Корпоративната социална отговорност (КСО) е изключително важна и актуална тема в политическия дневен ред на Европейската комисия и на национално равнище. Тя заема съществено място в дискусиите за бизнеса и доверието в него, за ролята на компаниите в решаването на важни обществени предизвикателства, за осигуряване на устойчиво развитие и честна конкурентоспособност.
В новата стратегия Европа 2020 се посочва необходимостта от “нов дневен ред, който поставя хората и отговорността на първо място”. Насърчаването на корпоративната социална отговорност се разглежда като “основен елемент в осигуряването на дългосрочна заетост и потребителско доверие” и е приоритет в работата на комисарите, отговорни за индустрията и предприемачеството и вътрешния пазар. Очаква се до края на 2010 г., най-късно 2011 г. съобщение на Комисията по корпоративна социална отговорност1.
На национално равнище приоритетността на КСО се съдържа в приетите нормативни документи, Стратегия по корпоративна социална отговорност и План за изпълнение на стратегията; определя се и от създаването на Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика по въпросите на КСО – орган за осъществяване на координация, сътрудничество и консултация при разработването, провеждането, контрола за изпълнението и оценката на държавната политика в областта на КСО.
В съответствие с Плана за изпълнение на Стратегията по корпоративна социална отговорност 2009-2013 г., в Добрич и Хасково бяха проведени пилотно в края на май и началото на юни регионални борси на идеи по корпоративна социална отговорност под надслов “Заедно – социално отговорни”. Организатори бяха дирекция “Жизнено равнище и социална сигурност” на МТСП с партньори – областните администрации в гр. Добрич и гр. Хасково, както и териториалните поделения на Българската търговско промишлена палата. Потърсен бе социалният диалог на основата на общи интереси и социална насоченост на действията.
Във възприетата концепция за корпоративна социална отговорност тя се определя като: “компаниите интегрират на доброволна основа дейността си по опазване на околната среда и социалните си инициативи в своите бизнес стратегии и във взаимодействие с другите заинтересовани лица”. Социалната отговорност на предприятията е свързана с по-големи инвестиции в човешкия капитал, средата и взаимоотношенията със заинтересованите страни.
Основната цел, свързана с реализация на борсите, бе повишаване информираността на обществото и популяризиране на добри практики в контекста на социалния диалог между заинтересованите страни. Борсите на идеи бяха мястото, където се очакваше бизнесът да намери най-подходящите форми и партньори в сферата на корпоративната социална отговорност, а организациите на гражданското общество да намерят практическа подкрепа за подобряване на социалната среда в общността, за която работят. В контекста на инициативата очакванията бяха свързани с това, държавата и общините да си сътрудничат с неправителствените организации (НПО) и бизнеса за решаването на проблеми, които държавата и общините не могат да решат сами.
Мотивите за създаване на такъв тип борса са следните:
1. Бизнесът отделя средства за осъществяване на инициативи по КСО, но не винаги има поглед върху общественозначими проблеми и ефективността на отделените средства не е много висока. Това създава у бизнес организациите демотивация и нежелание да се осъществяват такива дейности в бъдеще. С едно правилно насочване към решаване на обществено значими проблеми, значително би се повишила ефективността от провежданите инициативи по КСО, което ще генерира както печалби за бизнеса, така и полезност за обществото. Подобна инициатива ще допринесе и за повишаване имиджа на компаниите – важна предпоставка за успешно развитие и реализация на заложени цели;
2. Неправителствените организации имат поглед върху обществените проблеми, но не винаги разговарят с бизнеса и следователно не представят пред бизнеса какви ще бъдат ползите за него от решаването на даден обществен проблем. Към момента НПО търсят основно източник на финансиране в лицето на държавата, и не виждат друг източник на финансиране освен държавата и общината. Насочването на вниманието им към бизнеса може да спомогне за решаване на много общественозначими проблеми на местно ниво, за които държавата и общините нямат достатъчно средства да решат сами;
3. За държавата и общината е от значение, че ще се решат проблеми, важни за общността, до които местната и държавната власт не винаги могат да достигнат.
В реализирането на посочената инициатива местната власт бе посредник в диалога между двата типа организации. С възможността да се решат местни проблеми чрез тези борси на идеи се откроява възможността да бъдат постигнати и политически цели и ползи както за местната, така и за държавната власт.
