Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 2
След изготвяне на списъците с приети и неприети вземания по чл. 686 и чл. 688 от Търговския закон (ТЗ) и служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ законодателят е предвидил специален ред за оспорване на вземанията по списъците като възможност за процесуална защита на длъжника и/или кредитора в тази фаза на производството по несъстоятелност.
Предпоставка за оспорването на списъците, изготвени от синдика, е тяхното обявяване в търговския регистър съгласно чл. 689 ТЗ. За разлика от сметката за разпределение, при която съгласно чл. 729, ал. 1 ТЗ е предвидено правомощия на съда по несъстоятелността служебно да коригира сметката за разпределение, когато при проверката е констатирал незаконосъобразност (без да е налице възражение за това), при оспорването на списъка, изготвен от синдика за приети/неприети вземания, съдът може да се произнесе по евентуално изменение на списъка само при постъпило възражение от активно легитимираните лица съгласно чл. 690, ал. 1 ТЗ. Следователно оспорването на списъците, изготвени от синдика с приети/неприети вземания, предявени от кредиторите в производството по несъстоятелност, започва с постъпването на възражението срещу приети/неприети вземания.
1. Възражение срещу списъка с прието/неприето вземане по чл. 690, ал. 1 ТЗ
Разпоредбата на чл. 690, ал. 1 ТЗ изчерпателно изброява лицата, които са активно легитимирани да подадат възражението – несъстоятелният длъжник и/или кредитор с прието/неприето вземане. Активната легитимация се определя от правния интерес на лицето, което подава възражението срещу списък с прието/неприето вземане.
Правният интерес на длъжника се определя от основната цел на производството по несъстоятелност в чл. 607, ал. 1 ТЗ за справедливо удовлетворение на кредиторите и възможността за оздравяване на предприятието на длъжника. Освен това правният интерес на длъжника е свързан и с точното определяне на кредиторите на несъстоятелността и обективното определяне на стойността на вещите от масата на несъстоятелността за възможността за прекратяване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 735, ал. 2 ТЗ без заличаване на длъжника, когато е останало имущество след разпределението му между кредиторите на несъстоятелността.
Правният интерес на кредитор с прието вземане се определя от това удовлетворени ли са всички претенции по структурата на предявеното му вземане, когато същият възразява срещу негово прието вземане, което не е посочено като обезпечено например. В този случай вземането е в списъка на приетите вземания, но не е отразено в списъка като обезпечено вземане поради техническа грешка на синдика, поради пропуск в произнасянето на синдика и др.
В правната доктрина е изразено и становище, че кредитор с прието вземане не е активно легитимиран да подаде възражение срещу това вземане поради липса на правен интерес. По мое мнение такъв правен интерес е налице, когато не е удовлетворена молбата за предявяване на вземането по цялото вземане – например акцесорни вземания, обезпечения, приет е различен размер вземане за главница, за лихви за различен период и др. В този случай, ако не е изготвен списък с неприети вземания, то следва или съдът да приеме, че същото е преждевременно подадено поради липса на изготвен списък с неприети вземания и да даде указания на синдика по реда на чл. 663, ал. 1 ТЗ да изготви списък на неприети/приети вземания. След обявяването на новия списък ще тече нов срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ за подаване на възражение.[1]
Кредиторът с прието вземане има правен интерес да оспорва прието вземане на друг кредитор, тъй като по тази начин се намалява размерът на вземанията спрямо стойността на масата на несъстоятелността и се увеличава възможността за по-голямо по размер удовлетворение на кредитора при намаляване общия размер на вземанията с оспореното прието вземане на друг кредитор.
