Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2025 г., бр. 8
Всяко едно предприятие, в своята дейност, следва да спазва изискванията на приложимото законодателство – счетоводно, търговско и данъчно законодателство. Далеч сме от мисълта, че предприятието е запознато с абсолютно всички особености и изисквания на законите, но от съществено значение е то да не допуска такива грешки, които са предпоставка за неговото санкциониране. В този смисъл, е икономически целесъобразно, ръководството на всяко едно предприятие да има представа за какви нарушения се предвиждат глоби и санкции на виновните лица. В тази връзка, когато грешките представляват нарушение на приложимото законодателство, тогава нашето внимание следва да бъде насочено към санкциите, които нормативните актове предвиждат за всяко едно нарушение.
В една статия не е възможно да обхванем и разясним абсолютно всички административнонаказателни разпоредби, затова основно ще разгледаме тези, които са разписани в Закона за счетоводството (ЗСч), като ще обърнем внимание и на някои по-често нарушавани разпоредби, за които Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРЮЛНЦ), свързани основно със счетоводната отчетност и публичността на финансовите отчети.
1. САНКЦИИ ЗА НАРУШАВАНЕ НА СЧЕТОВОДНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Всички административнонаказателни разпоредби, свързани с нарушение на счетоводното законодателство, са разписани в глава девета „Административнонаказателни разпоредби“ от Закона за счетоводството. Актовете за установяване на административните нарушения на разпоредбите на ЗСч се съставят от органите на НАП или от Агенцията за държавна финансова инспекция (чл. 78, ал. 1 ЗСч).
Съгласно алинея 2 на чл. 78 от ЗСч наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Член 78, ал. 3 ЗСч регламентира, че съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следва да се има предвид, че при повторно нарушение на разпоредбите, за които закона предвижда санкция, предвидената съответна глоба или имуществена санкция се налага в двоен размер. За целите на ЗСч., повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
В началото ще започнем със санкцията по смисъла на чл. 77, която е общовалидна за всяко едно нарушение на ЗСч, за което не е предвидено специална административнонаказателна норма. Съгласно цитираната норма, който не изпълни друго задължение, произтичащо от счетоводния закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., като на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2 000 лв. Като примери за налагане на тази санкция можем да изтъкнем такива нарушение на ЗСч., свързани с неиздаването на първичен счетоводен документ, когато това е необходимо, или нарушаването на принципите за признаване и оценяване на позициите във ГФО, регламентирани в чл. 26, ал. 1 от закона. Въпросната санкция – глоба на физическото лице – ръководител на предприятието[1], би могла да бъда наложена и в случаите, когато съответният управител на предприятието не е спазил задълженията, който му се вменяват по реда на чл. 16, ал. 1 ЗСч, а именно:
1. да утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;
2. да организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на ЗСч;
3. да утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;
4. да отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон;
5. да определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;
6. да отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;
7. да определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
8. да отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете пораздел III;
9. да определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно ЗСч.
Глобата по реда на чл. 77 ЗСч може да бъде наложена и при неспазване на изискването на чл. 16, ал. 2 от счетоводният закон, по силата на която ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети, декларацията с информация за подоходния/корпоративния данък и годишните доклади по глава седма в съответствие с изискванията на този закон и съобразно правомощията им поТърговския закон.
С една от промените в ЗСч, извършени в края на 2023 г. (ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), беше изменена и разпоредбата на чл. 68 ЗСч, според която считано от 01.01.2024 година се увеличи глобата, налагана на ръководителя и имуществената санкция, налагана на предприятието, в случай на нарушавана на чл. 9 ЗСч.
Самата разпоредба на чл. 9 се състои от две точки, като според точка 1 ЗСч не допуска отчитането на стопански операции в извън счетоводни книги или регистри, докато според точка 2 ЗСч не допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.
От началото на 2024 г. размера на глобата, която може да се наложи на ръководителя на предприятието е от 5000 до 15000 лв. (предишна 500 до 5000 лв.). За същото нарушение на чл. 9 ЗСч на самото предприятие може да се наложи имуществена санкция в размер от 10000 до 20000 лв. (предишна от 2000 до 10000 лв.).
В „Държавен вестник“, бр. 61 от 29.07.2025 г. бе обнародван Закона за изменение и допълнение на наказателния кодекс (НК). Една от неговите цели, изтъкната в мотивите към законопроекта е необходимостта да се предприемат спешни мерки за изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в препоръките от доклада за България по фаза 4 от мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на ОИСР и свързаните с нея инструменти.
