Списание „Собственост и право“, 2024 г., кн. 11
Въведение
Повод за написването на настоящата статия даде Решение № 50051 от 02.03.2023 г. по гр. д. № 2602/2022 г. на ВКС, I г. о. Предмет на изследването е съдбата на съпружеската имуществена общност след избор от съпрузите на законов режим на разделност за приложим към техните имуществени отношения.
С цитираното решение е отменено въззивно Решение № 25 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 36/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено Решение № 535 от 18.11.2021 г. по гр. д. № 1054/2020 г. на Районен съд – Търговище. Първоинстанционният съд е приел, че при влизане в сила на Семейния кодекс (СК) от 2009 г. съпрузите са били в граждански брак; преуредили са имуществените си отношения с декларация за разделност; с избора на този режим е прекратена съпружеската имуществена общност, а тъй като съгласно пар. 4, ал. 1 правилата на новия СК се прилагат и по отношение на заварени бракове, то е прието, че по отношение на делбените имоти е приложим режимът на разделност и те са собственост на този съпруг, на чието име са придобити (в процесния казус – през 1982 г.). Въззивната инстанция е приела, че имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност и остават такива дори след избора на законов режим на разделност, защото декларацията за избор на режим на разделност има действие само занапред. Касационният съд е приел, че изборът на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му, поради което в процесния казус имотът, придобит през 1982 г. на името на единия съпруг и станал съпружеска имуществена общност (СИО) към момента на придобиването му, след избора на законов режим на разделност става собственост на онзи съпруг, на чието име е придобит. Видно е, че по разглеждания тук спорен въпрос ВКС е споделил извода на първоинстанционния съд.
Според застъпеното в настоящата статия становище и двете виждания – и на въззивния съд (че след избора на режим на разделност придобитата вече СИО се запазва поради действието на избора на режим ex nunc), и на ВКС (че изборът на режим на разделност има обратно действие и следователно имотът СИО става собственост на съпруга, на чието име е придобит) – са погрешни. Верният извод, според възприетото тук виждане, е, че след избора на законов режим на разделност съпружеската имуществена общност се прекратява за в бъдеще и се трансформира в обикновена дялова съсобственост между двамата съпрузи.
Аргументи в подкрепа на изложеното виждане могат да бъдат изложени в следната логическа последователност.
1. При действието на Семейния кодекс от 1968 г. и на Семейния кодекс от 1985 г. единственият приложим имуществен режим между съпрузи е законовият режим на общност. Правилата за него са императивно установени и не е възможно съпрузите да договарят имуществените си отношения. Това положение е безспорно както в теорията[1], така и в съдебната практика[2]. Съгласно чл. 13 от Семейния кодекс от 1968 г. и чл. 19 от Семейния кодекс от 1985 г. вещните права[3], придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, със законово установени изключения, са съпружеска имуществена общност, независимо на чие име са придобити (дали на името на единия съпруг или на името и на двамата съпрузи). Уговорка за нещо различно би била нищожна поради противоречие на закона[4].
2. Действащият Семеен кодекс урежда три алтернативни режима – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим, като правото на избор принадлежи на двамата съпрузи общо (с изключение на случаите, при които единият или и двамата съпрузи са непълнолетни[5] или ограничено запретени, в които случаи съгласно чл. 18, ал. 2 СК към техния брак се прилага императивно законовият режим на общност). Съгласно пар. 4, ал. 2 ПЗР СК „Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс“. Ако не го направят, към техния брак продължава да се прилага законовият режим на общност.
3. Ако към брака на съпрузите се е прилагал законов режим на общност и вещни права върху определени недвижими или движими вещи са придобити в съпружеска имуществена общност (без значение дали става въпрос за брак, сключен преди влизане в сила на СК-2009 или на сключен при действието му брак), то с избора на законов режим на разделност съпружеската имуществена общност се прекратява. Това следва от изричния текст на чл. 27, ал. 3 СК. Посочената разпоредба е диспозитивна, като може да бъде уговорено нещо различно единствено с брачен договор, ако в него се предвиди, че съпружеската имуществена общност върху определени недвижими или движими вещи се запазва.
