Списание „Търговско и облигационно право“, 2024 г., бр. 12
Производството по търговска несъстоятелност се състои от последователно настъпващи фази, които водят до законовата цел за оптимално удовлетворение на интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници и служители в търговското предприятие.
Предявяването на вземанията е от съществено важно значение за защита на интересите на кредиторите на несъстоятелността, тъй като Търговският закон (ТЗ) предвижда след откриване на производството по несъстоятелност (обикновено с решението по чл. 630, ал. 1 или 2 ТЗ) в определени законови срокове да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността и пред синдика вземанията на кредиторите с цел удовлетворението им в развитието на производството по несъстоятелност (ПН). Законодателят е предвидил и служебно приемане на вземания на кредитори по чл. 687 ТЗ, но всички останали кредитори извън кръга на кредиторите по чл. 687 ТЗ следва да предявят вземанията си в законовите срокове, за да бъдат приети изцяло или частично вземанията им или за да започне процедурата по приемане/оспорване на вземанията. Ако вземанията не бъдат предявени по предвидения в глава 43 на Търговския закон процесуален ред, то тези вземания ще останат извън кръга на вземанията в производството по несъстоятелност.[1]
1. Предпоставки за предявяване на вземанията
Основна предпоставка за предявяване на вземанията от кредиторите е постановяване на решение за откриване на ПН по чл. 630, ал. 1 или 2 ТЗ.
С решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника и определя началната дата; открива ПН; назначава временен синдик; допуска обезпечение върху имуществото на длъжника; указва сроковете за предявяване на вземанията съгласно чл. 685, ал. 1 ТЗ.
С решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, синдика, НАП, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност. В този случай в решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ е инкорпорирано и решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, като в този случай също съдът следва да укаже сроковете за предявяване на вземанията по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Специфичното при това решение е, че съдът няма да постанови решение по чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност, тъй като такова решение е постановено при откриване на ПН или по-късно, но преди изтичане на срока за предлагане на оздравителен план по чл. 696 ТЗ.
Предпоставка за предявяване на вземанията може да бъде и решението за възобновяване на ПН по чл. 632, ал. 2 ТЗ, когато преди това е постановено решение по чл. 632, ал. 1 или 5 ТЗ. С промените в ТЗ (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) е създадено ново трето изречение на чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което се допуска спиране на делото на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал. 2 ТЗ. Следователно, когато ПН е възобновено с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ, би следвало с това решение съдът да укаже сроковете за предявяване на вземанията по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с оглед на това, че длъжникът е в открито ПН, обявен е в несъстоятелност, изключва се възможността за оздравяване на длъжника и ще започне процедура по осребряване на имуществото му.
Предпоставка за предявяване на вземането може да бъде и решението по чл. 709 ТЗ за възобновяване на ПН поради неизпълнение на задълженията от длъжника по оздравителния план. В случая не се провежда отново оздравително производство и съгласно чл. 710 ТЗ съдът обявява длъжника в несъстоятелност и в случаите по чл. 709, ал. 1 ТЗ. В този случай съдът следва да възобнови ПН при наличие на предпоставките по чл. 709, ал. 1 ТЗ, да обяви длъжника в несъстоятелност; да прекрати правомощията на неговите органи; да прекрати дейността на предприятието; да наложи обезпечение върху имуществото на длъжника; да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността; да постанови осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. В този случай обаче сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземанията са вече изтекли преди утвърждаване на оздравителния план и е налице правната възможност за кредиторите само за допълнително предявяване на вземане по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
Другата съществена предпоставка за предявяване на вземанията е съществуването на възникнало вземане срещу длъжника. В правната доктрина вземането се определя като субективно гражданско право, възможност, която възниква въз основа на закона от определен юридически факт и за която законът гарантира на кредитора да получи определено благо. Вземането се определя като имуществено право поради оценяването на предмета му в пари. Правото на вземане се характеризира като прехвърлимо право с изключение на вземането с оглед личността на кредитора. Посочва се, че вземането може да се упражнява принудително, когато е изискуемо.[2]
В тази връзка следа да се има предвид и разпоредбата на чл. 617, ал. 1 ТЗ, съгласно която всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност – решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, решението по чл. 710 ТЗ (при постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ).
