Списание „Собственост и право“, 2025 г., кн. 7
авностният срок е вторият от елементите на придобивната давност.[1] Той, за разлика от владението, е обективен елемент и с неговото изтичане се придобиват владените вещни права. В гражданското право срокът има две значения: като определен момент от времето, например календарна дата, и като отрязък от време, който се измерва с различни мерни единици – часове, дни, месеци, години. В тази втора хипотеза срокът винаги има начален и краен момент.[2] Ето защо напълно естествено е Гражданската колегия на ВКС да повдигне въпроса за началния момент на придобивната давност в случаите по чл. 14, ал. 4 и ал. 7а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
В предложението за постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 5/2024 г. на ОСГК на ВКС основният въпрос е кой е началният момент на придобивната давност за приобретателя при отпадане на правата на праводателя след решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и възстановяване на собствеността на друго лице с решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ? Независимо от конкретната хипотеза, при придобиване по давност срокът започва да тече тогава, когато е установено владение върху вещта. Спирането и прекъсването на срока са изрично установени от закона и само ако е налице пречка, която възпрепятства изтичането на срока, може да се говори, че срок не тече. Владението е елемент от фактическия състав на придобивната давност и с неговото установяване давност започва да тече, стига да не са налице основанията за спиране и прекъсване на давностния срок.
За да се постави въпросът за тълкувателно решение, ОС на ГК на ВКС изхожда от две различни становища, поддържани от отделни състави. Според Решение № 383/2011 г. по гр. д. № 1388/ 2010 г., I г. о. на ВКС се счита, че няма пречка давност да тече по отношение на третите лица – приобретатели. Казано е точно, че давност тече, ако в периода от приключване на възстановяването на правото на собственост на първия титуляр по решението до приключване на производството по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не са налице пречки за това. Сред пречките са посочени да не е било спряно административното производство, да не е налице висяща административна процедура, а за претендиращите право на възстановяване на собствеността – да не е имало пречка да предявят иск. За тях е открита възможността да обезпечат бъдещия или вече предявения си иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като поискат налагане на възбрана върху имота, но докато трае производството по този иск и не е налице висяща административна процедура за възстановяване на собствеността, няма основание да се приеме, че давност не тече по отношение на третите лица – приобретатели. В решението са изложени и други аргументи, според които не се прекъсва започналата да тече придобивна давност в полза на третите лица, които не са страни в административното производство, а не могат да бъдат страни и в процес по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова за третите лица давност тече и докато трае процесът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Този извод на ВКС е напълно логичен. Третото лице – приобретател, не е страна в процеса по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а давността спира само ако искът е предявен срещу владелеца[3]. Същевременно, както посочва ВКС, лицата, които са имали претенции към обекта на реституция, са могли да се защитят и с иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), както и да впишат възбрана върху имота.
В Решение № 96/2014 г. по гр. д. № 5198/2013 г., I г. о. на ВКС е прието, че разпоредбите на ЗС за придобиване по давност са приложими и в разглежданата хипотеза. Има се предвид възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, след което имотът е прехвърлен на трети лица, но по-късно правата на прехвърлителите са отречени по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено с решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ на други лица. Приема се, че давност в полза на третото лице – приобретател, започва да тече от влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 7а. Посочва се и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), според която изтеклата до този момент давност не се зачита и давността започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. Всъщност този текст, който се прилага и за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, има предвид давност, изтекла преди влизането на законите в сила. Подобен текст съществува и в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 98/1997 г., и той съвсем ясно посочва, че се има предвид давността, изтекла преди влизането на текста в сила. И двете норми са обнародвани през 1997 г. Да се приеме противното, а именно, че давност няма да тече и след 1997 г., ще означава да се създаде едно противоконституционно ограничение пред придобивната давност, такова, което бе предмет на Решение № 3/2022 г. на Конституционния съд. Така на практика остава становището, че началният момент на придобивната давност в полза на третото лице – приобретател, е влизането в сила на решението по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ.