4. Последиците от прекратителното действие на установените в чл. 27 СК юридически факти е посочено в чл. 28 СК – при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. В следващите разпоредби – на трите алинеи на чл. 29 СК – са установени способи за преодоляване на това неравенство чрез придобиване на по-голям дял от прекратената СИО от единия съпруг като следствие на упражнено по съдебен ред потестативно право[6].
Подредбата на посочените правила не е случайна, а е резултат на логическа последователност – съпружеската имуществена общност се прекратява вследствие на настъпването на установен в чл. 27 СК юридически факт (вкл. избор на законов режим на разделност), резултатът от това прекратяване е преобразуване на съпружеската имуществена общност в обикновена дялова съсобственост[7] при равни дялове; дяловете могат да бъдат различни, като това различие може да се постигне при успешно провеждане на конститутивен иск на предвидени в чл. 29 СК основания.
5. Член 27 СК урежда не основания за прекратяване на действието на законовия режим на общност (чието действие се прекратява с прекратяване на брака или с избор на друг имуществен режим от съпрузите), а основания за прекратяване на съпружеската имуществена общност върху вещни права, придобити по време на брака – при някои от посочените основания за всички такива вещни права, при други – върху определени вещи.
Посоченият извод следва както от заглавието на разпоредбата („Прекратяване на съпружеската имуществена общност“), така и от използваните във всяка от петте алинеи (вкл. ал. 3) изрази. Известно е, че въпреки често срещани грешки, даденото от българския законодател наименование на съответния приложим между съпрузите режим на имуществени отношения, в смисъла на съвкупност от норми, е „законов режим на общност“, а не „режим на съпружеска имуществена общност“[8]. Извън езиковото тълкуване, очевидно е, че някои от посочените факти (напр. в ал. 4) не водят до прекратяване прилагането на режима, а до прекратяване на общността върху съответната вещ.
Следователно установените в чл. 27 СК юридически факти, вкл. изборът на законов режим на разделност, имат за последица прекратяване на съпружеската имуществена общност върху вещи, върху които такава общност съществува. Използваният израз „прекратяване“ няма как да бъде тълкуван по друг начин. Ако законодателят искаше не да урежда такова прекратяване, а да установи, че режимът се прилага само за придобити след избора вещи, то разпоредбите на чл. 27 и 28 СК щяха да са излишни[9] (или законодателят би използвал в чл. 27 СК изразът „предотвратяване на възникването на СИО“, а не „прекратяване“). В литературата отдавна е изяснено, че под „прекратяване на съпружеската имуществена общност“ следва да се разбира прекратяване на общността върху наличните имоти[10]; отнемане на състоянието на общност, на бездяловост, като съпрузите стават обикновени съсобственици[11]; преустановяване съществуването на бездялово и неделимо съпритежание и превръщането му в обикновена, дялова и делима съсобственост[12].
Видно от текстовете на чл. 27 и чл. 28 СК е, че законодателят урежда по един и същ начин последиците от всяко едно от петте прекратителни основания. Ако някой от установените там факти имаше различно действие, това следваше да бъде изрично прогласено.
От горното следва, че изводът на въззивния съд, че изборът на режим на разделност има действие само за вещи, придобити при действието му и не засяга придобитите вече в СИО вещи, върху които СИО продължава да съществува, е дълбоко погрешен[13].
Институтът на съпружеската имуществена общност е характерен единствено за законовия режим на общност и е принципно несъвместим със законовия режим на разделност. Освен от изричния текст на чл. 27, ал. 3 СК, косвен аргумент в подкрепа на този извод може да бъде извлечен от обстоятелството, че в периода до приемането на първия СК от 1968 г., когато единственият имущественобрачен режим е законовият режим на разделност, институтът на СИО е напълно непознат на българското законодателство. При спора дали при приемането на СК-1968 да се запази режимът на разделност или да се въведе режимът на общност, голяма част от авторитетните български цивилисти се обявяват за запазване на разделността, като един от множеството им аргументи е, че съпружеската имуществена общност е непозната и чужда на българското правосъзнание и на бита на българските граждани[14].
Единственото изключение от посочената несъвместимост между законов режим на разделност и наличието на съпружеска имуществена общност ще се прояви, ако страните са сключили брачен договор и с него са препратили към законовия режим на общност или са се споразумели, че определен имот преминава в СИО (при спазване на ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. второ СК) или че по отношение на него се запазва съществуващата СИО.
