Съгласно чл. 307 от Търговския закон (ТЗ) съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
1. Общо за иска по чл. 307 ТЗ и някои предпоставки за неговото упражняване
В чл. 307 ТЗ е уредено потестативно право на страна по сделка, която валидно и добросъвестно се е съгласила да изпълни определено задължение, но изискването на изпълнението във вида, в който то е било уговорено, противоречи на справедливостта и добросъвестността поради настъпване на нови непредвиден или непредвидими обстоятелства, които обективно засягат изпълнението. Това право съществува в три отделни разновидности:
– страната да иска да прекрати договора изцяло;
– страната да иска да прекрати договора отчасти;
– страната да иска да измени договора.
Потестативното право да се прекрати договор изцяло или отчасти или да се измени договор се упражнява само по съдебен ред – с предявяването на иск, който е конститутивен. При уважаване на иска съдът се произнася с конститутивно решение1, с което съобразно заявеното искане и вида на търсената процесуална защита от ищеца прекратява договора изцяло или отчасти или го изменя. За възникването на потестативното право по чл. 307 ТЗ ищецът трябва да установи настъпването на обстоятелства, които правят запазването на облигационното отношение противоречащо на справедливостта и добросъвестността.
1.1. Упражняването на потестативното право по чл. 307 ТЗ чрез предявяването на конститутивен иск се подчинява на няколко изисквания:
Легитимирани страни по него са само страните по облигационното отношение. Това отношение трябва да е действително възникнало и да не е прекратено преди предявяването на иска. От недействителното отношение не може да произтича правото за прекратяването или изменението му, а иск за прекратяване или изменение на вече прекратено правоотношение е недопустим. Съдът служебно може да установи недействителността на правоотношението на някои от основанията по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)2, както и да установи наличието или липсата на процесуална легитимация на ищеца да предяви иска по чл. 307 ТЗ. От друга страна, упражняването на потестативното право за прекратяване или изменение на договора поради стопанска непоносимост е оставено на личната преценка на страната, чиято престация е засегната от непоносимостта. Поради това, ако тази страна е длъжник по засегнатия договор, неин кредитор не може със сурогационен иск по чл. 134 ЗЗД вместо страната да иска изменение или прекратяване на договора.
1.2. Потестативното право по чл. 307 ТЗ стои на разположение само на страната, която е добросъвестна. Изпадналият в забава длъжник не би могъл да иска изменение или прекратяване поради обстоятелства, настъпили след падежа, макар тези обстоятелства да правят запазването на просроченото задължение противоречащо на справедливостта и добросъвестността. В закона липсва изрично уредено изискване за добросъвестност на длъжника, но то може да бъде изведено по тълкувателен път. Искът по чл. 307 ТЗ е средство за защита на добросъвестния длъжник от изпълнение на несправедлива престация, която не съответства на изискванията и на добросъвестността. Ако длъжникът е недобросъвестен, ако не е изпълнил точно, той не може да получи защита на неговия интерес. Не може да се защитава поради противоречие с принципите на справедливостта и добросъвестността недобросъвестно поведение. Подобен резултат не е нито справедлив, нито съответстващ на изискванията на добросъвестността като общ принцип на изпълнението на юридически задължения, свързан с правомерността на престацията. Но изводът, че недобросъвестният длъжник няма право на иск по чл. 307 ТЗ, може да бъде подкрепен и при систематично тълкуване с чл. 306 ТЗ. Съгласно чл. 306, ал. 1 ТЗ, ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. А непреодолимата сила също е непредвидено и непредотвратимо обстоятелство, което настъпва след сключването на договора, освобождава добросъвестния длъжник от изпълнение (чл. 306, ал. 2 ТЗ) и дава право на всяка от страните да прекрати договора, ако непреодолимата сила продължи толкова дълго, че която и да е от страните няма интерес от изпълнението (чл. 306, ал. 5 ТЗ). Щом точното изпълнение на длъжника е предпоставка за освобождаването му от отговорност за изпълнение и за прекратяване на договора при форсмажор, но дори форсмажорът не освобождава от задължение изпадналия в забава длъжник, то на още по-голямо основание неизпълнилият длъжник не може да иска прекратяването или изменението на договора поради стопанска непоносимост. Добросъвестността на длъжника и точното изпълнение на договора са материалноправни изисквания за възникване на правото на изменение или прекратяване на договора. Доказването на добросъвестността на ищеца, както и установяването на настъпилите след сключване на договора обективни обстоятелства, които правят изпълнението непоносимо, са предпоставки за уважаването на иска от съда.