С оглед оценяването в пари на предмета на вземането и характеризирането му като имуществено субективно гражданско право, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 616, ал. 1 ТЗ, съгласно която масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Следователно вземанията може да са както по търговски, така и по други сделки, които не са търговски по смисъла на ТЗ. Целта на тази разпоредба е да се удовлетворят максимално всички кредитори на длъжника в производството по несъстоятелност.
В тази връзка следва да се направи разграничение по отношение на законовото изискване за легитимиране на кредитора молител по чл. 625 ТЗ за откриване на ПН в контекста на разпоредбата на чл. 608 и чл. 742, ал. 1 ТЗ и кредиторите, които могат да предявят вземанията си в откритото вече ПН. Ако кредиторът молител не се легитимира чрез някоя от хипотезите на чл. 608 и чл. 742 ТЗ, то молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде постановено решение по чл. 631 ТЗ. Ако кредиторът, който предявява вземане след откриване на ПН, се позовава на основание извън случаите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, това вземане следва да бъде прието, ако отговаря на законовите изисквания за предявяване на вземането, и не следва да бъде отхвърлено поради факта, че кредиторът не се легитимира в хипотезите на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 742, ал. 1 ТЗ.[3]
В ПН може да бъдат предявени вземания на договорни и извъндоговорни основания (непозволено увреждане, неоснователно обогатяване); може да бъдат предявени главни и акцесорни вземания (лихви, неустойки); вземанията може да са обезпечени или необезпечени; вземанията може да са с настъпил падеж или падежът да не е настъпил (в този случай изискуемостта настъпва по силата на чл. 617, ал. 1 ТЗ – от датата на решението за откриване на ПН).
По отношение на оценяемостта на предмета на вземането в пари се поставя въпросът за непаричните вземания, които съгласно разпоредбата на чл. 616, ал. 1 се удовлетворяват от масата на несъстоятелността.[4]
Разпоредбата на чл. 617, ал. 2 ТЗ дава разрешение на този въпрос, като непаричното вземане се трансформира в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на ПН.
2. Предявяване на вземанията по реда на чл. 685 ТЗ
Разпоредбата на чл. 685, ал. 1 ТЗ дава възможност на кредиторите на длъжника да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок от един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Предпоставките съгласно цитираната разпоредба за предявяване на вземането по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ са следните: а) вписано в търговския регистър решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 или 2 ТЗ; решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ, решение по чл. 709 ТЗ; б) възникнало вземане до датата на решението за откриване на ПН или за възобновяване на откритото ПН; в) подадено писмено заявление до съда по несъстоятелността от кредитор за вземане срещу длъжника с доказателства за вземането; г) заявлението да е подадено в срок до един месец от вписване на решението за откриване на ПН или за възобновяване на откритото ПН. Тези предпоставки са кумулативни и липсата на която и да е от тях води като последица включване на предявеното вземане в списъка на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ, изготвен от синдика.
Срокът, в който следва да се предявят вземанията по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е едномесечен от вписването на решението за откриване на ПН в търговския регистър. Когато ПН е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, то срокът следва да се брои от вписването на решението за възобновяване на това производство в ТР, тъй като с решението не се назначава временен синдик и съответно дори и да се предяви вземане, то се прилага по делото, но не е налице произнасяне по приемане/неприемане на вземането поради липса на орган (синдик), който да се произнесе по този въпрос.
