Дайджест „Труд и право“, 2023 г., кн. 7
През месец юни 2023 г., поради факта, че все още не е приет Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., с цел осигуряване финансирането на държавните и общински структури, както и изплащането на пенсиите в осъвременените им през 2022 г. размери, бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Изменителният закон е обнародван на 20.06.2023 г. в брой 53 на „Държавен вестник“ и ще бъде прилаган до приемането на Закон за бюджета на Република България за 2023 г., на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и на Закон за бюдета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., но не по-късно от 31.07.2023 г.
Видно от § 2, т. 1 от изменителния закон, за срока на неговото действие продължават да се прилагат размерите, определени в чл. 9, т. 2, чл. 11, т. 2, чл. 12, т. 2, чл. 13 и чл. 14, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., както и разпоредбите на чл. 15, ал. 1, § 5 и § 6, ал. 1, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон.
Това означава на първо място, че се запазват размерите на минималния и максималния осигурителен доход. Минималният месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, продължава да се определя съгласно Приложение № 1А от ЗБДОО за 2022 г.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица остава 710 лв.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители продължава да бъде 710 лв.
Максималният месечен размер на осигурителния доход се запазва на 3400 лв.
На равнището, определено в Приложение № 2А към ЗБДОО за 2022 г. остават и осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест”, определяни по групи основни икономически дейности.
И по време на действието на удължителния закон не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
По силата на § 2, т. 2 от изменителния закон обаче, считано от 1 юли максималният размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се увеличава на 1950 лв.
В областта на паричните обезщетения за безработица не са налице промени. Дневният минимален размер на обезщетението продължава да бъде 18 лв., а дневният максимален размер – 85,71 лв.
Запазва се и размерът от 710 лв. на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
Еднократната помощ при смърт на осигурено лице продължава да бъде 540 лв.
В областта на пенсиите и добавките към тях са направени няколко промени.
На първо място, увеличен е минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Считано от 1 юли, за срока на действие на удължителния закон, но не по-късно от 31.07.2023 г., минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО ще бъде 523,04 лв.
Това, от своя страна, води до нарастване до 523,04 лв. и на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер (по чл. 68а от КСО), на пенсията за осигурителен стаж и възраст на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (по чл. 69), на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации (по чл. 69а), на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата, работещи при първа и втора категория труд (по чл. 69б) и на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на учителите (по чл. 69в).
Предвид това, че минималните размери на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и поради трудова злополука или професионална болест се определят като процент от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, се увеличават и минималните размери за този вид пенсии.
Така размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
- 601,50 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;
- 549,19 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто и
- 444,58 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто.
При пенсиите за трудова злополука или професионална болест, минималните размери се променят, както следва:
- 653,80 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;
- 601,50 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто и
- 523,04 лв. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях остава 3400 лв., като от този размер се изчислява и добавката от пенсията на починал съпруг.
С изменителния закон са направени и две съществени промени, касаещи социалната пенсия за старост по чл. 89а от КСО и добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО.
По отношение на социалната пенсия за старост е предвидено, че право на нея имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца.
Промяната е продиктувана от необходимостта от синхронизиране на КСО с промените в Закона за социално подпомагане (ЗСП), влезли в сила от 1 юни 2023 г.
Досега ЗСП свързваше възникването на определени права с подоходен критерий, определен спрямо т.нар. „гарантиран минимален доход”. Гарантираният минимален доход пък беше в размер на 75 лв. След промените в ЗСП, считано от 1 юни 2023 г., правото на определени права се определя съобразно критерия „линия на бедност”, който понастоящем е 504 лв.
Извън терминологичното заместване на понятия, промяната в чл. 89а от КСО на практика разширява и кръга на правоимащите лица, тъй като линията на бедност е по-висока като стойност от гарантирания минимален доход.
Изменението в чл. 103 от КСО, което влиза в сила от 10 юни 2023 г., е продиктувано от необходимостта от синхронизиране на пенсионното законодателство с изискванията на медицинското законодателство. По-конкретно, с промените в чл. 68 от Наредбата за медицинската експертиза се създаде възможност, при определени случаи, ТЕЛК/НЕЛК да определят чужда помощ и когато лицето е с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане под 90 на сто (при лица с психични заболявания, при деца, както и при степен на трайно намалена работоспособност/степен на увреждане 80 на сто, когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност/степен на увреждане).
Досега КСО допускаше отпускането на добавка за чужда помощ единствено, ако трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е над 90 на сто. Това препятствяше възможността лица, на които ТЕЛК/НЕЛК е определил чужда помощ при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане под 90 на сто, да получават чужда помощ. Тази неравнопоставеност е отстранена с изменението в чл. 103 от КСО.
Катя ПЕТРОВА, началник на отдел „Осигурително законодателство“ в Дирекция „Правна“ в ЦУ на НОИ