1.3. Прекратяването на договора изцяло или отчасти или изменението му поради стопанска непоносимост се отнася само за съглашения, съдържащи изискването за извършване на материална престация. Не могат да бъдат прекратявани поради стопанска непоносимост съглашения, които не са престационни. Арбитражната клауза или арбитражното споразумение, като и договорите за избор на съд по чл. 117, ал. 2 ГПК, макар да са част от съдържанието на облигационен договор, не могат да бъдат прекратявани с иск по чл. 307 ТЗ. Тези съглашения са процесуални договори, с които страните не се задължават една спрямо друга за извършването на определена престация, а определят подведомствеността или подсъдността за решаване на спорове. Поради това иск за прекратяване или изменение на непрестационно съглашение или на процесуален договор е недопустим.
2. Иск за прекратяване на договора отчасти – съдържание и последици
Както се посочи по-горе, потестативното право по чл. 307 ТЗ съществува в 3 разновидности и може да се упражни чрез 3 различни претенции: прекратяване на договора изцяло, прекратяване на договора отчасти или изменение на договора. Най-непълна е уредбата на прекратяването на договора отчасти. Това е така, защото с този иск промяната, която се търси, е отпадане само на част от правоотношението и запазване на останалата му част според постигнатото съглашение на страните.
2.1. Искът за прекратяване на договора отчасти поради стопанска непоносимост се подчинява на всички изисквания по т. 1, валидни за прекратяването на договора изцяло. Искът за прекратяване на договор отчасти поради стопанска непоносимост обаче не е частичен иск. Претенцията за прекратяване на договора е неделима. Неделими въобще са потестативните права. Искът за прекратяване на договора отчасти не може да бъде „увеличен“ до иск за прекратяване на договора изцяло. Както се посочи, различни са видът и последиците от търсената защита във всяка една от трите разновидности на потестативното право по чл. 307 ТЗ. Затова, ако първоначално е бил предявен иск за прекратяване на договора отчасти, ищецът може да поиска прекратяване на договора изцяло не като увеличи иска (което е недопустимо), а като измени направеното искане. Това изменение се подчинява на общите правила за изменение на иска по чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
2.2. При прекратяване на договора отчасти се иска на първо място отпадането на едно юридическо задължение. С отпадане на задължението отпада и съответстващото му право, доколкото при двустранните договори връзката между правата и задълженията е синалагматична. Но в останалата си част договорът остава непроменен и направените уговорки между страните се запазват и подлежат на изпълнение. Следователно, за да се прекрати договор отчасти, е необходимо след прекратяването да остане такава част от него, която обективно да съставлява самостоятелно правоотношение.
При стопанската непоносимост се засяга изпълнението по такъв начин, че то не става невъзможно (както при непреодолимата сила), но запазването на уговорките във вида, в който са били договорени, противоречи на справедливостта и добросъвестността с оглед настъпили след сключването на договора обективни обстоятелства. Именно заради посочената особеност (изпълнението е възможно, но несправедливо) непоносимостта е стопанска, а не юридическа. Пак поради това преценката дали да допусне прекратяване или изменение на договора е на съда, а не на страната и се извършва не по силата на закона, а по силата на съдебно решение.
2.3. Когато е засегнато цялото изпълнение на договора, може да се иска прекратяване на правоотношението изцяло. Логично, прекратяването на договора отчасти е допустимо, когато само част от изпълнението е засегнато от стопанската непоносимост. В тази част договорът би могъл да се прекрати. Може ли обаче да се иска прекратяване на договора отчасти, макар цялото изпълнение да е засегнато от стопанска непоносимост? Отговорът е положителен. Прекратяването на договора се извършва по иск на страна. С оглед на интереса си, засегнатата страна сама определя вида и интензитета на търсената защита. Както се посочи по-горе, упражняването на потестативните права е свързано с личната преценка на титуляря им, а не на трето лице, каквото е съдът. Диспозитивното начало и принципът на равенство на страните в процеса ангажира съда да се произнесе по направеното искане, ако то е допустимо, без да може да изменя това искане по собствен почин или ръководейки се от интереса на някоя от страните. Поради това няма пречка да се иска прекратяване на договора отчасти, макар цялото изпълнение да е засегнато от стопанска непоносимост.
