Списание „Търговско и облигационно право“, 2026 г., бр. 4
Отменителните искове са част от процесуалните способи за попълване на масата на несъстоятелността, когато са извършени сделки от несъстоятелния длъжник, които намаляват нейния обем и стойност и като последица това води до увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелността.[1] В предходните статии бяха разгледани исковете да недействителност на прихващането по чл. 645 от Търговския закон (ТЗ) и за недействителност на действията и сделките по чл. 646 ТЗ.
За разлика от исковете по чл. 646 ТЗ, при отменителните искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 135 ЗЗД предмет на същите са сделки (безвъзмездни и възмездни) и учредяването на реално и лично обезпечение, извършени от несъстоятелния длъжник при определени процесуални предпоставки.[2]
Други автори определят предмета на отменителните искове като правни действия, които разкриват общите признаци на противоправността – наличие на увреждане на кредиторите поради накърняване на тяхното общо обезпечение (чл. 133 ЗЗД).[3]
В правната литература са изразени също мнения относно недопустимостта на определени сделки като предмет на отменителните искове – срещу решение на ОС на търговско дружество, в което несъстоятелният длъжник е съдружник/акционер, гласоподаването като сделка за упражняване на неимуществено право, което не се включва в масата на несъстоятелността (МН)[4].
В съдебната практика е възникнал въпросът за това допустим ли е отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ спрямо разпоредителна сделка на заложния кредитор по Закона за особените залози (ЗОЗ) с предмета на особения залог.[5]
В разпоредбата на чл. 647, ал.1 ТЗ са посочени няколко групи сделки, които могат да бъдат предмет на отменителен иск, които в правната доктрина са класифицирани като: безвъзмездни сделки, възмездни нееквивалентни сделки, обезпечителни сделки и други увреждащи кредиторите на несъстоятелността сделки.[6]
Други автори в правната литература определят видовете сделки като три групи правни действия: сделки, основани на нееквивалентната икономика (безвъзмездни сделки и такива, при които даденото значително надвишава полученото); лични и вещни обезпечения за чужд дълг; други сделки, които имат за последица увреждане на кредиторите поради нетно намаляване на масата на несъстоятелността или трансформирането на активи (например на недвижим имот в пари).[7]
По мое мнение би следвало да бъде съобразена първата изложена по- горе класификация, тъй като същата е съобразена с актуалното законодателство, а освен това в хипотезите на чл. 647, ал. 1, т. 1, и т. 2 ТЗ не се изисква доказване на нееквивалентност – достатъчно е безвъзмездната сделка да е извършена при определените законови условия на цитираната разпоредба, за да бъде уважен предявеният иск като основателен. Увреждащите последици се основават на безвъзмездния характер на сделката, при която срещу определена престация на несъстоятелния длъжник не се получава насрещна престация, която да бъде включена в масата на несъстоятелността.
От гледна точка на времето на извършване на увреждащите несъстоятелността сделки би могло да се направи и допълнителна класификация: за сделки, извършени преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ в съответния срок преди това, и сделки, извършени след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
По отношение на термина „подаване на молбата по чл. 625 ТЗ“ в практиката може да възникнат някои проблеми, свързани със законодателните промени в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ал. 4 и ал. 5 ТЗ. Общото в трите хипотези е подаването на нова молба от друг кредитор/длъжник по чл. 625 ТЗ след първоначално подадената молба по чл. 625 ТЗ, която, когато са спазени сроковете за подаването ѝ, се разглежда съвместно с първоначалната молба по чл. 625 ТЗ. В този случай би следвало като „молба по чл. 625 ТЗ“ в контекста на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 ТЗ да се счита първоначално подадената молба по чл. 625 от кредитор и първоначално подадената молба по чл. 625 ТЗ от длъжник.
