Разяснение
Измененията и допълненията на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са публикувани в ДВ,
бр. 14 от 15.02.2011 г. В наредбата са направени изменения, които отразяват промените в Кодекса за социално осигуряване, в сила от началото на годината. При прилагането на наредбата трябва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., касаещи прилагането на минималните осигурителни доходи по квалификационни групи професии и основни икономически дейности.
Навсякъде в наредбата думите “чл. 40, ал. 4” са заменени с думите “чл. 40, ал. 5” от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тези промени отразяват преномерирането на алинеите в чл. 40 КСО, след създаването на нова алинея в тази разпоредба. На основание предишната ал. 4, сегашна ал. 5 КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
Посочената разпоредба от КСО няма да се прилага поради продълженото действие на § 22о от Преходните и заключителни разпоредби на кодекса.
Съгласно т. 1 от разпоредбата за периода до 31.12.2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Основните особености, на които трябва да се обърне внимание в тази разпоредба, са:
На първо място – осигурителят трябва да изплаща първите три работни дни от временната неработоспособност на осигуреното лице. Изплаща се обаче възнаграждение в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, вместо целия размер на възнаграждението само за един ден.
На второ място – възнаграждението за първите три работни дни от неработоспособността се изплаща, независимо от това дали осигуреният получава парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, или не получава такова.
На трето място – важно е да се знае, че върху така изплатеното възнаграждение се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по общия ред, предвиден за различните категории осигурени лица по реда на чл. 6, ал. 1-3 КСО.
Нормите на алинеи от 2 до 6 на чл. 1 от наредбата уреждат различни случаи за изчисляване на минималните осигурителни доходи по квалификационни групи професии и основни икономически дейности за лицата, за които тези доходи се прилагат.
Минималните месечни размери на осигурителните доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии през 2011 г. се определят съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. Според т. 3 от забележките към приложението, осигурителят определя основната си икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № РД-01-514 на министъра на труда и социалната политика от 12.07.2010 г. Посочената Заповед № РД-01-514 на министъра на труда и социалната политика обаче е отменена със Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г., с която е утвърдена новата Национална класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., която е в сила от 01.01.2011 г.
Във връзка с възникналите въпроси в практиката коя от двете класификации да се ползва при определянето на минималните осигурителни прагове през 2011 г., министърът на труда и социалната политика със своя Заповед от 03.01.2011 г. нарежда следното: “Структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № РД-01-514 от 12.07.2010 г., отменена със заповед РД 01-931 от 27.12.2011 г., да се прилага при определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2011 г.”
Във връзка с правилното определяне на минималните осигурителни прагове, за лицата, за които те се прилагат, ще представим следния практически пример.
Примерът се отнася за лицата с длъжност “старши счетоводител”.1. През 2010 г. определянето на групата професии се извършваше по Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № 742 от 27.12.2005 г. на министъра на труда и социалната политика – НКПД-2005.
Длъжността “старши счетоводител” се намира в единичната група професии “Спомагателен персонал в държавната администрация”, която притежава четиризначен цифров код по НКПД-2005 – 4192. Първият знак на този код определя номера на колоната от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за 2010 г., който трябва да се вземе предвид при определянето на минималния осигурителен праг за лицата от посочената група, т.е. това е колона четвърта от приложението. Икономическата дейност “Държавно управление” в същото приложение се намира на ред 65. За длъжността “старши счетоводител” в дейността “Държавно управление” минималният осигурителен доход за 2010 г. беше 291 лв. (ред 65, колона 4 от Приложение № 1 към ЗБДОО за 2010 г.). Този размер минимален осигурителен доход се прилага за цялата 2010 г.
2. През 2011 г. определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите, 2010 г., утвърдена със Заповед № РД-01-514 на министъра на труда и социалната политика от 12.07. 2010 г.
Единичната група професии “Одитори и счетоводители” притежава четиризначен цифров код по структурата на НКПД-2010 – 2411. Първият знак на този код определя номера на колоната от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за 2011 г., който трябва да се вземе предвид при определянето на минималния осигурителен праг за лицата от посочената група, т.е. това е колона втора от приложението. Икономическата дейност “Държавно управление” в същото приложение се намира на ред 67. За всички лица, попадащи в групата на “Одитори и счетоводители”, където е и длъжността “старши счетоводител”, заети в дейността “Държавно управление”, минималният осигурителен доход за 2011 г. е 307 лв. (ред 67, колона 2 от Приложение № 1 към ЗБДОО за 2011 г.). Този размер минимален осигурителен доход се прилага за цялата 2011 г.
