Списание „Търговско и облигационно право“, 2024 г., бр. 08
Терминът „поемане“ е легален термин. Същият се използва в Търговския закон (ТЗ) – чл. 117, ал. 4, чл. 176, ал. 1, чл. 263с, ал. 3 и други. В закона липсва дефиниция. Като синоним на поемане в ТЗ се използва терминът „записване“ (чл. 148, ал. 1, т. 2, чл. 160, чл. 161 ТЗ и др.), за който отново няма законово определение. Същото трябва да се изведе по тълкувателен път.
По отношение на ООД чл. 117, ал. 4 ТЗ предвижда, че участието в капитала може да бъде поето съвместно от няколко лица, а чл. 263с, ал. 3 ТЗ, че дяловете на напусналия съдружник при преобразуване на дружеството се поемат от останалите съдружници, предлагат се на трето лице или с тях се намалява капиталът.
Относно АД чл. 160 ТЗ говори за записване на акции от учредителите, а чл. 161, ал. 4 ТЗ предвижда, че капиталът трябва да е изцяло записан. При АД е налице единство на акцията, която инкорпорира както правото на вземане от имуществото, така и частта от капитала, с която съдружникът участва в дружеството.
При ООД капиталът условно е разделен на дялове, които се наричат участие в капитала[1]. Капиталът и участието в капитала са абстрактни числа, установени в дружествения договор. По отношение на тях не може да възникне притежание, защото те не са вещи, нито права. Капиталът се записва/поема от съдружниците при учредяване на дружеството, респ. при увеличение на капитала[2]. Размерът на записания от всеки съдружник капитал е неговото участие в капитала. Срещу записаното участие в капитала за съдружника възниква задължение да направи вноска в имуществото на дружеството, срещу задължението за която придобива дружествен дял. С други думи казано, срещу поетото участие в капитала съдружникът получава дружествен/и дял/ове, съответстващи по номинален размер на участието в капитала.
Предпоставки
Поемане е допустимо, когато има капитал, който не е записан и съответно има участие в капитала, което не е поето от никой съдружник. Въпреки че не е уредено изрично както при АД (чл. 161, ал. 4, изр. 1 ТЗ), така и при ООД, капиталът на дружеството трябва да е записан изцяло[3].
На първо място, участие в капитала се поема при учредяване на дружеството и при последващо увеличаване на капитала. Срещу записаната „част от капитала“, която съдружникът трябва да покрие със задължението си за вноска в имуществото, той придобива дружествени дялове. Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредбата № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, наричана за краткост по-долу Наредбата, при промяна на обстоятелствата по група „Капитал“ по партидата на дружеството в търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към заявлението се прилага при парична вноска – документът за внесен в банка капитал, съответно част от увеличението на капитала при увеличаване на капитала.
Следващите случаи, при които е възможно поемане на участие в капитала, са при прекратяване на участието на съдружник в дружеството по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ – при смърт или поставяне под пълно запрещение, при изключване, при прекратяване с ликвидация за юридически лица, при обявяване в несъстоятелност, при доброволно напускане с писмено предизвестие, при прехвърляне, респ. наследяване на дружествен дял, без приобретателят респ. наследникът да е приет за съдружник в дружеството. Във всички тези хипотези членството на съдружник се прекратява. Остава участие в капитала, което не е записано от никой съдружник. Дружеството трябва да уреди последиците от прекратяването на членството на съдружника. Възможностите са да бъде приет нов съдружник, който да поеме участието в капитала на съдружника с прекратено членство, участието в капитала да бъде поето от другите съдружници или с него да бъде намален капиталът на дружеството.
Поемането на дружествени дялове понякога е задължително. Такъв ще е случаят, когато регистрираният от дружеството капитал в ТРРЮЛНЦ е в минимален размер, поради което е недопустимо намаляването му[4].
В случаите на смърт на съдружника, наследниците на починалия съдружник не стават автоматично съдружници в съответното ООД, в което наследодателят им е бил съдружник, по силата на наследственото правоотношение. Те имат положение на трето за дружеството лице. Наследниците наследяват само имуществените права на наследодателя си и имат вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ спрямо дружеството. Наследникът може да стане член в ООД при условията за приемане на нов съдружник – с решение на общото събрание по негова писмена молба. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание. Ако бъде приет за съдружник, той трябва да запише участие в капитала. Той може да поеме участието в капитала на своя наследодател, или пък да запише ново участие в капала.
Във всички тези случаи поемането на участието в капитала, което е останало записано, става с решение на общото събрание на дружеството. Срещу записаното участие в капитала съдружникът придобива дружествени дялове в дружеството.
Част от съдебната практика приема, че за да бъде вписано поемането на „освободено“ участие в капитала в ТРРЮЛНЦ, поемащият трябва да направи вноска в имуществото, съответстваща по размер на номиналната стойност на поетото участие в капитала, като пред ТРРЮЛНЦ се представят доказателства[5]. Мотивите в тези съдебни решения са, че поемането на участие в капитала без заплащане на вноската в имуществото щяло да доведе до декапитализация на дружеството[6]. Налице било задължение на длъжностното лице по регистрация служебно да следи за запазването на покритието на капитала при капиталовите търговски дружества[7].