В този смисъл с § 23 от ЗИД на Наказателният кодекс, считано от 31.10.2025 г. се измени чл. 301, регламентиращ престъплението подкуп. Съгласно новият текст на ал. 1 към чл. 301 НК, с наказанието за подкуп подлежат както длъжностните лица, така и чуждите длъжностни лица. В обхвата на престъпното деяние вече влиза както приемането на предложение или обещание за дар или облага за себе си, така и приемането на предложение или обещание за дар или облага за друго лице. В този смисъл актуализираният текст на чл. 301, ал. 1 НК предвижда наказание за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева (предишна глоба до пет хиляди лева).
В съответствие с промяната на чл. 301 НК, с § 59 от ПЗР на ЗИД на НК (обн. ДВ бр. 61 от 29.07.2025 г.), считано от 31.10.2025 г. се създава нова административнонаказателна разпоредба в ЗСч – чл. 68а, която въвежда специални административни санкции свързани с подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп, като за сметка на това досегашният чл. 68 ЗСч вече няма да санкционира действия, извършени с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.
За целта в чл. 9, т. 2 ЗСч думите „извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп“ се заличават, а новата административнонаказателна разпоредба – чл. 68а регламентира, че ръководител или служител на предприятие, който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 9 ЗСч, с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 200 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер до 5 на сто от нетните приходи от продажби съгласно годишния финансов отчет на предприятието за предходния отчетен период на периода, през който е извършено нарушението, но не по-малко от 100 000 лв. и не повече от 10 000 000 лв.
За нарушаване на изискванията за съхраняване на счетоводната информация в предвидените в чл. 12 срокове, както следва:
1. ведомости за заплати – 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
3. всички останали носители на счетоводна информация – три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, чл. 69, ал. 1 ЗСч предвижда следните наказания:
– на физическите лица глоба в размер от 500 до 3500 лв.;
– на предприятието имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лева.
Санкцията по реда на чл. 70, ал, 1 ЗСч, свързана с нарушението за липса на трудово, служебно или облигационно правоотношение между предприятието и физическото лице – съставител на финансовите отчети на предприятието е:
– за физическото лице глоба в размер от 500 до 3000 лв.;
– за предприятието имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Санкцията, предвидена в чл. 71, ал. 1 ЗСч се налага тогава, когато съставителят на финансовият отчет – без оглед на това дали е физическо лице или счетоводно предприятие, не отговаря на изискванията за съставител, регламентирани в чл. 17, ал. 1 и чл. 18 ЗСч. За да бъде съставител на финансов отчет, физическото лице – пряко като съставител, или като управляваш и/или представляващ счетоводното предприятие[2], следва да отговаря на следните условия:
1. да има придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
аа) при магистърска степен – две години;
бб) при бакалавърска степен – три години;
вв) при степен “професионален бакалавър” – 4 години;
б) друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител;
2. да не e осъждано за престъпление от общ характер поглава петаи поглава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекc (НК).
Когато съставителя не отговаря на предвидените в закона изисквания, се налага:
– На физическото лице глоба в размер от 500 до 3000 лв.;
– На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията начл. 18 имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
На основание чл. 72, ал. 1 ЗСч, на предприятие, което не е съставило своя ГФО, както и когато е задължено, но не е съставило доклад за дейността/консолидиран доклад за дейността; нефинансова декларация/консолидирана нефинансова декларация, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.. На физическите лица (например едноличните търговци), се налага глоба в размер от 500 до 3000 ла.
На основание чл. 72, ал. 2 ЗСч на предприятие, което не включи в доклада за дейността отчет за устойчивостта, съответно в консолидирания доклад за дейността – консолидиран отчет за устойчивостта, или не спази изискуемия формат, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 15 000 лв. На физическите лице се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
На основание чл. 72, ал. 3 ЗСч на предприятие, което включи непълна или невярна информация в отчет за устойчивостта, съответно в консолидирания доклад за дейността – консолидиран отчет за устойчивостта, се налага имуществена санкция в размер от 000 до 000 лв. На физическите лице се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв.
На основание чл. 73, ал. 1 ЗСч, на предприятие което има задължението, но не е съставило годишен доклад за плащанията към правителствата/консолидиран доклад за плащанията към правителствата по реда на глава седма, раздели V и VI ЗСч. и декларация с информация за подоходния/корпоративния данък по раздел VII, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв.. На физическите лица (например едноличните търговци), се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
ГФО, доклада за дейността с отчет за устойчивостта, отчета за устойчивостта по чл. 52б, одиторските доклади или доклади за изразяване на сигурност върху отчета за устойчивостта подлежат на публикуване[3] по реда и в сроковете, предвидени в чл. 38 ЗСч както следва:
1. всички търговци по смисъла наТърговския закон- чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година;
2. юридическите лица с нестопанска цел – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда наЗакона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 септември на следващата година;
3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 септември на следващата година.