Регионалните борси на идеи бяха регистрирани и проведени в рамките на Европейската седмица на малките и средните предприятия 2010 (25 май – 1 юни), като целта на тази седмица бе:
- да предостави информация за подкрепата, която ЕС и институциите на национално, регионално и местно равнище предлагат за микро-, малки- и средни предприятия;
- да популяризира предприемачеството, така че повече хора и особено по-младите, да обмислят сериозно възможността да направят кариера като предприемачи;
- да отдаде признание на предприемачите за приноса им към благосъстоянието, работните места, иновациите и конкурентоспособността на Европа.
Чрез инициативата борса на идеи “Заедно – социално отговорни” бе дадена възможност и за популяризиране на възможностите за подкрепа от страна на европейските и националните институции на предприемачите и социално отговорния бизнес.
Провеждането на борсите на идеи включва две части на проявата:
- повишаване осведомеността на участниците относно същността и прилагането на КСО – презентации от страна на представител на МТСП, от страна на бизнес организация от региона и от страна на НПО;
- свободна обмяна на идеи между бизнеса и неправителствени организации и търсене на общи интереси в посока задоволяване на общностни потребности.
Корпоративната социална отговорност е сравнително ново понятие и концепция, но все повече печели привърженици както сред бизнес средите, така и сред останалите заинтересовани страни. Осъзнаването на ползата от прилагане на социалноотговорни практики за много бизнес организации води до необходимост от включване в техните бизнес стратегии и планове на социални дейности и дейности по опазване на околната среда. Съчетаването на икономически и социални цели е свидетелство за зрялост на мениджмънта, за умение да се управлява промяната и правилно да се насочва. По този начин не само се повишава репутацията на бизнес организациите, но и се решават местни проблеми, развиват се публично частни партньорства, реализират се в сътрудничество конкретни обществени и бизнес интереси.
Добрите бизнес практики в България, които включват социалноотговорно поведение, показват, че фирмите не само спазват трудовото и социалното законодателство, но осъществяват и дейности по удовлетворяване потребностите на служителите си, както и местни потребности, свързани с решаването на социален проблем.
Пример в това отношение е Фирма “Акумпласт” АД, Добрич – създадена през 1985 г. с основен предмет на дейност производство на пластмасови опаковки за храни и напитки, технически изделия за леката и тежката промишленост и селското стопанство, акумулаторни кутии и други.
По време на проведената борса на идеи “Заедно – социално отговорни” по корпоративна социална отговорност в гр. Добрич през май 2010 г., фирмата представи своята дейност по прилагане на социално отговорно поведение.
Фирмата работи изключително за българския пазар – тя е основен доставчик на акумулаторните заводи “Старт” ООД (Добрич), “Елхим Искра” АД (Пазарджик), “Монбат”АД (Монтана). По проект за подобряване на здравословните и безопасните условия на труд в малките и средните предприятия от пластмасопреработващата индустрия в страната, фирмата закупува машини и оборудване и извършва цялостен ремонт на всички битово-санитарни помещения. По отношение на персонала фирмата извършва допълнително доброволно осигуряване. С цел да съдейства за подобряване качеството на околната среда, фирма “Акумпласт” АД разполага с пълното технологично оборудване за рециклиране на пластмаси. Срещу изкупуване на пластмасови отпадъци, в определено съотношение дружеството предлага на всички потребители на пластмасов транспортен амбалаж нов, здрав, произведен от рециклирана пластмаса.
Дружеството е партньор по проекти, които имат за цел опазване на околната среда и разработване на иновативни технологии. Тези технологии имат за цел да допринесат за производството на значително по-устойчиви, икономични и безопасни съоръжения за отглеждане на аквакултури, както и за предпазване повърхността на пластмасови изделия от надраскване. Очакваните резултати са свързани с повишен икономически и екологичен ефект. Вследствие на извършваните дейности, фирмата е повишила производителността на труда; отчела е по-висока степен на удовлетвореност и лоялност на клиентите; повишила се е репутацията на дружеството, на марката и на продукта; допринесла е за ограничаване и намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от образуваните пластмасови отпадъци; пазарът на крайните продукти, произведени от рециклирана пластмаса, се е разширил.
Важността на темата за корпоративната социална отговорност се вижда и от това, че тя заема достойно място и в образователния процес. Добър пример в това отношение е проект “Компас КСО”, по който партньори са Търговско промишлена палата – Добрич, Камарата за търговия, индустрия, навигация и земеделие в Констанца, Румъния, както и партньори от Франция, Испания и Италия. В рамките на проекта се предоставя подходяща неформална образователна методология на малките и средните предприятия (МСП), местните власти, и други заинтересовани страни. Целта е чрез виртуално обучително пространство да се осъществи обучение в умения и компетентности за работа в мрежа, както и да се насърчи участието на работещите в МСП в учене през целия живот чрез образователен модул, който използва Web 2.0 технологии. Дейностите по проекта включват и обмяна на добри практики от МСП от България, Испания, Италия, Румъния и Франция, които да бъдат поместени на интернет страницата на проекта; провеждане на семинари за трансфер на знания и практики. Компасът по КСО е организиран в четири основни области – човешки ресурси, пазар, екология, местна общност. Очакванията са всички заинтересовани страни да бъдат обхванати в процеса на обучението за повишаване на информираността по въпросите на КСО и уменията по прилагане на социално отговорно поведение.