2.4. След като прекратяването на договора отчасти поради стопанска непоносимост е допустимо и възможно, поставя се въпросът може ли да се иска прекратяване на договора отчасти и за такава част, която не е непосредствено засегната от непоносимостта, но е свързана с уговорки, чието изпълнение е засегнато? Формално-логически отговорът трябва да е отрицателен – не може да се изменя или прекратява съглашение, което не е пряко засегнато от променените обстоятелства. Но институтът на стопанската непоносимост позволява да се иска от съда да прекрати договора и в онази негова част, която не е директно засегната от стопанската непоносимост, но е свързана с друга част от договора, която е засегната от непоносимостта по такъв начин, че прекратяването на едната част води до отпадане на правоотношението и в другата част. Това би било възможно, когато от стопанска непоносимост е засегнато главно задължение и се иска прекратяването на съглашението, свързано с това задължение. Тогава, при отпадането на главното задължение, може да се иска прекратяването на договора и в частта, свързана с акцесорното задължение. Преценката в коя част да поиска прекратяване на договора от съда принадлежи на ищеца. Но ако с конститутивно съдебно решение съдът прекрати договора отчасти по отношение на главно задължение, обективно и юридически ще отпадне и акцесорното задължение, свързано с отпадналото главно задължение, дори подобно разпореждане да липсва в съденото решение. Длъжникът ще разполага с едно материалноправно възражение за неизискуемост, основано на отпадналото главно задължение.
2.5. Прекратяването на договора отчасти по чл. 307 ТЗ действа само занапред. Изпълнение на отпадналото задължение не може да се изисква занапред, респ. правото на кредитора да иска изпълнение също се прекратява. Законът не поставя никакво изискване относно това дали отпадналата част от договора се отнася до права и задължения, които са част от същественото (essentialia negotii) или от несъщественото (accidentalia negotii) съдържание на договора. Затова е допустимо всякакво прекратяване занапред на всякакви задължения и съответстващите им права.
При прекратяване на договора отчасти, останалото съдържание на правоотношението трябва да има характера на самостоятелно съглашение. Прекратяването на договора отчасти се извършва с решение на съда по предявен конститутивен иск. Съдът служебно следи доколко предявеният иск е допустим. Не може да се уважи искане за прекратяване на договора отчасти, ако постановеното решение има за последица прекратяване на целия договор. Подобна процесуална последица противоречи на заявеното от ищеца искане. То излиза извън правораздавателната компетентност на съда, който би се произнесъл в повече от искането, с което е бил сезиран. Затова искът за прекратяване на договора отчасти е допустим само когато останалата част от договора представлява самостоятелно правоотношение. Юридически това означава, че след прекратяването на договора се запазват главни права и задължения на страните, а не само акцесорни такива.
Въпреки липсата на идентичност в основанията и в последиците, прекратяването на договора отчасти трябва да има сходни процесуални последици с тези на частичната недействителност на договора3. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД „нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части“. Отнесена съответно към стопанската непоносимост, тази уговорка означава, че искът за прекратяване на договора отчасти е допустим само когато непрекратената част от правоотношението запазва основните елементи, свързани с causa-та на сделката. Следователно съдът трябва не само да предположи, а да изследва последиците от исканото частично прекратяване върху целия договор и дали последният може да се запази като отделно правоотношение и да произведе правни последици и без прекратената част. Не е допустимо напр. договор за продажба да се прекрати частично, като отпадне задължението на купувача да плати цената или на продавача – да прехвърли собствеността на стоката. Допустимо е обаче да се прекрати задължението на продавача да поддържа на склад минимално количество или асортимент на стоката или да предаде стоката на точно определено място, както и да се прекрати договорът в частта за неустойката, уговорена за неизпълнението на някое от тези задължения.4
2.6. Когато се прекрати съответната част от договора, отпадат правата и задълженията на страните по тази част. Като последица от това прекратяване, отпадат и акцесорните права, както и дадените обезпечения. На първо място, прекратяват се уговорките за лихва при отпадналите парични вземания, както и неустойката. С прекратяване на част от договора се погасяват и залозите и ипотеките, обезпечаващи прекратено вземане (чл. 150, ал. 1 ЗЗД). Прекратява се солидарността по отношение на прекратеното задължение, както и дадените поръчителства (по аналогия от чл. 124 ЗЗД, където е уредено отпадане на солидарността при погасяване на обезпеченото задължение с подновяване или опрощаване, които са способи за погасяване на задължението).