Приемането на началния момент на придобивната давност в полза на третото лице – приобретател, при хипотезата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поставя някои въпроси. Най-напред това е същността на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Този въпрос е изяснен в правната литература, затова на него няма да се спираме[4]. Решението по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, като първоначално посочените правоимащи лица са заменени с други. Влизането в сила на това решение не може да се счита за начален момент на придобивната давност в полза на третите лица – приобретатели, защото те владеят имота от момента, в който са го придобили. На практика често се случва лицата, на които земеделският имот е възстановен, да го прехвърлят на други в кратък срок от влизане в сила на решението по чл. 11 ЗСПЗЗ. От този момент приобретателите владеят имота и няма пречка давностният срок да тече. Както се посочва в Решение № 383/2011 г. на ВКС, този срок ще тече и по време на процеса по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Това е така, защото искът по чл. 14, ал. 4 не е насочен срещу владелеца. Надлежен ответник по този иск е лицето, което претендира, че спорният имот е негов. Ето защо искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не прекъсва придобивната давност. Той обаче е специфично средство, посочено в специалния закон за защита на правата на тези, които претендират, че земеделският имот трябва да бъде възстановен на тях. Следователно в полза на претендиращите за имота е предвидена ефикасна защита и затова не може да се приложи правилото contra non valentem agere non currit praescriptio (срещу този, който не може валидно да се защити, не тече давност). Освен специалния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, правоимащите могат да предявят и ревандикационен иск.
В Решение № 383/2011 г. на ВКС се допуска и да се впише възбрана върху имота. Като цяло в това решение се изисква административните процедури да са приключили и това е логично, защото възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва по административен ред. Самото възстановяване на правата върху земеделски земи се извършва с решение по чл. 14, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ. Ако няма обжалване по чл. 14, ал. 3 или спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, административната процедура е приключила и лицата, подали заявление за възстановяване на съответните земеделски земи, са с възстановени права. Ако те прехвърлят тези права на трети лица, то приобретателите ще станат собственици на земите. При евентуално отпадане на правата на праводателите им, придобивната давност в полза на приобретателите ще започне да тече от момента, в който те са установили владение над имотите.
Всъщност хипотезата с отпадане на правата на праводателя не е нова в българското гражданско право. Нова е уредбата в ЗСПЗЗ, която допуска в рамките на едно административно производство едни лица да бъдат определени като собственици, но при последващ съдебен (а и не само съдебен) процес тези права да бъдат отредени на други лица. Отпадането на правата на праводателя има директно отношение към правата на приобретателя, но това не се урежда по еднакъв начин. При условията на чл. 88 във връзка с чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) нещата са решени по два начина. Общото и в двете хипотези е отпадане на правата на праводателя вследствие на успешно проведен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Става дума за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, което се извършва по съдебен ред. Ако искът бъде уважен, логично е да се приеме, че ищците ще възстановят правата си върху имота. Законът обаче разпорежда друго. Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежи на вписване на основание чл. 114, б. „а“ ЗС. Ако обаче недвижимият имот е вече прехвърлен на трети лица, то този договор също подлежи на вписване – чл. 112, б. „а“ ЗС. И тук като критерий за придобиване на правата се определя редът на вписванията. Според чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договора не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Иначе казано, първият по вписване (време) е по-силен по право. Хипотезата е много близка до разглеждания случай, макар да не се покрива изцяло с него. Договорът, с който земеделският имот е прехвърлен на третите лица, отново подлежи на вписване и това вписване може да предшества предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Разбира се, тук липсва изрична разпоредба, която да дава приоритет на по-ранното вписване, но аналогията на придобиване на недвижим имот и последващо отпадане на правата на праводателя е очевидна. Всъщност общото правило в гражданското право е установено в чл. 88, ал. 2 ЗЗД.[5] Хипотезата на чл. 14, ал. 4 във връзка с чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ може да се разглежда като изключение. Изключението не дава основание да се разшири защитата на лицата, ползващи се от процедурата по чл. 14 ал. 4 във връзка с чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ.
Изложените разсъждения имат за цел да улеснят намирането на правилното решение на поставения пред Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС въпрос.
Проф. д-р Венцислав СТОЯНОВ
______
[1] В т. см. ТР № 4/2012 г., ОСГК.
[2] Таджер, В. Гражданско право. Обща част. Дял II, с. 346.
[3] Венедиков, П. Система на българското вещно право. С., 1990, с. 312.
[4] Бобатинов, М., Кр. Влахов, Ал. Георгиев. Иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. София: ИК „Труд и право“, 2014.
[5] В тази насока е и текстът на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Въобще поредността на вписването е въздигната като определящ критерий за запазване на права, придобити от трети лица, дори и тогава, когато е налице нищожна (привидна) сделка. Приобретателят (купувач) има и правата по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ако се установи, че вещта принадлежи на други лица.
_________
