Разяснение
С присъединяването на страната ни от 1 януари 2007 година към Европейския съюз българските граждани, които са работили до тази дата в страните от Европейския съюз, както и тези, които през тази година заминаха на работа в Европа, научиха правата си в областта на социалното осигуряване и много от тях вече се възползваха от тези права.
През отиващата си година множество работещи и пенсионери се обръщаха за съдействие към Националния осигурителен институт – компетентната институция за рисковете болест, майчинство, трудова злополука, професионална болест, безработица, старост и смърт, по смисъла на европейските регламенти – Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71.
За 2007 година (до месец ноември) дирекция “Европейска интеграция и международни договори” в НОИ, на която е възложена дейността по прилагане на международните договори и европейските регламенти, осъществи кореспонденция с чужди осигурителни институции и заинтересовани лица с около 40 000 писма, формуляри и отговори.
Лицата, които получаваха съдействие от НОИ, във връзка с претенции и права, бяха:
1. Пенсионери, които получават български пенсии за отработен стаж изцяло и само по българското законодателство и след пенсионирането си са работили в други страни, с които страната ни не е имала двустранен международен договор за социално осигуряване/сигурност до 01.01.2007 година.
При липсата на договор стажът, отработен в България, не е било възможно да се ползва в другата страна за преценка на правата, както и стажът от другата държава не е ползван при преценка на права за български обезщетения от краткосрочното осигуряване (обезщетения при болест и майчинство, безработица и т.н.) или за пенсии.
Българските пенсионери със стаж, придобит в други държави, независимо дали са работили преди 1 януари 2007 или след тази дата, сега могат да представят документите, удостоверяващи стажа в други държави, и в случай че отговарят на условията по чуждите законодателства, да получат пенсия и от страните, в които са работили.
Обикновено, обръщайки се към експертите от НОИ, българските пенсионери погрешно смятат, че могат да искат увеличение на българската пенсия за стаж от друга държава. Но дори и неточно или непълно написано, тяхното искане или заявление се приема в компетентната служба като заявление за удостоверяване на чужд стаж и за отпускане на пенсия от съответната чужда институция. НОИ инициира процедурата за тези граждани, които живеят в България, а за тези които пребивават в други държави, заявлението се подава до съответната осигурителна институция или регионалното й поделение по местоживеене на лицето. Служителят, на когото е възложена за работа преписката (заявлението с всички приложени документи), проверява дали са налице всички необходими за преценката на правото документи за осигурителен стаж и доход, ако не са – отправя писмо до подалия заявлението, към което прилага въпроси, на които заинтересованият трябва да отговори в писмена форма, за да може да се изготви формуляр с попълнени в НОИ данни от значение за правото, което ще се преценява от чуждата институция. Пенсионната преписка се изисква от териториалното поделение на НОИ, което до момента изплаща пенсията, и след като се получат всички необходими данни. Централното управление на НОИ изпраща до института на държавата, където лицето е работило, неговото искане за удостоверяване на стаж и отпускане на пенсия. Задължително се изготвя и формуляр Е-205 със зачетения български осигурителен стаж, който ще бъде използван от другата държава при преценката на правата на заявителя. Ако например, 30 години е работата в България и само 5 години – в друга държава, когато в чуждия институт се получи молбата за пенсия, там ще преценяват правото на пенсия за 35 години (събират всички години стаж), но ще изплащат размер на пенсията, изчислен по тяхното законодателство, и само за стажа в тяхната държава. Българската пенсия, която вече е отпусната, няма да се промени с допълнително представения чужд осигурителен стаж. На практика в такива случаи се получават две отделни пенсии от два различни източника. Пенсиите и съответно източниците може да бъдат и повече ако човекът е работил в повече от две държави.
2. Лица, които са работили в нашата страна и в други държави и все още не са придобили право на обезщетение или пенсия, но се интересуват как и кога трябва да докажат чужд осигурителен стаж и за какви права може да им послужи. В тези случаи процедурата е сходна на гореописаната, с тази разлика, че едновременно се преценяват правата на пенсия от българското обществено осигуряване и от другите държави. В тези случаи може да не достига българският стаж за отпускане на пенсия изцяло и само по българското законодателство, тогава в НОИ също ще прибавим чуждия стаж към българския, ще съберем сбора от стажовете в различните страни с възрастта и ще получим точките по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване при пенсиите за осигурителен стаж и възраст. След това всяка страна изчислява пропорционален на стажа размер на пенсията и изплаща такава по размер пенсия, каквато се получи при това изчисление, без да се гарантира минимален размер, установен за различните видове пенсии, отпускани когато целият стаж е само български.