6. Изводът на решаващия състав на ВКС, че изборът на законов режим на разделност има обратно действие, е погрешен. В литературата е безспорно, че ретроактивното действие на определен юридически факт е фикция и за да е налице, следва да е предвидено изрично в закона[15]. Както се отбелязва в литературата, Семейният кодекс предвижда такова действие единствено при сключване на брачен договор, ако страните са му придали такова (арг. от чл. 40, ал. 1 СК)[16], но не и на избора на законов режим на разделност.
В разглежданото тук касационно решение като аргументи в полза на обратното действие на избора са посочени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 СК. Подобен извод е погрешен, доколкото тези разпоредби уреждат единствено титулярството на придобитите по време на брака права, респ. средството за отстраняване на неоснователно обогатяване в отношенията между съпрузите в такава хипотеза; те обаче нямат за предмет темпоралното действие на извършения избор. Погрешна е и привръзката в мотивите на решението между чл. 27, ал. 3 и чл. 40 СК, доколкото последната разпоредба урежда обратното действие единствено при брачен договор.
Странен е и аргументът, почерпен от правилото на пар. 4 ПЗР на СК – то урежда приложимостта на уредбата на имуществените отношения между съпрузи по новия СК и към заварени бракове, както и възможността на съпрузите по такива бракове да изберат друг имуществен режим. На първо място, в литературата е изяснено, че правилото не въвежда обратно действие на съответните правила на Семейния кодекс, а установява приложението им спрямо заварените правоотношения от момента на влизане в сила на СК, а не от минал момент. Това действие е назовано в доктрината „несъщинско обратно действие“ на закона[17]. То не позволява правилата на СК-2009 относно имуществените отношения между съпрузи да се прилагат за заварените бракове от момент, предхождащ датата на влизането на новия кодекс, т.е. преди 01.10.2009 г. Следователно няма как законовият режим на разделност да бъде приложен към отношения от 1982 г., както е постъпил съдът в разглеждания казус.
7. Извод за липсата на обратно действие на избора на законов режим на разделност може да се направи не само от систематичното тълкуване на разпоредбите, уреждащи избора на имуществен режим и действието на този избор, но и от липсата на определени правила в СК.
На първо място, подобна радикална последица на избора на режим на разделност, засягаща изключително тежко правата на съпрузите, следваше да бъде уредена с изрична норма, а не да се извлича от тълкуването на други текстове (каквото, впрочем, не е възможно да се направи при действащата уредба, както вече бе изложено). Така е постъпил законодателят при уреждане на възможността съпрузите да придадат обратно действие на брачен договор в чл. 40, ал. 1 във връзка с ал. 2 СК.
На второ място, ако законодателят бе избрал да уреди подобно темпорално действие, той следваше да установи защита на трети лица, придобили вече права от съпрузите. По този начин той е постъпил в чл. 40, ал. 2 СК по отношение на брачен договор, на който съпрузите са придали обратно действие. Правилата на чл. 40 СК са ситуирани в раздел IV на глава четвърта от СК, посветена на договорния режим, а не в раздел I, наименуван „Общи положения“. Това показва приложимостта на тази възможност единствено към един от трите алтернативни имуществени режима[18]. Поради изложеното не може да се говори за празнота в закона, която да може да бъде попълнена чрез аналогия на закона. Следователно липсата на правила, аналогични на чл. 40, ал. 1 и 2 СК, в раздела, уреждащ законовия режим на разделност, сочи към недопустимостта изборът на режим на разделност да ретроагира.
8. Ако се възприеме тезата на ВКС в разглежданото решение, би се стигнало до очевидно несправедливи резултати. Ако една недвижима или движима вещ е придобита при действието на законов режим на общност на името и на двамата съпрузи, то проблем не би съществувал, защото в резултат на избора все пак би се стигнало до обикновена съсобственост. Ако обаче вещта е била придобита на името на единия съпруг, то при възприемане на отреченото в настоящата статия виждане би се стигнало до изгубване с обратно действие на придобити от другия съпруг права[19]. Вещта е била СИО, и то вероятно твърде дълго време, а сега изведнъж с избора на режим тя би станала с обратно действие лична собственост само на единия съпруг. Този извод е в крещящо противоречие с принципа за правна сигурност в гражданските правоотношения[20]. По този начин са застрашени правата на хиляди хора, придобили вещни права в СИО по време на брака си, и сега пристъпили към избор на законов режим на разделност, без да съзнават подобна последица.