Това разбиране се споделя и от някои автори в доктрината, които приемат, че в хипотезата на поемане на участие в капитала на напуснал съдружник от страна на друг съдружник, всички съдружници съразмерно или трето лице, винаги е налице задължение за извършване на вноска за покриване на капитала. Това е така, тъй като поемането на участието в капитала и последващото вписване на това обстоятелство по същество представлявали едновременно намаляване и увеличаване на капитала по смисъла на чл. 149, ал. 1, изр. 2 ТЗ във връзка с чл. 203 ТЗ[8].
Налице е и практика в обратна посока – че не се изисква представяне на документ за направена вноска в размер на поетото участие[9]. Аргументите са, че при липса на изменение на капитала на дружеството, не се дължи представяне на документ за внесен капитал. Стойността на дяловете на напусналия съдружник вече е била внесена в капитала на дружеството при неговото учредяване. Няма разпоредба в ТЗ, която да изисква внасяне на капитала втори път[10]. Прекратяване членството на съдружник поради изключването му или поради доброволното му напускане като факт не променя състоянието на вписания и осигурен вече чрез вноските на съдружниците капитал, поради което и довнасяне към същия или намаляването му не е задължително[11]. Именно това становище трябва да бъде споделено.
Вноската, направена от съдружника, не подлежи на връщане при прекратяване на участието му в дружеството. Съдружникът с прекратено членство има вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, което е от имуществото на дружеството и не засяга неговия капитал[12]. Вземането пряко зависи от стойността на чистия актив и няма отношение към размера на капитала. Действително, срещу поетото участие има задължение за вноска, но тя вече е направена от съдружника с прекратено членство. Затова не е необходимо отново (повторно) да бъде правена вноска за покриване на капитала от поемащия съдружник. Стойността на дяловете на напусналия съдружник вече е била внесена при неговото учредяване. Капиталът е постоянна величина и до предприемане на действия по неговото увеличаване или намаляване ТЗ не съдържа разпоредби, вменяващи задължения за неговото повторно внасяне.
Не могат да бъдат споделени мотивите за наличие на задължение за запазване на покритието на капитала. Действително капиталът на ООД има гаранционна функция. Важно е обаче да се подчертае, че дружеството с ограничена отговорност отговаря за задълженията си с имущество си, а не с капитала. Капиталът стои в основата на това имущество. Предназначението му е да служи като показател за минималната стойност на това имущество, откъдето идва и задължението за обявяването му в ТРРЮЛНЦ, но по действащата уредба капиталът не е в състояние да изпълни тази своя функция.
На практика в закона липсва задължение за дружеството по време на своето съществуване да поддържа имущество на стойност не по-малка от записания капитал[13]. Последният е просто една стойностна величина, отразена в партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ, зад която може да липсва каквото ѝ да било имущество, което да послужи за удовлетворяване на неговите кредитори. Следва да се посочи още, че с изменението на ТЗ (ДВ, бр. 82 от 2009 г.) се намали законоустановеният минимален капитал за образуване на ООД на 2 лева[14], което и формално обезсмисля каквато и да е гаранционна функция на капитала.
Предвид горното и предвид обстоятелството, че дружеството отговаря за задълженията си към трети лица не със записания капитал, а с имуществото си, става ясно, че в настоящата законова регламентация на капитала не е предвидено задължение капиталът на ООД да е покрит. В тази връзка няма как да е налице задължение на длъжностното лице по регистрация да следи за това покритие.
Също така аргумент в полза на разбирането, че не е необходимо да се представя доказателство за внасяне на поетото участие в капитала е, че в Наредбата е предвидено изискване за представяне на документ за внесен капитал само при промяна на обстоятелствата по група „Капитал“. В случай на поемане капиталът на дружеството не се променя, а се променя само членственият му състав, поради което чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредбата е неприложим.
С оглед на изложените аргументи, следва да се приеме, че при поемане на „освободено“ участие в капитала на ООД не възниква задължение за вноска за покриване на поетия капитал.
Изключение е налице в хипотезата на изключване на съдружник поради неплатена вноска по чл. 126, ал. 1 ТЗ. В този случай, доколкото вноската или част от нея не е била направена от изключения съдружник, то поемащият трябва да я внесе в имуществото на дружеството[15].
Резултатът от поемането на участието на съдружник с прекратено членство може да бъде постигнат с едновременно намаление и увеличение на капитала на дружеството – намаляване на капитала с участието на прекратилия участието си съдружник и увеличаване на капитала, което да бъде записано от друг съдружник или трето лице. Процедурата по намаляване на капитала обаче е продължителна и сложна, а в някои случаи, когато капиталът е минимален – неприложима.
Заключение
Като обобщение следва да се приеме, че поемането на участие в капитала в ООД е способ за придобиване на дружествени дялове. Той се осъществява чрез записването на част от капитала в ООД при учредяването му, при последващо увеличение на капитала или при „освободен“ капитал от съдружник, който е прекратил участието си в дружеството. Поемащо лице може да е както съдружник, така и трето лице при спазване на условията за приемане на нов съдружник. Във всички случаи е необходимо решение на общото събрание на дружеството.
