Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2026 г., бр. 2
Със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (за краткост „ЗСПИР през 2026 г.“), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 113 от 23.12.2025 г., бяха реализирани промени при облагането на доходите на физическите лица, които са в сила от 01.01.2026 г. Със същия закон беше удължено действието на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и съответно уредено прилагането на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания при авансовото облагане на доходите през 2026 г.
Направените промени, във връзка с облагането на доходите на физическите лица, тази година са свързани с:
- промени в обхвата на необлагаемите доходи;
- възможност за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания авансово и през 2026 г.;
- промени в ЗДДФЛ, във връзка с въвеждане на еврото в Република България.
Отделно от горното е важно да се има предвид, че в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗВЕРБ е посочено, че:
– действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране;
– когато паричната сума в левове е посочена в закон или в подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, при изменение на закона, съответно на подзаконовия нормативен акт, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз.
В тази връзка следва да се има предвид, че на основание:
– чл. 12 от ЗВЕРБ – в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая – и това е 1 евро = 1.95583 лв. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.
– чл. 13 от ЗВЕРБ – след превалутиране съгласно чл. 12 от закона получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:
1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
Следователно, всички числови стойности в левове в ЗДДФЛ се прилагат, като се превалутират по посочените по-горе правила – например годишният размер на данъчното облекчение за намалена работоспособност, който в ЗДДФЛ е фиксиран размер от 7920 лв. става 4049,43 евро, а месечният размер от 660 лв. става 337,45 евро.
Като други такива примери могат да бъдат посочени числови прагове за предоставяне на информация и ползване на данъчни облекчения, заеми, които се декларират в годишната данъчна декларация, санкции и др. изрично посочени в ЗДДФЛ парични стойности.
I. Промени в ЗДДФЛ по отношение на необлагаемите доходи и освобождаване от данък върху капиталовите печалби за сделки на т.нар. „пазари за растеж“
Промените в § 9 от ПЗР на ЗСПИР през 2026 г. са свързани с освобождаване от данък върху капиталовите печалби за сделки на пазарите за растеж въведено като постоянна мярка. Пазарът за растеж осигурява на малкия и среден бизнес възможност за набиране на капитал при по-облекчени условия в сравнение с регулирания пазар.
Припомняме, че в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. е налице временно освобождаване на тези доходи, т. е. за 2025 г. освобождаването също е приложимо.
Промените са реализирани в следните разпоредби на ЗДДФЛ:
– чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ по силата на която от облагане с окончателен данък на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, са освободени доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж в страната или в държава членка на Европейския съюз, или в друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
– § 1, т. 11, б. „а“ от ДР на ЗДДФЛ по силата на която „разпореждане с финансови инструменти“ за целите на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 3 от закона са сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар и/или на пазар за растеж; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала.
Нов момент са дадените дефиниции на понятията „регулиран пазар“ и „пазар за растеж“ в нови т. 65 и т. 66 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ.
По силата на § 1, т. 65 от ДР на ЗДДФЛ „регулиран пазар“ е този по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на ЗКПО, а според разпоредбата „регулиран пазар“ е този по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).
В съответствие с чл. 152, ал. 1 и 2 ЗПФИ регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира като регулиран пазар в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС.
По силата на § 1, т. 66 от ДР на ЗДДФЛ „пазар за растеж“ е този по смисъла на § 1, т. 70а от ДР на ЗКПО, а според разпоредбата „пазар за растеж“ е този по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ. Пазар за растеж е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира като пазар за растеж в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС.
В съответствие с чл. 122, ал. 1 ЗПФИ пазар за растеж е многостранна система за търговия (МСТ), за която е изпълнено условието – не по-малко от 50 на сто от емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на тази МСТ, да са малки и средни предприятия, определени съгласно чл. 77 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, и която разполага с ефективни системи, правила и процедури, осигуряващи изпълнение на изискванията по този закон, включително на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Пазарът за растеж „beam“ е водещият пазар за растеж в България, част от Българска фондова борса. Основната цел на пазар „beam“ е да осигури на малкия и среден бизнес възможност за набиране на капитал при по-облекчени условия в сравнение с регулирания пазар, като в същото време им предостави сходни предимства на тези на публичните компании. Пазарът „beam“ се явява и междинно звено по пътя на една компания към същинското листване на основния пазар на Българската фондова борса.
