1. Увод
През последните години договорът за лизинг, както и договорът за покупко-продажба на изплащане започнаха да се използват като предпочитани форма (поради недостига на ликвидни парични средства в резултат икономическата криза в страната) за придобиване правото на ползване, съответно правото на собственост при разсрочено плащане, на различни движими и/или недвижими вещи. Нерядко обаче сред стопанските субекти или лицата нетърговци лизингът (особено финансовият лизинг с клауза за изкупуване) се приравнява с покупко-продажбата на изплащане, като последната се назовава не със собственото си легално наименование, а като лизингово съглашение. Поради това в настоящата статия са разгледани лизингът и продажбата на изплащане по ЗЗД, от една страна, както и лизингът и продажбата на изплащане по ТЗ, от друга, в съпоставителен план с цел да се изтъкнат съществуващите различия, които предопределят специфичната правна природа и самостоятелното съществуване на всеки един от посочените договори.
2. Лизинг и продажба на изплащане по ЗЗД
Договорът за гражданска продажба на движими вещи на изплащане е получил изрична нормативна регламентация в Особената част на Закона за задълженията и договорите2. Съгласно ал. 1 от чл. 205 ЗЗД „При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването“. Според проф. Александър Кожухаров продажбата на изплащане, назовавана от него още продажба със запазване на собствеността, е „ … в известен смисъл договор за условна продажба“3, при който възникват задължения за продавача и купувача, като страни по договора, но прехвърлянето на правото на собственост по отношение вещта, обект на сделката, „ … е отложено до заплащането на цената и ако тя се плати“4. (Ето защо продажбата на изплащане се определя в доктрината като вид договор за покупко-продажба под отлагателно условие5.) Същото обаче не може да се каже за риска от случайното погиване или повреждане на вещта. Рискът преминава върху купувача в момента на предаването на вещта съгласно изричната разпоредба на чл. 205, ал. 1 ЗЗД.
С оглед практиката и разпоредбата, съдържаща се в чл. 205, ал. 1 ЗЗД, няма пречка обект на договора за продажба със запазване на собствеността да бъдат както потребими, така и непотребими вещи. Но изхождайки от значително по-високата пазарна цена при непотребимите вещи, продажбата на изплащане намира приложение именно при тях. Договорът за лизинг като правило няма за обект потребими вещи, тъй като вещта следва да се върне след изтичане срока на съглашението, на лизингодателя, ако не е уговорена клауза за изкупуване.
В ЗЗД е предвидено, че продажбата на изплащане може да има за обект движима вещ, за разлика от нея договорът за лизинг се използва както за движими, така и за недвижими вещи.
Лизингът е получил юридическа уредба в Търговския закон – чл. 342-347, същият е абсолютна търговска сделка. За разлика от него продажбата на изплащане е гражданска сделка (облигационен договор), нормативната база на която се съдържа в ЗЗД – чл. 205.
Съществена особеност, която отличава продажбата на изплащане от лизинговото съглашение, е транслативният й ефект. Както всяка покупко-продажба, така и продажбата на изплащане има за цел прехвърляне на собствеността, преминаването на правото на собственост от продавача върху купувача. Вещнотранслативният ефект в случая настъпва по силата на самото продажбено споразумение, макар и да е отложен във времето – до заплащането на цената. Договорът за лизинг обаче не прехвърля собственост, а само предоставя правото на ползване върху съответната движима/недвижима вещ, съответно управлението на определен персонал или на търговско предприятие, но не и прехвърляне на собственост върху вещ или предприятие. Възможно е, съобразно разпоредбата на чл. 342, ал. 3 от Търговския закон, правото на собственост спрямо обекта на договора за лизинг да премине от лизингодателя върху лизингополучателя още по време на съглашението или след изтичането на срока му (като обикновено страните се договарят това да стане след заплащането на последната лизингова вноска), но този транслативен ефект не настъпва по силата на самото лизингово споразумение, а въз основа на допълнително сключен продажбен договор.
При договора за покупко-продажба със запазване на собствеността, по изключение, съобразно изричната разпоредба на чл. 205 ЗЗД, не важи общото правило, че рискът е за собственика. Рискът преминава в момента на предаването на вещта. При оперативния лизинг рискът е за лизингодателя, като собственик на лизингованата вещ, независимо от плащането на лизинговите вноски, явяващо се задължение за лизингополучателя. В един по-късен момент след извършването на лизинга рискът не преминава от лизингодателя върху лизингополучателя дори и всички вноски по договора да са платени. При финансовия лизинг обаче, на основание чл. 343 ТЗ, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя (независимо от факта, че същият не е собственик на лизингованата вещ), което е изключение от общото правило, намерило приложение при оперативния лизинг, че рискът е за собственика.