В правната литература съществува мнение, че срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземанията не е преклузивен.[5]
Считам, че срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземането е преклузивен, тъй като се губи правото от кредитора да предяви вземането си на това основание и единствено остава възможността да предяви това вземане по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, като спазва определения законов срок. Действително с пропускането на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ за кредитора с вземане, възникнало до датата на решението за откриване на ПН, е налице възможността да предяви вземането си по чл. 688, ал. 1 ТЗ, но независимо от това в рамките на възможността за предявяване по чл. 685, ал. 1 ТЗ този срок е преклузивен, тъй като при непредявяване и в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ това вземане се погасява като непредявено съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ. Ако вземането бъде предявено по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ извън едномесечния срок, това вземане не би следвало да се определя от синдика като допълнително предявено по чл. 688, ал. 1 ТЗ, ако е посочено, че основанието за предявяване е чл. 685, ал. 1 ТЗ. Би следвало по мое мнение, при постъпило предявяване извън срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, да бъде подадена допълнителна молба от кредитора с искане молбата по чл. 685, ал. 1 ТЗ да се счита за предявяване на вземането по чл. 688, ал.1 ТЗ и в този случай, при неизтекъл срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, това вземане може да бъде прието като предявено по чл. 688, ал. 1 ТЗ.[6]
В подкрепа на становището за това, че срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ е преклузивен, е разпоредбата на чл. 688, ал. 2 ТЗ. Неспазването на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ преклудира правото на кредитор с прието вземане по чл. 688, ал. 1 ТЗ да оспори прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Следователно този кредитор не може да оспорва прието вземане, предявено по чл. 685, ал. 1 ТЗ, и не може да оспорва и разпределение по отношение на кредитор с прието вземане по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като може да се удовлетвори от остатъка от неразпределените средства от осребряването.
Броенето на срока е съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 и 6, чл. 62 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)[7], като се прилагат съответно и разпоредбите за продължаване и възстановяване на срокове по ГПК. В ПН е приложима разпоредбата на чл. 621 ТЗ, съгласно която, доколкото в тази част няма особени разпоредби, се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
В правната теория и съдебната практика се приема становището, че на предявяване подлежат вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на ПН.[8]
Действително в разпоредбата на чл. 685, ал. 1 ТЗ не се посочва кога са възникнали вземанията, които се предявяват в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, но с оглед определянето на срока за предявяване на вземанията, възникването на вземането следва да е до датата на решението за откриване на ПН. Това се установява и при тълкуването на разпоредбата на чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, съгласно което след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, изр. 1 ТЗ, вземания, възникнали до датата на откриване на ПН, не могат да се предявяват. Следователно в хипотезата на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ се предявяват вземания, възникнали до датата на решението за откриване на ПН.
3. Допълнително предявяване на вземанията по чл. 688 ТЗ
Разпоредбата на чл. 688 ТЗ разграничава две хипотези на допълнително предявяване на вземанията: а) за вземания, възникнали до датата на решението за откриване на ПН и непредявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ (чл. 688, ал. 1 ТЗ) и б) вземания, възникнали след датата на решението за откриване на ПН и неплатени на падежа до утвърждаване на оздравителния план (чл. 688, ал. 3 ТЗ).
Предпоставките за допълнително предявяване на вземанията по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ изискват: а) постановено решение за откриване на ПН или за възобновяване на открито ПН; б) възникнало вземане до датата на решението за откриване на ПН; в) непредявяване на това вземане в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; г) неизтекъл двумесечен срок, считано от датата след изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; д) подадено писмено заявление до съда по несъстоятелността от кредитор за вземане срещу длъжника с доказателства за вземането. Тези предпоставки са кумулативни и липсата на която и да е от тях води като последица включване на предявеното вземане в списъка на неприетите вземания, предявени по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика.
Срокът за предявяване на вземането е преклузивен, тъй като след изтичането му съгласно чл. 688, ал. 2 ТЗ вземания, възникнали до датата на решението за откриване на ПН, не може да се предявяват. Тези вземания срещу несъстоятелния длъжник се погасяват като непредявени съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ.
