Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2023 г., кн. 4
Текущото счетоводно отчитане на финансовата 2023 година е процес, по време на който предприятието трябва да съблюдава, от една страна, изискванията на търговското, данъчното и счетоводното законодателство, а от друга страна – да се опитва да открива и коригира свои грешки, така че да минимизира рисковете от налагане на административни санкции.
Когато грешките представляват нарушение на приложимото законодателство, тогава нашето внимание следва да бъде насочено към санкциите, които нормативните актове предвиждат за всяко едно нарушение.
1. Санкции за нарушаване на счетоводното законодателство
Всички административнонаказателни разпоредби, свързани с нарушение на счетоводното законодателство, са регламентирани в глава девета от Закона за счетоводството (ЗСч). Актовете за установяване на административните нарушения на разпоредбите на ЗСч се съставят от органите на НАП или на Агенцията за държавна финансова инспекция. Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица, като съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Следва да се има предвид, че при повторно нарушение на разпоредбите, за които закона предвижда санкция, предвидената съответна глоба или имуществена санкция се налага в двоен размер. За целите на ЗСч, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
В началото ще започнем със санкцията по смисъла на чл. 77, която е общовалидна за всяко едно нарушение на ЗСч, за което не е предвидено специална административнонаказателна норма. Съгласно цитираната норма, който не изпълни друго задължение, произтичащо от счетоводния закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лева, като на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева. Като примери за налагане на тази санкция можем да изтъкнем такива нарушение на ЗСч, свързани с неиздаването на първичен счетоводен документ, когато това е необходимо, или нарушаването на принципите за признаване и оценяване на позициите във ГФО, регламентирани в чл. 26, ал. 1 от закона. Въпросната санкция – глоба на физическото лице – ръководител на предприятието[1], би могла да бъда наложена и в случаите, когато съответният управител на предприятието не е спазил задълженията, който му се вменяват по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗСч, а именно:
1. да утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;
2. да организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на ЗСч.;
3. да утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;
4. да отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон;
5. да определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;
6. да отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;
7. да определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
8. да отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете пораздел III;
9. да определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно ЗСч.
Изрична глоба по реда на чл. 68, ал. 1 в размер от 500 до 5000 лева може да бъде наложена на ръководителят на предприятието, който допусне отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри; или допусне счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп. За същото нарушение на самото предприятие се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лева.
За нарушаване на изискванията за съхраняване на счетоводната информация в предвидените в чл. 12 срокове, както следва:
1. ведомости за заплати – 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
3. всички останали носители на счетоводна информация – три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, чл. 69, ал. 1 от ЗСч предвижда следните наказания:
– на физическите лица глоба в размер от 500 до 3500 лева;
– на предприятието имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лева.
Санкцията по реда на чл. 70, ал, 1 от ЗСч, свързана с нарушението за липса на трудово, служебно или облигационно правоотношение между предприятието и физическото лице – съставител на финансовите отчети на предприятието е
– За физическото лице глоба в размер от 500 до 3000 лева;
– За предприятието имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева.
Санкцията, предвидена в чл. 71, ал. 1 от ЗСч се налага тогава, когато съставителят на финансовият отчет – без оглед на това дали е физическо лице или счетоводно предприятие, не отговаря на изискванията за съставител, регламентирани в чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от ЗСч. За да бъде съставител на финансов отчет, физическото лице – пряко като съставител, или като управляваш и/или представляващ счетоводното предприятие[2], следва да отговаря на следните условия:
1. да има придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
1. при магистърска степен – две години;
2. при бакалавърска степен – три години;
3. при степен „професионален бакалавър“ – 4 години;
б) друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител;
2. да не e осъжданo за престъпление от общ характер поглава петаи поглава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекc.
Когато съставителя не отговаря на предвидените в закона изисквания, се налага:
– На физическото лице глоба в размер от 500 до 3000 лева;
– На предприятието имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева.
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗСч, на предприятие, което не е съставило своя ГФО, както и когато е задължено, но не е съставило доклад за дейността/консолидиран доклад за дейността; нефинансова декларация/консолидирана нефинансова декларация, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева. На физическите лица (например едноличните търговци), предвидената санкция е глоба в размер от 500 до 3000 лева.