Във връзка с активната легитимация при възражение срещу списъка на предявените вземания в практиката възниква интересен въпрос за активна легитимация по чл. 690, ал. 1 ТЗ на третото лице, ако не е предявило вземане, но е съставен списък, като е прието/неприето негово вземане.[2] Би могло обаче третото лице да подаде възражение и срещу прието негово вземане, ако липсва предявяване от негова страна и синдикът го е включил в списъка на приетите вземания. Ако се приеме обратното, означава да е налице прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ, одобрено от съда по реда на чл. 692 ТЗ, и това вземане да бъде включено в сметката за разпределение при липса на началната предпоставка за неговото приемане – предявяване на вземането, с оглед липсата на служебни правомощия на съда за изменение на списъка без постъпило възражение. Не би следвало обаче това трето лице да е активно легитимирано да възрази срещу прието вземане на друг кредитор именно поради обстоятелството, че неговото качество на кредитор с прието вземане е неустановено.
В правната литература се поставя и въпросът – активно легитимиран ли е кредитор с прието вземане в списък по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като твърди, че вземането му следва да е в списък с приети вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ.[3] Становището за преценка на активната легитимация съобразно правния интерес се основава на казус, при който кредиторът, подал възражение, твърди, че вземането му следва да е прието като първоначално предявено, за да бъде активно легитимиран да възразява срещу прието вземане в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ.[4]
Активно легитимиран да подаде възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ е и кредиторът с неприето вземане, който има правен интерес предявеното му вземане да бъде включено в списъка с приетите от синдика вземания. Този кредитор не е активно легитимиран да оспорва прието вземане на друг кредитор, тъй като при подаване на възражението качеството му на кредитор с прието вземане е спорно и не е ясно кое от предявените вземания би било прието, в какъв размер и съответно с какво обезпечение, привилегии или други условия.
Пасивно легитимираните лица по възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ са несъстоятелният длъжник (когато възражението не е подадено от него); кредитор, чието прието вземане се оспорва; синдикът.[5]
Ответникът – несъстоятелният длъжник, се представлява от управителните си органи независимо от това постановено ли е решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл. 710 и чл. 711 ТЗ, тъй като синдикът участва самостоятелно в това производство и е възможно да е с противоречиви интереси с несъстоятелния длъжник. Участието на несъстоятелния длъжник в производството по оспорване на списъците по чл. 690, ал. 1 ТЗ е важно, тъй като длъжникът както и при активната си легитимация има интерес от точно съставен списък на кредиторите с приети вземания, за да бъдат удовлетворени същите при осребряване на масата на несъстоятелността или от приемане на оздравителен план.
Ответникът кредитор с прието вземане, което се оспорва, задължително следва да бъде конституиран, тъй като това е лицето, чиито права се оспорват с възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ и от изхода на спора зависи неговото участие като кредитор на несъстоятелността с прието вземане по чл. 693 ТЗ. Успешното оспорване на приетото вземане ще лиши кредитора от възможностите да участва в производството по несъстоятелност както във фазата на оздравяване на длъжника, така и във фазата на осребряване на масата на несъстоятелността и разпределението на получените от осребряването средства. При частично уважаване на възражението кредиторът с оспорено прието вземане ще бъде с намалени възможности за удовлетворение от разпределението на паричните средства от осребряването на масата на несъстоятелността, което също определя необходимостта от неговото участие като ответник в производството.
Когато се оспорва от кредитор списък с неприето негово предявено вземане, като ответник не се конституира кредитор, тъй като липсва насрещна страна (кредитор), която да противопостави своето становище в своя защита. В този случай противната позиция се изгражда от синдика и евентуално от несъстоятелния длъжник, когато позицията му съвпада с тази на синдика.
Ответник в това производство следва да бъде и синдикът, тъй като същият (не персонално, а като орган на управление на МН) е изготвил оспорения списък и е налице императивно изискване на чл. 690, ал. 2 ТЗ да изрази писмено становище преди съдебното заседание за това как е съставен списъкът с оспореното или невключено вземане и какви са основанията за това.
Възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ следва да е писмено съгласно изричното изискване на цитираната разпоредба. Подаването на писмено възражение е надлежното упражняване на правото по чл. 690, ал. 1 ТЗ и не би могло това възражение да бъде подадено устно и да бъде протоколирано, съответно писмено удостоверено неговото извършване. Следователно писмената форма е процесуално изискване за надлежно упражняване на правото на възражение.
