефиницията на непреодолимата сила – извънредния характер на събитието, също не е налице. Ако едно природно явление е предвидимо, то не е извънредно. Доколкото обаче този белег е част от нормативната дефиниция на чл. 306, ал. 2 ТЗ, трябва да бъде обсъден. Извънредното събитие е неочаквано, понеже настъпва „извън“ нормалното и предполагаемо развитие. Логично е да се смята, че високите температури през лятото не са нещо извънредно и намиращо се извън обичайната способност за тяхното предвиждане. Разбира се, едно събитие може да е непредотвратимо, дори да е било предвидимо и неизвънредно. Естеството на обсъжданото събитие обаче поначало изключва неговата непредотвратимост. 3асушаването би могло да бъде предотвратено, преодоляно или най-малкото ограничено посредством извършването на своевременни и подходящи мерки. Дори и при хипотезата на запазена принципна възможност на длъжника да се позовава на действието на непреодолима сила, в случая не е налице такова действие или е съществувала възможност за неговото предотвратяване[28].
Интензивните валежи, които унищожават земеделските посеви, могат да бъдат непреодолима сила, ако длъжникът е положил дължимата грижа за изпълнение на задължението да произведе и достави съответното количество растителни продукти[29].
4.2. Договор за превоз
Разпоредбите в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (СМR), регламентиращи отговорността на превозвача и основанията за освобождаване от нея, са специални правни норми, поради което изключват приложението на чл. 306 ТЗ и чл. 373 ТЗ[30]. Нормите по чл. 17, § 2 и чл. 18, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (СМR) определят конкретни правила за поведение, ако превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи го от отговорност за обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с договорна клауза, приета в противоречие с тези разпоредби. Правните норми, регламентиращи отговорността на превозвача при цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането ѝ за превоз до този на доставянето ѝ, както и за забавата при доставянето ѝ, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената тежест, са императивни правни норми и не допускат отклонение[31].
Позоваването на чл. 17, § 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (СМR) задължава съответната страна да докаже обстоятелствата, които я освобождават от отговорност, а това са обстоятелствата, които превозвачът не може да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В първия случай се касае до една абсолютна за превозвача принуда, която прави безсилен дори внимателен и опитен човек, щетата е причинена от външна причина, която превозвачът не може да избегне. Вторият случай се отнася до установяването, че превозвачът има ясна представа за последиците на събитието и е готов да направи всичко възможно за отстраняването и ограничаването им, но това е извън неговите възможности. ВКС е разгледал следния казус. При увреждане на превозвания товар в резултат на възникнал пожар на превозното средство, като причината за възникването на пожара е триенето на задната лява гума в дървената платформа на товарния автомобил поради причина, че платформата е паднала по-ниско от стандартното разстояние, което е необходимо, за да се избегне триенето на платформата в гумата на автомобила, и в резултат на механичното триене се е запалила платформата, брезентът и стоката; вероятната причина е дефект в системата за автоматичен контрол на пневматичното окачване. ВКС приема, че така установените факти не сочат на внезапно възникнали обстоятелства, нито са такива, които не биха могли да бъдат преодолени, защото появилата се по време на транспорта техническа неизправност на автомобила не е възникнала по причина, която стои извън възможностите на превозвача да я предвиди (случайно събитие) или се дължи на обстоятелства, които са извънредни за упражняваната от превозвача дейност (непреодолима сила). Посочената вероятна причина за ниското положение на платформата – дефект в системата за автоматичен контрол на пневматичното окачване, би могла да бъде констатирана по време на транспорта и задължение на всеки шофьор е да наблюдава състоянието на автомобилните гуми и на техническото състояние на превозното средство като цяло през цялото време – от натоварването на стоката до предаването ѝ на купувача. Успешно преминатият технически преглед не е достатъчен за освобождаване от отговорност на превозвача за причинените на товародателя вреди, защото всеки превозвач е длъжен да осъществява непрекъснат контрол върху техническото състояние на превозното средство. Ако шофьорът е положил грижи за спасяването на стоката в ремаркето на композицията, то това само е предотвратило настъпването на вреди в по-голям размер[32].
4.3. Договор за строителство
Спадането на температурите през зимата под 0 градуса по Целзий не представлява обективна, непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на длъжника по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за забава в строителството, респ. – за предаване на сградата в уговорения между страните срок[33].