При допълнителното предявяване на вземанията по чл. 688, ал. 3 ТЗ кредиторът трябва да съобрази следните предпоставки: а) вземането да е възникнало след датата на решението за откриване на ПН до утвърждаването на оздравителния план (влизане в сила на съдебното решение за утвърждаване на плана); б) вземането да не е платено на падежа; в) подадено писмено заявление до съда по несъстоятелността от кредитор за вземане срещу длъжника с доказателства за вземането. Предпоставките са кумулативни и липсата на която и да е от тях води до включване на вземането в списъка на неприетите вземания, предявени по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
4. Служебно вписване на вземания
Във фазата на предявяване на вземанията е предвидена и законова възможност някои групи вземания изрично да не се предявяват от кредиторите и синдикът въз основа на документацията за търговското предприятие на длъжника служебно да съставя списък на приетите вземания съгласно чл. 687 ТЗ.
Вземанията, които служебно подлежат на вписване в списъка на приетите от синдика, са две групи: а) вземания на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника; б) установено с влязъл в сила акт за публично вземане по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодeкс (ДОПК).
Вземанията, които подлежат на служебно вписване от синдика по чл. 687 ТЗ, следва да са възникнали до датата на решението за откриване на ПН. Този извод се налага по тълкувателен път от разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 2 ТЗ, съгласно която в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ синдикът съставя списък на вземанията по чл. 687 ТЗ. Следователно в законовия срок синдикът може да изготви списък по чл. 687 ТЗ само за вземания, възникнали до решението за откриване на ПН, но не и за вземания след това.
Понякога обаче в хода на управлението на търговското предприятие се налага да бъдат назначени нови работници и служители. В този случай, за да се избегне несправедливата възможност за работниците и служителите да предявяват вземанията си по чл. 688, ал. 3 ТЗ за вземания, възникнали след датата на решението за откриване на ПН и включването им в сметката за разпределение в седми ред по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, законодателят е предвидил тези вземания да се включват като разноски на основание чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и по този начин нараства възможността за по-пълното удовлетворение на тези кредитори.
5. Процедура по предявяване на вземанията
Процедурата е подробно регламентирана в разпоредбата на чл. 685, ал. 2 ТЗ и в Наредба № Н-5 от 24.11.2023 г. за утвърждаване на образци по чл. 693а от Търговския закон (Наредбата). В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата е представен образецът на молбата за предявяване на вземането.
На първо място, молбата за предявяване на вземането задължително се прави в писмен вид, като писмената форма е форма за действителност на направеното волеизявление. Недопустимо е молбата да се отправя устно и да се счита редовна, тъй като императивната норма на чл. 685, ал. 2 ТЗ изисква само писмена форма. Предявяването на вземането в друга форма, различна на писмената, се приема за липса на предявяване. Молбата задължително следва да бъде подписана, като това може да бъде направено и в електронен вид с електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 685, ал. 2 ТЗ в императив изисква молбата за предявяване на вземане да е по образец, определен с цитираната Наредба и следва да съдържа посочване на съда и делото по несъстоятелност – например т. д. № 25/2024 г. по описа на съответния съд. В практиката възникват въпроси относно редовността на молбата за предявяване на вземането, ако не е съобразно образеца по Наредбата на МП. По мое мнение молбата следва да се счита редовна, ако съдържа необходимите реквизити на чл. 685, ал. 2 ТЗ, независимо дали е по бланка на образеца от Наредбата. Не би следвало законовите изисквания за попълване на молбата по чл. 685, ал. 2 ТЗ по образец да се тълкуват буквално, а би следвало да се изисква молбата да е съобразена с изискванията на чл. 685, ал. 2 ТЗ и чл. 2 от Наредбата.