9. Застрашени биха били и правата на трети лица, доколкото в случая не съществува разпоредба, аналогична на чл. 40, ал. 2 СК, защитаваща придобити вече права от трети лица при придаване на ретроактивно действие на брачен договор. Следователно, ако се възприеме застъпената от ВКС теза, то при избор на режим на разделност с обратно действие би могло да се стигне до следната ситуация: съпругът А придобива на свое име имот при действието на СК-1985 и съгласно чл. 19 върху този имот възниква СИО; съпругът Б прехвърля еднолично вещта на трето лице в нарушение на чл. 22, ал. 3; съпругът А не оспорва в законоустановения срок сделката и тя се стабилизира; при действието на СК-2009 двамата съпрузи избират законов режим на разделност, което води до резултата, че разпореждането е било извършено от несобственик и следователно сделката е била без вещнопрехвърлително действие. По този начин би се заобиколил преклузивният срок за оспорване на еднолично разпореждане с вещ СИО, установен както в СК-1985, така и в СК-2009.
При анализ на редица разпоредби от българското законодателство може да бъде направен извод, че законодателят последователно изгражда защита в полза на лица, вече придобили субективни имуществени права, които с поведението си не са допринесли за отпадането с обратно действие на своето придобивно основание или на придобивното основание на техния праводател, което би довело и до отпадане на техните права поради принципа Resoluto iure dantis resolvitur ius accipientis („С отпадане правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника“). Тези защитни правила са уредени като изключение от посочения принцип – чл. 33, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); чл. 88, ал. 2 ЗЗД; чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД; чл. 211, ал. 2 ЗЗД; чл. 227, ал. 5 ЗЗД; цитираната вече разпоредба на чл. 40, ал. 2 СК и др. Липсата на подобно правило също може да се посочи като аргумент е полза на виждането, че изборът на законов режим няма обратно действие. Да се твърди, че законодателят е пропуснал да установи подобно защитно правило, би било неудачно, тъй като такова е установено при следващия уреден в закона имущественобрачен режим – договорния режим.
Ако се приеме изводът на решаващия състав на ВКС, същият следва да се приложи и в обратната ситуация – ако съпрузите са избрали законов режим на разделност, единият от тях е придобил на свое име имоти, които са станали негово лично притежание и впоследствие съпрузите са избрали законов режим на общност. Като логично продължение на критикуваната тук теза имотите – лична собственост, биха станали автоматично съпружеска имуществена общност (защото със същите аргументи като в разглежданото решение може да се приеме, че чл. 21, ал. 1 СК не уточнява, че става въпрос за придобити след избора на режим вещни права, т.е. че би следвало правилото да се прилага за всички придобити по време на брака такива). Подобен извод видимо би накърнил правата на съпруга, който до момента на избора е бил едноличен собственик, както и на трети лица, които са придобили само от него (логично би било да се приеме в такава ситуация, че другият съпруг има шестмесечен срок да оспори сделката по чл. 24, ал. 4 СК, тъй като до момента няма как подобен срок да е започнал да тече). Резултатът би бил повече от несправедлив спрямо посочените лица; той крие опасност и от злоупотреба от страна на недобросъвестни съпрузи.
10. Поради всички изложени рискове за правната сигурност следва да се приеме, че изборът на режим не променя с обратно действие (или казано по-прецизно със същинско обратно действие) заварените бракове. Той урежда за в бъдеще тези бракове, като при избор на режим на общност не се променя собствеността върху придобитите до момента по време на брака имоти лична собственост поради липса на изрична норма в този смисъл, а при избор на разделност съпружеската имуществена общност върху придобити до момента вещи се прекратява поради изричното правило на чл. 27, ал. 3 СК и се преобразува в дялова съсобственост. Последиците са установени в раздел II и раздел III на глава четвърта от СК и при създаването им е държана сметка както за правата на съпрузите върху вече придобитите вещи, така и за правата на трети лица, приобретатели на единия от съпрузите. Съпрузите биха могли да модифицират тези правни последици единствено чрез брачен договор.