Когато сроковете по чл. 38 не са спазени, чл. 74, ал. 1 ЗСч. предвижда следните наказания:
– на физическото лице глоба в размер от 200 до 3000 лв.;
– на предприятието имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
На основание чл. 75, ал. 1 ЗС., когато предприятието е задължено и не възложи извършването на независим финансов одит или ангажимент за изразяване на сигурност върху отчета за устойчивостта на регистриран одитор, се налагат следните наказания:
– на физическото лице (например едноличен търговец) глоба в размер от 500 до 5000 лв.;
– на предприятието имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лв.
Припомняме, че съгласно чл. 37, ал. 1 ЗСч, на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
а) балансова стойност на активите – 4 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 8 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон;
6. годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, с изключение на случаите, когато дружествата отговарят на условията начл. 19, ал. 2;
7. консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията;
8. годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
9. годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
На основание чл. 76 ЗС., когато предприятието сключи договор за извършване на независим финансов одит или ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта с лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда наЗакона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, са предвидени два типа санкции. От една страна на физическото лице – представляващо предприятието се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на самото предприятие се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лв. От друга страна, ако физическото лице извърши одит или изпълни ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта, без да е регистриран одитор по реда наЗакона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, се наказва глоба в размер от 500 до 5000 лв.
2. САНКЦИИ ЗА НАРУШАВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Материалният данъчен закон в лицето на ЗКПО също е предвидил санкции за допуснати грешки в счетоводството.
Така например чл. 263, ал. 1 ЗКПО предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко едно нарушение, свързано със счетоводно отчитане на стопанска операция в нарушение на счетоводната политика на предприятието, водещо до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.
С имуществена санкция или глоба по реда на чл. 264, ал. 1 ЗКПО в размер от 200 до 1000 лв. подлежи на санкциониране управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушението по предходния чл. 263 ЗКПО. При повторно нарушение имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.
По силата на чл. 265 ЗКПО се предвижда налагане на имуществена санкция в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв., в случаите когато данъчно задълженото лице не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи (ако не подлежи на по-тежко наказание).
По силата на чл. 267 ЗКПО, когато данъчно задълженото лице, което извърши скрито разпределение на печалба не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.
3. САНКЦИИ ЗА НАРУШАВАНЕ НА ТЪРГОВСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Обръщаме внимание на факта, че публикуването на ГФО по реда на чл. 38 ЗСч в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ представлява действие по заявяване за вписване и представяне за обявяване на актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. В тази връзка трябва да кажем, че според чл. 40, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, лице (в случая се визира лицето, имащо задължение да заяви и предостави акта за обявяване, тоест управителя, прокуриста, изпълнителният член на съвета на директорите, ликвидатора, синдика и др.п. на съответното предприятие – търговец), което не представи акт за обявяване по реда на чл. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ в определения от закона срок, тоест в сроковете по чл. 38 ЗСч, се наказва с глоба, която вече е в увеличен размер от 1000 до 5000 лева. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 3 от закона, глобата по чл. 40, ал. 1 се налага ежемесечно, докато лицето извърши изискваните от него действия, тоест докато заяви за обявяване ГФО на предприятието. По този начин предвидената санкция в Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ освен фискален ефект има за цел да изиска ГФО на търговеца да се обяви в търговски регистър.
В заключение е важно да подчертаем, че съгласно чл. 34, ал. б. „в“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението, в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и поИзборния кодекс,Закона за политическите партии,Закона за публичното предлагане на ценни книжа,Закона за пазарите на финансови инструменти,Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация,Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране,част втора,част втора “а”ичаст трета от Кодекса за социално осигуряване,Кодекса за застраховането,Закона за пазарите на криптоактивии на нормативните актове по прилагането им и поЗакона за регистър БУЛСТАТ- две години.
Христо ДОСЕВ, д.е.с., регистриран одитор
______
[1] Съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗСч, “Ръководител на предприятие” е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
[2] Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗСч, „счетоводно предприятие” е всяко лице, регистрирано поТърговския законили по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна поСпоразумението за Европейското икономическо пространство,в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети.
[3] Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по чл. 38, ал. 1 и е постановен отказ за публикуване почл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистъри в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