Важна особеност при финансовия лизинг е съчетаването на два основни елемента: мандатен (тъй като лизингодателят придобива вещ въз основа на договор с трето лице по поръчка и при условия, определени от лизингополучателя) и финансово-кредитен. При продажбата на изплащане мандатен елемент отсъства, тъй като движимата вещ не се придобива при условия, определени от купувача. При договора за покупко-продажба на изплащане финансово-кредитен елемент също липсва, защото не се наблюдава предоставяне на кредит посредством движима вещ (във веществена форма).
3. Лизинг и продажба на изплащане по ТЗ
Търговската продажба на изплащане е уредена в чл. 335 ТЗ. При нея продавачът може да запази правото на собственост върху продадената вещ, докато не му бъде изплатена и последната вноска, т.е. докато не бъде платена цената. Договорът за лизинг, освен при налична в същия уговорка за изкупуване на лизинговия обект, не прехвърля собствеността от лизингодателя върху лизингополучателя, т.е. липсва транслативен ефект. Дори да бъдат заплатени всички предвидени в лизинговото споразумение вноски, лизингополучателят не може да придобие правото на собственост върху вещта, тъй като лизинговите вноски се заплащат само за ползването на обекта.
Както при гражданската, така и при търговската продажба на изплащане рискът от случайното погиване или повреждане на вещта преминава от продавача върху купувача от момента на предаването на вещта, обект на споразумението, а не към момента на придобиването на собствеността. При оперативния лизинг рискът е за лизингодателя, като собственик на лизингованата вещ, независимо от плащането на лизинговите вноски, явяващо се задължение за лизингополучателя. В един по-късен момент след извършването на лизинговия договор рискът не преминава от лизингодателя върху лизингополучателя дори и всички вноски по съглашението да са платени. При финансовия лизинг обаче, на основание чл. 343 ТЗ, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя (без значение, че същият не е собственик на лизингованата вещ), което е изключение от общото правило, намерило приложение при оперативния лизинг, че рискът е за собственика.
В Търговския закон – чл. 335, ал. 1, изрично е предвидено, че продажбата на изплащане е действителна, ако бъде извършена в писмена форма, поради което посоченото споразумение може да бъде причислено към формалните договори, тъй като ТЗ изисква съответна форма като условие за действителността му. Изискване за форма като условия за действителност на лизинга ТЗ не поставя, последният е неформално съглашение.
При продажбата на изплащане по Търговския закон неплащането на вноски, които не съставляват повече от 1/5 (20%) от цената на вещта (стоката), не представлява основание за развалянето на договора. В практиката при сключването на лизингови сделки се е утвърдило разбирането, че ако не бъде платена дори само една вноска, след даден допълнителен срок от страна на лизингодателя за заплащането й настъпва изискуемост на всички вноски за целия останал срок на договора6.
Ако купувачът не изпълни задължението си да заплати цената на стоката при продажбата на изплащане, договорът може да бъде развален, в тази хипотеза продавачът може да иска и обезщетение. Обаче „… уговорката платените вноски да останат за продавача като обезщетение е нищожна7.
4. Заключение
Направената сравнителна характеристика на търговското лизингово споразумение с гражданската продажба на изплащане, от една страна, и с търговската продажба на изплащане, от друга, показва наличието на съществени отлики между посочените договори, поради което приравняването им следва да се счита за неуместно и да се избягва.
Мартин ДИМИТРОВ, редовен докторант към катедра „Частноправни науки“ при Юридическия факултет на УНСС
____________
1 Научните изследвания, резултатите от които са представени в настоящата публикация, са финансирани от вътрешния конкурс на УНСС, С., 2009.
2 Освен гражданска продажба на изплащане съществува и търговска продажба на изплащане, правната уредба на която се съдържа в чл. 335 ТЗ. Сравнителна характеристика между лизинга и продажбата на изплащане по ТЗ е направена в следващата точка на статията.
3 Кожухаров, А., Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения;нова редакция и допълнения проф. Петко Попов, С., 2002, с. 51.
4 Пак там, с. 51.
5 Кожухаров, А., Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения; нова редакция и допълнения проф. Петко Попов, С., 2002, с. 50-51.
6 Каракашева, Л., Международен бизнес – трето допълнено и преработено издание, С., 2002, с. 227; Каракашева, Л., Международни бизнес операции – първа част, С., 2007, с. 252 – „Срокът на лизинга приключва в деня, когато обектът на договора (курсивът на автора – М. Д.) в изправно състояние и с всички принадлежности към него, необходими за нормалната му експлоатация, постъпят в склада на лизингодателя (или в друго, посочено от него място) или премине в собственост на лизингополучателя“.
7 Златарев, Е., В. Христофоров, Търговско право, С., 1998, с. 215; Златарев, Е., В. Христофоров, Търговско право, С., 2003, с. 259; Златарев, Е., В. Христофоров, Търговско право, С., 2008, с. 270.