Когато новите молби по чл. 625 ТЗ в хипотезите на чл. 629, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ТЗ са подадени извън сроковете, въведени в цитираните норми, тези молби се образуват отделно и производствата по тях се спират до приключване на производствата по първоначалните молби по чл. 625 ТЗ. И в този случай би следвало за „молба по чл. 625 ТЗ“ в контекста на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 ТЗ да се счита първоначалната молба с дата на подаване на същата при молба по чл. 625 ТЗ на кредитор и на длъжник. При подадена молба от длъжник не следва да се счита, че датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ е датата на вписване на молбата в търговския регистър (ТР), тъй като разпоредбата на чл. 629, ал. 1 ТЗ изисква молба по чл. 625 ТЗ, подадена от длъжник, да се обяви в ТР, т.е. законът диференцира действието „подаване на молбата по чл. 625 ТЗ“ от действието „обявяване на молбата по чл. 625 ТЗ в ТР“.
Молбата по чл. 625 ТЗ следва да е редовна от процесуална страна. Ако увреждащата сделка е извършена преди молбата по чл. 625 ТЗ, но същата бъде върната като недопустима от съда по несъстоятелността и производството по делото е прекратено, то би следвало производството по отменителния иск също да бъде прекратено поради липса на процесуална предпоставка за предявяването му.
I. Първата група сделки като предмет на отменителните искове е въведена в разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, като общото при тези два иска като процесуална предпоставка е началният момент – молбата по чл. 625 ТЗ, от който ретроактивно се изчисляват предвидените във всяка една от законовите хипотези срокове. В тази връзка следва да се посочи, че тези срокове не са преклузивни и предявяването на отменителен иск, който да не отговаря на изискванията за сключване на сделката или учредяване на обезпечението преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в законовия срок за съответната хипотеза, не води до недопустимост на иска, а до неговата неоснователност, тъй като в хода на съдебното производство се установява наличието/липсата на законовите предпоставки за основателността на иска, а не за неговата процесуална недопустимост.
1. Първата хипотеза е въведена в чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, съгласно който може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Кумулативните предпоставките за предявяване на основателен иск са следните:
a) Да е сключена безвъзмездна сделка – предмет на тази сделка следва да е имуществено право от масата на несъстоятелността, срещу което не се получава несрещна престация, която да бъде включена в масата на несъстоятелността.
b) Предмет на сделката е имуществено право от масата на несъстоятелността.
c) Сделката да е сключена от несъстоятелния длъжник, който предоставя имуществено право от масата на несъстоятелността.
d) Насрещна страна по сделката да е свързано лице с длъжника съгласно § 1 от ДР на ТЗ. Съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.[8]
e) Изключено от обхвата е обичайното дарение – с незначителна стойност, прави се по определени типични поводи (раждане, брак, рожден ден), като дарител (длъжникът) и дарен се намират в определено отношение помежду си (напр. родствено, приятелско, служебно).
f) Сделката да е направена преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в тригодишен срок. Например, ако молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 11.12. 2025 г., би следвало сделката да е в периода от 10.12.2022 г. до 10.12.2025 г.
2. Втората хипотеза е въведена в чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, съгласно който може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездна сделка, сключена от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Кумулативните предпоставки за основателност на иска са следните:
a) Да е сключена безвъзмездна сделка.
b) Предмет на сделката е имуществено право от масата на несъстоятелността.
c) Страна по сделката да е несъстоятелният длъжник, който да предоставя имуществено право от масата на несъстоятелността.
d) Насрещна страна може да е всяко трето лице, без изискването за свързаност с длъжника както при чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ.
e) Сделката да е извършена преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в двугодишен срок. Например, ако молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 11.12.2025 г., то сделката следва да е извършена в периода от 10.12.2023 г. до 10.12.2025 г.
При наличието на посочените предпоставки за съответните хипотези на чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ процесната сделка следва да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността (кредиторите с приети вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ).
II. Втората група сделки, предмет на отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, са възмездни сделки, сключени от несъстоятелния длъжник, при които даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото в масата на несъстоятелността, извършени в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
При тази група сделки увреждащият за кредиторите на несъстоятелността резултат е в разликата, която е между действителната стойност на имущественото право от масата на несъстоятелността, с която се е разпоредил несъстоятелният длъжник, и цената, която е получена в масата на несъстоятелността при сключване на сделката, като тази стойност е по- малка от действителната стойност на отчужденото имуществено право.