Друг пример е фирма “ПИМ”, ООД Хасково, която се занимава с проектиране, изработка и монтаж на съоръжения от неръждаема стомана. Компанията произвежда машини, съоръжения и технологични линии за хранително-вкусовата промишленост. Тя е утвърден лидер на българския и на международния пазар. Специализирана е още и в изграждането на големи винзаводи и на малки винарни с капацитет до 100 тона грозде на сезон и индивидуални изисквания към оборудването.
“ПИМ” произвежда и съвременни технологични линии и оборудване за преработка на мляко, технологични линии и оборудване за добив и преработка на месо. Дейностите са съобразени с желанието на клиента. Фирмата произвежда и технологични линии и оборудване за производство на шоколадови изделия, макарони, кетчуп и майонеза.
В дейността си компанията се стреми към постигане на икономическите си интереси, но проявява и загриженост към потребностите на служителите си. Изградила е фитнес център за служителите, поддържа фирмен вестник. Задоволява и местни потребности чрез реализация на дейности по поддържане на местен параклис, участие в благотворителни дейности; провежда професионално обучение по програми за квалификация и преквалификация на безработни, заети и учащи лица. Организира и участва в чествания. Единствено “ПИМ” от машиностроителните фирми в страната участва в традиционното изложение Foot & Drinks в Молдова.
На проведените две борси на идеи по корпоративна социална отговорност в гр. Добрич и гр. Хасково фирмите участници имаха възможност да повишат информираността си по въпросите на КСО, да обменят знания и опит, както и да потърсят пресечната точка между задоволяването на бизнес и обществените интереси в полза на индивидуалния и обществения просперитет.
КСО е дейност, която не е еднократен акт, а устойчив процес, който съдейства за балансиране на трите стълба на устойчивото развитие – икономическия растеж, развитието на обществото и защитата на околната среда. Дългосрочните стратегии, подпомагането на местната общност в решаването на проблеми, с които тя не може да се справи, ангажирането със значима социална кауза се свързват с КСО. В България все повече компании с гордост се идентифицират като социално отговорни и така проправят пътя за утвърждаването на нова философия за постигане на икономически и социален успех.
С цел анализиране състоянието по информираността на заинтересованите страни и нагласите им за провеждане на дейности по КСО бе проведено и проучване сред участващите в инициативите, както и сред други предприятия, които не бяха част от борсите на идеи. Целта бе да се установи до каква степен участниците са запознати с основните идеи на корпоративната социална отговорност, съществуват ли въведени практики по КСО в предприятията и имат ли мениджърите нагласа за въвеждане на такива. В рамките на област Добрич бяха анкетирани 31 бизнес организации – малки, средни и големи, избрани с помощта на търговско промишлената палата – Добрич и съдействието на зам. областния управител д-р Ганова. В област Хасково 22 бизнес организации се отзоваха на проучването с помощта на териториалното поделение на българската търговско промишлена палата в града.
Проучването в област Добрич бе проведено след приключване на инициативата борса на идеи “Заедно – социално отговорни”.
Резултати от проучването в област Добрич
Резултатите показват, че 77,5% от анкетираните бизнес организации са участвали през последната година в обучение по корпоративна социална отговорност. Тези резултати сочат доста висок процент на заинтересованост от страна на бизнеса по въпросите на КСО, осъзнаване значението на КСО за развитието на бизнеса. Това предполага и много висока степен на заинтересованост за сътрудничество с неправителствените организации и държавните структури за реализиране на съвместни проекти и дейности, които биха били полезни за решаване на проблеми в общността при отчитане интересите и на трите страни.
На въпроса “В каква степен сте запознат/а с идеите на КСО”, 22,6% отчитат, че са запознати слабо; 38,7% са дали отговор, че имат известни познания, 29,0% са сравнително добре запознати и само 6,5% отчитат, че са много добре запознати. Това би могло да означава, че съществува необходимост от повече инициативи от страна на държавата за организиране на повече съвместни мероприятия за по-добро запознаване на заинтересованите страни с концепцията за КСО.