Единственото въздействие, което изборът на законов режим има върху придобитите вече вещни права, е установено при законовия режим на разделност и то се изразява в прекратяването на СИО и преобразуването му в обикновена съсобственост. То, за разлика от разгледаните по-горе хипотетични (и отречени в настоящата статия) правни последици, не застрашава нито правата на съпрузите, нито правата на техни приобретатели. Правата на съпрузите не се накърняват, понеже и двамата запазват титулярството върху придобито вече право на собственост, макар и в рамките на дялово, а не на бездялово притежание. Това създава единствено възможността за разпореждане на единия съпруг с притежавания от него дял, но при спазване на защитното правило на чл. 33 ЗС. Правата на трети лица, придобили от двамата съпрузи, няма как да бъдат накърнени, понеже липсата на обратно действие на избора не рефлектира върху вече осъщественото им придобивно основание.
11. Виждането за обратното действие на избора на законов режим на разделност противоречи и на възприетото в българската правна доктрина. Авторите, които са обърнали внимание на този въпрос, приемат, че изборът на режим на разделност няма обратно действие[21]. При анализа на литературата по време на подготовката на настоящата статия не бе открит автор, който да приема противното.
12. Съдебната практика, извън разглежданото тук решение, също приема, че при прекратяване на съпружеската имуществена общност на основание чл. 27, ал. 3 СК върху съответните вещи възниква обикновена дялова съсобственост[22]. Подобен извод може да бъде извлечен и от мотивите на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС (макар и по повод на друго прекратително основание по чл. 27 СК), според което „В тези хипотези (чл. 27, ал. 3 и ал. 4 СК – бел. моя, В. П.), имуществото се е намирало в патримониума на съпрузите към правно релевантната дата (решението за обявяване в несъстоятелност, изпълнението) и прекратяването на съпружеската имуществена общност е последица от несъстоятелността, респ. от способа на индивидуалното принудително изпълнение. Там съпругът недлъжник запазва правата си върху 1/2 ид. ч. при условията на обикновена съсобственост, а частта на съпруга длъжник се включва в масата на несъстоятелността, респ. бива възложена другиму“.
13. В подкрепа на застъпения тук извод могат да бъдат приведени и сравнителноправни аргументи, резултат от анализ на текстове от основните европейски законодателства.
Съгласно пар. 1414 от Германския граждански законник, ако съпрузите изключат или променят законовия имуществен режим, настъпва разделяне на имуществото, освен ако в брачният договор не е посочено друго[23]; съгласно чл. 1449 с влизане в сила на решението по иск на единия съпруг имуществената общност се прекратява. Макар по германското право съпружеската имуществена общност да съществува в няколко разновидности, в зависимост от избрания режим, то е видно, че посочените разпоредби уреждат прекратяване на съществуващата вече общност (а не прилагане на новоизбрания режим единствено за придобити при неговото действие права).
Според чл. 1441, т. 6 от Френския граждански кодекс съпружеската имуществена общност се прекратява при избор на друг имуществен режим. На базата на чл. 1442 ФГК френската доктрина приема, че прекратяването на общността обикновено има обратно действие[24]. Дори когато действието на прекратяването е от датата, на която се извършва, последицата му е прекратяването, ликвидацията на общността върху правата между съпрузите (communauté), следователно няма как наличната съпружеска общност да продължи да бъде налична (арг. от чл. 1442, ал. 1 ФГК, според която няма възможност съпружеската общност да продължи да съществува).
Съгласно чл. 191, ал. 1 от Италианския граждански кодекс единият от способите за прекратяване на съпружеската общност е изборът на друг имуществен режим. Разпоредбата урежда не способите за изменение на режима, а юридическите факти, чиято последица е прекратяването на наличната съпружеска общност (comunione), която съгласно чл. 177 ИГК възниква върху вещи, плодове от вещи, приходи, дружества, придобити, респ. възникнали по време на брака.
Че режимът на разделност е несъвместим с наличието на съпружеска имуществена общност, се приема категорично и в руската правна доктрина[25] при тълкуването на чл. 42, ал. 1 от Семейния кодекс на Руската федерация.
