Списание „Труд и право“, 2025 г., бр. 7
В „Държавен вестник“, бр. 52 от 27.06.2025 г. е обнародвано Постановление № 105 от 25 юни 2025 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
Промените в НРВПО влизат в сила три дни след обнародването на постановлението в „Държавен вестник“, т.е. от 30.06.2025 г.
С промените в наредбата се уреждат:
I. Включването на дейността за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита в обхвата на работите, при които не се прилагат ограниченията относно максималната продължителност на времето на разположение.
II. Редът за ползване от бащата (осиновителя) на отпуските поради бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, когато майката (осиновителката) е лишена от родителски права или упражняването на родителски права е предоставено на бащата (осиновителя) по установения ред.
III. Начинът на ползване на отпуск при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия.
В този брой ще разгледаме извършените промени в наредбата, посочени в трите групи въпроси.
I. Включване на дейността за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита, в обхвата на работите, при които не се прилагат ограниченията относно максималната продължителност на времето на разположение
За някои длъжности, поради особения характер на работата, е уредена възможност да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието (чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда). Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
Времето на разположение e период, през който работникът или служителят е извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения. Времето на разположение не се отчита като работно време, тъй като работникът или служителят не полага труд, но е длъжен да се намира в място, уговорено между него и работодателя, да не употребява алкохол или други упойващи вещества, за да може при необходимост да се яви в състояние, което му позволява да изпълнява задълженията си. С оглед на това в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е уредено правото му на допълнително възнаграждение за времето на разположение – за всеки час или за част от него (чл. 10 от наредбата). Когато през времето на разположение работникът или служителят положи труд по заповед на работодателя, той има право на възнаграждение в размера, предвиден за заплащането на извънредния труд (чл. 262 от Кодекса на труда).
В разпоредбата на чл. 13д НРВПО е определена максималната продължителност на времето на разположение, която не може да надвишава:
1. общо за един календарен месец – 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни – 12 часа;
3. през почивни дни – 48 часа.
Освен това съществува забрана за работодателя да възлага на работника или служителя да бъде на разположение в два последователни работни дни или в две последователни работни смени, както и в повече от два почивни дни в един календарен месец.
В чл. 13д, ал. 3 НРВПО изрично е уредено, че посочените ограничения на продължителността на времето на разположение може да не се прилагат при оказване на медицинска помощ. В случая се дава превес на неотложния характер на дейностите, свързани с опазването на здравето и живота на гражданите.
С допълнение в ал. 3 на чл. 13д НРВПО към дейностите, за които не се прилагат ограниченията за продължителността на времето на разположение, се включва и дейността за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от аварии в АЕЦ Козлодуй. По този начин се обезпечава изпълнението на задълженията, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита на населението, които произтичат от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (осигуряване на аварийни екипи, които да са на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата с цел предотвратяване или бързо преодоляване на аварийна ситуация).
II. Ред за ползване от бащата (осиновителя) на отпуските поради бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, когато майката (осиновителката) е лишена от родителски права или упражняването на родителските права е предоставено на бащата (осиновителя) по установения ред
В чл. 167 от Кодекса на труда (КТ) е уредено правото на отпуск поради бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и осиновяване на дете до 5-годишна възраст на определени лица, в случаи, при които майката (осиновителката) не може да ползва посочените видове отпуск. До изменението на разпоредбата на чл. 167 КТ (обн. ДВ, бр. 66 от 2024 г.) възможността за ползване на отпуските от други лица бе предвидена само в случаите на смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката). С промените в кодекса се урежда и друга хипотеза – право на бащата (осиновителя) да ползва отпуските поради бременност и раждане (по чл. 163 КТ), отглеждане на дете до 2-годишна възраст (по чл. 164 КТ) и осиновяване на дете до 5-годишна възраст (по чл. 164б КТ), когато майката (осиновителката) е лишена от родителски права или упражняването им е предоставено на бащата (осиновителя) по установения в закона ред.
С изменението в чл. 48, ал. 1 НРВПО се определя редът за ползване на отпуск по чл. 167 КТ и необходимите документи, които бащата (осиновителят) следва да представи на работодателя, за да удостовери правото си и да ползва отпуск, когато майката (осиновителката) е лишена от родителски права или упражняването на родителските права е предоставено на бащата (осиновителя).
Бащата (осиновителят) има право на отпуск по чл. 167, ал. 1 КТ, при условие че той работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали майката (осиновителката) е работила, или работи по трудово правоотношение.
Съответната част от отпуска поради раждане се ползва и се прекратява при условията и по реда на чл. 45 НРВПО, отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – при условията и по реда на чл. 46 НРВПО, а отпускът за осиновяване на дете до 5-годишна възраст – при условията и по реда на чл. 46б НРВПО.
Бащата (осиновителят) подава писмено заявление за ползване на съответния вид отпуск, като към заявлението, следва да приложи и копие от съдебното решение, с което майката (осиновителката) е лишена от родителски права или упражняването на родителските права върху детето му е предоставено.
III. Начин на ползване на отпуск при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия
В чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ е уредено правото на отпуск на работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия в размер на 2 работни дни.
Кръгът на лицата, смъртта на които е основание за ползване на този отпуск от работника или служителя, обхваща всички негови роднини по права линия, роднините му по съребрена линия до втора степен – само брат и сестра и роднините му по сватовство от първа степен – свекър и свекърва, съответно тъст и тъща. Роднини по права линия са лицата, от които едното пряко или непряко произхожда от другото – например майка и син; дядо и внучка и т.н. Степента на родство между роднините се определя от свързващите ги поколения – майката и синът например са роднини по права линия от първа степен, защото синът произхожда непосредствено от майката; дядото и внучката са роднини по права линия от втора степен, защото внучката произхожда от сина или дъщерята на дядото, които са негови (нейни) роднини по права линия от първа степен, и т.н. Законът не поставя ограничения в степените на родство между роднините по права линия, при чиято смърт работникът или служителят има право на отпуск.
Отпускът е с целево предназначение – да се отдаде почит при смърт на роднина и да се предостави възможност на работника или служителя да присъства на погребалната церемония.
Начинът на ползване на отпуска при смърт е определен в чл. 50 НРВПО, като 2-та работни дни отпуск се ползват за деня на смъртта и за следващия го работен ден. Когато денят на смъртта съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. В много от случаите установеното правило не позволява отпускът при смърт да се ползва по предназначение, доколкото не винаги е възможно погребалната церемония да се организира в рамките на деня след смъртта.
Със създадената нова ал. 2 в чл. 50 НРВПО се урежда възможност 2-та работни дни отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ да се ползват по гъвкав начин – наведнъж или на части в рамките на 8-дневен срок от деня на смъртта.
Новият начин за ползване на отпуска при смърт е съобразен с нормативната уредба относно сроковете за извършване на погребения и кремации. Съгласно Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници срокът за погребване е от 24 до 48 часа след смъртта, а срокът за кремация е от 24 часа до 8 дни след смъртта.
Отпускът при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия в размер на 2 работни дни се ползва по искане на работника или служителя, като в писменото си заявление той следва да посочи кога и как ще ползва отпуска – наведнъж или на части в рамките на 8-дневния период. Работодателят е длъжен да освободи от работа работника или служителя, за да ползва заявения отпуск.
През време на отпуска при смърт по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ работодателят изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между него и работника или служителя (чл. 157, ал. 3, т. 1 КТ).
Лариса ТОДОРОВА, юрист
_______________