3. Български граждани, в качеството им на осигурени лица, които пътувайки или работейки временно в други държави, се разболяват на чужда територия. Тук попадат и бременни жени, които са осигурени по българското законодателство, но по различни причини бременността или раждането и/или отглеждането на дете протича на територията на друга държава. Други са такива, които работят по българското законодателство, но са изпратени (командировани) на работа или временно пребивават на територията на други европейски държави и там претърпят злополука или се разболяват. Естествено е, че няма да се налага да се връщат в България, за да отидат на лекар, а в някои случаи това е и невъзможно. На тях не се налага и да превеждат и легализират медицинската документация от доктор, който е констатирал временната неработоспособност. В тези случаи се издава специален документ, какъвто е предвиден по уредбата на страната, където е възникнал рискът, и се използва/изпраща приложен към формуляри по прилагане на регламента, утвърдени за всички страни и важащи при риска временна неработоспособност. Институцията по престоя на болния или майката, след като заинтересованото лице се обърне към нея, изпраща формуляри с необходимата информация до компетентната институция, при която е осигурено лицето за отпускането и изплащането на паричните обезщетения. Сумите при всички случаи се изплащат и дължат от страната, по чието лицето е осигурено към момента на възникване на риска – болест или майчинство.
4. Безработните са другата категория лица, които при смяна на пребиваването си в рамките на ЕС могат да търсят работа в държава, различна от тази, в която последно са работили преди да останат без работа, и по чието законодателство са се осигурявали, както и да получават обезщетенията си за безработица. По отношение на координиращите правила при обезщетенията за безработица могат да се разграничат три типа ситуации:
– първата – в която лицето, което ще кандидатства за обезщетение за безработица, живее и работи на територията на компетентната държава (държавата по последната трудова заетост), но преди това е работило на територията на друга страна. В този случай държавата по пребиваване и компетентната държава съвпадат;
– втората – в която лицето работи в една държава, а постоянно пребивава в друга, където се завръща поне веднъж седмично (това са т.нар. “погранични работници”);
– третата – в която лицето работи в една държава, постоянно пребивава в друга държава, но не се завръща в държавата по пребиваване веднъж седмично.
При всички случаи лицата, които пътуват, следва да се регистрират като безработни и търсещи работа в страната, където са пристигнали и подлежат на контролните процедури по законодателството на държавата по регистрация. Има хипотези при този вид обезщетения, в които обезщетението може да се изплаща на безработния на територията на страната, където си търси работа, и от нейната институция, но за сметка на компетентната институция, където се е осигурявало. Има и изключения от общото правило, съгласно които може да плаща държавата, не в която е била трудовата заетост с осигуряване за безработица, а тази по регистрация. У нас през годината бяха изплащани чужди обезщетения на осигурени по законите на други държави, като впоследствие изплатеното и предварително наредено от компетентния чужд институт плащане ще се възстановява чрез размяна на формуляри.
5. Работодатели, които изпращаха командировани работници от България, както и самоосигуряващи се лица, които сами решават временно да упражняват трудова дейност на територията на друга държава членка на ЕС като самонаети. За работодателите, които изпращаха командировани работници в други страни за не повече от 12 месеца, НОИ изискваше да представят документи за проверка на критериите и условията за издаване на формуляр Е-101, с който се удостоверява, че за определен период (времето, през което лицата ще работят в чуждата държава) ще се прилага българското осигуряване – вноски ще се дължат в България и правата на работещите също се уреждат от българското обществено осигуряване. Такива документи са:
- оригинално удостоверение за актуално състояние;
- заверено от работодателя копие на съдебно решение за регистрация на дружеството;
- заверени копия на трудови договори за командированите лица;
- заверени копия на заповеди за командироване;
- справка за броя на административния персонал, който работи в дружеството в Република България и в съответната държава членка;
- справка за размера на оборота (в проценти), който е реализиран в РБългария, спрямо общия реализиран оборот.
Проверката включва установяването и на пряка връзка между българския работодател и наетото лице, от която се допуска, че работникът продължава да бъде подвластен на работодателя, и на факта, че фирмата обичайно извършва съществени дейности на територията на РБългария. Командированият работник не трябва да е изпратен, за да замества друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Това обстоятелство се декларира от работодателя или ръководителя на предприятието.
За предпочитане е удостоверение Е-101 за приложимото законодателство да бъде издадено преди началото на съответния период, но то може да бъде издадено и по време на този период или дори след неговото изтичане, като в последния случай то може да влезе в сила със задна дата.
Според условията за командироване на самостоятелно заетите лица упражняващите самостоятелна трудова дейност на територията на държава членка на ЕС и извършващи работа на територията на друга държава членка, продължават да бъдат подчинени на законодателството на първата държава членка, при условие че очакваната продължителност на работата не превишава 12 месеца. Важно е също лицето обичайно да упражнява самостоятелната си трудова дейност на територията на Република България, преди да пожелае да извършва работа в държавата на временна заетост, както и да се е осигурявало по българското законодателство за своя сметка за период, не по-кратък от четири месеца, предхождащи началната дата на работата в другата държава членка на ЕС.
От 01.01.2008 година дейността по издаването на формуляри Е-101 ще се осъществява от Националната агенция за приходите по ред, определен от агенцията.
Мария КАСЪРОВА, директор на дирекция “Европейска интеграция и международни договори” при НОИ