В правната литература е изразено мнение, че писмената форма на възражението е форма за неговата действителност.[6]
Писмената форма е форма за действителност при сделките (граждански и търговски), но не би могло да се възприема като форма за действителност при упражняване на процесуалното право на възражение. Макар производството по оспорване на списъците да не е исково производство по правната си същност, то е спорно, поради което и предвид разпоредбата на чл. 621 ТЗ за приложение на нормите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) при липса на специални разпоредби в ТЗ следва да бъдат съобразени изискванията на ГПК за редовност на исковата молба. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК изисква исковата молба да бъде написана на български език, което означава, че писмената форма е положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съответно в производството по чл. 692 ТЗ за надлежно упражняване на правото на възражение.[7]
Съдържанието на възражението в контекста на чл. 127-129 ГПК и чл. 721 ТЗ следва да съдържа основните реквизити на исковата молба:
- компетентния съд – съда по несъстоятелността съгласно чл. 613 ТЗ;
- името, адреса, ЕИК/ЕГН на подалия възражението, името на процесуалния представител, телефонен номер, електронен адрес на подателя и неговия процесуален представител; прилагане на пълномощно;
- изложение на обстоятелствата, на които се основава възражението;
- формулиране на искането от подалия възражението;
- подпис на лицето, което е подало възражението и/или на негов представител или пълномощник.
Следва да се има предвид, че при подаване на възражението държавна такса не се заплаща, тъй като не е налице отделен иск, а е производство в рамките на откритото производство по несъстоятелност и не е предвидено в тарифата заплащане на държавна такса.
По отношение приложението на доказателствата във връзка с направеното възражение не е налице задължение за активно легитимираното лице, тъй като оспорването на списъците се предхожда от предявяване на вземанията. С молбата за предявяване кредиторите представят доказателства в подкрепа на твърденията си и претенциите си, поради което не е налице задължение за подалия възражението да представя доказателства с възражението, както е при подаването на исковата молба. Разбира се, допустимо е с възражението да се представят и нови писмени доказателства, както и да се правят доказателствени искания – за допускане на експертизи, за представяне на доказателства от другата страна или от трети лица във връзка с предмета на спора по възражението.
Срокът за подаване на възражението е седемдневен от обявяването на съответния списък с оспореното вземане в търговския регистър. При изчисляването на срока е приложима нормата на чл. 60, ал. 5 ГПК. Срокът е преклузивен – неподаването на възражението в законовия срок прекратява възможността възражението да бъде разгледано от съда по реда на чл. 692 ТЗ и следва с определение съдът да остави без разглеждане възражението.[8]
Предметът на възражението е легално определен в разпоредбата на чл. 690, ал. 2, изр. 2 ТЗ (ДВ, бр. 66/2023 г.), като това може да е основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането.[9]
По отношение на основанието би могло да се оспорва съществуването на определено вземане, неговата действителност/недействителност, да се излагат твърдения за разваляне или прекратяване на договора, че е налице погасено вземане чрез плащане, прихващане, изтекла погасителна давност преди образуване на производството по несъстоятелност.
Предмет на възражението може да бъде размерът на вземането и неговите елементи – главница, лихви (договорни, възнаградителни, наказателни), неустойки.
Отделно може да бъде оспорено само обезпечението или привилегиите, както отразяването им, така и липсата им в списъка на приетите вземания, или посочването им в списъка на неприетите вземания. Правният интерес е свързан с изготвянето на сметката за разпределение и поредността на вземанията в сметката, съответно възможностите за по- пълно удовлетворение на съответния кредитор.[10]
Законодателят е предвидил две групи вземания, които е недопустимо да бъдат оспорени по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ. Първата група вземания се отнася до установени с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът (чл. 691 ТЗ). Втората група вземания са установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане по чл. 164, ал. 4 ДОПК.