14. В заключение може да се каже, че изборът на режим на разделност няма обратно действие основно поради обстоятелството, че такова не е уредено от закона. Той има действие за в бъдеще, но по силата на изричната разпоредба на чл. 27, ал. 3 СК прекратява съпружеската имуществена общност и я трансформира в обикновена дялова съсобственост съгласно текста на чл. 28 СК. Недвижимите и движимите вещи, притежавани до момента в СИО, от момента на избора на режим се притежават в обикновена съсобственост от съпрузите, без значение дали са придобити на името на единия или и на двамата съпрузи. Те нито остават в СИО, нито с обратна сила стават собственост на съпруга, на чието име са придобити. Обратните виждания противоречат както на закона, така и на необходимостта от сигурност на оборота и от защита на лица, вече придобили права от съпрузите.
Доц. д-р Венцислав Л. ПЕТРОВ[26]
______
[1] Попов, Л. Имуществена общност на съпрузите. София: Наука и изкуство, 1969, с. 19; Ненова, Л. Семейният кодекс и реформата в семейното право. София: Наука и изкуство, 1971, с. 53-54; Гоцев, В. Имуществени отношения между съпрузите по Семейния кодекс. София: Наука и изкуство, 1988, с. 15; Тодорова, В. Прекратяване на съпружеската имуществена общност през време на брака. София: Сиби, 1999, с. 18 и с. 23; Матеева, Ек. Семейно право на република България. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 103; Станева, А. в: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова. Коментар на новия Семеен кодекс. София: ИК „Труд и право“, 2009, с. 56
[2] ППВС № 5/1972 г.; Решение № 144 от 09.08.2016 г. по гр. д. № 566/2016 г. на ВКС, I г. о.
[3] При действието на Семейния кодекс от 1985 г. – и влоговете. Доколкото това положение не е запазено при Семейния кодекс от 2009 г. (арг. от чл. 21, ал. 1 и пар. 4 ПЗР) и влоговете по заварените бракове са лично имущество на съответния съпруг от влизане в сила на кодекса, то изборът на режим няма как да повлияе на титулярството им, поради което въпросът остава извън рамките на настоящото изложение.
[4] Точка 7 от ППВС № 5/1972 г.
[5] Възможността непълнолетен да сключи брак вече не съществува след отмяната на ал. 2-4 на чл. 6 СК с ДВ, бр. 106 от 22 декември 2023 г. За сключилите преди това брак непълнолетни обаче, които все още не са навършили пълнолетие, ограничението на чл. 18, ал. 2 СК следва да се прилага.
[6] Възможно е неравенство в дяловете да бъде постигнато и по волята на двамата съпрузи чрез уговорка в брачен договор или в споразумение за развод по чл. 51 СК или по чл. 49, ал. 4 СК, утвърдено от съда с влязло в сила решение – така и Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 156. Това положение се приема и в ТР № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС.
[7] Доктрината го приема единодушно като последица на всички основания за прекратяване по чл. 27 СК – Станева, А. в: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова. Коментар на новия Семеен кодекс. София: ИК „Труд и право“, 2009, с. 81; Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 155.
[8] Този режим, базисен в голям брой държави, може да бъде срещнат под различни наименования, като това се дължи и на различните разновидности, под които може да съществува. Последните са подробно разгледани от Матеева, Ек. Общ сравнителноправен поглед върху основните типове имущественобрачни режими в съвременността. – В: Liber amicorum. Сборник в чест на проф. д-р Огнян Герджиков и проф. д-р Огнян Стамболиев по случай 65 години от рождението им. София: Фенея, 2013, с. 73-183.
[9] Така Топуров, П. За действието на избора на законовия режим на разделност. – В: Собственост и право, 2023, № 7, достъпна на https://trudipravo.bg/izbrani-statii/izbrani-statii-ot-spisanie-sobstvenost-i-pravo/za-dejstvieto-na-izbora-na-zakonoviya-rezhim-na-razdelnost/
[10] Ненова, Л. Семейният кодекс и реформата в семейното право. София: Наука и изкуство, 1971, с. 88, която разглежда прекратяването на СИО по време на брака при наличието на важни причини при действието на СК от 1968 г., но изводите за родовото понятие „прекратяване на СИО“ могат да бъдат използвани и при разглеждания тук въпрос поради заглавието на чл. 27 СК-2009.
[11] Тодорова, В. Прекратяване на съпружеската имуществена общност през време на брака. София: Сиби, 1999, с. 37.
[12] Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 145.
