Саморъчното завещание като едностранна сделка е един от способите за разпореждане на собственика с притежаваното от него имущество, като вещноправният прехвърлителен ефект на тази сделка настъпва в момента на смъртта на завещателя. За разлика от конфиденциалността, която законът предписва и изисква при съставянето и съхранението на саморъчното завещание, за удостоверяването на настъпилия по силата на закона след откриване на наследството придобивен ефект от този начин на разпореждане е необходимо извършването на редица процесуални действия.
1. Преди всичко е необходимо лицето, в полза на което е съставено саморъчното завещание, да знае или да може да установи къде и от кого се съхранява това завещание.
Саморъчното завещание е наричано още тайно завещание поради това, че то следва да е изявление единствено на свободната воля на завещателя, неопорочена от странични въздействия и валидна до неговата смърт, когато завещанието поражда своето действие. За самото му съществуване обаче, както и за мястото и начина на неговото съхранение, следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като свой наследник по завещание.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството задължава “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”. Това законово задължение не е пряко обвързано с някаква специална санкция, пряко произтичаща от евентуалното бездействие на това лице. Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен, което означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване – чл. 27, ал. 4 от Закона за наследството.
За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” – чл. 1 от Закона за наследството, т.е. това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението” – Опр. 20-75-I, СП 75, бр. 5, с. 93, което място понастоящем съвпада с неговото постоянно местоживеене и постоянен адрес в Република България.
При това ищецът следва да докаже своето качество на “заинтересован”. Доколкото за обявяването на саморъчното завещание същото качество се установява само с представяне на препис-извлечение от акта за смърт на завещателя, същото следва да е достатъчно и в производството по чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството. Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може и в съвсем нередки случаи действително да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя. В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска. Препис-извлечението от акта за смърт на завещателя установява в достатъчна степен само вероятността починалото лице да е съставило саморъчно завещание в полза на ищеца, което обуславя интереса на последния от производството по чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството.
Ищецът следва да посочи и ответник, като установи, че точно у него се намира съответното саморъчно завещание. Саморъчното завещание може да бъде съхранявано от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус.
Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за това и уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя. В Службата по вписванията по местонахождението на нотариуса, при когото е оставено за съхранение саморъчно завещание, може да бъде извършена справка за това, дали определено лице е оставило саморъчно завещание за пазене при нотариус от съответния район (след установяването на частната нотариална практика у нас на повечето места след 1998 г.), както и дали там се съхранява такова завещание, оставено за съхранение преди влизане в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. В Службата по вписванията за София-град се пазят саморъчни завещания, оставени там за съхранение в периода от 1981 г. до 1998 г. Всички завещания, извършени или поне оставени за съхранение след 1998 г., се намират при частните нотариуси, като в Службата по вписванията се води и регистър за тяхното съхраняване.
2. Обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, който е сезиран със съответно искане от заинтересованото лице.
Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, както и огласяването (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание. Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.
Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.
Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.
От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.
3. За да получи заверен препис от обявеното саморъчно завещание, заинтересованото лице следва да представи пред нотариуса (или съдията по вписванията), който го е обявил, пълни доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството, удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти, доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства, както и удостоверение за наследници на завещателя, а също и декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му, а така също и да заплати следващата се държавна такса. За снабдяване с необходимите доказателства и в случай че те не се намират у него, заинтересованото лице може да поиска и да получи от нотариуса, респективно – от съдията по вписванията, специално удостоверение, по силата на което да се снабди с тези документи от съответните институции.
Когато между момента на изготвяне на саморъчното завещание и момента на неговото обявяване е изминал значителен период от време, е твърде възможно да са настъпили съществени промени в обекта (обектите) – предмет на завещанието. Подобни изменения са мислими относно регулационния статут на недвижимите поземлени имоти и тяхната площ и предназначение, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при извършени конструктивни промени, архитектурни преустройства и промяна в предназначението на сгради и части от тях. В такива случаи лицето, което се ползва от завещанието, задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти – предмет на саморъчното завещание. Това е от значение не само за конкретното съдържание и обема на придобитите по силата на саморъчното завещание права, но се отразява и на размера на дължимите такси, които се определят върху пазарната цена на завещаните недвижими имоти и движими вещи, както и върху застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства и върху номиналната стойност на завещаните парични суми и вземания.
Същото се отнася и за случаите, в които след съставяне на саморъчното завещание са извършени разпоредителни действия с части от завещаното имущество, поради което и към момента на откриване на наследството тези части от завещаното имущество не се намират в наследствената маса. Според чл. 9, ал. 4 от Инструкция № 38 от 16.11.1998 г. за прилагане на нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 1998 г., “Таксата по т. 9 от тарифата за препис от обявено саморъчно завещание се събира върху пазарната цена на завещаното имущество, независимо дали това имущество ще бъде ефективно получено от лицето, в чиято полза е направено завещанието.”. Критерият е това имущество обективно да се намира в наследствената маса към момента на откриване на наследството.
Затова е важно полученото по завещание имущество да бъде обективно установено към момента на откриване на наследството и упражняване на правата по саморъчното завещание. Таксата по т. 9 от тарифата за препис от обявено саморъчно завещание се събира след приспадане на цената на недвижимите имоти и движими вещи и на застрахователната стойност на МПС, които реално не са в наследствената маса, както и след приспадане на задълженията от завещаните вземания и парични суми. Прехвърлянето на части от завещаното имущество се доказва пред нотариуса (или съдията по вписванията) с официални писмени доказателства. Наличието на задълженията се доказва пред нотариуса (или съдията по вписванията) също с официални писмени доказателства.
Удостоверяваният материален интерес за издаване на препис от обявено саморъчно завещание, както и за изпълнение на завещание, се определя по реда на параграф 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, според който “Пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влияят върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.” За недвижимите имоти това е данъчната оценка, определена съгласно Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.
4. Считано от 01.01.2001 г., и по силата на чл. 112, б. “и” от Закона за собствеността и чл. 4, б. “и” от Правилника за вписванията, саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот. Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет. Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му.
Албена КОЙЧЕВА, адвокат