Предпоставките за основателност на иска са следните[9]:
a) Сключена от длъжника възмездна сделка – налице са две насрещни престации от страните.
b) Предмет на сделката е имуществено право от масата на несъстоятелността.
c) Страна по сделката е несъстоятелният длъжник, който предоставя имуществено право от масата на несъстоятелността.
d) Насрещна страна е трето лице, което престира друго имуществено право или парична стойност в съответствие с отчужденото имуществено право.
e) Следва да е налице нееквивалентност в стойността на насрещните престации, като стойността на отчужденото имуществено право следва да е в значително по-голяма стойност от полученото срещу него и което се включва в масата на несъстоятелността;[10] следва да е налице значителна, в пъти разлика между стойността на имущественото право и насрещната престация, което да намалява стойността на масата на несъстоятелността, което води и до увреждане интересите на кредиторите на несъстоятелността при осребряване и разпределение.
f) Сделката да е сключена преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, в двугодишен срок преди това, но не по-рано от датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността (определя се с решението за откриване на производството по несъстоятелност). Например, ако молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 11.12.2025 г., началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността е 10.06.2024 г., то сделката следва да е сключена в периода от 11.06.2024 г. до 10.12.2025 г.
III. Третата група сделки, предмет на отменителните искове, е учредяване на реално или лично обезпечение за чужди задължения по чл. 647, ал. 1, т. 4 и т. 5 ТЗ
1. Първата хипотеза е по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ за учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.[11]
Кумулативните предпоставки за основателност на иска са следните:
a) Учредяват се реалните обезпечения (ипотека, залог) и личните обезпечения (поръчителство, авал, кумулативно поемане на дълг, банкова гаранция) от длъжника.[12]
b) Обезпечават се чужди задължения, а не на длъжника.
c) Учредяването на обезпечението следва да е след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в едногодишен срок преди това, но не по-рано от датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността. Например, ако молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 11.12.2025 г., началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността е 10.01.2025 г., то сделката следва да е сключена в периода от 11.01.2025 г. до 10.12.2025 г.
2. Втората хипотеза е по чл. 647, ал. 1, т. 5 ТЗ, при който е налице учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок. В този случай не се изисква обезпечението да е уредено не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността както е по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Кумулативните предпоставки за основателността на иска са:
a) Учредени реални и лични обезпечения.
b) Обезпечават се чужди задължения, а не на длъжника.
c) Учредяването на обезпечението следва да е в полза (да обезпечава задължение) на кредитор, който е свързано лице с длъжника по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Този кредитор не е кредитор на несъстоятелността, а се явява трето лице, предвид тълкуването на текста на чл. 647, ал. 1 ТЗ.
d) Учредяването на обезпечението следва да е след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в двугодишен срок преди това. Например, ако молбата е подадена на 11.12.2025 г., учредяването на обезпечението следва да е в периода от 10.12.2023 г. до 10.12.2025 г.
IV. Четвъртата група сделки, предмет на отменителните искове, е по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ – сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
Характерна особеност е, че само в тази хипотеза се изисква изрично посочен увреждащ резултат от сделката по отношение на интересите на кредиторите на несъстоятелността, като в останалите хипотези увреждащият резултат се извежда от целта на съответната норма.
В правната доктрина се приема, че хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е обща, тъй като не посочва вида и характера на сделката. Приема се, че тази сделка може да бъде възмезден договор, при който има обективно несъответствие между престация и контрапрестация, но е спорно дали несъответствието е значително, както и когато е невъзможно да се направи такава съпоставка (при апортиране в търговско дружество или кооперация, срещу което се придобива членство), при отказ от права, безвъзмездни сделки с бъдещо получаване на облага (напр. опрощаване).[13] Сделката може да бъде възмездна, безвъзмездна или обезпечителна.
Кумулативните предпоставки за основателността на иска са:
a) Сключена сделка от длъжника.
b) Предмет на сделката е имуществено право от масата на несъстоятелността.
c) Страна по сделката е длъжникът, който отчуждава имуществено право от масата на несъстоятелността.
d) Насрещната страна е свързано с длъжника лице по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.
e) Сделката трябва да уврежда кредиторите.
f) Сделката е извършена преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в двугодишен срок преди това. Например молбата е подадена на 11.12.2025 г., сделката следва да е извършена в периода от 10.12.2023 г. до 10.12.2025 г.
