Коментар
Почти цялата изминала година мина под знака на обсъждане на промени в осигурителното законодателство и особено в частта му за пенсионното осигуряване. Дебатите и емоциите извън и в парламента са вече минало, а Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИДКСО) бе публикуван в бр. 100 на “Държавен вестник” от 21 декември 2010 г.
По традиция, в първия брой на дайджеста за годината, предлагаме на вниманието на читателите обзор на законовите изменения, както и отделен коментар с акцент върху измененията, касаещи пенсионното осигуряване.
С посочените изменения и допълнения законодателят е променил, допълнил или създал нов ред в редица разпоредби от действащия Кодекс за социално осигуряване. Извършените промени са в няколко направления.
Една група изменения и допълнения въвежда уточнения и добавки в нормите от закона, определящи обхвата на осигурените лица. Такива са измененията в чл. 4 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно изменението в ал. 2 на задължително осигуряване за инвалидност, старост и смърт, и за трудова злополука и професионална болест подлежат работниците и служителите, наети за работа за не повече от 5 работни дни в месеца и когато са наети по този ред при повече от един работодател. По този начин се създава възможност за тези лица да натрупват права за пенсия върху цялата си заетост, независимо при колко работодатели са наети, т.е. за няколко пъти по 5 дни, в т.ч. може да се стигне и до пълен месец, ако заетостта е на четири работни места например. За жалост, запазва се обхватът на осигуровката на досегашното ниво, а именно задължителното осигуряване не включва т.нар. краткосрочни рискове – болест, майчинство, безработица.
С измененията в ал. 7 на същия чл. 4 КСО е изменен обхватът на осигуряване за втория член (съпруг или съпруга) от семейството на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба. За времето на дългосрочния задграничен мандат на последния съответният втори член от семейството запазва правото си на доброволно решение и осигуряване за своя сметка, но вече при променен обхват – само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (т.е. за всички видове пенсия). Осигуряването вече ще се осъществява върху осигурителен доход, равен на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, а не върху избрана сума в диапазона между минималния и максималния размер на осигурителния доход. Тази възможност, според законодателя, може да се използва само при условие, че лицето не е осигурено на друго основание (например осъществява трудова дейност, задължаваща го да се осигури) или съгласно законодателството на приемащата държава, съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна.
С нова алинея 8 (старата алинея 8 става алинея 9) е създаден ред за осигуряване на докторантите. Те могат да внасят осигуровки доброволно и за своя сметка в размера на вноската за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (пенсия), като вноските се определят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. И в този случай, ако лицето е задължително осигурено на друго основание, няма да може да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 8 КСО в качеството си на докторант.
Една втора група от законодателните промени е свързана с уреждането на реда и начините за закупуване на осигурителен стаж. Както е известно, такива възможности се съдържаха и досега в Кодекса за социално осигуряване, в неговите преходни и заключителни разпоредби. Сега законодателят, така да се каже, “увековечава” тази възможност и преурежда технологията на закупуване в основните текстове на закона. Това е направено в разпоредбите на новосъздадения чл. 9а ЗИДКСО. В него е запазен периодът – време на обучение във висше учебно заведение и или до 5 години недостигащ стаж на лицата, навършили законовата пенсионна възраст. Запазен по принцип е и съществуващият ред и начин на заплащане на осигурителните вноски – цялата вноска за фонд “Пенсии” върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасяне на вноските. Във всички случаи закупуването може да се извърши при пенсиониране, т.е. това не може да се прави във всеки желан от лицето момент, а към момента на навършване на задължителната пенсионна възраст. Досегашният ред на разсрочено изплащане на вноските за закупен осигурителен стаж е отменен. (По-подробно редът и начините на внасяне на вноските са разгледани в публикуваната статия в този брой, посветена на промените в пенсионното осигуряване, поради което тук няма да се спираме на тях.)
Друга част на нормативните изменения е посветена специално на правата по краткосрочното осигуряване. По отношение на всички видове парични обезщетения се въвежда единен подход на определяне размера на обезщетението и съответния референтен период. Създадени са изрични текстове, регламентиращи реда и начина за спиране изплащането на различните видове обезщетения, когато е налице обжалване на акта на медицинската експертиза, каквито досега не се съдържаха в законодателството (чл. 40 КСО).