Когато с прекратяване на договора отчасти се прекратява едно вземане, което е заложено, залогът върху вземането също се погасява (по аналогия от чл. 154 ЗЗД).
2.7. Изпълнението на задължение, което е прекратено поради стопанска непоносимост, е извършено при липса на правно основание. Изпълнилият такова прекратено задължение може да иска връщане на даденото. В хипотезата на изпълнение на задължение, което е било елемент от частично прекратен договор по чл. 307 ТЗ, изпълнилият има право да иска връщане на даденото не на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД), а на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД. Това е така, защото задължението е възникнало при наличие на основание, което е отпаднало, но не с обратна сила, а занапред. Липсата на ретроактивност на решението за прекратяване на договора отчасти не позволява претенцията за връщане на даденото по прекратената част от договора да се търси като дадено при отпаднало основание. Единствената правна възможност, която съответства на съдържанието на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е тази по предложение второ – задължението е отпаднало преди настъпване на неговия падеж, т.е. не се е осъществило основанието за изпълнението му.
3. За допустимостта иск за прекратяване на договора отчасти да се съединява с иск за изменение на договора
По-горе беше посочено, че в чл. 307 ТЗ е уредено едно потестативно право, което може да бъде упражнено по три начина. Това право възниква при настъпване на обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Но може ли непоносимостта да засегне изпълнението на повече от едно конкретно задължение и в тази връзка, когато засегнатите задължения са повече, може ли за едното длъжникът да иска изменение, а за другото – прекратяване на договора отчасти. Буквалното тълкуване на чл. 307 ТЗ като че ли води до отрицателен отговор, тъй като трите възможности за изменение на правоотношението с иск са изброени алтернативно и с избора на едната отпада другата (или прекратяване на договора изцяло, или прекратяване отчасти, или изменение на договора). Но подобно разбиране не съответства на смисъла на института на стопанската непоносимост. Целта на правото по чл. 307 ТЗ е отстраняване на противоречие със справедливостта и добросъвестността поради настъпване на непредвидени обстоятелства след сключване на договора. Допустимо е тези обстоятелства да засегнат повече от едно задължение. Допустимо е също изпълнението на различните задължение да бъде засегнато по различен начин. Затова именно с оглед изискванията на добросъвестността и справедливостта е допустимо да се иска изменение на отделни съглашения по различен начин и с различни последици. Ако е засегнато изпълнение на договора или на такава част от същественото му съдържание, че запазване на правоотношението е невъзможно, ще се иска прекратяване на договора изцяло. Ако е засегнато само едно отделно съглашение, но останалите уговорки могат да се запасят и да произведат съответните правни последици, договорът може да се прекрати отчасти. Ако засягането може да бъде преодоляно само с изменение, а не с прекратяване на правоотношението изцяло или отчасти, може да се иска изменение на договора. Допустимо е да се иска от съда напр. да измени съглашение, свързано с главно задължение, и да прекрати съглашение относно акцесорното задължение (изменя се цената, по която комисионерът се задължава да продаде или купи стока и се отменя неустойката, ако не се достави на този цена, изменя се уговорката за маршрута или вида на превоза и се отменя неустойката, ако не се спазва съответният маршрут). Този начин на изменение на правоотношението (чрез прекратяване на отделна част и изменение на друга негова част) може да се реализира само след уважен иск и след преценка на съда за допустимостта и основателността на изменението по начина, заявен от ищеца.