На въпроса “Бихте ли разработили програма във Вашето предприятие за прилагане на дейности по КСО”, 12,9% от анкетираните дават отговор, че вече разполагат с такава; 32,3% посочват като отговор, че на по-късен етап биха разработили такава програма; 19,4% не могат да преценят; 32,3% посочват, че на този етап не биха разработили такава програма и само 3,2% от отговорилите посочват като отговор “не”. Тези данни показват, че въпреки известните познания по КСО, мениджърите не бързат да въвеждат дейности по КСО в своите предприятия. Възможните причини са свързани с несигурната икономическа обстановка и недостатъчно доброто познаване същността на КСО. Все още виждането им се свежда до това, че КСО е повече разход за компанията, а не инвестиция, която да носи допълнителни печалби и положителен имидж.
На въпроса “Запознати ли сте, че на територията на Вашия град беше проведена борса на идеи по КСО?”, 54,8% от анкетираните посочват за отговор “Да” и 45,2% – “Не”. Този въпрос е част от проучването и бе зададен на бизнес компаниите след провеждане на инициативата борса на идеи “Заедно – социално отговорни”.
На следващия въпрос “При повторно провеждане на борса по КСО бихте ли участвали”, 90,3% от анкетираните посочват, че биха взели участие. Този резултат дава ясна представа за големия интерес към провеждане на борси на идеи и заинтересованост от участие в бъдещи подобни събития, както и откритост за общуване с неправителствени организации и държавни структури, за черпене на идеи и готовност за бъдещо съвместно разработване на проекти по КСО с неправителствени организации.
На въпроса “При повторно провеждане на борса по КСО бихте ли споделили своя опит?”, 87,1% от анкетираните отговарят, че биха споделили опита си в тази сфера, а 12,9% не са дали отговор на този въпрос. Тези данни подсказват, че мениджърите, въпреки че все още нямат разработена цялостна програма по КСО в своите предприятия, имат опит при провеждането на различни инициативи по КСО и биха желали да ги споделят с останалите.
В тази връзка, част от усилията биха могли да бъдат насочени към подпомагане процеса по разработване на цялостна стратегия на предприятието за прилагане на КСО практики.
При опит да се направи профил на мениджъра според данните, би могло да се каже следното: мениджърът за област Добрич е мъж между 40-49 г., който има известни познания по КСО и желание за сътрудничество с държавните структури и неправителствените организации; вижда възможност за развитие на своя бизнес чрез въвеждане на инициативи по корпоративна социална отговорност, но все още няма достатъчно опит и познания за изготвяне на цялостна стратегия по корпоративна социална отговорност в предприятието си.
Резултати от проучването в област Хасково
Проучването в област Хасково бе проведено след приключване на инициативата борса на идеи “Заедно – социално отговорни”.
В област Хасково едва 9,1% от анкетираните бизнес организации са посочили, че в последната година са взели участие в обучение по КСО, а 90,9% не са участвали в подобно обучение. Този висок процент на неучастие може да се обясни с липсата на провеждани обучения, което подсказва необходимост от организиране на такива.
На въпроса “В каква степен сте запознат/а с идеите на КСО”, 4,5% отчитат, че слабо са запознати, 40,9% дават отговор, че имат известни познания; 45,5% са сравнително добре запознати и само 9,1% отчитат, че са много добре запознати. Тези резултати показват, че мениджърите имат известни познания по КСО, но имат нужда от допълнително разясняване и обучение. А едно добро сътрудничество с държавните структури и неправителствените организации би стимулирало бизнеса за реализиране на повече дейности по КСО на територията на областта.
На въпроса “Бихте ли разработили програма във Вашето предприятие за прилагане на дейности по КСО” прави впечатление, че 36,4% от анкетираните посочват като отговор, че вече имат разработена такава програма. Този процент сочи напредък в разбирането за ползата от цялостно прилагане на програма по КСО, но съществува необходимост и от по-активни взаимоотношения и диалог между държавните структури, НПО и бизнес организациите. Съществува добра нагласа сред запитаните за разработване на такава програма на по-късен етап – този извод се налага от големия процент отговорили – 45,5% от анкетираните, 18,2% са посочили като отговор, че не могат да преценят. Никой от анкетираните не посочва като отговор, че не би въвел програма по КСО в своето предприятие. Може да се направи извода, че мениджърите от областта проявяват много сериозно отношение към КСО и виждат възможност за реализиране на печалби, прилагайки КСО в своите предприятия.
На въпроса “Запознати ли сте, че на територията на Вашия град беше проведена борса на идеи по КСО?” 81,1% от анкетираните посочват отговор “Да” и 18,2% са посочили като отговор “Не”.