Така, с изменение в чл. 41 КСО, периодът, който служи за база при определяне на възнаграждението за изчисляване на дневния размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, се установява на 12 календарни месеца, вместо на 6 месеца, както беше досега.
По аналогичен начин е подходено към промените в чл. 47 КСО, където също на 12 месеца се установява периодът, от който се определя паричното обезщетение при трудоустрояване. Абсолютно същото изменение е направено и в чл. 48 КСО по отношение на паричното обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро.
С измененията в КСО, публикувани в ДВ, бр. 100 от 2010 г., законодателят е съкратил сроковете на изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, когато е прекратено осигуряването, както и периода, в рамките на който може да възникне право на такова обезщетение, след прекратяване на осигуровката. Измененията в разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и 3 КСО постановяват, че при възникнала след прекратяването на трудовия договор или осигуряването временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, право на парично обезщетение може да възникне, ако неработоспособността е настъпила до 30 календарни дни след факта на прекратено осигуряване, а не както беше досега – до 2 месеца. Наред с това, вместо за период от 75 календарни дни, паричното обезщетение в тези случаи ще може да се получава за не повече от 30 календарни дни.
Аналогично е решението на законодателя и в случаите когато временната неработоспособност е настъпила по време на фактическо осигуряване, но в периода на изплащане на обезщетението са прекратени срочни трудови/служебни правоотношения или договори за управление и контрол на търговски дружества, или договори за военна служба. В тези случаи паричното обезщетение ще се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на осигуровката, а не за 75 дни – каквато беше нормата, действаща до края на миналата година.
Не малка част от променените и допълнени разпоредби в краткосрочното осигуряване е свързана специално с прецизиране на осигуряването за безработица. Измененията в чл. 54а, ал. 4 постановяват, че парично обезщетение за безработица ще се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, при условие че заинтересованото лице е подало заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), в срок 3 месеца от тази дата, и ако в 7-дневен срок от същата се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта. В случая седемдневният срок е в работни дни. Ако заявлението по неуважителни причини е подадено след определения тримесечен срок, а регистрацията е направена след изтичане на срока от седем работни дни, то обезщетението се изплаща от датата на регистрацията или за срок, намален със закъснението.
Отменена е разпоредбата на ал. 3 на чл. 54в КСО, в която беше уредено изключването от периодите за изплащане на обезщетение на сроковете на изплащане на обезщетения за оставане без работа по други закони (чл. 222 от Кодекса на труда, чл. 106 и 107 от Закона за държавния служител и др.). Сега практически тези периоди са част от периодите за изплащане на обезщетение при безработица и лицата са длъжни да декларират настъпването, или отпадането на такива обстоятелства в срок 7 работни дни. Същото е валидно и по отношение периода на изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Уреждането на тези постановки е осъществено с измененията в чл. 54г КСО.
Лицата, получаващи парични обезщетения за безработица, се задължават (с изменение на нормите на чл. 54д, ал. 5 КСО) да декларират и обстоятелството на започване и прекратяване на трудова дейност в периода с право на обезщетение. В тези случаи също е въведен 7-дневен срок (в работни дни). В единия случай се уведомява НОИ, а при прекратяване на трудовата дейност – срокът се следи по отношение регистрацията на безработния в Агенцията по заетостта.
С допълнение в чл. 54е КСО законодателят е дал възможност за възстановяване на суми за обезщетения при безработица в случаите на отменено от съда уволнение. Вместо цялостно лишаване на лицето от обезщетение, докато не бъде възстановена изплатената неоснователно (поради решението на съда) сума, се допуска прихващане на сумата за сметка на дължими на същото лице обезщетения.
Доста голяма група от нови и изменени норми Законът за изменение и допълнение на КСО е посветил на пенсионното осигуряване. Сериозно и в перспектива се променят условията за достъп до пенсия за стаж и възраст, променят се и начините на изчисляване на различните видове пенсии, ликвидира се ангажиментът осигурителната система да предоставя плащания от естеството на социално подпомагане и без контрибутивен характер и пр. (Тук няма да се спираме на тях, тъй като подробен коментар, посветен на тази част от измененията в Кодекса за социално осигуряване, читателят ще намери в този брой.)
Ася ГОНЕВА, изпълнителен секретар на КНСБ
