Списание „Труд и право“, 2025 г., бр. 8
Несъмнено, в последните месеци, една от най-дискутираните теми в трудовото право се оказа регистърът на заетостта и единният електронен трудов запис.
Както е известно, от 01.06.2025 г. влязоха в сила нови законови правила, задължаващи работодателите да предоставят информация на Националната агенция за приходите относно сключване, изменение и прекратяване на трудови договори.
В сравнение с предходната уредба, която също предвиждаше подобни задължения, се увеличи броят на хипотезите, при които следва да се подаде електронен трудов запис, и се въведоха нови изисквания относно начина на подаване на информацията. Вън от това, реформата едва ли може да се определи като „революционна“, доколкото голяма част от познатите правила запазват действието си и при новия режим. Отделяли сме внимание на тези теми в предишните броеве на списание „Труд и право“.[1]
Предвид обяснимия обществен интерес към актуалните проблеми на трудовото законодателство, като че ли материята, по която липсва законодателна динамика, остана встрани от фокуса на вниманието. Такъв е случаят с уредбата на трудовия стаж, в която като цяло няма нищо ново, освен че Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж беше преименувана на Наредба за трудовия стаж[2] (след отпадането на хартиената трудова книжка и замяната ѝ с единен електронен трудов запис, респективно влизането в сила на промените в Кодекса на труда и Наредбата за вписване в регистъра на заетостта). Въпреки това, е удачно да се спрем накратко и на темата за трудовия стаж, доколкото тя е пряко свързана с трудовите книжки и електронните трудови записи. Една от основните цели на тези документи е именно удостоверяването на стажа на работника или служителя. Затова и глава седемнадесета от Кодекса на труда урежда последователно регистъра на заетостта, единния електронен трудов запис и трудовия стаж. Както беше посочено, доскоро регламентацията беше детайлизирана в един общ подзаконов нормативен акт, от който към момента остана да действа само раздел II „Трудов стаж“.
1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТРУДОВИЯТ СТАЖ?
Трудовият стаж е период от време, през което по общо правило е полаган труд по трудово правоотношение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 351 КТ „Трудов стаж“ по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна организация, в която Република България членува, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Това е т.нар. „същински“ трудов стаж, в смисъл – реално отработено време.
Възможно е за трудов стаж да се признаят и периоди, в които не е полаган труд – било защото работникът или служителят е освободен от задължението да полага труд (например при отпуск), или защото изобщо не е съществувало трудово правоотношение (напр. при незаконно уволнение). В тези хипотези – чрез механизма на т. нар. „правна фикция“ –законодателят свързва период, в който работникът или служителят не е работил, с правните последици на реално отработено време. Казано с други думи, той приема за вярно нещо, което не е вярно, с цел да приложи към него същите правила. Логиката на това приравняване може да е различна и по-долу ще разгледаме по-често срещаните в практиката случаи.
С трудовия стаж се свързва възникването и упражняването на различни трудови права – например според чл. 23, ал. 2 НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На основание чл. 12 НСОРЗ на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и т. н. Косвено трудовият стаж има значение и за осигурителните права. Кодексът за социално осигуряване борави със собствено понятие „осигурителен стаж“ като предпоставка за ползване или определяне на размера на осигурителните плащания, като между двете понятия има известна близост.[3] Исторически осигурителният стаж е по-ново понятие, произлязло от трудовия стаж. Осигурителен стаж придобиват и лица, които не работят по трудово правоотношение (напр. самоосигуряващите се лица). За работниците и служителите обаче, които са най-голямата категория осигурени лица, трудовият и осигурителният стаж често се припокриват като продължителност. Те се разминават при работа на непълно работно време поради различните правила на изчисляването им.
Цитираната легална дефиниция на трудовия стаж в чл. 351 КТ включва и уточнението „доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон“. Пример за предвидени отклонения от общите правила в Кодекса на труда е уредбата на неплатения отпуск в чл. 160, ал. 3 КТ. Неплатеният отпуск само до 30 работни дни се признава за трудов стаж. Според чл. 43, ал. 1 НК пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж.
А) Време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил
Трудовият, както и осигурителният стаж, представлява период от време, който е част от календарното време. Логично е, че работникът или служителят не може да работи постоянно, защото това би увредило здравето и работоспособността му. Затова и трудовото законодателство въвежда минимални стандарти за почивки и отпуски, с които отговаря и на международните стандарти, които страната ни е задължена да спазва. Възможно е също полагането на труд да е било осуетено, без работникът или служителят да има вина за това.
Периодите, които се признават за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил, могат условно да се подразделят на две групи:
- Време, в което работникът или служителят няма задължение да работи:
– Почивни и празнични дни: Удачно е тук да се допълни и използваното в Кодекса на труда понятие „неприсъствени дни“ (вж. чл. 154, ал. 2 КТ: Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.) В неприсъствения ден работникът или служителят също няма задължение да полага труд, а периодът му се зачита за трудов стаж.
– Ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им: Всеки вид платен отпуск се признава за трудов стаж, независимо дали става дума за платен годишен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, платен от държавното обществено осигуряване, платени учебни отпуски и т. н.
– Ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено: Правилото с най-голяма практическа важност тук е установено в чл. 160, ал. 3 КТ и беше споменато и по-горе. „Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.“ Става дума за нецелевия неплатен отпуск, който може да се договори по всяко трудово правоотношение и без ограничение за максималната му продължителност. Следва да се обърне специално внимание, че за трудов стаж при него се признават до 30 работни дни годишно, а не както често погрешно се приема – до 1 месец. Периодът от 30 работни дни надхвърля един календарен месец.
– Ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст: Това е конкретен пример на изрично предвиждане определен вид неплатени отпуски да се признават за трудов стаж. Всъщност всички отпуски, свързани с раждане и отглеждане на деца, без значение дали са платени или неплатени, се признават за трудов стаж.
– Времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството: В случая освобождаването от служебните задължения е свързано с ползване на вид неплатен отпуск за обучение. (Ако отпускът беше платен, той щеше да се признава за трудов стаж само на това основание.)
- Време, през което работникът или служителят е бил възпрепятстван да работи (т. е. не е работил, но не по негова вина):
– Времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа.
– Трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза.
– Времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2-4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред.
– Времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2-4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.
Общото при всички тези случаи е, че или неправомерното поведение на работодателя, или това на държавни органи, са осуетили възможността на работника или служителя да полага труд и съответно периодът да му бъде признат за трудов стаж.
Б) Време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение
Възможно е и период, в който изобщо не е съществувало трудово правоотношение, да се признае за трудов стаж, ако особено важни обстоятелства налагат това. Те също могат да са от обективен характер (като невъзможност за полагане на труд поради отглеждането на малко дете), или да са свързани с неправомерно поведение на работодателя или на органи извън трудовото правоотношение. Според чл. 354 КТ за трудов стаж се признава и времето, през което:
§ работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
§ уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
§ лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;
§ работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на единния електронен трудов запис – тази хипотеза е една правна недомислица. Тя е резултат от механичното заместване на думите „трудова книжка“ с „единен електронен трудов запис“. Трудовата книжка като движима вещ може да бъде „задържана“, но електронният трудов запис няма как да бъде „задържа“. Той може да бъде направен или да не бъде направен;
§ майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст;
§ работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация;
§ в други случаи, установени от Министерския съвет.
Тези правила се прилагат съответно и при настъпване на аналогични обстоятелства в друга държава членка на Европейския съюз, в друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.
2. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ СТАЖ
Трудовият стаж се изчислява в единици за време – дни, месеци и години. (Оттук произтича основната разлика с изчисляването на осигурителния стаж, който според чл. 9, ал. 1 КСО се изчислява в часове, дни, месеци и години.)
• За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Ако работникът или служителят работи при условията на нормално работно време от 8 часа дневно, половината от това време е най-малко 4 часа. Ако обаче ползва намалено работно време, половината от него ще е съответно 3,5 или 3 часа.
Следва да се отбележи, че работата „в повече“ от нормалното работно време, например при сключен основен трудов договор за 8 часа дневно и договор за допълнителен труд за още 4 часа, не носи допълнителен трудов стаж.[4] Зачетеният в такава хипотеза стаж отново ще е 1 ден.
• За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.[5] Това изискване не се отнася до месеците, в които има по-малко работни дни, например февруари. В такъв случай за 1 месец трудов стаж ще се зачете и този месец, ако в него са отработени всички работни дни.
При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. (чл. 9, ал. 4 – изм. ДВ, бр. 65 от 2024 г., в сила от 01.06.2025 г.) от Наредбата за трудовия стаж (НТС).
Трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин трудов стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането (чл. 9, ал. 5 НТС).
• За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея.
3. УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВ СТАЖ
Трудовият стаж се установява с различни писмени документи. Съгласно чл. 12 НТС трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда.
След 01.06.2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя.
По изключение трудов стаж може да се установява и по съдебен ред. Правната уредба на това производство се съдържа в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). То се прилага в изключителни случаи, когато трудовият стаж не може да се установи с писмени документи, защото те са загубени или унищожени.
Съгласно чл. 1 ЗУТОССР по реда на този закон може да се установява:
1. трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.;
2. осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване;
3. времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
По реда на този закон не може да се установява служебен стаж, както и осигурителен стаж на лица, чиито вноски за държавното обществено осигуряване са изцяло за тяхна сметка, или на лица, които полагат труд без трудово правоотношение. По реда на този закон не може да се установява и размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход.
При установен осигурителен стаж по реда на този закон категорията труд се установява в производството по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване.
Искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца.
Искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
4. ДИСКУСИОННИ ВЪПРОСИ, ВЪВ ВРЪЗКА С ОТРАЗЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ СТАЖ В РЕГИСТЪРА НА ЗАЕТОСТТА
До 01.06.2025 г. времето, което се признава за трудов стаж, респ. времето, което не се признава за трудов стаж, се вписваха в трудовата книжка на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение. Работодателят подаваше уведомление до НАП за прекратяването на договора по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, което не съдържаше като реквизит тази информация.