2. Съдебно производство по одобряване на приетите от синдика вземания – чл. 692 ТЗ
Характерът на производството е спорно производство.[11]
Производството се провежда от съда по несъстоятелността в рамките на образуваното дело по търговска несъстоятелност съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3, б. „б“.[12]
Съдебното производство се разглежда в закрито съдебно заседание, когато не са постъпили възражения по чл. 690, ал. 1 ТЗ (чл. 692, ал. 1, изр. 1 ТЗ). В този случай съдът се произнася с определение, като одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания от синдика.
В съдебната практика е обсъждан проблемът – задължен ли е съдът по несъстоятелността да одобри съответния списък, ако не са постъпили възражения, или може да измени списъка и съответно да изключи от списъка кредитор или част от приетото му вземане, съответно да включи в списък с приетите вземания кредитор, който е с неприето вземане по списъка на синдика. Този въпрос не е изрично уреден в закона, но в съдебната практика се приема, че при липса на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ е недопустимо съдът да прави промени в списъците служебно.[13]
В правната литература се посочва, че би могло служебно от съда да се отстраняват очевидни фактически грешки, допуснати в списъците, изготвени от синдика, което възприемам изцяло. Счита се, че е недопустимо да се извършват по този ред обаче промени в характера на вземането – например определянето на вземането като обезпечено, промяна на основанието или размера на вземането и неговата структура. В този случай при допускане на такова изменение се преклудира възможността за засегнатото от промени лице да подаде възражение срещу тези промени по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ.[14]
Производството по чл. 692 ТЗ при постъпили възражения се разглежда в открито съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл. 692, ал. 3, изр. 1 ТЗ.
Срещу списъците може да постъпи едно или няколко възражения от длъжник и/или кредитор с прието/неприето вземане и законодателят е постановил по възможност всички възражения да се разглеждат в едно съдебно заседание (чл. 692, ал. 3, изр. 2 ТЗ). Целта е процесуална икономия и по-бързото приключване на фазата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. Освен това, когато има няколко възражения срещу едно и също прието вземане например, е важно тези възражения да се разглеждат заедно, тъй като по този начин ще може съдът да вземе едно общо решение на въпроса – следва ли да извършва промяна в списъка по това вземане и в коя част от неговата структура (главница, лихви, неустойка, обезпечение), или следва възраженията да бъдат оставени без уважение.
Страните в производството са подалият възражението кредитор и/или длъжник и ответници са несъстоятелният длъжник (ако не е подал възражение), кредиторът, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и синдикът – чл. 692, ал. 3, изр. 1 ТЗ. Страните се призовават по общите правила на ГПК с призовки и при спазване на срока за призоваване по чл. 56, ал. 3 ГПК страната да е получила призовката най- късно една седмица преди датата на заседанието. За съдебното заседание се изготвя списък на страните.
Синдикът е задължен да представи писмено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ по всяко постъпило възражение в тридневен срок от получаването му от съда, но не по-късно от датата на съдебното заседание за разглеждане на възраженията. Следва да се има предвид, че представянето на писмено становище от синдика е задължително предвид императивната норма на чл. 690, ал. 2, изр. 1 ТЗ. При непредставяне на писмено становище следва такова да се изиска от съда по несъстоятелността и при неизпълнение на указанията на съда е налице основание за налагане на глоба по чл. 663, ал. 1 ТЗ на синдика.
По въпроса с допустимите доказателства в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ при постъпили възражения съдебната практика беше противоречива, като с първото становище се приемаше, че следва да се съобразяват само писмените доказателства, приложени с молбата за предявяване на вземането, а с второто становище се приемаше, че всички доказателства по ГПК са допустими в това производство. Спорът бе разрешен с ТР № 1/2017 г. от 03.02.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ВКС, ОСТК, т. 4, като се прие, че в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ са допустими всички доказателства, а не само писмените.[15]
При производството по чл. 692 ТЗ целта на законодателя е в едно съдебно заседание да се разгледат постъпилите възражения и съдът да се произнесе със съдебен акт. Възможно е обаче и отлагане на делото поради допуснати доказателствени искания като назначаване на съдебно-счетоводна или др. експертиза, допускане на свидетели или представяне на писмени доказателства от страните в производството или от трети лица и тези доказателства са относими към предмета на спора. Следва да се има предвид, че не са налице законови изисквания както по ГПК за исковата молба за приложение на доказателства и за отправяне на доказателствени искания до съда, поради което възможността за отлагане на делото за събиране на допълнителни доказателства е нерядко срещано в съдебната практика.
