Списание „Труд и право“, 2024 г., бр. 09
Неотдавна на страниците на списание „Труд и право“ имахме повод да разгледаме темата за изплащането на трудови възнаграждения по банков път и да потърсим отговор на въпроса каква е законодателната концепция на промените в материята от 2023 г.[1]
Само няколко месеца по-късно бяха приети нови промени – с § 41 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за счетоводството (обн. ДВ, бр. 72 от 27.08.2024 г.) бе изменена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
С оглед избягването на ненужни повторения, тук ще обобщим какво е по-важното от развитието до момента, както и какво е новото при изплащането на трудови възнаграждения по банков път.
1. Конвенция № 95 на МОТ относно закрилата на работната заплата, приета през 1949 г. и ратифицирана с Указ № 161 на Президиума на Народно събрание от 02.07.1955 г. (обн. в ДВ, бр. 37/09.05.1997 г.) цели да гарантира реалното получаване на трудовите възнаграждения от работниците и служителите. Конвенцията предвижда, че работната заплата се изплаща пряко на работника (т.е. лично), по правило – в брой, в работни дни и на работното място или близо до него. Плащане чрез банков или пощенски чек или пощенски запис се допуска в случаите, когато плащането в този вид е обичайно или необходимо или когато, макар и да не е предвидено, работникът е съгласен с това.
Българският законодател възприе идеята, че в настоящите икономически и политически условия у нас плащането по банков път се явява необходимо и е в интерес на полагащите наемен труд лица. Промените в ЗОПБ от 2023 г. бяха мотивирани със стремежа към ограничаване на работата в „сивия“ сектор, т.е. пресичане на порочните практики възнагражденията да се изплащат нерегламентирано в брой, с цел „спестяване“ на данъци и осигуровки. Увеличаването на относителния дял на банковите разплащания прави движенията на сумите проследими и е своеобразна гаранция за отчетността им.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОПБ (в редакцията в сила от 01.09.2023 г.) беше предвидено, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а КТ.
Това изключение е логично и подразбиращо се: при трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден (чл. 114а, ал. 5 КТ). Предвид и не особено високия размер на тези възнаграждения, би било неоправдано въвеждането на изискване те да се изплащат задължително по банков път.
Важно е да се отбележи, че критерият, по който е въведено задължението за плащане по банков път, не е размерът на сумата (какъвто е основният принцип на Закона за ограничаване на плащанията в брой), а числеността на наетия от конкретен работодател персонал. Ако предприятието е с по-малко от 100 работници и служители, остава в сила общото правило, че възнагражденията могат да се изплащат в брой. Към това решение вече съм имал повод да изразя резерви, затова ще се въздържа от коментирането му и тук.
2. Какви са промените във връзка с изплащането на трудови възнаграждения по банков път от август 2024 година?
Както беше споменато, тези промени бяха гласувани чрез Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за счетоводството. Защо тази законодателна практика е изключително порочна и създава огромна правна несигурност е говорено неведнъж. Във все по-обезпокоително голям брой случаи важни промени в трудовото (а и не само) законодателство се „прокарват“ с ПЗР на други нормативни актове, които имат малко (или нищо) общо с изменяната материя. Това ги прави трудно проследими за адресатите си, и – което може би е още по-лошо – често напълно немотивирани. Такива промени нерядко се „раждат“ между първо и второ четене на законопроект в пленарната зала, без да са били обект на обществено обсъждане и без да е ясна оценката на въздействието им.
Разглежданият случай е от този вид. В първоначалния проект на ЗИД на Закона за счетоводството не се предвиждат никакви изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Едва между първо и второ четене на законопроекта се появява предложението (което в крайна сметка е и прието) разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОПБ да придобие следната редакция:
[Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: …]
Трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на:
а) лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а;
б) лицата, получили разрешение за сезонен работник по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;
в) лицата от трети държави, с които е сключен трудов договор на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България – за срок до три месеца след издаване на документ за пребиваване.
Мотивите на вносителите на предложението са толкова кратки, че могат да бъдат цитирани в цялост[2]: „Работодатели, които наемат чужденци от трети страни, не могат да отговорят на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради това, че повечето чужденци, които се наемат, не разполагат с банкови сметки какво в България, така и в страната на произход. Работодателите, които имат повече от 100 наети лица, може да имат както сезонни, така и целогодишно наети чужденци. Редът за получаване на разрешително и за издаване на банкова сметка е идентичен и в двата случая. Процедурата трае около 3 месеца. Чужденците в този период имат право да работят, но не може да получават възнагражденията си на основание чл. 3, ал. 1, т. 3, защото нямат банкови сметки. Издаването на банкова сметка за сезонни работници ще създава административна тежест на банките. Тъй като процедурата по издаване на банкова сметка и за тях също трае около 3 месеца, а разрешителното за сезонна работа е от 3 до 9 месеца, т.е. лицето ще може да използва сметката за много кратък период или въобще няма да може да използва. Предложението добавя и „лицата от трети държави, с които е сключен трудов договор на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България – за срок до три месеца след издаване на документ за пребиваване“, за да може тези лица, докато си получат банковите сметки, да могат в брой да получават възнагражденията си.“
Така представените мотиви достатъчно ясно разкриват целта на предложените изменения, които вече са и част от действащото ни законодателство. Безсилието да бъде ускорена процедурата по разкриване на банкова сметка на чужденеца е довело до резултата да му се заплаща възнаграждение в брой, за да не се налага да се открива сметка. Очевидно не е толкова важно, че това „изключение от изключението“ влиза в разрез с общата законова концепция за „изсветляване“ на доходите чрез превеждането им по банков път.
Промените са в сила от 06.07.2024 г. (когато влиза в сила и по-голямата част от ЗИД на Закона за счетоводството), което е поредният законодателен абсурд. Ако между 06.07.2024 г. и 27.08.2024 г. работодател с над 100 наети работници и служители е изплащал в брой трудови възнаграждения на сезонни и други работници от трети страни, той е бил в нарушение на действалата към този момент уредба. Дали придаването на обратна сила на закона санира такива нарушения може би е въпрос, на който ще отговори бъдещата административна и съдебна практика.
В заключение, ще си позволя да цитирам по памет небезизвестното шеговито изказване на един забележителен български юрист и общественик с брилянтно чувство за хумор: „Опасявам се, че някой ден ще върнат смъртното наказание през Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пчеларството.“ Без съмнение, този афоризъм отпреди доста години е все така актуален и днес.
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при Българската академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
_____
[1] Александров, А., За изплащането на трудови възнаграждения по банков път и гаранция ли е то за интересите на работниците и служителите. – Труд и право, 2024, № 4, с. 22–28.
[2] Оригиналният текст на предложението е достъпен в интернет, на адрес: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165592,
Вж. Предложения между първо и второ гласуване; № 3. Входящ номер: 50-454-04-31 от дата 06.08.2024 г.
