Коментар
От началото на 2007 г. започва ефективното прилагане на разпоредбата на ал. 3 на чл. 40 от Кодекса за социално осигуряване, с която е въведен нов ред за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване, според който се прекратява посредничеството на работодателите (осигурителите) между осигурителната институция и осигурените лица при получаването на осигурителни плащания от последните. За реализацията на новия ред Министерският съвет на Република България със свое Постановление № 364 от 27.12.2006 г. прие нова Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване (обн. ДВ, бр. 1 от 2007 г.).
Горепосочената наредба конкретизира реда и технологията за изчисляването и изплащането на паричните обезщетения и помощите от ДОО, в съответствие с изискванията на цитирания в началото на нашия коментар законов текст. Що се отнася до видовете обезщетения и помощи, на които осигурените за съответния осигурителен обхват лица имат право, те остават непроменени, така както са фиксирани в Кодекса за социално осигуряване.
Важен момент за приложението на новия регламент е, че той ще бъде валиден за случаите, настъпили от 01.01.2007 г., т.е. плащанията за неработоспособност, започнала преди началото на 2007 г., както и случаите, за които се дължат помощи от ДОО (например при смърт на осигурено лице), възникнали до края на миналата година, ще се осъществяват по стария ред – чрез работодателя на лицата, които имат право да получат обезщетението или помощта.
Най-общо казано, в основата на новия ред на изплащане е попълването на молби-декларации по специални образци, които са приложения към споменатата по-горе наредба и се въвежда изискване плащанията да се извършват по банков път, т.е. всеки осигурен, който има да получава осигурително обезщетение или помощ, следва да разполага с лична банкова сметка. Данните относно сметката се заявяват пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт еднократно с декларация по образец при първото поискване на дължимо плащане от осигурителната система. Това изискване се отнася и за лицата, заминаващи на работа в чужбина, като те трябва да предоставят данни за лична банкова сметка преди своето заминаване. Към декларацията по образец се прилага и копие от документа, издаден от банките по повод на откриването на банковата сметка. При промяна на личната банкова сметка в 7-дневен срок задължително се уведомява съответното териториално поделение на НОИ.
Макар да споменахме по-горе, че в основата на новия ред е премахването на посредничеството на работодателя при плащането на парични осигурителни вземания, ролята на работодателя (осигурителя) далеч не е ликвидирана. Всъщност документите, свързани с неработоспособността, съответно бременност и раждане и пр., се предоставят на работодателя. Това е валидно и в случаите когато става дума за освободени работници и служители, които в рамките на законовия двумесечен срок са придобили право на обезщетение за неработоспособност. Разбира се, самоосигуряващите се лица се обръщат директно към териториалното поделение на НОИ.
Работодателите – осигурители имат задължението да водят дневник за получените болнични листове и други документи – основание за получаване на осигурителни обезщетения и помощи, да попълват предвидените данни на съответните места и спазвайки посочените в наредбата изисквания и срокове, да представят всички документи и данни в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Всички действия по-нататък по изчисляването и изплащане на осигурителните плащания след това се осъществяват от органите на НОИ. Тук следва да отбележим два много важни и нови момента: за първия ден от временната неработоспособност занапред работодателят ще изплаща не обезщетение, а дневно възнаграждение, все едно че работникът или служителят не е отсъствал. И второ – след края на месеца, следващ този, през който са заработени заплатите от работниците и служителите, независимо дали те са изплатени или не, осигурителните вноски ще се считат за дължими и за съответните месеци осигурените лица имат всички осигурителни права (до края на миналата година дължими бяха вноските за периодите, за които са изплатени възнагражденията, но не са внесени осигурителните вноски). Още една важна подробност, свързана с новия ред на плащане, е, че в случаите когато по различни причини осигурените лица са получили суми по-ниски от дължимите им обезщетения, те ще получат разликата до точния размер на обезщетенията си до края на май следващата година. Преизчисленията се осъществяват по служебен ред от органите на осигуряването.
Ася ГОНЕВА, изпълнителен секретар на КНСБ