4. Прекратяването на договора отчасти и приспособяването на договора към новонастъпили обстоятелства
Прекратяването на договора отчасти поради стопанска непоносимост показва известно сходство с приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства. И в двата случая след сключване на сделката настъпват обстоятелства, които засягат изпълнението и налагат промяна в правоотношението. Но прекратяването на договора отчасти поради стопанска непоносимост не представлява приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства. Приспособяването на договора не изисква новонастъпилите обстоятелства да са такива, че запазването на правоотношението да противоречи на справедливостта и добросъвестността. Нещо повече – новонастъпилите обстоятелства, налагащи приспособяването на договора, може да са такива, които страните са могли и дори са били длъжни да предвидят. Но най-важната разлика е, че приспособяването (допълването по чл. 300 ТЗ) е допустимо само когато е уговорено от страните, а изменението поради стопанска непоносимост може да се иска на основание на закона, без нужда от специална уговорка (clausa rebus sic stantibus).
Приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства се извършва по реда на чл. 300 ТЗ (по волята на страните), а правото по 307 ТЗ стои на разположение на всяка от страните, независимо от и дори въпреки волята на другата страна. Различен е и характерът на правата по чл. 300 ТЗ и по чл. 307 ТЗ. Докато правото на изменение на правоотношението поради стопанска непоносимост е потестативно, правото да се иска приспособяване на договора е притезателно. В чл. 307 ТЗ е уредено потестативно право, което се упражнява чрез иск. Обратно -приспособяването на договора към новонастъпили обстоятелства представлява реализиране на едно субективно право на страната да иска съдействие от съда, който само администрира правоотношението5. При приспособяването на договора между страните принципно не съществува спор. Правната промяна, която настъпва в резултат на приспособяването на договора, засяга и двете страни по еднакъв начин. Инициативата за приспособяване на договора може да принадлежи на всяка от страните, докато право да иска изменение на правоотношението поради стопанска непоносимост има само страната, чието изпълнение е засегнато от непоносимостта. Затова правото на приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства не е потестативно, а притезателно. Искането по чл. 300 ТЗ се разглежда по правилата на съдебната администрация, която може да бъде спорна, но в производството съдът администрира, а не разрешава със сила на пресъдено нещо един юридически спор6.
Обратно – чл. 307 ТЗ съдържа правната защита от изискването да бъде изпълнено задължение, което поради новонастъпили след възникването на правоотношението обстоятелства, противоречи на изискванията на справедливостта и добросъвестността като висши правни принципи.
д-р Георги ХОРОЗОВ, адвокат
_____
1 Преобладаващата част от теорията по въпроса за стопанската непоносимост, както и разбирането на съдилищата е в смисъл, че правото да се иска изменение или прекратяване на договора е потестативно, а искът по чл. 307 ТЗ – конститутивен. Това разбиране се оспорва от някои автори (подробно по въпроса – Драгиев, Д. Спорната съдебна администрация на гражданските отношения. – В: Търговско право, 2015, № 4).
2 Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК ВКС.
3 Недействителността и прекратяването на договора са различни правни институти, които пораждат различни правни последици. Частичната недействителност съществува при сключване на договора, докато непоносимостта настъпва след това; частично недействителната уговорка не поражда действие, докато при стопанската непоносимост съответните уговорки пораждат действие до отмяната им с решение на съда (ex nunc); частична недействителност може да се установи служебно от съда, докато частична отмяна се постановява само по иск на страна по сделката.
4 В тази връзка се поставя важният въпрос – длъжен ли е ищецът да посочи изчерпателно не само уговорките, които се прекратяват при предявяване на иск по чл. 307 ТЗ, но и правата и задълженията, които ще отпаднат след прекратяване на договора отчасти. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Ищецът трябва да посочи частта от правоотношението, съдържаща основните уговорки, по отношение на които иска прекратяване. С отпадането на главните права и задължения, отпадат и акцесорните такива. Страната по договора, който е прекратен отчасти поради стопанска непоносимост, винаги може да се позове на съдебното решение, за да установи отпадането на съответното акцесорно право или задължение, свързано с права и задължения от прекратената част на съглашението.
5 Вж. Голева, П. Определяне на договорни клаузи от съда чл. 300 ТЗ. – В: Търговско и облигационно право, 2022, № 10.
6 Така Драгиев, Д. Спорната съдебна администрация на гражданските отношения. – В: Търговско право, 2015, № 4.