V. В производството по несъстоятелност може да се предяви и Павлов иск по чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
В правната литература се приема, че този иск е сравнително по-близък до иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. [14] Основната разлика е, че при този иск не е предвиден подозрителен период.
Следва задължително да бъде съобразено и приложено ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ВКС, ОСГТК относно Павловия иск. Съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение за вземането на кредитора отговарят две имущества – това на длъжника и на поръчителя, и той има на разположение два „общи залога“ по смисъла на чл. 133 ЗЗД. След като кредиторът има двама съдлъжници, той следва да разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях – т.е. по отношение на поръчителя следва да бъдат допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, вкл. и иск по чл. 135 ЗЗД. Противното би означавало, че кредиторът няма възможността да предпазва обема на допълнителното имущество от увреждащи го действия и да противодейства на недобросъвестни действия и разпореждания от страна на поръчителя, респективно че не притежава общо обезпечение върху имуществото на поръчителя – т.е. би обезсмислило поръчителството.
VI. Характерни особености на производството по исковете по чл. 647 ТЗ, чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ
1. Образуват се отделни производства като търговски дела – чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – искове за попълване на МН, включително установителните искове на кредиторите; прилага се двойна размяна на книжа, възможно е постановяване на съдебно решение в закрито заседание по реда на чл. 376 ГПК; допустими са всички доказателства по ГПК.
2. Активно легитимирани да предявят иска са следните лица:
a) Синдикът.
b) При бездействие на синдика – всеки кредитор на несъстоятелността – налице е субсидиарна активна легитимация; трябва да се докаже бездействието на синдика от кредитора като ищец; за предявяване на иск от кредитор не е необходимо съгласието на синдика или разрешение на съда по несъстоятелността.
c) Синдикът, съответно кредиторът може да предяви обусловените осъдителни искове за попълване на МН по чл. 648 ТЗ.
d) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец.
e) При предявен иск от кредитор друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото съдебно заседание, налице е факултативно необходимо другарство.
3. Пасивна легитимация – ответник е А. Несъстоятелният длъжник, който се представлява от управителния му орган или от определен представител от длъжника и когато длъжникът е обявен в несъстоятелност и правомощията на управителните му органи са прекратени; Б. Лицето, което е сключило сделката с длъжника.
4. Преклузивен срок за предявяване на иска – двугодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност (преди изменението на ТЗ срокът е едногодишен); при неспазване на срока за предявяване на иска молбата по чл. 625 ТЗ се връща на основание чл. 621 ТЗ във връзка с чл. 130 ГПК поради недопустимост.[15]
5. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането – чл. 649, ал. 1, изр. 2 ТЗ.
6. Недопустимо е оттеглянето или отказ от иска, предявен от синдик или кредитор по чл. 645, ал. 3, чл. 646 и чл. 647 ТЗ съгласно чл. 621а, ал. 3, т. 3 ТЗ; допустимо е обаче оттегляне или отказ от иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, тъй като не е изрично посочен в чл. 621а, ал. 3, т. 3 ТЗ.
7. Искът по чл. 647 ТЗ е конститутивен – при успешно провеждане на производството се възстановява правното положение преди извършването на сделката или действието.[16]
8. Държавна такса предварително не се внася във всички инстанции съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ. Размерът е 4% върху 1/4 от цената на иска съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В заключение следва да се отбележи, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността имат съществено значение в производството по несъстоятелност, тъй като с успешното им провеждане се оформя по-точно и ефективно масата на несъстоятелността, предотвратяват се злоупотреби с имуществото на длъжника и се продължава развитието на производството по несъстоятелност към евентуално оздравяване или осребряване на имуществото на длъжника и разпределение на получените парични средства между кредиторите на несъстоятелността за осъществяване на целите на производството, определени в чл. 607 ТЗ.