С промените в трудовото законодателство в сила от 01.06.2025 г. беше предвидено работодателите да подават електронен трудов запис при прекратяване на трудовото правоотношение, който съдържа поле 30 „Продължителност на времето, което се признава за трудов стаж“ и поле 31 „Продължителност на времето, което не се признава за трудов стаж“.
Тъй като в старите трудови книжки на хартиен носител се вписва стажът към 01.06.2025 г. за „заварените“ към тази дата трудови правоотношения, за много работодатели възникна колебанието кой стаж трябва да впишат в ЕТЗ при последващо прекратяване на това правоотношение – целия стаж, придобит при същия работодател, или само този след 01.06.2025 г. (доколкото натрупаният преди това е отразен в трудовата книжка).
В отговор на МТСП от 12.05.2025 г. се посочва: „Според чл. 349, ал. 1, т. 14 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. След 01.06.2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя (чл. 12, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж). Предвид изложеното, в т. 30 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) следва да бъде вписан трудовият стаж на работника или служителя от началото на трудовото правоотношение, вкл. този придобит преди 01.06.2025 г. Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на КТ (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 01.06.2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 01.06.2025 г. до 01.06.2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 01.06.2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва.“
Този извод на администрацията на МТСП следва да бъде подкрепен. Регистърът на заетостта се изгражда на принципа на гарантиране на актуалност и точност на съхраняваните данни (чл. 347, ал. 2, т. 1 КТ) и не би следвало да се допуска попълването му с „частична“ информация. Затова трябва да бъде отразен пълният придобит стаж, а не част от него.
Като друг проблемен въпрос се очертава стажът по договорите за допълнителен труд. Както беше посочено по-горе, тези договори не носят „допълнителен стаж“ при зачитане на пълен стаж по основното трудово правоотношение. Досега тези договори не се вписваха в трудовите книжки, защото това не беше технически възможно, преди да е вписано прекратяване на предхождащото ги основно трудово правоотношение. Затова и не стоеше темата за вписванията при прекратяване на договор за допълнителен труд – такова в трудовата книжка не се извършваше.
След влизане в сила на промените се поставя въпросът: когато се подава ЕТЗ за прекратяване на трудов договор за допълнителен труд, как да се попълнят поле 30 и 31? Ако работодателят по втория трудов договор попълни целия период на съществуване на договора за външно съвместителство като време, което се признава за трудов стаж, този стаж ще се „дублира“ със зачетения на лицето стаж по основното трудово правоотношение. Записът може да се подаде успешно, но със сигурност няма да съответства на „принципа на гарантиране на актуалност и точност на съхраняваните данни“. Същевременно системата, изградена от НАП, не дава техническата възможност за попълване само на поле 31 „Продължителност на времето, което не се признава за трудов стаж“.
Изглежда, че към момента се практикуват два варианта: някои потребители на системата подават данни за целия период като време, което се признава за стаж, други попълват едни и същи стойности в поле 30 и 31 и така практически заличават подадената в първото поле информация. Очевидно е необходимо разясняването на въпроса от страна на компетентните институции и най-вече недопускането на техническа възможност за налагане на разнопосочни „практики“, още повече когато те не кореспондират с действащото трудово законодателство. Щом законът е определил как се изчислява трудовият стаж, не може да съществува оправданието, че „системата не различава“ стаж по основен трудов договор и по договор за допълнителен труд. За съжаление, подобни недомислици могат сериозно да засегнат правата и интересите и на двете страни по трудовото правоотношение и в крайна сметка до доведат до запълването на регистъра на заетостта с некоректна информация, която не е от полза за никого.
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при Българската академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
_________
[1] Вж. Александров, А. Вписване на данни и срокове за подаване на електронни трудови записи в регистъра на заетостта. – Труд и право, 2025, № 4, с. 5-31; Александров, А. Митове и факти за регистъра на заетостта и единния електронен трудов запис. – Труд и право, 2025, № 7, с. 11 – 18.
[2] Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 2024 г., в сила от 01.06.2025 г.
[3] Трудовият стаж следва да се различава и от служебния стаж по ЗДСл. Последният има значение за работата по служебно правоотношение. Служебният стаж се зачита за трудов стаж (чл. 351, ал. 1 КТ), но не и обратното.
[4] Впрочем, след отмяната на чл. 9, ал. 8 КСО (в сила от 01.01.2016 г.) времето, отработено по втория трудов договор, загуби и осигурителноправното си значение при пенсиониране. Тази разпоредба предвиждаше преизчисляване на осигурителен стаж при пенсиониране в съотношение 4 години за 5 години през времето, когато лицата са работили по трудов договор на пълно работно време и по втори трудов договор на не по-малко от 3 часа (чл. 9, ал. 8 КСО – отм.).
[5] С последните промени в Наредбата за трудовия стаж беше изменена е разпоредбата на чл. 9, ал. 4, която регламентира признаването на трудов стаж, когато през отделни месеци на годината са изработени по-малко от работните дин. В разпоредбата се заличават думите „при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица“, за да се постигне съответствие с чл. 136, ал. 1 КТ, който установява единствено петдневна работна седмица.