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗСч, на предприятие което има задължението, но не е съставило годишен доклад за плащанията към правителствата/консолидиран доклад за плащанията към правителствата, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 15 000 лева. На физическите лица (например едноличните търговци), предвидената санкция е глоба в размер от 1 000 до 3000 лева.
ГФО подлежат на публикуване[3] по реда и в сроковете, предвидени в чл. 38 от ЗСч. както следва:
1. всички търговци по смисъла наТърговския закон- чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година;
2. юридическите лица с нестопанска цел – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда наЗакона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 септември на следващата година;
3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 септември на следващата година.
Когато сроковете по чл. 38 не са спазени, чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда следните наказания:
– на физическото лице глоба в размер от 200 до 3000 лева;
– на предприятието имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
На основание чл. 75, ал. 1 от ЗСч, когато предприятието е задължено неговият ГФО да бъде одитиран от регистриран одитор и въпреки това не е сключен договор за извършване на задължителен независим финансов одит, се налагат следните наказания:
– на физическото лице (например едноличен търговец) глоба в размер от 500 до 5000 лева;
– на предприятието имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лева.
Припомняме, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСч, на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
а) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
6. годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, с изключение на случаите, когато дружествата отговарят на условията начл. 19, ал. 2.
7. консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията.
8. годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
9. годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност почл. 116 от Семейния кодекс.
На основание чл. 76 от ЗСч, когато предприятието сключи договор за извършване на независим финансов одит с лице, което не е оправомощен одитор и съответно не е регистриран по реда на Закона за независимия финансов одит, са предвидени два типа санкции. От една страна на физическото лице – представляващо предприятието се налага глоба в размер от 500 до 5000 лева, а на самото предприятие се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лева. От друга страна, ако физическото лице, отговорно за извършеният финансов одит не е оправомощен одитор и съответно не е регистриран по реда на Закона за независимия финансов одит, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лева.
2. Санкции за нарушаване на данъчното законодателство
Материалният данъчен закон – в частност Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), също е предвидил санкции за допуснати грешки в счетоводството.
Така например чл. 263, ал. 1 от ЗКПО предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева за всяко едно нарушение, свързано със счетоводно отчитане на стопанска операция в нарушение на счетоводната политика на предприятието, водещо до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2 000 лева за всяко нарушение.
С имуществена санкция или глоба по реда на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО в размер от 200 до 1000 лева подлежи на санкциониране управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушението по предходния чл. 263 от ЗКПО. При повторно нарушение имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2 000 лева.
По силата на чл. 265 от ЗКПО се предвижда налагане на имуществена санкция в размер на определения в по-малък размер ДДС, но не по-малко от 1 000 лева, в случаите когато данъчно задълженото лице не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи (ако не подлежи на по-тежко наказание).
По силата на чл. 267 от ЗКПО, когато предприятието извърши скрито разпределение на печалба, без да декларира това обстоятелство в своята ГДД по чл. 92 от ЗКПО, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.
3. Санкции за нарушаване на търговското законодателство
Обръщаме внимание на факта, че публикуването на ГФО по реда на чл. 38 от ЗСч в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), представлява действие по заявяване за вписване и представяне за обявяване на актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. В тази връзка трябва да кажем, че според чл. 40, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, лице (в случая се визира лицето, имащо задължение да заяви и предостави акта за обявяване, тоест управителя, прокуриста, изпълнителният член на съвета на директорите, ликвидатора, синдика и др.п. на съответното предприятие – търговец), което не представи акт за обявяване по реда на чл. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ в определения от закона срок, тоест в сроковете по чл. 38 от ЗСч, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 3 от закона, глобата по чл. 40, ал. 1 се налага ежемесечно, докато лицето извърши изискваните от него действия, тоест докато заяви за обявяване ГФО на предприятието. По този начин предвидената санкция в Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ освен фискален ефект има за цел да изиска ГФО на търговеца да се обяви в търговски регистър. В този смисъл е важно да подчертаем, че съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако са изтекли две години от извършване на нарушението.
Христо ДОСЕВ, д.е.с., регистриран одитор
_______
[1] Съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗСч, „ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
[2] Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗСч, „счетоводно предприятие“ е всяко лице, регистрирано поТърговския законили по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, или на държава страна поСпоразумението за Европейското икономическо пространство,в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети.
[3] Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по чл. 38, ал. 1 и е постановен отказ за публикуване почл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистъри регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