В молбата трябва да са посочени името и адресът на кредитора, на неговия законен представител или пълномощник, ако имат такива, както и ЕГН/ЕИК на кредитора и електронния адрес, ако има такъв, съдебен адрес в страната. От особена важност е точното изписване на данните за кредитора, като следва да се посочи задължително ЕГН за физическите лица и ЕИК за юридическите лица, тъй като това са данни за идентификация на лицата. По отношение на пълномощника, освен данните за него в молбата, е необходимо да бъде представено и пълномощното съгласно чл. 685, ал. 3, изр. 1 ТЗ. Не се изисква изрично пълномощно, може то да е общо, като би следвало да се отрази представителството на кредитора чрез пълномощника пред съд.
Законодателят изисква молбата да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основават вземането и размерът му, следва да се посочат и привилегиите и обезпеченията. Точното определяне на размера е важно за предявяване на вземанията, тъй като и синдикът, и съдът в производството по чл. 692 ТЗ са ограничени до размера на предявеното вземане от кредитора. Определянето на размера на вземането означава същото да бъде определено, като отделно и точно се посочат главното и акцесорното вземане (лихви, неустойка), при мораторните лихви точно да се определи периодът, съответно да се определи периодът и за законната лихва, ако се претендира такава. Вземането може да бъде предявено в български левове или в чужда валута, която се превръща в български левове по курс към датата на откриване на ПН (§ 2 ДР ТЗ, който действа до датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз). След приемането от Република България на еврото всички вземания в чуждестранна валута ще се трансформират в евро по курса на БНБ към датата на решението за откриване на ПН.
За предявяване на вземането е от съществено значение подробното посочване на привилегиите и обезпеченията, тъй като те се вписват в списъка на приетите от синдика вземания и са предмет на оспорване на списъка по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Посочването на привилегиите и обезпеченията имат също значение и при изготвяне на сметката за разпределение и определянето на реда на вземанията по чл. 722 ТЗ и съответно по-пълното удовлетворение на кредитора.
В молбата следва да се формулира искането за приемане на вземането, като се конкретизира по основание, размер за отделните части на вземането, привилегиите и обезпеченията и следва да се посочи банкова сметка на кредитора, по която да бъдат преведени средствата от разпределенията във връзка с приетите му вземания.
В Наредбата по чл. 693а ТЗ е предвиден опис на писмените доказателства, които следва да бъдат представени от кредитора в подкрепа на предявеното вземане. В закона и Наредбата не са посочени какви точно писмени доказателства следва да бъдат представени и считам, че не би следвало да има конкретни изисквания, тъй като писмените доказателства са свързани с правната характеристика на вземането и съответно с допустимите доказателства за това вземане. За кредитора е налице възможност да представи всички предвидени в ГПК писмени доказателства, въз основа на които може да се установи размерът, основанието на вземането и съответно неизпълнението от страна на длъжника.
По отношение на проверката за допустимост на молбата за предявяване на вземанията в правната доктрина и съдебната практика се приема, че следва тази проверка да се извърши от съда по несъстоятелността с оглед на това, че молбата за предявяване на вземането с доказателствата се представя по делото и съдът е органът, който следва да прецени допустима ли е молбата по чл. 685, ал. 2 ТЗ, за да бъде разгледана от синдика по същество. Съдът следва да извърши проверка дали са изпълнени изискванията на чл. 685, ал. 2 ТЗ и на Наредбата по чл. 693а, т. 1 ТЗ, дали молбата е подадена в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и при констатиране на процесуални нередовности следва на основание чл. 621 ТЗ във връзка с чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК да укаже на кредитора да отстрани констатираните нередовности в определен срок (обикновено едноседмичен). Ако в определения срок нередовностите не се отстранят, съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК неотстранената нередовност се приема за неизвършено процесуално действие. В този случай обаче не се процедира по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК (връщане на исковата молба), а молбата с доказателствата се изпраща на синдика за преценка дали да се включи в списъка на приетите или на неприетите вземания. Би следвало по мое мнение в тази процедура след констатиране на нередовности от страна на съда по несъстоятелността да бъде постановено определение (разпореждане с указание за отстраняване на нередовностите и съответно определение) разпореждане за констатиране на отстранените/неотстранените нередовности, като би следвало препис от тези съдебни актове да се връчи на синдика, за да е уведомен за евентуалната нередовност на молбата, което в хипотезата на чл. 101, ал. 3 ГПК го задължава да включи вземането в списъка на неприетите вземания.