Тук трябва да отбележим, че не във всяка европейска държава има пазар за растеж, като например: пазарът Nasdaq First North Growth Market, който оперира в Швеция, Финландия и Дания, NewConnect в Полша, Progress Market в Хърватска и Словения и др.
Следователно след промяната в закона вече трайно е заложено, че реализираната капиталова печалба от разпореждане с акции от физически лица на пазар на растеж, няма да подлежи на облагане с данък.
II. Авансово ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания през 2026 г.
В съответствие с чл. 6 от ЗСПИР през 2026 г., до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. се прилагат чл. 103, § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ.
Доколкото авансовото прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания е заложено в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., същите ще могат да се ползват при авансовото облагане на придобити през 2026 г. доходи.
Особеното е, че се прилагат размерите, посочени в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., но вече превалутирани в евро, като се имат предвид горепосочените правила.
1. Ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения
Данъчните облекчения по чл. 22в ЗДДФЛ за деца и по чл. 22г ЗДДФЛ за деца с увреждания за 2026 г. могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 255,65 евро;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 511,29 евро;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 766,94 евро;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 511,29 евро.
Пример: Физическо лице има месечна данъчна основа за месец януари 1500 евро и две ненавършили пълнолетие деца. В този случай дължимият данък за месец януари на лицето е 150 евро. Ако лицето избере да ползва авансово облекчението, от 1500 евро ще се приспаднат 511,29 евро и на лицето за месец януари ще се удържи авансов данък върху сумата от 988,71 евро в размер на 98,87 евро, вместо 150 евро.
За да се приложи този подход, работникът/служителят еднократно трябва да избере да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която да декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г ЗДДФЛ;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
Следователно авансовото ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания е само по желание на физическите лица и след представянето на писмена декларация пред работодателите им, където задължително се декларират изброените обстоятелства, и това е необходимо условие за прилагане на облекченията за доходите от трудови правоотношения месечно. Декларациите за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания не се представят на работодателя при авансовото ползване на облекченията, а само при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения на работодателите по основното трудово правоотношение или при подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
При авансовото облагане на доходите не е налице изискването лицата да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, което важи и за другите облекчения по ЗДДФЛ, които може да се прилагат авансово през годината.
Данъчното облекчение се ползва авансово до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1 – 3 ЗДДФЛ, т.е. ползването на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания е до размера на месечната данъчна основа за конкретния месец.
Следва да се има предвид, че от месечната данъчна основа на физическите лица могат да се приспадат и месечните размери на данъчните облекчения за намалена работоспособност и за доброволно осигуряване и застраховане, когато лицата имат право да ползват такива облекчения и размерът на месечната данъчна основа е достатъчен за това.
Пример: Физическо лице с намалена работоспособност 65 на сто, установена с валидно решение на ТЕЛК, има месечна данъчна основа за месец януари 1500 евро и две ненавършили пълнолетие деца. В този случай дължимият данък за месец януари на това лице е 150 евро. Ако избере да ползва авансово облекчението, от 1500 евро ще се приспаднат 511,29 евро за облекчението за две деца и 337,45 евро за облекчението за намалената работоспособност, като в резултат данъчната му основа за месеца след намаленията ще бъде 651,26 евро, върху която ще се удържи авансов данък само в размер на 65,13 евро.
В закона изрично е посочено, че когато двете данъчни облекчения в нарушение са ползвани авансово при повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.
Важно е да се има предвид, че когато облекченията са ползвани авансово, те се ползват и в годишен аспект при работодателя по основното трудово правоотношение.
Не е налице специално изискване данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания да се ползват авансово само при работодател по основното трудово правоотношение, но тъй като годишното облагане се прилага само от работодателя по основното трудово правоотношение, при наличието на повече от един работодател е препоръчително облекченията да се ползват при работодателя по основното трудово правоотношение, включително при авансовото облагане на доходите. И двете данъчни облекчения, когато са налице всички необходими условия, могат да се ползват авансово и от съдружници, член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество (лица по § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ), когато полагат личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери и доходите им се облагат като доходи по трудови правоотношения, но за тези лица годишното прилагане на облекченията става само с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
Ако обаче физическо лице е ползвало данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения, но към 31 декември 2026 г. не отговаря на всички условия за това, при годишното облагане не следва да ползва облекченията.
2. Ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания при авансовото облагане на доходите от друга стопанска дейност и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество
Важно е да се има предвид, че в случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 ЗДДФЛ данъчните облекчения за деца по чл. 22в и за деца с увреждания по 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
Това намаляване на размера на дължимия авансов данък за първо, второ и трето тримесечие е до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – 76,69 евро;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – 153,39 евро;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 230,08 евро;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 153,39 евро.
Тук е важно да се отбележи, че това са сумите с които се намалява размерът на дължимия авансов данък за съответното тримесечие, а не както е общият принцип за намаляване на данъчната основа, но този подход се прилага само при авансовото ползване на облекченията за деца и за деца с увреждания за посочените видове доходи. Намаляването на размера на дължимия авансов данък е до този размер за съответното тримесечие.
За четвъртото тримесечие няма авансово облагане, а годишният размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2026 г. ще се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2026 г.
Пример: Физическо лице с две ненавършили пълнолетие деца, извършва дейност като нотариус. Лицето е самоосигуряващо се лице и самостоятелно прави авансовото си облагане. Облагаемият доход от дейността на лицето като свободна професия, намален с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка за първото тримесечие на 2026 г., е в размер на 2000 евро, а дължимият авансов данък за това тримесечие е 200 евро. Лицето желае да ползва авансово облекчението за деца и от дължимия данък в размер на 200 евро приспада размера на данъчното облекчение за две деца – 153,39 евро, при което вече дължимият от него данък за първото тримесечие на годината е 46,61 евро. Това е сумата, която лицето следва да декларира в данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за първото тримесечие, като в декларацията не е предвидено лицето да отбелязва обстоятелството, че е приложено данъчно облекчение, т.е. лицето изчислява по-нисък размер на данъка, който реално внася.
Ако при прилагане на данъчните облекчения не е налице дължим данък, декларация за съответното тримесечие не се подава.
Този подход не се прилага, когато:
– размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
– лицето има доходи от трудови правоотношения от които е приложило данъчните облекчения за деца авансово.
Следователно за физическите лица, които получават доходи по извънтрудови правоотношения с предприятия, не е налице възможност да се ползват авансово данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за тези доходи.
За доходите от други източници, придобити от физически лица, не може да се ползва авансово данъчно облекчение за деца или за деца с увреждания, тъй като за тези доходи, когато платецът им не е предприятие или самоосигуряващо се лице, не е налице авансово облагане.
Също така разпоредбите за авансово ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания не се прилагат за лицата, които извършват стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и за физическите лица, земеделски стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци на основание чл. 29а ЗДДФЛ и съответно тези лица ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания е единствено при годишното облагане на доходите, с подаване на годишна данъчна декларация чл. 50 ЗДДФЛ.
Когато в нарушение на условията другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, да не ползва авансово намалението за 2026 г. и работникът/служителят да не ползва данъчните облекчения при друг работодател, данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания са ползвани авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.
III. Промени в ЗДДФЛ, произтичащи от въвеждане на еврото в Република България
С § 35 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) бяха реализирани промени и в ЗДДФЛ, за които е посочено, че влизат в сила от датата, определена в Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, т.е. в сила от 01.01.2026 г. Тези промени в ЗДДФЛ са следните:
– според чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в евро по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба има последваща прецизираща промяна, която е описана по-долу (виж т. 2).
– според чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в евро към датата на придобиването им по пазарна цена.
– според чл. 48, ал. 8 от ЗДДФЛ данъкът по ал. 1 и 2 се закръглява към всяко пълно евро след приспаданията по ал. 3 – 6, когато не се ползва отстъпка, или след ползването на отстъпка.
Доколкото тези разпоредби са в сила от 01.01.2026 г., същите имат действие по отношение на придобити през 2026 г. доходи.
Пример № 1: Физическо лице през 2026 г. получава акции от работодателяq във връзка с трудовото правоотношение при този работодател.
В случая за физическото лице това е доход в натура (непаричен доход) и придобитият непаричен доход следва да се изчисли в евро по пазарна цена.
Пример № 2: Сумата, изчислена като данък за внасяне или възстановяване в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2026 г., е 2000.11 евро, и на съответния ред се посочва 2000 евро, а ако тази сума е 2000.95 евро, също се вписва 2000 евро.
Този подход се прилага и от работодателите при изчисляване на разликата между годишния данък за доходите от трудови правоотношения за 2026 г. и авансово внесения данък.
Евгения ПОПОВА, данъчен експерт