Съдебният акт при постъпило процесуално допустимо възражение е определение, което се постановява в 14-дневен срок от последното съдебно заседание (чл. 692, ал. 4, изр. 2 ТЗ).
Когато съдът приеме възраженията за основателни, съдът извършва промяна в съответния списък по отношение на процесното вземане, след което одобрява изменения списък. Съдът може да приеме възраженията за неоснователни, поради което ги оставя без уважение и одобрява списъка, без да прави промени в същия.
В определението си съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив по отношение на всяко едно от възраженията и съответно при уважаване на конкретно възражение, да се формулира отделен диспозитив за промяна на списъка за съответното вземане, предмет на възражението. При неоснователност на възражението съдът следва да се произнесе в отделен диспозитив, с който оставя без уважение възражението.
След произнасяне по основателността на възражението, съответно изменението на списъка за конкретното вземане, съдът следва задължително да формулира диспозитив за одобряване на списъка след извършване/неизвършване на промените за конкретното вземане.[16]
Определенията на съда за одобряване на списъците по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ не подлежат на обжалване и се обявяват в търговския регистър (чл. 692, ал. 4, изр. 2 ТЗ).
Определението на съда по чл. 692, ал. 1 ТЗ, постановено при липса на възражения, има сила на пресъдено нещо, тъй като този съдебен акт не е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Одобреният по чл. 692, ал. 1 ТЗ списък с приети вземания определя вземанията като приети по смисъла на чл. 693 ТЗ от датата на постановяване на определението на съда за одобряване на списъците при липса на постъпило възражение.
При постъпило възражение определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ няма сила на пресъдено нещо при предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за съответното оспорено преди това вземане, тъй като предстои постановяване на съдебен акт по установяване съществуването/несъществуването на определено оспорено по чл. 692 ТЗ вземане. Когато в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ не е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за оспорено по реда на чл. 692 ТЗ вземане, определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ за това вземане има сила на пресъдено нещо след изтичане на преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Последиците от постановяване на определенията по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ са свързани с определяне на срока за предлагане на оздравителен план (чл. 698 ТЗ), със свикване на събрание на кредиторите по чл. 674, ал. 2 ТЗ с правомощията на събранието по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Последиците от определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ са свързани с определяне на срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ за предявяване на исковете по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването/несъществуването на оспореното по реда на чл. 692 ТЗ предявено вземане
В заключение би следвало да се посочи, че фазата на предявяване на вземанията може да приключи с определението по чл. 692, ал. 1 ТЗ. С определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ обаче се предпоставя последваща процесуална защита на подалия отхвърленото възражение чрез предявяването на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, анализът на който ще бъде предмет на следваща публикация.
д-р Силвия КРЪСТЕВА, съдия в Окръжен съд – гр. Плевен
_____
[1] Стефанов, С., Топчиева, Р., Митева, Д., Николова, Б. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. София: ИК „Труд и право“, 2013, с. 200. Приема се, че кредиторът с прието вземане няма правен интерес да оспорва приемането на собственото си вземане, но има правен интерес да оспорва приемането на вземане на друг кредитор.
[2] Определение № 748 от 23. 12. 2009 г. по ч. т. д. № 740/2009 г., ТК, I т. о., в което съдът приема, че третото лице в исковото производство по чл. 694 ТЗ, непредявило вземане в производството по несъстоятелност, не е активно легитимирано да подава възражение срещу списък по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
[3] Стефанов, С. и др., цит. съч., с. 202. Изразява се становище, че активната легитимация се определя от правния интерес да се подаде възражение срещу прието вземане на кредитор по списъка с приети вземания по чл. 686, ал. 1 ТЗ.