След като съдът по несъстоятелността констатира процесуална редовност на молбата, следва същата с приложените писмени доказателства да се изпрати на синдика за преценка на основателността на молбата и за изготвяне на списък.
6. Списъци, изготвени от синдика по предявените от кредиторите вземания
В разпоредбата на чл. 686 ТЗ са определени видовете списъци, които изготвя синдикът при преценка на основателността на предявените вземания: а) списък на приетите предявени вземания; б) списък на вземанията по чл. 687 ТЗ и в) списък на неприетите предявени вземания, годишния финансов отчет (ГФО) за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на ПН. Разпоредбата на чл. 688 предвижда още четири вида списъци: списък на приети/неприети предявени вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ; списък на приети/неприети предявени вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
Списъкът на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ представлява приетите от синдика вземания, предявени по реда и в срока на чл. 685, ал. 1 ТЗ за вземания, възникнали до датата на решението за откриване на ПН. Съгласно образец Приложение № 2 към чл. 3, т. 1 от Наредбата по чл. 693а ТЗ списъкът на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 и по чл. 688, ал. 1 ТЗ трябва да съдържа фирмата на длъжника и ЕИК, името на синдика, номера на съдебното дело и съда, пред който делото е висящо, и следните реквизити в таблица: № по ред, дата на предявяване, кредитор, предявен размер на вземането (главно и акцесорно вземане), основание на вземането (договор, запис на заповед, фактура и др.), прието обезпечение или привилегии (ипотека, залог), поредност по чл. 722 ТЗ (напр. чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – обезпечено вземане по Закона за особените залози (ЗОЗ), ипотека, запор, възбрана). Под таблицата се поставя дата на изготвяне на списъка, изписват се имената на синдика и се полага подпис от него.
Списъкът на неприетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ представлява неприетите от синдика вземания, предявени по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са с процесуално нередовни молби по чл. 685, ал. 2 ТЗ или по някаква установена от синдика причина са неоснователни. Списъкът на неприетите вземания е по образец на Наредбата – Приложение № 4 към чл. 3, т. 3, и се изготвя по аналогичен начин като при списъка с приетите вземания, но липсва графа за поредността по чл. 722 ТЗ, тъй като вземането не е прието.
Списъкът на вземанията по чл. 687 ТЗ за установените от синдика вземания на кредиторите по чл. 687 ТЗ, които той вписва служебно, без да е налице предявяване от кредиторите. Списъкът по чл. 687 ТЗ е по образец Приложение № 3 към чл. 3, т. 2 от Наредбата и се изготвя като при списъкът с приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Списъкът по чл. 688, ал. 1 ТЗ за приети вземания от синдика се изготвят след изтичане на двумесечния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като изрично не е предвиден срок за изготвянето му. Би могло по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл. 686, ал. 1 ТЗ и списъкът да бъде изготвен в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. По същия начин се преценява от синдика основателността/неоснователността на молбата и съответно се изготвя списък с приети вземания и отделно се изготвя списък с неприети вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ в съответствие с нормата на чл. 686, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ. Списъкът по чл. 688, ал. 1 ТЗ се изготвя като списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, образец Приложение № 2 към чл. 3, т. 1 от Наредбата.