За поемащия при учредяване на дружеството и при последващо увеличаване на капитала възниква задължение за заплащане на вноска в имуществото на дружеството, срещу което същият придобива дружествени дялове с номинална стойност равна на записаното участие в капитала на дружеството. Чрез поемането при „освободен“ капитал се предотвратява необходимостта от намаляване на капитала на дружеството. В тези случаи за поемащия не възниква задължение за вноска в имуществото, с изключение на хипотезата на поемане на „освободен“ капитал при изключване поради неплатена вноска по чл. 126, ал. 1 ТЗ.
Дружеството не може да запише „свое“ участие в капитала нито при учредяване, нито впоследствие. Дружеството не може да придобие собствени дялове. Такава законова възможност не е предвидена изрично, както при АД. Подобна възможност би застрашила интересите на кредиторите и на правната сигурност[16].
При поемане участието в капитала на съдружниците в дружеството се променя. Размерът на участието в капитала е част от задължителното съдържание на дружествения договор, който подлежи на обявяване в ТРРЮЛНЦ (чл. 119, ал. 4 ТЗ). Ако поемащият е трето лице, което е прието за съдружник с решение на общото събрание, ще се промени и членственият състав на дружеството, като в ТРРЮЛНЦ трябва да се впише новият съдружник. Ако съдружникът е освободил цялото си участие в капитала, то същият ще трябва да бъде заличен като такъв от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ (чл. 140 ТЗ във връзка с чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ).
д-р Маргарита БАЛАБАНОВА
______
[1] В практиката и доктрината за участието в капитала се използва терминът „дял в капитала“ или само „дял“, а в по-старата литература се среща и като „основен дял“. Считам, че терминологично и с оглед разграничението му с дружествения дял е по-точен терминът „участие в капитала“. Вж. Балабанова, М. Дружествен дял в ООД. София: Сиела, 2021.
[2] ЗДОО (отм.) говори за записване/поемане на основни, а не на дружествени дялове. Григоров, Г. Може ли ООД да придобива „свои“ дялове. – В: Правна мисъл, 1999, № 3, с. 22-29 също приема, че това, което се записва, са дялове в капитала.
[3] Така също Таджер, В. Капиталови търговски дружества. София: ИК „Труд и право“, 1994, с. 46.
[4] Вж. Добрев, К. Поемане на дружествени дялове по действащото право – електронен портал „Грамада“, 2016.
[5] Така Решение № 69 от 19.03.2019 г. по т. д. 151/2019 г. на Апелативен съд – Варна – цит. по Николова, Б. Заличаване от търговския регистър на съдружник и управител в ООД – противоречиви практически разрешения. – В: Търговско и облигационно право, 2020, № 6, с. 5-16, Решение № 316 от 03.04.2013 г. по т. д. № 405/2013 г. на Окръжен съд Варна и др.
[6] Така Решение № 626 от 03.04.2019 г. по т. д. № 389/2019 г. на СГС.
[7] Така Решение № 156 от 01.06.2015 г. по в. т. д. № 301/2015 г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 328 от 14.10.2013 г. по т. д. № 519/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, в което се приема, че да се приеме противното, ще означава да се накърни общественият интерес, като се допусне в правния мир да действат търговски дружества с неясно състояние на покритието на капитала, а следователно с неясни гаранции за интересите на третите лица – настоящи и бъдещи кредитори.
[8] Така Шиков, Г. Право на напускане на съдружник в ООД и правни последици от упражняването му. Дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. С., 2024, с. 200.
[9] Така Решение № 55 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1974/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Решение № 388 от 06.11.2018 г. по т. д. № 555/2018 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас, Решение № 972 от 06.11.2019 г. по т. д. № 1763 019 г. на I състав на Окръжен съд – Варна, Решение № 217 от 10.07.2023 г. по т. д. № 263/2023 г. на Окръжен съд – Бургас и др.
[10] Така Решение № 271 от 17.05.2017 г. по т. д. № 281/2017 г. на XX състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 406 от 04.08.2017 г. по т. д. № 47/2017 г. на XIX състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 76 от 30.08.2021 г. по т. д. № 613/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.
[11] Така Решение № 80 от 21.06.2019 г. по ч. т. д. № 12/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
[12] Така приема и Николова, Б. Заличаване от търговския регистър…, с. 5-16.
[13] За сравнение раздел 30, ал. 1 ГЗДОО (Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung – GmbHG) предвижда изискване активите, които са необходими за поддържане на дружествения капитал, да не могат да бъдат изплащани на съдружниците.
[14] За сравнение според ГЗДОО минималният размер на капитала на ООД е 25 000 евро.
[15] Вж. Колев, Н. Изключване на съдружник от ООД. София: Сиела, 2016, с. 173.
[16] Вж. Григоров, Г. Може ли ООД да придобива „свои“ дялове. – В: Правна мисъл, 1999, № 3, с. 22-28, който прави предложения de lege ferenda за бъдеща уредба и посочва хипотези, при които правната сигурност и интересите на кредиторите няма да се засегнат при записване на „свои“ дялове.