Една от промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), обнародван в „Държавен вестник”, бр. 99 от 16.12.2011 г., засяга обхвата на лицата, които са освободени от задължението да подават годишна данъчна декларация.
В тази връзка е изменена разпоредбата на чл. 52 от закона, като новата й редакция се отнася и за доходи, придобити през 2011 г. – това специално е уредено в § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ.
Целта на настоящата статия е да представи новите моменти в посочената данъчна норма, като направи съпоставка с текстовете, действащи преди промяната й.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДФЛ, не е задължено да подава годишна данъчна декларация за 2011 г. лице, което е получило само:
1. доходи от трудови правоотношения1, когато към 31.12.2011 г.
лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31.01.2012 г., и/или
2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31.12.2011 г.
лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
- данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 ЗДДФЛ, и
- лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23 ЗДДФЛ.
При съпоставка на цитирания по-горе текст с действащия за предходната година се вижда, че отпада изискването за подаване на годишна данъчна декларация, в случай че физическото лице има повече от един работодател към 31 декември на годината, както и когато няма работодател, който да определи размера на годишния данък.
Иначе казано, лицата, придобили доходи само от трудови правоотношения през течение на 2011 г., ще са задължени да подават годишна данъчна декларацияq само ако дължат допълнително данък след приспадане на авансовите вноски или имат данък за възстановяване, а също и когато ще ползват някое от предвидените в закона данъчни облекчения чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
В останалата си част разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗДДФЛ е непроменена, т.е. запазва се освобождаването на физическите лица да подават годишна данъчна декларация и когато са придобили само:
- необлагаеми доходи, и/или
- доходи, облагаеми с окончателен данък по реда на чл. 38 ЗДДФЛ, с изключение на местните физически лица, придобили през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи от доброволно осигуряване и застраховане, облагаеми с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 8 от закона; и/или
- доходи на чуждестранни физически лица, обложени с окончателен данък, с изключение на случаите, в които лицата са местни за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и са избрали да преизчисляват окончателния данък за доходите по чл. 37 ЗДДФЛ в съответствие с разпоредбите на чл. 37а от закона2.
Запазва се като цяло и специалното правило, регламентирано за местните физически лица в разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗДДФЛ, а именно: дори когато попадат в коментираните по-горе хипотези, те ще са задължени да подават годишна данъчна декларация за 2011 г., ако е налице поне едно от изброените по-долу обстоятелства:
1. Получили са или са предоставили парични заеми, подлежащи на деклариране на основание чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ. В тази връзка ще припомним, че съгласно визираната данъчна норма, местните физически лица подават годишна данъчна декларация за предоставените/получените парични заемиq както следва:
- непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
- непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
- непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ);
- непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
2. Придобили са през течение на годината доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б. „е“ и „и“ от Oопълнителните разпоредби на закона, а именно доходи от:
- правоотношения, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната, както и от
- правоотношения, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.
Макар че въпросните правоотношения се считат за трудови за целите на данъчния закон, на основание специалната норма на чл. 52, ал. 2 ЗДДФЛ, физическите лица са задължени да подават годишна данъчна декларация.
Новият момент в чл. 52, ал. 2 ЗДДФЛ е изрично регламентираното задължение на местните физически лица да подават годишна данъчна декларация за притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Това задължение съществуваше и в предишната редакция на посочената разпоредба, но не беше самостоятелно правно основание за подаване на декларацията. Иначе казано, информацията се посочваше в годишната данъчна декларация, но само ако лицето имаше задължението да подава такава.
За 2011 г. обаче нещата са различни, т.е. ако местното физичес-ко лице притежава посоченото имущество, ще е задължено да подава данъчна декларация, независимо от факта, че попада в изключенията по чл. 52, ал. 1 ЗДДФЛ.
ПРИМЕР:
През 2011 г. физическо лице е придобило само доходи по договор за управление и контрол, които се считат за доходи от трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26, б. „з” от ДР на ЗДДФЛ и по смисъла на чл. 52, ал. 1 ЗДДФЛ лицето е освободено от задължението да подава годишна данъчна декларация. В допълнение ще поясним, че работодателят по основното трудово правоотношение на лицето е направил годишно преизчисляване на данъка за всички доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка е внесен в законово установения срок.
Физическото лице обаче притежава акции в чуждестранно дружество, поради което следва да подаде годишна данъчна декларация, на основание новата редакция на чл. 52, ал. 2 от закона. Информацията се попълва в част I на Приложение № 8 (образец 2081) за образец 2001, съответно в част IV на Приложение № 8 за образец 2001а.
При подаването на годишната данъчна декларация лицето в конкретния пример следва да попълни и Приложение № 1, в което декларира и доходите от трудови правоотношения, придобити през 2011 г., независимо че работодателят по основното трудово правоотношение е удържал пълния размер на годишния данък и лицето няма да има данък за внасяне или за възстановяване по годишната данъчна декларация.
Лорета ЦВЕТКОВА, данъчен експерт
___________
1 Имат се предвид доходите от правоотношения, които се дефинират като трудови, на основание § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.
2 На основание чл. 37а, ал. 1 ЗДДФЛ, чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37. Изборът се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50.