Съгласно променената ал. 6 на чл. 1 от наредбата “осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Кодекса за социално осигуряване, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.”
От началото на тази година от тази разпоредба изрично са изключени лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО, които работят въз основа на избор. Това са членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, включително и в случаите, в които те работят в кооперациите въз основа на избор.
Осигуряването на членовете на кооперации, включително тези, които работят в тях въз основа на избор и преди 2011 г. се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО, тъй като това е специално основание, прилагано за всички членове на кооперации, които работят в тях, независимо как е възникнало правоотношението им – дали са само техни членове или са избрани в ръководните органи на кооперацията. Новата редакция на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, както и тази на чл. 1, ал. 6 от наредбата, е направена с цел избягване на противоречиво тълкуване в това отношение.
В сила от 31.07.2010 г. задължително осигурени за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, и безработица са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето (чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, при спечелен конкурс, се сключва договор за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса и висшето училище или Военномедицинската академия. Страна по договора е и лечебното заведение или регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, когато съгласно учебната програма те провеждат практическо обучение, както и здравното заведение, когато провежда теоретично или практическо обучение.
За придобиване на специалност се обучават лица, мястото на които се финансира от държавата, и такива, които заплащат за обучението си. Месечните възнаграждения на първата група специализанти се финансират от държавата и не могат да бъдат по-малки от една и половина минимална работна заплата и по големи от три минимални работни заплати.
Втората група специализанти получават месечни възнаграждения за извършена от тях лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи в размер, не по-малък от една и половина минимална работна заплата за страната. Конкретният размер на възнаграждението се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО се отнася и за двете групи медицински специализанти. За периода 01.01.2007-31.07.2010 г. медицинските специализанти се осигуряват по реда, определен за лицата, работещи без трудови правоотношения.
Осигурителните вноски за специализантите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
- за фондовете “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица” – 60 на сто от вноската е за сметка на осигурителите, а 40 на сто от нея е за сметка на осигурените лица;
- осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., е следната:
а) 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице;
б) 9,9 на сто за сметка на осигурителя;
- осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31.12.1959 г., е:
а) 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице;
б) 7,1 на сто за сметка на осигурителя;
- осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” е изцяло за сметка на осигурителите.
За специализантите се подават данни за осигуряването им по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Данните се подават ежемесечно с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”. В точка 12 “Вид осигурен” от декларацията се попълва код 93 – за специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
Декларациите се подават от осигурителите за всеки календарен месец, не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за съответния месец (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 2005 г.).
Във връзка с осигуряването на специализантите е направена промяна и в текста на чл. 3, ал. 1, изречение второ в наредбата.
Досегашната ал. 7 на чл. 1 от наредбата става ал. 8. На основание т. 8 от тази разпоредба не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху: обезщетенията по чл. 158, ал. 2, чл. 168, чл. 172, ал. 1, чл. 173, 199, чл. 227, ал. 1-5, чл. 229, ал. 1, чл. 232, чл. 233, ал. 1 и 5 и чл. 294, сумите, изплатени за храна, доволствия, облекло и порционни пари по чл. 224, чл. 286, ал. 1 и чл. 298, ал. 1 и 2, както и за парични или предметни награди и отличия по чл. 240, ал. 1-4 и чл. 288, за пътуване по чл. 226 и за транспортни разходи по чл. 229, ал. 2 и компенсационни суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и обезщетенията по чл. 98, ал. 1, сумите за пътуване по чл. 103, ал. 4 и за парични или предметни награди и отличия по чл. 126, 128, 133, 134 и чл. 135, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Редакцията на посочената норма е наложена от влизането в сила на нов Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г.
Съгласно новата редакция на чл. 3, ал. 3, т. 2 от наредбата при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти. Тази промяна отразява изменението на § 1, т. 26, б. “и” от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно която правоотношенията с посочените лица, за целите на този закон, се считат за трудови и за тях не се определят разходи за дейността.
Вержиния ЗАРКОВА, началник отдел в НОИ
