Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2021 г., кн. 07
Този въпрос винаги се поставя в практиката, когато се установи неизпълнение или некоректно изпълнение на някоя от разпоредбите в данъчното законодателство, в т.ч. и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Обичайно става въпрос за неспазване или погрешно прилагане на правилата в закона, касаещи задължението за подаване на декларация или за предоставяне на информация. Ето защо, темата е особено актуална сега, след като изтече и последният законово установен срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2020 г.
Общите правила за административните нарушения и наказания, както и редът за установяването, налагането и изпълнението на административните наказания, включително осигуряването на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите, са регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). По смисъла на този закон, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 6 ЗАНН). Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон, деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. По аргумент на противното, ако за неспазването на определени разпоредби в конкретен нормативен акт не е предвидено налагане на специално наказание, то не представлява административно нарушение.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН е предвидено също, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В сила от 23.12.2021 г. ще действа нова редакция на цитираната разпоредба, според която винаги при маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Санкциите, които се налагат при нарушаване на някои от правилата на ЗДДФЛ, са регламентирани изчерпателно в част шеста на закона. Най-общо, административнонаказателните разпоредби по ЗДДФЛ могат да се разделят на две основни групи: такива, които се налагат на физическите лица – преки носители на задължението за данъка, и санкции, които се налагат на лицата – платци на съответните доходи, в качеството им на данъчно задължени лица по смисъла на този закон. Ще припомня, че на основание чл. 3 ЗДДФЛ данъчно задължени лица са не само физическите лица, носители на задължението за данъци, а и местните, и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Следва да се има предвид, че по своя характер наказанието за съответното нарушение може да бъде глоба или имуществена санкция, което е съобразено с регламентираното в чл. 83, ал. 1 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Санкции, налагани на физическите лица, включително еднолични търговци, носители на задължението за данък по ЗДДФЛ
Нарушенията и предвидените за тях наказания в ЗДДФЛ за физически лица, включително еднолични търговци, в качеството им на преки носители на задължението за данък са систематизирани в таблицата по-долу:
………….
Лорета ЦВЕТКОВА, данъчен експерт
___________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 07/2021 г. на списание „Счетоводство, данъци и право”, както и в ЕПИ „Счетоводство и данъци”.