Списъкът по чл. 688, ал. 3 ТЗ за приети вземания от синдика се изготвя, след като са постъпили молби за предявяване на вземания, като в случая няма срок за допълнителното предявяване с оглед момента на възникване на вземането след решението за откриване на ПН и неплатено на падежа от длъжника. В този случай 14-дневният срок би могло да се приложи за изготвяне на списък от синдика след постъпване пред него на всяка процесуално редовна молба за предявено вземане по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Списъкът се изготвя по образец Приложение № 5 към чл. 3, т. 4 от Наредбата по аналогичен начин като при списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Изготвените списъци и ГФО по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ от синдика се представят за обявяване от него в ТР на Агенцията по вписванията незабавно след съставянето им на основание чл. 689 ТЗ. За това се уведомява съдът по несъстоятелността, който чрез деловодството следи датата на обявяване на списъка в ТР по партидата на несъстоятелния длъжник, тъй като от този момент започва да тече 7-дневният срок за оспорване на списъка по чл. 690, ал. 1 ТЗ, а след изтичане на този срок и при липса на възражения съдът следва да се произнесе и да одобри обявените списъци от синдика по реда на чл. 692, ал. 1 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 689 и чл. 686, ал. 2 ТЗ списъците и ГФО по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ се предоставят на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда – това е деловодството, в което се съхранява съдебното дело по несъстоятелност.
Предявяването на вземанията е значима фаза в ПН, тъй като след изготвяне на списъците и тяхното одобряване, съответно приемането на предявените вземания, се структурират задълженията на несъстоятелния длъжник в ПН и се извършва преценка за последващата фаза в ПН – приемане на оздравителен план или пристъпване към осребряване имуществото на длъжника и съответно бъдещето на търговското предприятие на длъжника и възможностите му чрез масата на несъстоятелността да удовлетвори кредиторите в ПН.
Д-р Силвия КРЪСТЕВА, съдия
______
[1] Стефанов, С., Топчиева, Р., Митева, Д., Николова, Б. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. София: ИК „Труд и право“, 2013, с. 154. Предявяването на вземанията се определя като задължителен етап от всяко производство по несъстоятелност, при което се провежда фаза по осребряване на имуществото но длъжника.
[2] Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. София: Сиби, 2007, с. 36-40. Авторът посочва, че вземането е притезателно субективно право, защото упражняването му изисква длъжникът да осъществи или да спазва известно поведение за постигането на определен резултат. В случай на неизпълнение кредиторът може да се защити чрез установителен или осъдителен иск.
[3] Попова, В. Избрани съчинения в три тома. Том втори. Несъстоятелност. София: Сиела, 2014, с. 258. Авторът посочва, че кредитори на несъстоятелността по чл. 616, ал. 1 ТЗ са всички кредитори по търговски и нетърговски вземания и следователно основанието за придобиването на вземането е ирелевантно за включването на неговия носител в кръга на кредиторите на несъстоятелността.
[4] В цитираната разпоредба се използва понятието „вземания“, без да се разграничават парични и непарични вземания. Това означава, че масата на несъстоятелността се използва за удовлетворяване на всички кредитори, които притежават парични и непарични вземания към несъстоятелния длъжник.
[5] Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 324. Авторът счита, че едномесечният срок за предявяване на вземанията не е давностен или преклузивен, тъй като ако кредиторът не предяви вземането си в този срок, то разполага с възможността да предяви вземането си по чл. 688, ал. 1 ТЗ и негативите последици по чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ настъпват след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
[6] Определение № 671 от 05.10.2022 г. на ОС – София по в. гр. д. № 140/2022 г.; Решение № 107 от 28.02.2024 г. на ОС – Пловдив по т. д. № 477/2023 г. В съдебната практика се приема , че и двата срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ са преклузивни и при неспазването им се погасяват правата не само на предявяване на вземането, но и възможността за съдебна защита по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
[7] Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК допълва, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
[8] Вж. Стефанов, С., Топчиева, Р. и др. в цит. съч., с. 157-158. Приема се, срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ се брои от датата на решението, която се поставя от съда в титулната част на решението, и е датата, в която съдът е изразил в писмен вид волята си за откриване на ПН. Посочено е, че тази дата е различна и не съвпада с датата на влизане в сила на решението, с датата на обявяването на решението в търговския регистър и с началната дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост.