При повторно провеждане на борса на идеи “Заедно – социално отговорни” 100% от анкетираните биха искали да вземат участие. Изглежда в тази инициатива мениджърите откриват възможности за набиране на идеи и за сътрудничество с партньори за реализиране на проекти, които те сами не могат да реализират. Желанието за сътрудничество от страна на бизнеса с неправителствените организации е доста високо.
Считаме, че един от основните проблеми пред неправителствените организации и бизнеса е да се подобри комуникацията между тях. Съществува желание за съвместно сътрудничество, но е необходимо и подходящото място и време за обмяна на идеи за бъдещи съвместни дейности. С инициирането от страна на МТСП чрез дирекция “Жизнено равнище и социална сигурност” провеждането на борсите на идеи “Заедно – социално отговорни” се решава този проблем.
На въпроса “При повторно провеждане на борса по КСО бихте ли споделили своя опит?”, 54,5% от запитаните са посочили, че биха споделили своя опит, а 45,5% – не биха споделили своя опит.
В опит да се направи профил на мениджъра според данните би могло да се каже следното: мениджърът за област Хасково е мъж между 50-60 години; има сравнително добри познания по корпоративна социална отговорност, но търси още знания в тази посока; има желание за сътрудничество с неправителствени организации за реализиране на проекти по КСО. Чрез реализиране на дейности по корпоративно социалната отговорност той вижда възможност за печалба и повишаване имиджа на организацията си в обществото. На бизнесмените от тази област им липсва възможността за обмяна на идеи и водене на преговори с неправителствените организации за реализиране на идеи по КСО. Включването на държавните структури, като например Областна администрация, Общинска администрация в процеса на осигуряване на място за срещи, както и провеждането на повече инициативи по КСО би дало много добри резултати и решаване на редица социални проблеми, които стоят на дневен ред в областта.
В област Хасково беше проведено и проучване на нагласите и информираността за концепцията по корпоративна социална отговорност сред участващите организации в борсата на идеи “Заедно – социално отговорни”. В проучването взеха участие представители на държавната администрация, на неправителствените организации и на бизнеса. Тези резултати ни показват в каква степен представителите на трите типа организации са информирани по въпросите на корпоративната социална отговорност.
На въпроса “В последната година присъствали ли сте на обучение или друга инициатива, в която са разглеждани въпроси от областта на корпоративната социална отговорност”, 47,1% от анкетираните са дали отговор, че са участвали в обучение, а 52,9% – не са били обучавани.
На въпроса “В каква степен сте запознат/а с въпросите които се отнасят до КСО преди настоящата среща?” 23,5% от анкетираните дават отговор, че не са били запознати; 17,6% посочват, че са слабо запознати, 17,6% посочват, че са имали известни познания, 17,6% са дали отговор, че са били сравнително добре запознати с тези въпроси и 23,5% от анкетираните дават отговор, че са много добре запознати с тези въпроси. От резултатите прави впечатление, че представителите на бизнеса и неправителствените организации дават основно отговори, че са запознати с въпросите, които се разглеждат в областта на КСО, докато представителите на администрацията посочват основно отговори, че са слабо запознати или, че не са запознати с въпросите които се отнасят до КСО. Тези резултати ни навеждат на мисълта, че има нужда от обучение по КСО в администрацията, за да се отговори на нуждите на неправителствените организации и бизнеса, за по-добро сътрудничество между трите заинтересовани страни.
Участниците бяха помолени да споделят потребността си от вида информация с цел бъдещо сътрудничество. Сред отговорите бе посочено, че е необходимо да се даде информация за мерките от страна на МТСП по отношение на НПО и бизнеса с цел по-добра съвместна дейност между двата вида организации. Препоръчано бе в рамките на бъдещи срещи и инициативи да се дава повече информация за реализирани добри практики, както и да се направи интернет сайт, в който да се отразят всички аспекти, свързани с реализацията на социално отговорно поведение.
В резултат на проведените инициативи ще бъдат предприети допълнителни действия за повишаване информираността сред заинтересованите страни по въпросите на КСО и ще бъдат набелязани мерки за реализация на политиката по утвърждаване на социално отговорното поведение.
Теодора ДЕМИРЕВА, началник на отдел “Жизнен стандарт и социална защита”
Илия ГАРАЛИЕВ, младши експерт в отдел “Жизнен стандарт и социална защита”
______________
1 Corporate Social Responsibility: Back on the EU agenda? Published: 07 February 2007 | Updated: 19 May 2010.
