Вписване на обявено саморъчно завещание
Интернационализирането на движение на стоки, капитали и хора и тяхното установяване в други страни предизвиква редица практически проблеми при наследяване на имущества. През 2005 година Европейската комисия публикува Зелена книга по въпросите на наследяването и завещанията, с която се постави широко базиран консултационен процес относно приложимо право, признаване, сертификат за наследяване, запазена част, регистрация на завещания в общ регистър и други. Съгласно изследване, направено по молба на Комисията от Германския нотариален институт, между 50 000 и 100 000 наследявания с международен елемент се извършват ежегодно в страни от Европейския съюз. Конвенцията за създаване на регистър на завещанията от Базел – 1972 г. цели да се регистрират извършените завещания, за да се намали рискът завещание да остане неизвестно или да бъде намерено твърде късно. Със сключения през 2002 г. договор между Франция и Белгия стартира проект за създаване на общ регистър на завещанията, към проекта се е присъединила и Словения. Създаването на такава мрежа е продължителен процес и амбицията е да обхване цяла Европа. Основа за създаването й е националният регистър на завещанията, а където няма, той следва да се създаде. Принципът е на взаимно свързване на регистрите.
У нас до момента няма създаден национален регистър.
От 01.01.2001 г. с промени в Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за собствеността се въведе вписването на обявените саморъчни завещания, които имат за предмет недвижим имот и права върху недвижим имот (чл. 112, б. “и” ЗС).
Самото вписване на практика създава редица проблеми. При универсалните завещания, а понякога дори и при завет се изисква от повечето служби по вписванията “Декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание”. В нея деклараторът под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, следва да посочи каква квота му е завещана или всички недвижими имоти, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му.
Представянето на такава декларация не е предвидено в закон, указ или постановление на Министерски съвет, за да може от декларатора да се търси отговорност по чл. 313 НК.
Изчисляването на завещаната квота е доста сложно, а при универсално завещание твърде вероятно е да на са известни на наследника всички имоти, притежавани от наследодателя.
Считам, че непредставянето на такава декларация не е основание да се извършва отказ от вписване на обявено саморъчно завещание.
Обикновено в молбата за вписване, ако се извършва по молба на нотариуса (чл. 8 от Правилника за вписванията), се описва подробно недвижимият имот, каквото е и изискването на чл. 77 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
За да се впише обявеното саморъчно завещание, следва да се представи на съдията по вписванията: 1. Молба за вписване 2. Три броя преписи от обявеното нотариално завещание, или толкова официални извлечения от него. Практика е към тях нотариусът да приложи и препис от протокола за обявяването на самото завещание. 3. Данъчна оценка на имотите по чл. 264, ал. 1 ДОПК. 4. Квитанция за внесена държавна такса за вписване.
Нотариусът обявява както завещание, депозирано за съхранение в нотариалната му кантора, така и представено му за обявяване от трето лице – приносител (чл. 27 ЗН).
Съгласно чл. 25, ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариусът не може да снабди страната с препис от обявеното завещание, в което се завещава недвижим имот, преди същото да е вписвано.
Издаването на данъчна оценка обикновено се предхожда от издаване на удостоверение от нотариуса, от което е видно, че е обявено завещание по нотариално дело в полза на лицето, за да се снабди същото с такава.
Публичните завещания не подлежат на вписване (чл. 5 от Правилника за вписванията). Един екземпляр от тях се депозира в Агенцията по вписванията за тяхното отбелязване. След смъртта на завещателя наследникът или заветникът могат да се снабдят с констативен нотариален акт при спазване на всички изисквания на чл. 483 ГПК, който акт подлежи на вписване.
При приемане на съхранение на саморъчно завещание, нотариусът е длъжен да уведоми за това службата по вписванията в тридневен срок.
Считам че създаването на регистър на завещанията, който отразява и последващи промени – оттегляне, отмяна и други, е наложително с оглед европейското ни членство, свободното движение и установяване, придобиване на имущества на територията на Съюза и на трети страни и неговото наследяване.
Елена Еленкова, нотариус