[13] Че СИО се запазва по отношение на придобитите преди избора на режим имоти, неправилно приема решаващият състав и в Решение № 820 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 1054/2023 г. на Районен съд – Благоевград, стъпвайки на иначе верния аргумент, че изборът на режим има действие ex nunc.
[14] Този аргумент се застъпва от Меворах, Н., Л. Ненова-Лалова. Имуществени отношения между съпрузи. – В: Год. СУ. Юрид. фак., Т. L [1958-1959], 1959, № 1, с. 48-50; Ненова-Лалова, Л. Разделност или общност в имуществените отношения между съпрузи. – В: Социалистическо право, 1957, № 10, с. 61 и сл.; Таджер, В. По въпроса за имуществените отношения между съпрузите. – В: Правна мисъл, 1960, № 3, с. 63.
[15] Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. София: Наука и изкуство, 1973, с. 175; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. София: Софи-Р, 2002, с. 422-423.
[16] Станева, А. в: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова. Коментар на новия Семеен кодекс. София: ИК „Труд и право“, 2009, с. 60.
[17] Русчев, Ив. Нормативните актове като източник на частното право. София: Албатрос, 2008, с. 272-289, детайлно разглежда този вид действие на закона по време, като го съпоставя с обратното действие и стига до извода, че всъщност става въпрос за проявление на типичното действие на гражданския закон – ex nunc.
[18] Така и Решение № 295 от 13.06.2024 г. по в. гр. д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград.
[19] Така и Топуров, П. За действието на избора на законовия режим на разделност. – В: Собственост и право, 2023, № 7, достъпна на https://trudipravo.bg/izbrani-statii/izbrani-statii-ot-spisanie-sobstvenost-i-pravo/za-dejstvieto-na-izbora-na-zakonoviya-rezhim-na-razdelnost/
[20] Признат за един от основните принципи на българското гражданско право – така Павлова, М. Гражданско право. Обща част. София: Софи-Р, 2002, с. 50.
[21] Така Станева, А. в: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова. Коментар на новия Семеен кодекс. София: ИК „Труд и право“, 2009, с. 60.; Марков, М. Семейно и наследствено право. Modus studendi. С.: Сиби, 2014, с. 40; в същия смисъл и Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 145, която приема, че при всички случаи на прекратяване на СИО по чл. 27 СК се стига до възникване на обикновена, дялова и делима съсобственост; обратното действие на избора се отрича и от Топуров, П. За действието на избора на законовия режим на разделност. – В: Собственост и право, 2023, № 7, достъпна на https://trudipravo.bg/izbrani-statii/izbrani-statii-ot-spisanie-sobstvenost-i-pravo/za-dejstvieto-na-izbora-na-zakonoviya-rezhim-na-razdelnost/
[22] Така Решение № 133 от 06.11.2018 г. по гр. д. № 4300/2017 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 295 от 13.06.2024 г. по в. гр. д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград; Решение от 22.01.2015 г. по гр. д. № 4783/2014 г. на Районен съд – Сливен; Решение № 87 от 30.01.2024 г. по в. гр. д. № 90/2024 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 411 от 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 575/2022 г. на Окръжен съд – Перник; Решение № 5119 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 9855/2014 г. на Районен съд – Варна; Решение № 25 от 28.03.2022 г. по в. гр. д. № 36/2022 г. на Окръжен съд – Търговище; Решение № 158 от 27.04.2024 г. по в. гр. д. № 747/2023 г. на Софийския окръжен съд; Решение № 7 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 456/2021 г. на Районен съд – Пирдоп; Решение № 327 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 3864/2022 г. на Районен съд – Плевен;
[23] Германската доктрина приема, че при избора на режима на разделност възникват две самостоятелни имуществени маси, притежание на всеки от съпрузите – така Palandt, O. Burgerliches Gesetzbuch. Munchen: Verlag C. H. Beck, 2002, s. 1566.
[24] Malaurie, Ph., L. Aynès. Droit des régimes matrimoniaux. Paris: LGDJ, 2019, p. 267, 277.
[25] Иванов, А. А. в: Гражданское право. Учебник. Под редакцией А. П. Сергеева и Ю. К. Толстого. Част 3. Москва: Проспект, 1998, с. 313.
[26] Доцент по „Гражданскоправни науки“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, доктор по право, адвокат от Софийската адвокатска колегия.