[4] Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 330. Авторът разделя кредиторите на нови с вземания след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и стари кредитори с вземане преди това решение, като приема, че новите кредитори имат интерес да оспорят вземането на старите, защото при разпределение ще се удовлетворят в 7-и ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
[5] В ТР № 1/2017 от 03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ВКС, ОСТК, производството по разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността срещу приетите и неприетите вземания е спорно производство – развива се с участието на кредитора с прието/неприето вземане, оспорващия кредитор, длъжника и синдика и цели да разреши на този етап, макар и не по окончателен начин, правния спор относно съществуването на предявените вземания.
[6] Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 331. Приема, че писмената форма на възражението е форма за действителност.
[7] Сталев, Ж., Мингова, А., Стамболиев, О., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право. София: Сиела, 2012, с. 178-179, с. 199. Като една от положителните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск е посочено съобразяването на иска с изискванията, на които трябва да отговоря редовният иск (чл. 127 – чл. 129 ГПК).
[8] С Определение № 720 от 01.11.2024 г. на САС по в. ч. т. д. № 280/2024 г. съдът е приел, че не е спазен преклузивният срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което не са били налице условията за разглеждането му по същество в производството по чл. 692 ТЗ и същото правилно е оставено без разглеждане. В този смисъл е и Определение от 25.05.2005 г. на ВКС по ч. т. д. № 29/2005 г., II т. о., ТК.
[9] В Решение № 117 от 19.07.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 586/2023 г. е посочено, че законодателят не е предвидил ограничения относно допустимите оспорвания на прието вземане, а с добавянето на изр. 2 на чл. 690, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 66/2023 г.) изрично е уточнил, с оглед на създадената съдебна практика до този момент, че предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането. По аргумент и от разпоредбата на чл. 134 ЗЗД кредитор може да се позове на погасяване по давност на прието вземане на друг кредитор и това възражение да се счете за основателно в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
[10] Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, са от първи ред и се удовлетворяват преди всички останали приети вземания.
[11] Съгласно ТР № 1/2017 от 03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ВКС, ОСТК, производството по разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността срещу приетите и неприетите вземания е спорно производство.
[12] Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, б. „б“ ПАС да не се образува отделно частно търговско дело по възраженията по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
[13] Решение № 15 от 01.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Определение № 751 от 30.11.2009 г. по т. д. № 629/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., с което се приема, че служебно съдът може да уточни вида на паричната единица на приетото вземане, когато синдикът не го е посочил.
[14] Стефанов, С. и др., цит. съч., с. 212.
[15] В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че при липсата на изрично ограничение относно допустимите доказателства във фазата по разглеждане на възраженията по чл. 690 ТЗ, обстоятелството, че законодателят е предвидил провеждането на открито съдебно заседание, е достатъчно, за да се приеме, че в това производство са допустими всички доказателства, които могат да бъдат събрани в открито съдебно заседание. Ако в тази фаза на производството се събират не само писмени, а и всички други доказателства, допустими в общия исков процес, но при съкратени срокове и ускорена процедура, в много случаи биха се избегнали исковете по чл. 694 ТЗ за установяване на оспорените вземания. Приемането на обратното означава преценката на съда по несъстоятелността за съществуване на оспореното вземане да е формална, а определена категория вземания изобщо да не могат да бъдат установени, когато за тяхното доказване е необходима счетоводна или друг вид експертиза, което би довело до неравнопоставеност на кредиторите.
[16] Стефанов, С. и др., цит. съч., с. 210. Изразено е становище, че съдът следва да се произнесе с отделни определения за отделните списъци на приетите и служебно приетите вземания, като това важи и за основните, и за допълнително съставените списъци. По мое мнение такова задължение изрично не е определено в закона и съдът следва да прецени как точно да се произнесе в зависимост от времето на провеждане на съдебното производство по различните възражения и списъци на вземанията.