Започналата административна процедура за изготвяне на нов подробeн устройствен план (ПУП) и план за регулация и застрояване (ПРЗ) за местността, в която се намира имотът, в който трябва да бъде построена сграда с апартаменти, предмет на договор за строеж, ако тази процедура прави невъзможно построяването на сградата, представлява основание за приложението на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 306, ал. 1 ТЗ, за задължението на строителя да построи сградата, освен ако строителят вече е бил в забава за построяването на сградата; но тази административна процедура не освобождава възложителя на строежа от задължението му по сключен от него с трето лице договор за продажба на апартамент да прехвърли собствеността на апартамента на третото лице, ако само е посочено, че по отношение на сградата има сключен договор за строеж между продавача и трето лице. Различно би било положението, когато изпълнението на договора за покупко-продажба е обвързано изрично с изпълнението на договора за строеж в смисъл, че ако строителят се освобождава от отговорност за неизпълнение към възложителя по силата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 306, ал. 1 ТЗ, то и възложителят, който встъпва в качеството на продавач по договора за продажба на апартамента, също се освобождава от отговорност към купувача на същото основание[34].
4.4. Договор за наем на сейф
Грабежът по смисъла на чл. 198 от Наказателния кодекс (НК) е действие на трето лице, което може да бъде определено като събитие от извънреден характер съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ. При наема на сейф наемателят сключва договора с цел защита на вещите в сейфа от посегателства на трети лица, поради което евентуалният грабеж не е събитие, което е непредвидимо при сключването му. Договорът се сключва с оглед предотвратяване на посегателства, като наемодателят предоставя условията за това – мястото, сейфа и охраната. В този смисъл непредотвратимост би била налице, ако наемодателят е изпълнил всички уговорени между страните условия за защита на сейфа, както и е предприел мерките, произтичащи от грижата на добрия търговец. В случай че задължението е изпълнено с грижата на добрия търговец, но охраната на помещението и сейфа е преодоляна, наемодателят би могъл да бъде освободен от отговорност, ако конкретните факти и обстоятелства обосновават извод за непредотвратимост на осъщественото посегателство, както с оглед на предприетите мерки при изпълнението на договора, така и към момента на настъпване и развитие на събитието. Добросъвестното изпълнение на задълженията с грижата на добрия търговец е определящо за отговорността на наемодателя, както и за прилагането на института на непреодолимата сила. Тежестта на доказване на тези факти пада върху ответника по иска и при недоказването на обстоятелства, които изключват отговорността му, претенцията на ищеца би била основателна[35].
Доц. д-р Николай КОЛЕВ, Департамент „Право“, Нов български университе
____
[1] Вж. Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I т. о., ТК; срв. Решение от 16.06.2004 г. по ВАД № 16/2004 г.; Решение от 28.06.2006 г. по ВАД № 4/2006 г.; Решение от 22.02.2008 г. по МАД № 12/2006 г.; Решение от 07.08.2008 г. по ВАД № 6/2008 г. Всички цитирани арбитражни решения са постановени от арбитражни състави към Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
[2] Вж. Решение от 22.05.2004 г. по МАД № 14/2003 г.
[3] Вж. Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г., II т. о., ТК.
[4] Вж. Решение № 255 от 24.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2001 г., V г. о.
[5] Вж. Решение № 255 от 24.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2001 г., V г. о.; Решение № 829 от 20.01.2006 г. на ВКС по д. № 2121/2003 г., TK, II т. о. (събитие, което е изключително по своя характер, не може да бъде предвидено, непредотвратимо е със стопански достъпни средства и прави невъзможно изпълнението на договора).
[6] Вж. Решение № 255 от 24.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2001 г., V г. о.; Решение № 673 от 6.11.2007 г. на ВКС по д. № 324/2007 г., II о., ТК; Решение от 25.10.2004 г. по ВАД № 38/2004 г.
[7] Вж. Решение № 255 от 24.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2001 г., V г. о.; вж. също Решение от 07.08.2008 г. по ВАД № 6/2008 г.
[8] Вж. Решение от 31.03.2010 г. по ВАД № 153/2009 г. В Решение от 2.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 637/2005 г., ТК, II о.; Решение № 822 от 08.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 548/2007 г., ТК, I о.; Решение № 322 от 04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г., II т. о., ТК; Решение от 16.06.2004 г. по ВАД № 16/2004 г.; Решение № 829 от 20.01.2006 г. на ВКС по д. № 2121/2003 г., TK, II т. о., се споменава, че сключеният между страните договор съдържа уредба на непреодолимата сила, но не се анализира въпросът дали съответната клауза е действителна.
[9] Вж. Решение от 21.06.2011 г. по ВАД № 633/2010 г.