Д-р Силвия КРЪСТЕВА, съдия в Окръжен съд – гр. Плевен
_______
[1] С Решение № 40 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 801/2020 г., I т. о., ТК отменителните искове по чл. 647 ТЗ са определени като средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези.
[2] Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност. Велико Търново, 2014, с. 143-144. Авторът приема, че може да се предяви отменителен иск и срещу сделка, от която е възникнало вземане, включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания. Приема, че отменителен иск може да се предяви и срещу сделки на наследниците в хипотезата на чл. 610 ТЗЗ, както и от синдика (кредиторите) на СД, КД и КДА срещу сделки на техните неограничено отговорни съдружници, тъй като те са субсидиарни длъжници в производството по несъстоятелност за даденото дружество. Отменителното действие по отношение на сделката трябва да се отнася не само за кредиторите на дружеството, но и за личните кредитори на неограничено отговорния съдружник, както и обратното.
[3] Стефанов С., Топчиева Р., Митева М., Николова Б. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. София: Труд и право, 2013, с. 262-263. Авторът С. Стефанов посочва, че за разлика от преферентните искове, с отменителните искове се охраняват не отношенията между кредиторите, а техните отношения с несъстоятелния длъжник.
[4] Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност…, с. 149.
[5] Решение № 187 от 03.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 135/2009 г., II т. о., ТК.
[6] Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност…, с. 144. Разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор в процедура по ЗОЗ въз основа на действителен договор за особен залог, не могат да бъдат предмет на отменителен иск по чл. 647, т. 3 ТЗ, нито на иск за нищожност по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ.
[7] Вж. Стефанов, С. Актуални въпроси…, с. 263.
[8] Съгласно чл. 135, ал.2 ЗЗД знанието за увреждането на кредитора се предполага до доказване на противното.
[9] С Определение № 50573 от 25.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1879/2022 г., I т. о., ТК е прието, че сделката следва да е извършена от неплатежоспособния длъжник, да е възмездна, даденото по нея значително да надхвърля по стойност полученото и да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността.
[10] С Решение № 106 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 388/2012 г., II т. о., ТК е прието, че дали неравностойността на престациите е значителна, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът задължително мотивира изводите си, доколкото характеристиката „значително надвишаване“ представлява самостоятелен елемент от фактическия състав на правото на отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
[11] В Решение № 60079 от 01.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 876/2020 г., II т. о., ТК е посочено, че съгласно трайната практика на ВКС, израз на която е Решение № 238 от 15.01.2019 г. по т. д. 2668/17 г., ВКС, I т. о., системата за защита на кредиторите на длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност, създадена с нормите на чл. 647, ал. 1 ТЗ, отчита различния резултат от увреждащите сделки и действия с оглед правното им действие. Поради това законът е предоставил самостоятелна защита на кредиторите срещу сключените обезпечителни сделки, наред със защитата срещу безвъзмездните сделки и сделките при нееквивалентност на престациите. Отчетено е, че по различен ред следва да се атакува непосредственото намаляване на имуществото на длъжника и защитата при поето задължение спрямо кредитор на друго лице, както и обезпечението, създаващо привилегия на едни спрямо други кредитори. Тази система не поставя въпроса за безвъзмездния или възмездния им характер на обезпечителните сделки. Принципно обезпечението може да бъде възмездна или безвъзмездна сделка, но законодателят е предвидил самостоятелен ред за обявяване на относителната недействителност на обезпечителните сделки спрямо кредиторите.
[12] С Решение № 337 от 31.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 720/2005 г., I о., ТК е прието, че ипотечният договор и ипотечното право са акцесорни – те възникват само ако има друг главен договор и друго главно вземане. Главното вземане не е елемент от фактическия състав на ипотечния договор, а обуславя действието му.
[13] Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност…, с. 147-148.
[14] Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност…, с. 148.
[15] С ТР № 2 2018 от 13.07.2020 г. на ВКС, ОСТК, т. 2 се разглежда въпросът за срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, като се приема, че спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
[16] Решение № 40 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 801/2020 г., I т. о., ТК. Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези конститутивни по своя характер искове правното положение, настъпило като последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване, и следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание.