[10] Вж. Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 141/2002 г.; срв. Решение от 16.06.2004 г. по ВАД № 16/2004 г.
[11] Вж. Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 141/2002 г.
[12] Вж. Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 141/2002 г.
[13] Вж. Решение № 199 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 500/2012 г., I т. о., ТК.
[14] Вж. Решение № 11 от 27.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3568/2014 г., ТК, І т. о.
[15] Вж. Решение № 199 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 500/2012 г., I т. о., ТК.
[16] Вж. Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г., II т. о., ТК.
[17] Вж. Решение № 67 от 09.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1553/2018 г., II т. о., ТК.
[18] Вж. Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 141/2002 г.
[19] Вж. Решение № 1694 от 11.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2002 г., V г. о.; Решение № 199 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 500/2012 г., I т. о., ТК; Решение от 5.02.2008 г. по ВАД № 77/2007 г.
[20] Вж. Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I т. о., ТК.
[21] Вж. Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I т. о., ТК; Решение от 14.07.1999 г. по ВАД № 38/99 г.; Решение от 25.05.2000 г. по ВАД № 136/99 г.; Решение от 22.02.2008 г. по МАД № 12/2006 г.
[22] Вж. Решение от 22.02.2008 г. по МАД № 12/2006 г.; вж. също Решение от 11.07.2005 г. по ВАД № 72/2004 г., както и Решение № 199 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 500/2012 г., I т. о., ТК – изменението в правната уредба, съставляващо непреодолима сила, може да има временен характер, например временна забрана за определено строителство.
[23] Вж. Решение № 11 от 27.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3568/2014 г., ТК, І т. о.
[24] Вж. Решение № 199 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 500/2012 г., I т. о., ТК.
[25] Вж. Решение от 09.11.1998 г. по ВАД № 17/1998 г.; Решение от 14.07.1999 г. по ВАД № 38/1999 г.; Решениe от 26.10.1999 г. по ВАД № 39/1999 г.; Решение от 25.05.2000 г. по ВАД № 136/1999 г.; Решение от 24.04.2003 г. по ВАД № 124/2002 г.; Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 141/2002 г.; Решение от 17.11.2003 г. по ВАД № 37/2003 г.; Решение от 07.08.2008 г. по ВАД № 6/2008 г.; Решение по ВАД № 34/1992 г.; Решение от 14.06.2011 г. по ВАД № 256/2010 г.
[26] Вж. Решение от 14.07.1999 г. по ВАД № 38/1999 г.; Решениe от 26.10.1999 г. по ВАД № 39/1999 г.; Решение от 25.05.2000 г. по ВАД № 136/1999 г.; Решение от 24.04.2003 г. по ВАД № 124/2002 г.; Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 141/2002 г.; Решение от 17.11.2003 г. по ВАД № 37/2003 г.; Решение от 07.08.2008 г. по ВАД № 6/2008 г.; Решение от 14.06.2011 г. по ВАД № 256/2010 г.
[27] Вж. Решение от 11.06.1998 г. по ВАД № 91/1997 г.; Решение от 07.08.2008 г. по ВАД № 6/2008 г.
[28] Вж. Решение от 31.03.2010 г. по ВАД № 153/2009 г.
[29] Вж. Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 141/2002 г.
[30] Вж. Решение № 48 от 12.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 408/2015 г., II т. о., ТК.
[31] Вж. Решение № 48 от 12.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 408/2015 г., II т. о., ТК.
[32] Вж. Решение от 11.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 24/2007 г., ТК, I т. о.
[33] Вж. Решение № 200 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 545/2012 г., I т. о., ТК; срв. Решение от 16.06.2004 г. по ВАД № 16/2004 г. (длъжникът е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на неблагоприятни климатични условия, което е закономерен факт за зимите в България, и да организира така работата си, че да приключи своевременно изпълнението); Решение от 13.12.1996 г. по ВАД № 47/1996 г.: „Според чл. 81 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, а това означава пречките да са непредвидими и непреодолими. За непредвидимост на валежи от дъжд през периода на строителството не може да се говори, тъй като това е характерно за нашите климатични условия, особено в района на София е нормално пролетта и началото на лятото да са дъждовни. Ако въпреки това в договора е определен срок за завършване на строителството, това означава, че строителят предварително е преценил, че евентуалните пролетни и летни валежи не са от естество да пречат за спазване на този срок“.
[34] Вж. Решение № 322 от 04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2016 г., IV г. о., ГК.
[35] Вж. Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I т. о., ТК.
